№ 1218
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901825 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника “У.” ООД, ЕИК ****, за откриване
на производство по несъстоятелност на дружеството поради
неплатежоспособност и поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че дружеството е неплатежоспособно. Твърди, че
липсват средства за издръжка, същото не е в състояние да извършва нормална
икономическа дейност и е спряло стопанската си дейност. Твърди, че същото
не може да посреща своевременно плащанията си към кредиторите, не
разполага със средства, нито с имоти или друго имущество, с което да
обслужва задълженията си. Твърди, че към датата на подаване на молбата
дружеството има задължения в общ размер на 2 126 586,15 лева, от които
публични задължения към НАП в общ размер на 2 125 758,07 лева и
задължения към фирми - 828,08 лева към “ВИП М.К.” ЕООД по 23 броя
фактури за предоставени счетоводни услуги за периода м. 10.2019 г. – м.
08.2021 г. Молителят твърди, че началната датата на неплатежоспособността
е 30.09.2022 г., когато Общото събрание на дружеството е взело решение за
подаване на молба по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че дружеството е свръхзадължено, тъй като
имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Сочи, че същото има задължения, включително публични такива към НАП, а
липсват средства за издръжка, преустановило е стопанската си дейност и
същото не е в състояние да извършва нормална икономическа дейност, както
и да посреща своевременно плащанията си към кредиторите. Твърди, че
намаляването на собствения капитал до “нула” и липсата на стопанска
1
дейност са показател за невъзможността същото да посрещне както на
краткосрочните, така и на дългосрочните задължения. Сочи, че по сметките
на дружеството не постъпват средства, дружеството е спряло и не извършва
търговска дейност, поради което не може да погасява задълженията си, вкл. и
изискуемите парични задължения. Твърди, че началната дата на
свръхзадължеността е 30.09.2022 г., когато е взето решението за подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността и при
условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, с
произтичащите от това последици.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства
счетоводни баланси на дружеството, отчети за приходите и разходите, отчети
за паричния поток и отчети за собствения капитал за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и
2020 г. Представени са счетоводен баланс на дружеството, отчет за приходите
и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за
периода 01.01.2021 г. – 31.10.2021 г., както и за периода 01.01.2022 г. –
30.09.2022 г.
Представена е и справка от НАП за задълженията на молителя към
25.09.2022 г.
Представени са от молителя счетоводни справки и документи.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен
достъп по партидата на молителя относно притежавани от дружеството
недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че
за дружеството не са налични извършени вписвания, отбелязвания и
заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база
на АИС КАТ, че към 24.11.2021 г. няма данни за регистрирани МПС на името
на дружеството молител.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
НАП и е представена информация, че има наложени обезпечителни мерки и
няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу
имеществото на дружеството.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й.. Вещото лице е
анализирало периода 2017 г. – 2021 г. вкл. и към 30.09.2022 г., като дава
заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и изчислява
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на
молителя.
Вещото лице посочва, че “У.” ООД не отчита в баланса си дълготрайни
материални активи, дълготрайни нематериални активи и дългосрочни
2
финансови активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за 2017 г. и 2018 г. са вземанията на дружеството,
които към 31.12.2017 г. са на стойност от 3 хил. лева, представляващи 75% от
сумата на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 3 хил. лева,
представляващи 75% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
задълженията на дружеството за анализирания период са краткосрочните
задължения, които към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. са в размер на 2 773 хил. лева, и към
30.09.2022 г. са в размер на 2 923 хил. лева.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,0014 за 2017 г., 0,0014 за
2018 г., 0,0004 за 2019 г., 0,0004 за 2020 г., 0,0000 за 2021 г. и 0,0000 към
30.09.2022 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент е със следните стойности: 0,0014 за 2017 г., 0,0014 за 2018 г.,
0,0004 за 2019 г., 0,0004 за 2020 г., 0,0000 за 2021 г. и 0,0000 към 30.09.2022 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През
изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът
за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0004 за 2017 г., 0,0004
за 2018 г., 0,0004 за 2019 г., 0,0004 за 2020 г., 0,0000 за 2021 г. и 0,0000 към
30.09.2022 г.
Вещото лице дава заключение, че достигнатите стойности на всички
коефициенти на ликвидност към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. са извън референтните
стойности.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за молителя: -0,9986 за 2017 г., -0,9986 за 2018 г., -
0,9996 за 2019 г., -0,9996 за 2020 г., -1,0000 за 2021 г. и -1,0000 към
30.09.2022г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: -1,0014 за 2017 г., -1,0014 за 2018 г., -1,0004 за 2019 г., -1,0004 за 2020
г., -1,0000 за 2021 г. и -1,0000 към 30.09.2022 г.
3
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на финансова
автономност към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г. има отрицателна стойност
и отразява декапитализиран собствен капитал и зависимост от кредиторите.
Отрицателните стойности на коефициентите на финансова автономност
произтичат от невъзможността на предприятието да възпроизвежда
собствения си капитал в резултат на реализирани загуби през текущата 2022
г. и предходни години на анализирания период.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г.
общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни,
притежавани от дружеството, не са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения – текущи и нетекущи.
Вещото лице дава заключение, че стойността на наличното имущество
на длъжника по баланса към 31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г. е 0,00 лева. Дава
заключение, че дружеството не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на паричните му задължения.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на
ликвидност по баланса към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г.,
към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г. е налице тенденция
дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по
търговска сделка, поради липса на каквито и да било краткотрайни активи.
Вещото лице дава заключение, че за анализирания период от 2017 г. до
30.09.2022 г. не били предоставени доказателства за извършено плащане от
дружеството за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка
и последно плащане за данъци и осигуровки към НАП. Последното плащане
от дружеството към НАП, съгласно представен вътрешен документ по
кредит, е извършено на 15.11.2012 г. в размер на 320 лева, представляващо
внесено ДДС за данъчен период м. 10.2012 г. Последното плащане от
дружеството към НАП за осигурителни задължения, съгласно представен
вътрешен документ по кредит, е извършено на 04.09.2012 г. в размер на
288,13 лева, представляващо осигурителни вноски за м. 07.2012 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г.
дружеството не отчита наличие на парични средства нито в банкови сметки,
нито в брой. В баланса към 31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г. дружеството не
отчита наличие на дълготрайни материални активи, на краткотрайни
материални активи и краткотрайни финансови активи, няма вземания.
Стойността на наличното имущество на дружеството по баланса към
31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г. е нула лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
4
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “У.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да
5
изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да
установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали
това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са
временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
В случая всички коефициенти на ликвидност на дружеството молител
към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към
31.12.2021 г. и към 30.09.2022 г. са с нулеви стойности поради липса на
отчитани активи от дружеството. През анализирания период коефициентите
на финансова автономност и на задлъжнялост са с отрицателни стойности. С
оглед на това може да се направи извод, че финансово-икономическото
състояние на дружеството е трайно и невъзвратимо влошено, няма данни за
притежаване на краткотрайни и съответно на дълготрейни активи, нито данни
за сключени търговски сделки, от които да бъдат придобити активи, за да
бъдат погасени задълженията на дружеството към неговите кредитори.
Налице е трайно изразена тенденция дружеството да не може да обслужва
изискуемите си публични задължения, както и краткосрочните си задължения
по търговски сделки, които се установяват от заключението на вещото лице.
От заключението на вещото лице се установява, че към настоящия момент
молителят не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на
задължението му към кредиторите. Следва изводът, че дружеството е
декапитализирано и е в голяма зависимост от кредиторите си. Дружеството
не притежава активи и не е в състояние да обслужва краткосрочните си
задължения по търговски сделки, както и публичноправните задължения към
държавата, свързани с търговската му дейност.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му
са временни, а видно от заключението на експертизата, същите имат траен
характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за
покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите
(по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Предвид твърденията на молителя и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение
на вещото лице, съдът намира, че молителят е в състояние на
неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
“У.” ООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при
условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство
по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият
да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на
неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени
правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства, както
и характера на търговската дейност на дружеството, и отчита установеното
6
финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че
дружеството не е в състояние да изпълни публичните си задължения към
НАП, свързани с търговската му дейност, към 31.12.2017 г. Към тази дата се
установява от представената от молителя справка за данък върху добавената
стойност и корпоративен данък, установени с ревизионни актове, и не са
налице активи, които могат да послужат за покриване на задълженията.
Доколкото не са събрани данни за противното, следва да се приеме, че
именно към тази дата финансово-икономическото състояние на дружеството
молител е силно влошено и е налице фактическа невъзможност за
дружеството да изпълни изискуемите си публични задължения, свързани с
търговската му дейност. С оглед на горното може да се счита, че към тази
дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на
временни затруднения.
Предвид твърденията на молителя и представените писмени
доказателства, следва да се приеме, че молителят не разполага с парични
средства, за да посрещне началните разноски в производството по
несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които
да послужат за това. При тези данни с определение от 12.10.2022 г. съдът е
дал указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на
определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски
градски съд сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят
по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума.
Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 12.10.2022 г. и срокът
е изтекъл на 19.10.2022 г.
В дадения срок и до постановяване на настоящото решение не са
представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните
разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “У.” ООД
следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл.
632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на
неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и
запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране
на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на
кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на
разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за
последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения
срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева – държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ,
съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист
молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
7
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “У.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Лозенец”, ул. “****, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “У.” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Лозенец”, ул. “****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника “У.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район “Лозенец”, ул. “****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “У.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Лозенец”, ул. “****.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника
“У.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Лозенец”, ул. “****.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 1825 по описа за 2022 г.
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “У.” ООД, ЕИК ****, че на
основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че
бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири
хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “У.” ООД, ЕИК ****, че ако в
срок една година от вписването на настоящото решение в търговския
регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството
по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено
заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “У.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Лозенец”, ул. “****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет
лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “У.” ООД, ЕИК ****, че в едномесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни
8
задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на “У.” ООД, ЕИК ****, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10
от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото
решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по
настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9