Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Ловеч, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, в
публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при секретаря Дарина Петрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.ч.х.д.
№ 602 по описа на съда за
С Присъда № 20 от 19.10.2018 г.,
постановена по НЧХД №106 по описа за
Със
същия съдебен акт съдът уважил предявения граждански иск от Х.Х. срещу Ц.И.
като основателен и доказан за сумата от 3000 лв., представляваща главница за
обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието-28.10.2017 г. до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 7000
лв. го отхвърлил като неоснователен. Бил постановен отхвърлителен диспозитив и
по отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 170 лв., тъй като сумата
била платена, поради което и искът се явява неоснователен.
С оглед
изхода на наказателното и инкорпорираното в него гражданско производство съдът
осъдил подсъдимия И. да заплати на частния тъжител следните съдебно-деловодни разноски:
500 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство на един
адвокат, 12 лв. – такса за депозиране на частна тъжба и 300 лв. депозит за вещо
лице, и следните суми: 120 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск и 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист, по
сметка на Районен съд – Тетевен.
Срещу така постановения съдебен
акт е постъпила въззивна жалба от Ц.С.И.. В жалбата се сочи, че подсъдимият е
действал при неизбежна отбрана, като алтернативно се твърди, че е възможно вследствие
от изпитана уплаха и смущение да е превишил пределите на последната. Оспорва се
приетата от първоинстанционния съд правна квалификация. Моли присъдата да бъде
отменена и да бъде признат за невинен.
По делото е постъпила писмена
защита от Х.Х., в която се излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност на присъдата, като в тази насока се моли последната да
бъде потвърдена. Сочи, се че наведените в жалбата претенции за приложение на
института на неизбежната отбрана са изцяло юридически и фактически
несъстоятелни, доколкото частният тъжител страда от тежко заболяване по
рождение-мусковисцидоза, довело до 80 % инвалидност, което не би му позволило
да нападне подсъдимия, а от заключението по изготвената
съдебно-психиатрична-психологична експертиза не се установява подсъдимият да е
изпаднал в състояние на физиологичен афект при силно раздразнение. Твърди, че
от наличната доказателствена съвкупност – показания на свидетели очевидци и
заключения от две съдебно-медицински експертизи, се установява по безспорен
начин както механизмът на изпълнителното деяние и причинените му телесни
увреждания, така и авторството на същото. На следващо място счита, че с оглед
множеството нанесени му наранявания първоинстанционият съд правилно е определил
размера на обезщетението за претърпени болки и страдания. Не се претендират
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят и адв. В. изразяват становище, че поддържат изложеното в
жалбата, като молят подсъдимият да бъде признат за невинен и алтернативно, ако
съдът счете това искане за неоснователно, присъдата да бъде изменената, като
присъденото обезщетение за неимуществени вреди бъде намалено. В тази насока се
сочи, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, тъй като е бил нападнат
от лица, които са се намирали в автомобила на частния тъжител. Сочи се, че
последното се потвърждава от наличната по делото медицинска документация, от
която се установявало, че на процесната дата подсъдимият е получил наранявания,
имащи характер на лека телесна повреда. Навежда твърдения, че дори да се
приеме, че действията му са извършени при превишаване на пределите на
неизбежната отбрана, видно от заключението на вещите лица по комплексната
психиатрично-психична експертиза същите са били осъществени под въздействие на
уплаха и на смущение, поради което и на основание чл. 9 от НК извършеното не
представлява престъпление.
В последната си дума
подсъдимият моли да бъде признат за невиновен и сочи, че е действал при
самозащита и защита на семейството си.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на контролираната
присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено
следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като
убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата
на анализ на събраните по делото доказателствени материали – показания на
свидетелите Г.И.С., И.И.Т., Й.В.Д., Д.М.И., М.С.С., Ц.Е.Г., М.И. М., К.Й.М., М.К.М.,
М.Г.Х., обясненията на подсъдимия Ц.С.И., заключения на вещите лица д-р В.Б.и
д-р М.Г.по изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза и д-р Л.С.и В.П.по
изготвената комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, както и на
писмените доказателства – медицински удостоверения № 7/30.10.2017 г. от д-р В. С.и
№ 46/30.10.2017 г. от д-р И.Л., Фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2017
г., 2 бр. Експертни решения на ТЕЛК № 0520/25.03.2015 г. и № 0102/24.01.2018
г., 4 бр. фискални бонове, амбулаторен лист № 951 от 30.10.2017 г. и фиш за
спешна медицинска помощ от 29.10.2017 г. с посочен пациент Ц.И., прокурорска
преписка с вх. № 1429/2017 г., справка от тел. 112, акт за установяване на
административно нарушение № 053124 от 29.10.2017 г. и протокол за
предупреждение, справка за съдимост. Изброените доказателствени материали са
еднопосочни. Същите са били достатъчни за пълноценното изясняване на значимите
за процеса обстоятелства.
