№ 605
гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100500560 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
Въззивникът М. АТ. М., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА – СОФИЯ, редовно и
своевременно призовани, представляват се от юрисконсулт В. Р., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. АТ. М. срещу Решение № 262997 от
29.12.2021г. по гр.д. № 2228/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът М. АТ. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца
Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ********* сумата от 629.52 лева, представляваща
неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на
безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на
1
договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните
занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното
плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на
решението. Поддържаните доводи са за неправилно формиран извод относно валидността на
договора за обучение. От заключението по приетата експертиза е установено, че договорът е
невалиден поради заболяване на ответника, преди сключването му. При подписване на
договора въззивникът страдал от шизофренно заболяване, възпрепятствало го да разбира
значението на своето действие и прецени последиците от поемането на ангажименти по
изпълнението на договора, нито годността си да упражнява професията, за която е трябвало
да бъде обучаван. Тези факти са установени с представени по делото експертно решение и
заключение на СПЕ. Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че от Агенция
по заетостта не е изискан документ за психично здраве на М. към момента на сключване на
договора, като същата не е положила необходимата грижа за обезпечаване ефективността и
действителността на сключения договор. В този смисъл отправил искане за отмяна на
обжалваното решение.
В отговор, Агенция по заетостта – София оспорва жалбата и развитите в нея доводи
за неправилност на решението. Твърди, че въззивникът бил регистриран в ДБТ-Варна като
безработно лице, подал по собствено желание заявление за участие в обучение по професия
„работник в озеленяването“, специалност „озеленяване и цветарство“, като признал, че е
подписал процесния договор за обучение. В същото време представил документ от личен
лекар, че може да се обучава, изискуем съгласно чл. 14 от ЗПОО за включване в курса.
Съгласно издаден специализиран ТЕЛК за психично заболяване на М., лицето не може да
бъда под нервно-психично напрежение и отговорност при работа, каквото не е относимо за
„работник в озеленяването“. Съгласно заключението на СПЕ несъвместим е средно тежък
физически труд. Правилно съдът не е приел заключението на СПЕ като релевантно
доказателство, установяващо невъзможност лицето да се обучава. В отговора на исковата
молба не е оспорена валидността на договора, а бъдещата невъзможност на лицето да
прилага наученото поради заболяване. Възражението за недействителност на договора за
обучение е направено за първи път с въззивната жалба. Агенцията по заетостта чрез ДБТ –
Варна, в изпълнение на посредническа услуга по смисъла на чл. 26, т. 4 от ЗНЗ е длъжна да
включи лицето в курс при спазване на принципите на свобода при избор на професия, вида
и формата на обучение, установени в чл. 54, ал. 2 от ППЗНЗ. Противното би означавало да
прояви дискриминационно отношение към лице със заболявания в нарушение на закона. Ето
защо договорът за обучение в случая е валидно сключен. Въззивникът не е представител
доказателства за уважителни причини за отсъствията си, съгласно уговореното в т. 2.2.4 от
договора, поради което дължи плащане на исковата сума за платеното му обучение.
Отправил искане във връзка с изложеното, обжалваното решение да се потвърди с извод за
правилност.
2
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора. Новоузнатото обстоятелство съм представил с молба.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 7606/29.03.2022г. от адв. С.С. в
качеството му на процесуален представител на въззивната страна М. АТ. М., с която
представя експертно решение за оценка работоспособността на въззивника от 16.03.2022г.
СЪДЪТ връчва препис от молбата на насрещната страна.
АДВ. С.: Експертното решение е новоузнатото обстоятелство.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Представеното допълнително доказателство към жалбата и в
съдебно заседание считам за неотносими към процесния спор, тъй като се отнасят за
настоящи състояния, които нямат нищо общо с процесния период от 07.05.2019г. до
01.07.2019г., за които имаме други медицински доказателства, представени по делото за
годност на лицето да се включи в курс за обучение.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното с молбата на въззивника
експертно решение № 943/16.03.2022г. като относимо към предмета на спора и допустимо
съобразно нормите на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното с молба
на въззивника експертно решение № 943/16.03.2022г.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването
им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да уважите подадената въззивна жалба с аргументите, посочени в нея,
като отмените първоинстанционното решение и отхвърлите установителния иск на Агенция
по заетостта. В рамките на първоинстанционното производство бяха събрани доказателства
за психическото здраве на М.М.. Такива доказателства за психическото здраве не са били
изисквани от настоящата въззиваема страна при започване на курса и при завеждане на
заявлението по заповедното производство, както и на исковата молба. Досежно връзката
между неговото психическо състояние към подписването на договора, подаването на
заявление и настоящия момент моля да съобразите това, че в рамките на всички медицински
документи, представени от нас, в това число и по настоящото производство, както и в
съдебната експертиза от първоинстанционното, беше установено, че неговото психическо
състояние не е променено за исковия период и до настоящия момент, с оглед на което не е
могъл да приема неустоечната клауза от договора за обучение, както и самия ангажимент да
изпълни този договор, още по-малко да изпълнява професията, за която е било проведено
обучението. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Считам решението на Районен съд - Варна за правилно. Това,
че не сме събирали медицински доказателства, които да удостоверят дали лицето е годно да
се обучава не е вярно. По делото е представено медицинско удостоверение от личен лекар,
че лицето може да се включи в курс. Освен това съгласно представения в съдебно заседание
ТЕЛК, който не е оспорен, лицето не може да бъде натоварено с нервно напрежение, но
говорим за обучение, което е за озеленител. Подобна професия по никакъв начин не да се
счита, че ще го натовари нервно психически. Подробно съм изложила мотивите си в
отговора на жалбата. Допълвам, че самият жалбоподател собственоръчно е подал заявление
за включване в курс, собственоръчно е подписал договора и е бил в състояние да разбира
какво върши. Всички други доказателства – съдебно-психиатрична експертиза, както и
настоящите, са за предположения за бъдещето дали ще има възможност лицето да ползва
наученото в намиране на работата, но това са факти, които не съществуват все още, за да
бъдат оценявани при вземане на решение дали договорът за обучение е валидно сключен.
Самият Закон за насърчаване на заетостта дава възможност на всички лица да ползват
услугите и насърчителни мерки, било включване на обучение, било търсене на работа. При
положение, че има медицински документи, които не забраняват на лицето да се обучава, ние
не можем да му откажем. Противното би означавало да го дискриминираме, което е
недопустимо. Моля да потвърдите решението на Районен съд – Варна.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:01 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5