Р
Е Ш Е Н И Е
№
1422
гр. Перник, 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06168 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин срещу И.Й.И., с адрес: ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 399,61 лева, представляваща главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ с № 442749 от 01.12.2015г., сумата от 262,86 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 04.12.2015г. до 06.08.2017г., сумата от 119,88
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата
от 200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, сумата от 29,58лв., представляваща лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 07.08.2017г. до 19.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане ѝ изплащане.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение № 1 към него от
14.02.2018г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца по настоящото дело. В
резултат на този правопораждащ факт, всички вземания на „Аксес Файнанс“ ООД
спрямо ответника И.Й.И., са прехвърлени на ищеца по делото. Сочи се още, че на
01.12.2015г. между „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството му на „кредитор“ и И.Й.И.,
в качеството му на „кредитополучател“, е сключен Договор за кредит „Бяла карта“
с № 443749, с уговорена главница в размер на 400 лева. Твърди се, че сумата по
договора е била предоставена на ответника, съгласно условията на договора, но
ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем в срока на договора.
В
едномесечният срок, предоставен от нормата на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил изцяло предявените искови претенции както по основание, така и по
размер. Изложени са аргументи за нищожност на сключения договор.
В
съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирал е нарочна писмена молба, с която
излага становище за основателност на предявените искови претенции и моли същите
да бъдат уважени.
Назначения
особен представител не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За сумите по предявените обективно съединени
установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 2298 от 11.05.2018г. по
ч. гр. д. № 03128 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими.
По
основателността:
По ч. гр. дело № 03128/2018г. на ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от
399,61 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с №
442749 от 01.12.2015г., сумата от 262,86 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 04.12.2015г. до 06.08.2017г., сумата от 119,88 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от
200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, сумата от 29,58лв., представляваща лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 07.08.2017г. до 19.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане ѝ изплащане.
Заповедта
за изпълнение, както се посочи по-горе, е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
От
представения като доказателство Договор за кредит „Бяла карта“ с № 442749 от
01.12.2015г. е видно, че страни по същия са ответника, в качеството му на
„кредитополучател“ от една страна и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството му на
„кредитор“, от друга. Съгласно този договор, кредиторът предоставя на ответника
сумата от 400.00 лева, под формата на револвиращ кредит, а ответникът се задължава
да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение. От страните по
договора е уговорено, че текущото задължение е сбор от следните суми: усвоена и
непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец; усвоена и
непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена
и непогасена договорна лихва върху посочените главници на основата на посочения
в договора годишен лихвен процент и неустойки за неизпълнение, лихва за забава
и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец.
Видно
от обсъждания договор, същият е сключен за срок от 6 години, като съгласно чл.
22 ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава на
плащане на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 /десет/
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на
два последователни месеца, катов поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение по договора за предсрочно изискуемо. В чл. 28 от договора са
уговоени условията, при които се извършва обявяването на предсрочната
изискуемост на договора, а именно: чрез изпращане на писма, покани, съобщения
или други документи, включително и на личния акаунт на кредитополучателя, като
в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си в срок до 3
календарни дни от промяна на данните му (в това число и адрес), всички
съобщения ще се считат за валидно връчени.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца по настоящото дело, цедентът
„Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
заеми, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към него. В
изпълнение на изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, за извършената цесия е било
изготвено уведомление до ответника, изпратено заедно с исковата молба.
В
съдебно заседание, проведено на 31.05.2019г., съдът е привлякъл като трето лице
– помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, с което е
удовлетворил искането на ищеца, обективирано в нарочна молба с рег. № 15656 от
29.05.2019г. В последната, ищецът е посочил, че с Договор за цесия от 03.05.2019г.,
сключен между ищеца и дружеството, привлечено като трето лице – помагач,
процесното вземане е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД.
В
хода на съдебното дирене, не се опроверга факта, че пнроцесният договор е
породил желаните правни последици и по-конкретно, че кредитополучателят е
получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че
ответникът е преустанови плащането по договора и има неплатен остатък по него.
Съдът,
обаче, констатира недостатък относно уведомяването на длъжника – ответник, за
извършената цесия между крадитодателят по процесния договор и ищеца, както и
досежно извършената в хода на производството цесия.
Съгласно
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
Съгласно
постоянната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК
на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015г. на
ВКС по т.д. № 2639/2014г., ІІ т.о., ТК и Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът)
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно
за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор
(цесионера). Практиката допуска, по силата на принципа на свободата на
договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( Решение №96 от 17.04.2018г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017г., ІV г.о. ГК,
Решение № 114 от 07.09.2016г. на ВКС по т. д. № 362/2015г. ІІ т.о. ТК и др.).
Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия е уговорено в чл. 4.5 от
същия, а копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба (л. 43).
С
извършената от цедента „Аксес Файнанс“ ООД цесия в полза на ищеца по делото, по
силата на договора за цесия и съгласно приложеното към него пълномощно,
вземането на „Аксес Файнанс“ ООД е преминало в полза на ищеца по делото като
съвкупност, но същото би могло да породи своето действие спрямо длъжника от
момента на неговото уведомяване съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД от момента на
съобщаването му за цесията.
Съдът
намира, обаче, че с оглед доказателствената съвкупност, както и предвид
процесуалния живот на делото, съобщаването за направената цесия на длъжника
(ответник понастоящем) не е извършено, тъй като както в заповедното
производство, така и в исковото, същият е бил призоваван и уведомяван по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Следователно, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – 10.05.2018г., за него не е
било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Съгласно т. 4г на ТР 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г., ОСГТК, когато частното правоприемство се основава на договор за
цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че
за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговият частен
правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.
Връчването на съдебните книжа, ведно с
приложеното към тях уведомление за цесия, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК в хода
на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а
назначаването на особен представител, който да го представлява по делото, има
за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото
производство, съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване
на самия длъжник. Действията на процесуалния му представител в хода на
образуваното исковото производство не представляват редовно уведомяване на
цедента до длъжника за извършената цесия, респ. и извършената в хода на
съдебното дирене такава.
С
оглед горното, съдът намира, че ищецът по делото не е бил носител на вземането
и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на договора за цесия
от 11.11.2016г. Ищецът не е бил и
носител на права, произтичащи от договора между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД,
тъй като не се събраха доказателства договора да е бил надлежно уведомен и при
условията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия.
Предвид
горното, съдът намира, че предявените от страна на ищеца обективно кумулативно
съединени установителни искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да останат така, както са направени от страните.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин срещу И.Й.И., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 399,61 лева,
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с № 442749 от
01.12.2015г., сумата от 262,86 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 04.12.2015г. до 06.08.2017г., сумата от 119,88 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 200.00 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сумата от 29,58лв.,
представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от
07.08.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
ѝ изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 03128/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач Застрахователно акционерно
дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 03128/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.