В изпълнение на
задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени
източници, Окръжен съд - Ловеч прие следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ц.С.И. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше
образование, с настоящ адрес:*** 57, с ЕГН: **********.
Частният тъжител Х.И.Х.
страдал от тежко заболяване по рождение-мусковисцидоза, довело до 80 %
инвалидност.
На 28.10.2017 г. в
тъмната част на денонощието свидетелите Г.С., И.Т., М.С. и М.М. се били събрали
до магазин „Биляна“, намиращ се в кв. „Пеново“, гр. Тетевен, за да пият кафе от
намиращата се там кафемашина. Към тях се присъединили пострадалият Х.,
свидетелите Ц.Е., Й.Д.и Д.И., които дошли с управляваната от пострадалия кола.
Около 23:00 часа свидетеля Ц.Е. помолил пострадалия Х. да му донесе ключовете
от жилището му, които се намирали в колата му, паркирана пред магазина на М.К..
Пострадалият Х. се качил в автомобила си, като бил придружен от свидетелите Й.Д.–
седнал на предна дясна седалка, и Д.И. – седнал на задната седалка. След около
10 минути управляваното от Х.Х. МПС с марка „Ауди“, модел 80, с рег. № ОВ
9222АХ, със скорост от около 40-
По това време в
лявата лента плътно до тротоара се движели подсъдимият Ц.И., свидетеля К. М.–
тъст на подсъдимия, Н. М. – тъща на подсъдимия и свидетеля М. М.– съпруга на
подсъдимия, която била бременна в петия месец и пет годишната му дъщеря му,
чиято самоличност не е установена по делото. Н. М. направила забележка на
пострадалия да кара по-внимателно и бавно, като той й отговорил, че се движил в
рамките на ограничението от
Междувременно
свидетелят Ц.Е. се бил приближил до шофьорската врата, на която прозореца бил
смъкнат, за да си вземе ключовете и се заговорил с намиращите се в МПС-то лица.
Подразнен от
случилото се подсъдимият И. се отправил към паркирания автомобил, избутал
свидетеля Ц.Е. и през смъкнатия прозорец на шофьорската врата нанесъл няколко
удара с юмрук в лицето на пострадалия. Х. се опитал да избегне агресията на
подсъдимия, като напусне автомобила, но подсъдимият И. не му позволявал като
затискал врата, а впоследствие като Х. успял да излезе подсъдимият го затискал
с шофьорската врата. Свидетелят Е. направил опит да предотврати случващото се,
но бил избутан от подсъдимия. Едва след намесата на свидетелката М., подсъдимият
И. прекратил действията си спрямо Х., като изритал с крак отворената шофьорска
врата на автомобила на Х., която пострадалият и свидетелят Й.Д.на следващия ден
установили, че е огъната от удара. Непосредствено след това подсъдимият и
съпътсващите го свидетели напуснали местопроизшествието.
В 23:25 часа на
телефон 112 бил подаден сигнал за случилото се, като вследствие от извършените
действия от служители на МВР била установена самоличността на подсъдимия, бил
му съставен акт за установяване на административно нарушение № 053124 от
29.10.2017 г. и протокол за предупреждение да се въздържа от действия спрямо
пострадалия.
В следствие от
нанесения побой на подсъдимия се наложило да посети ЦСМП-Тетевен, където му
била оказана спешна медицинска помощ, а впоследствие били извършени
стоматологични прегледи и процедури за разклатените му зъби. От нанесените му
зъбни травми частният тъжител не можел да се храни пълноценно, което било важно
за поддържане на нормално тегло с оглед заболяването му, а белезите и
нараняванията му по лицето и устата били видими за повече от две седмици. През
дните следващи случилото се на 28.10.2017 г. свидетелите Д., М., С., Г. и Т.
