№ 9351
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110131548 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба ФИРМА С. А.,
действащо чрез ФИРМА С. А., клон Б., с ЕИК: .... срещу Г.Б. А., с ЕГН: **********, с която
са предявени кумулативно положителни установителни искове с правно основание чл.9, ал.1
ЗПК, вр.с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за дължимост на сумите от 8 256,96 лева –
главница по договор за потребителски кредит ведно със законната лихва считано от
03.12.2020г. до изплащане на вземането; сумата от 2 598,03 лева – възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2018г. до 20.09.2022г. и сумата от 2 127,76 лева – мораторна лихва за
периода от 20.03.2018г. до 16.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
08.01.2021г. по ч.гр.д.№ 60698/2020г. по описа на 176 състав, СРС.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2015 г. между страните е сключен Договор
запотребителски паричен кредит № PLUS ....., по силата на който страните са постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в размер на 10 000 лева със срок
на погасяване 84 месеца, считано от подписването на договора или до 20.09.2022 г. Страните
уговорили, кредитът да бъде погасен на 84 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
242,84 лева. Излагат се твърдения, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен годишен процент на разходите. Сочи се и че, кредитополучателят е
следвало да заплати и такса ангажимент, срещу което кредиторът да сключи договора при
фиксиран лихвен процент, при усвояването на кредита, като кредиторът удържал
посочената такса от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран
за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР сочи, че е датата на
подписване на договора, при допускането, че годината има 365 дни. Излага, че сумата,
предмет на договора, е преведена по личната банкова сметка на ответника. Поддържа, че
съгласно клаузите на договора, при забава на една или повече погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на
забавата. Сочи, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.02.2018 г., към която дата били погасени 28 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл. 5 от
Договора, вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в случая била 20.03.2018 г. Излага, че до длъжника е изпратена и покана в
1
този смисъл. При тези твърдения, моли съда да уважипредявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
По делото са приети следните писмени доказателства – извлечение от основно
вписване в Т.Р. в гр. П. към 13.3.2018 г. за дружеството майка на ищеца, нотификация за
презгранично сливане от Т.С.-П.; договор за потребителски паричен кредит №PLUS..... от
09.09.2015 г. подписан от ответника с ФИРМА ЕАД; извлечение по кредита и погасителен
план ; последна покана за доброволно плащане на дължимите суми по кредита адресирано
до ответника и уведомяване, че кредита е предсрочно изискуем.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.02.2018г., като
към тази дата били погасени 28 месечни вноски.
По делото е прието предхождащото заповедно производство по ЧГД № 20951/2020
г. по описа на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените при посочената правна
квалификация искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в
облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално
предоставяне на сума като потребителски кредит. Ответникът от своя страна е длъжен в
случай, че ищецът установи посочените погоре обстоятелства, да докаже точното във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
Ответницата не оспорва, че е страна по договор за кредит с ищеца, така също и че
е платила сумите по 28 броя вноски по кредита.
По отношение на потребителските кредити, както и по отношение на процесния,
следва да се съобразят разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. В чл. 22 от
ЗПК е посочено, че: "Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен", а в
чл. 10, ал. 1 ЗКП е посочено - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно е, че представения
договор и условия към него/л. 15-18 от делото/ не изпълнява императивно заложените
изисквани в закона, следователно е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Отделно от това
клаузата за възнаградителна лихва е нарвноправна, доколкото за сума на кредита от 10000
лв. е начислена възнаградителна лихва в размер на 2598,03 лв., като не става ясно как е
формирана тази лихва.
2
С оглед изложеното съдът следва да приложи чл. 23 ЗПК - Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното и поради неспазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗПК съдът обевява, че процесния договор за кредит №PLUS...../09.09.2015 г. е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а от тук следва, че съдът прилага чл. 23 ЗПК, т. е.
достига до извод, че установителните искове предявени срещу ответника са частично
основателни само за главница в размер на 3443,32 лева, която е останала невърната, след
като ответникът е заплатил 6556,68 лева по кредита. Това се установява от представено от
ищеца извлечение по договора за кредит, находящо се на л.20 – л.23 от делото, от което е
видно, че платена по договора е сумата в общ размер на 3443,32 лева с 27 бр. плащания,
извършени в периода от 19.01.2015г. до 28.03.2018г., всяко на стойност от 242,84 лева.
Поради изложеното установителният иск за главница следва да се уважи частично
до размера от 3443,32 лева и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 8256,96 лева, както и да се отхвърлят исковете за възнаградителна и мораторна
лихва.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски съразмерно на
уважената, респ. – отхвърлена част от исковете.
Ето защо в полза на ищцовата страна, с оглед изхода на делото, следва да бъдат
присъдени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 182,55 лева за исковото
производство и 85,69 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 60698/20 по
описа на 176 състав на СРС.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК че Г.Б. А., с
ЕГН: ..... дължи на ФИРМА С. А., клон Б., с ЕИК: .... на основание чл.9, ал.1 ЗПК, вр.с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД сумата от 3443,32 лева - главница по договор за потребителски
кредит №PLUS...../09.09.2015г. ведно със законната лихва считано от 03.12.2020г. до
изплащане на вземането за която сума е издадена заповед за изпълнение от 08.01.2021г. по
ч.гр.д.№ 60698/2020г. по описа на 176 състав, СРС, и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.9, ал.1 ЗПК, вр.с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 3443,32 лева до
пълния му предявен размер от 8256,96 лева както и исковете с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за сумата от 2 598,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.09.2022г. и за сумата от 2 127,76 лева – мораторна лихва за периода от 20.03.2018г. до
16.11.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Б. А., с ЕГН: ..... да заплати на ФИРМА С. А., клон Б., с ЕИК: ...., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 182,54 лева – разноски за исковото производство и
сумата от 85,69 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 60698/20 по описа
3
на 176 състав на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4