възприели, че лицето на пострадалия е оттекло, а последният се оплаквал, че го
болят зъбите. Възстановяването му от получените наранявания го възпрепятствало
за една седмица да посещава учебни занятия във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“,
където бил първи курс студент, специалност „Компютърни науки“. От нанесеният
побой подсъдимият претърпял и имуществени вреди в размер на 170 лв.,
представляващи разходи за стоматологични услуги за лечение на травмите по зъбите
му. С пощенски запис, получен лично от пострадалия на 09.07.2018 г., сумата
била възстановена доброволно извънсъдебно от подсъдимия.
На 29.10.2017 г.,
след като бил пуснат от следствения арест, подсъдимият И. посетил ЦСМП-Тетевен,
където било установено, че същият имал наранявания - синини по ляво рамо, по
лява супраскапуларна област, дясна предмишница и охлузни рани на лява
подбедрица, като тези констатации са потвърдени и при проведения на 30.10.2017
г. от д-р Т.И.преглед.
В последствие било
образувано и досъдебно производство № 1405/2017 г. по описа на Районна
прокуратура – Тетевен, в хода на което било установено, че причинените на
тъжителя, от нанесения му побой телесни увреждания, не съставляват престъпление
от общ характер, като му било указано, че може да се възползва от правото си да
предяви тъжба, от което си право той се възползвал.
От приложеното по
делото заключение по приетата съдебно-медицинска експертиза вещото лице д-р М.Г.-съдебен
лекар, е установило, че на пострадалия Х. са били причинени травматични
изменения предимно в лицето – отток и кръвонасядания в основата на носа, отток
и кръвонасядания на устата и лявата вежда, като същите са му причинили болки и
страдания, като нараняванията по време и начин отговарят на посоченото от Х..
По делото е било изготвено и заключение от д-р В.Б.-стоматолог, която
преповтаря горното заключение, като в изложението е посочено, че не са
установени патологични промени около корените на зъбите. В съдебно заседание
д-р М.Г.е обяснила, че изпитването на болка вследствие от получените травми по
лицето е било най-интензивно през първите 24 часа, като отпечатъците от
уврежданията като синини са се запазили в рамките на 10-15 дни. Вещото лице д-р
Б. е посочила, че разклатените зъби, установени при прегледите на Х., са
затруднили дъвченето, говоренето и способността за отхапване, като тези
отрицателни въздействия са отшумяли в рамките на 3-4 месеца.
От изготвената
съдебно-психиатрична-пихологична експертиза се установява, че в психиката на
подсъдимия е настъпила „интезивна, краткотрайна, емоционална стресова реакция с
дълбоко негативно отношение, като същото е довело до занижен самоконтрол, но
същото не може да се разглежда като физиологичен афект или силно раздразнение“.
Настоящата инстанция
в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници:
Съдът отчита, че
свидетелите-очевидци Г.С., И.Т., М.С., М.М., Ц. Г., Й.Д.и Д.И. са познавали
пострадалия преди деянието, а част от тях са в близки, приятелски отношения с
него. В същия момент дадените от тях показания са както вътрешно
непротиворечиви, така и се потвърждават от останалата доказателствена
съвкупност, включително частично от обясненията на подсъдимия и останалите
свидетели, поради което настоящият състав счита, че същите трябва да бъдат
кредитирани изцяло. Така от изложеното от тази група свидетели се установяват
причините, довели до отключването на физическата агресия от страна на
подсъдимия, механизмът на изпълнителното деяние, част от уврежданията, които е
получил пострадалия, и авторството на деянието.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира частично показанията на свидетелите К. М. и М. М.а,
доколкото същите са депозирани от лица, заинтересовани от изхода на спора, с
оглед на обстоятелството, че свидетелите се намират в близка родствена връзка с
подсъдимия – първият му е тъст, а свидетелката И. съпруга и майка на детето му.
Съдът счита, че изложеното от тях следва да се цени само по отношение на
случилото се непосредствено преди престъпното деяние, а именно причината за
размяна на реплики – преминаването с управлявания от пострадалия Х. лек
автомобил в близост до тях и самите реплики. Що се касае до изложеното от тях,
че инициатори на физическата агресия били подсъдимият, свидетеля Ц. Г. /единствено
в показания на свидетеля М./ и още едно неустановено по делото лице, същото се
явява изолирано от останалата доказателствена съвкупност и следва да се
разглежда, като опит за оневиняване на подсъдимия за инкриминираното деяние.
Въззивната инстанция
кредитира частично и обясненията на подсъдимия по отношение на обстоятелството,
че подсъдимият е нанесъл юмручни удари в лицето на пострадалия, както и за причината
за конфликта – преминаването с управлявания от пострадалия Х. лек автомобил и
последвалата размяна на реплики между тъща му и пострадалия. В останалата им
част обясненията на подсъдимия, доколкото същите се потвърждават и то частично
единствено от показанията на неговия тъст, неговата съпруга и приложената
медицинска документация, следва да се разглеждат като опит за изграждане на
защитна теза с цел оневиняването му. Следва да се посочи, че са налице
множество противоречия, неясноти и непълното между обясненията на подсъдимия и
показанията на тези свидетели. Така напълно неясно остава как подсъдимият се
озовава между неуточнен брой – 4-5 според него и 2-3 според свидетеля М., и с
неустановена самоличност лица – с изключение на пострадалия и свидетеля Ц. Г.
/като последният се сочи само от свидетеля М./, като противоречия са налице и
по отношение на механизма, по който са му били причинени уврежданията – според
обясненията на подсъдимия това е станало вследствие на нанесени удари, а според
свидетеля М. подсъдимият е бил ритан. На следващо място от изложеното от
подсъдимия не става ясно защо действията са му били насочени само и единствено
спрямо подсъдимия, доколкото е бил нападнат от няколко лица. Видно от
приложените по делото решения на ТЕЛК комисии и показанията на свидетелката М.Х.–
майка на пострадалия, Х. е страдал от тежко заболяване, довело до 80 %
инвалидност, което макар да не изключва автоматично възможността лицето да
инициира някаква физическа агресия, прави житейски неправдоподобно същото да
може реално да застраши здравето и живота на подсъдимия, още по-малкото да му
нанесе подобни наранявания по твърдения от подсъдимия начин. Що се касае до констатираните
в приложената по делото медицинска документация, съдът счита, че подсъдимият е
претърпял тези увреждания, но същите са обясними с оглед направените опити от свидетеля
Ц. Г. да прекрати противоправните му действия
спрямо подсъдимия, както е възможно и част от констатираните увреждания да са
рефлексия от начина, по който е извършено престъпното деяние – чрез нанасяне на
юмручни удари, бутане и затискане на подсъдимия.
На следващо място по
делото не се доказа предприетите действия от страна на подсъдимия да са били
под въздействие на силна уплаха или смущение. Както вече беше посочено, по
делото не се установи, че към момента на нападението да е била налице реална
заплаха нито за здравето и живота на подсъдимия, нито за неговите близки,
намирали се на местопрестъплението. Видно от изготвената експертиза И. е
изпитал интензивен, но краткотраен, емоционален стрес с негативен знак, който
според вещото лице е довел до занижен самоконтрол, но същият не представлява
физиологичен афект или силно раздразнение.
От приетите по
делото медицински експертизи се установява, че в следствие от нанесените му
удари в лицето, пострадалият е претърпял редица увреждания - отток и
кръвонасядания в основата на носа, отток и кръвонасядания на устата и лявата
вежда, разкъсно-контузни рани на долна и горна устна, травматичен отток на
меките тъкани на венците, кръвотечение от носа, осем разклатени зъби. Съдът
изцяло цени заключенията по тях в частта, в която е дадено становище за
медико-биологичните страни на телесната повреда. Следва да се посочи, че констатираното
от вещите лица се потвърждава и от показанията на свидетелите, като Т., М., И.,
С., Г., Х.са възприели, че непосредствено след нападението Х. имал кръв по
лицето, плюел кръв, а през следващите няколко дни свидетелите Д., И., Г. и Х.са
установили, че лицето му е оттекло, както и че се оплаквал, че зъбите го болят
и се клатят.
Фактическите
констатации за времето и мястото на процесното деяние съдът направи на база
показанията на свидетелите Г.С., И.Т., М.С., М.М., Ц. Г., Й. Д., Д.И., К. М. и М.
М.а и приложената справка за получени сигнали на телефон 112.
При изложените факти
и доказателственият анализ, на който те се основават, от правна страна районният съд правилно е приел, че подсъдимият Ц.И.
е осъществила престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Въззивният съд споделя
правния извод на първостепенния, защото при събраните доказателства той е
единственият законосъобразен.
Така от обективна страна
подсъдимият И. на 28.10.2017 г. Около 23:30 часа в гр. Тетевен, обл. Ловеч, кв.
„Пеново“, до магазин „Биляна“, нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на Х.И.,
вследвие от което последният получил следните наранявания: насиняване и отток в
основата на носа, отток и насиняване в лявата половина на лицето, насиняване в
дясната вежда, травматичен отток на меките тъкани на венците, разкъсно-контузни
рани на долна и горна устна, кръвотечение от носа, травматично разклащане на
следните зъби: първи в дясно горе, първи, втори, трети в ляво горе, първи в
дясно долу и първи, втори и трети в ляво долу и отток в областта на четвърти,
пети, шести зъби долу в ляво.
Неоснователно е възражението на
защитата, че съдът неправилно е квалифицирал деянието по чл. 130, ал. 1 от НК,
доколкото вещите лица в изготвените и приети експертизи са посочили, че
уврежданията са причинили на подсъдимия болки и страдания, а не както е
изискването на текста - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
129 от НК. В т. 15 и 16 от Постановление №3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС е
направено ясно разграничение между ал. 1 и ал. 2 на чл. 130 от НК. Така когато
се установи, че на пострадалия са били причинени анатомични и функционални
смущения, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота, деянието следва да бъде
квалифицирано по ал. 1. Видно от наличната медицинска документация, приложена
по делото, и заключенията на двете вещи лица, пострадалият е получил множество
наранявания по лицето и зъбите. В заключението на експертизата и в съдебно
заседание д-р Г. действително е посочила, че получените наранявания по лицето
на пострадалия са му причинили болки и страдания. В същия момент в съдебно
заседание на въпрос на защитата вещото лице е отговорило, че наличието на
кръвотечение от носа, каквото е претъпял пострадалия, е временно и неопасно
разстройство на здравето. Д-р Б. е изготвила аналогично заключение, като в
съдебно заседание е посочила, че получените травми по зъбите са довели до
затрудняване на дъвченето, говоренето и отхапването, като това състояние се е
запазило в рамките на 3-4 месеца. Настоящата инстанция счита, че вещите лица са
компетентни единствено по отношение на медико-биологичните признаци на
нараняването, а правната квалификация е от компетентността на съда. Така
описаните в заключенията на вещите лица увреждания – оттоци, кръвонасядания,
разклатени зъби, съответстват на правния характер на леката телесна повреда,
уредена в ал. 1, доколкото за възстановяването на уврежданията на лицето са
били нужни 10-15 дни, а за пълното възстановяване на дъвкателните му
способности 3-4 месеца. Изложеното се потвърждава и от практиката на върховния
съд - Решение №362/73 г., Решение №207/69 г., Решение №96/72 г.
Налице е и субективната страна
на престъплението – подсъдимият е
действал виновно, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Настоящата счита за неоснователни
наведените от защитата твърдения, че подсъдимият е действал при неизбежна
отбрана и алтернативно, че е превишил пределите й поради смущение и уплаха. По
делото не се установи пострадалият лично или посредством трето лице да е
въздействал или да е заплашил физическия интегритет на подсъдимия или неговите
близки, намирали се на местопрестъплението. Както вече беше посочено, от
наличната доказателствена съвкупност може да се приеме, че получените от
подсъдимия наранявания, са следствие от механизма на изпълнителното деяние и
опита на свидетеля Г. да прекрати действията му. Константната практика на ВКС
приема, че за да е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК е
необходимо срещу отбраняващия се или негови близки да е извършено
непосредствено и противоправно нападение, каквото по делото не се установи.
Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че липсата на неизбежна
отбрана, прави безсмислено и изследването на въпроса дали пределите й са
превишени. За прецизност следва да се посочи, че от заключението на съдебно-психиатрична-психологична
експертиза се установи единствено, че подсъдимият е действал под силен и интензивен
стрес, което е обяснимо с оглед случилото се преди инкриминираното деяние, но
същото не може да оправдае последвалото му противоправно поведение.
Въззивната инстанция счита за
неоснователно и наведеното пред първата инстанция искане за приложение на
института на реторсията, доколкото по делото не се установи пострадалият да е
отвърнал на дееца.
Настоящата инстанция счита за правилни изводите на
проверяваната инстанция относно наложеното на подсъдимия И. по реда на чл. 78а
от НК административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. Определеният вид и
размер на наказанието е в предвидения минимален размер, отчитайки всички
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, факта,
че е семеен с малолетно дете и бременна съпруга, че е трудово ангажиран и че е
заплатил доброволно имуществените вреди, и всички отегчаващи такива – броя на
нараняванията на пострадалия и здравословното му състояние.
По отношение на гражданския иск:
В първоинстанционното
производство частният тъжител е предявил граждански иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД, с който е поискал подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 7000 лв., представляваща неимуществени вреди, и 170 лв. – имуществени
вреди. Районният съд е уважил частично претенцията за неимуществените вреди до
размер от 3000 лв., и отхвърлил претенцията за имуществени изцяло.
Макар съдебният акт да не се
обжалва в отхвърлителната част, касаеща имуществените вреди, за прецизност, следва
да се посочи, че решението е правилно, доколкото по делото /л. 96 от
първоинстанционното дело/ е приложен документ, от който е видно, че сумата е
платена извънсъдебно.
Що се касае за присъдената сума
за неимуществени вреди, съдът счита, че въззивната жалба се явява частично
основателна. От така установената фактическа обстановка е видно, че деянието на
подсъдимия е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите
увреждания, довели до болки, физически и психически дискомфорт в болния. Така
от заключенията на двете медицински експертизи се установява, че за
отшумяването на нараняванията по лицето на пострадалия са били нужни 10-15 дни,
като интензивни болки е изпитвал през първите 24 часа, а за пълното
възстановяване на дъвкателните му способности около 3-4 месеца. Тези увреждания
оказали отрицателно въздействие и върху заболяването му, което изисквало
спазването на определен режим. Случилото се оказало отрицателно въздействие и
върху обучението му, доколкото в рамките на две седмици не можел да посещава
учебни занятия в университета. В същия момент от извършения преглед от вещото
лице д-р Б. се установи, че към настоящия момент лечението му е успешно и не се
установяват патологии вследствие от претърпените травми.
При така установената фактическа
обстановка и съблюдавайки нормата на чл. 52 от ЗЗД, а именно, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост, съдът счита, че
пострадалият следва да бъде обезвъзмезден в размер на 1500 лв., като за
остатъка претенцията се явява неоснователна и недоказана.
По разноските:
Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимият да заплати на пострадалия
съдебно-деловодни разноски в размер на 812 лв., от които 500 лв. -
възнаграждение за процесуално представителство, 12 лв. – такса за частна тъжба
и 300 лв. – депозит за вещо лице. С оглед изхода на гражданското производство
подсъдимият следва да заплати в полза на държавата по сметка на Районен
съд-Тетевен държавна такса в размер на 60 лв., както и 5 лв. – такса за
издаване на изпълнителен лист.
По всички изложени до тук
съображения настоящият състав намира, че следва да бъде изменена постановената
първоинстанционна присъда в горепосочената й част, а именно: гражданската
претенция да бъде отхвърлена за сумата над 1500 лв., като в останалата част до
предявения размер да се отхвърли, като неоснователна и с оглед на
обстоятелството, че държавната такса се дължи до размера на 4 % от уважената
част на иска, такава следва да се присъди в размер на 60 лв., като за сумата
над тази сума следва да се постанови отхвърлителен диспозитив.
При извършената, на основание чл.
314 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
същата следва да бъде изменена, в указаната част, а в останалата –
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.
338 и чл. 337, вр. чл. 334, т. 3 от НПК Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 20 от 19.10.2018 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 106 по описа за
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1…………………………
2…………………………