РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7918 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал.1 КЗ (отм)., от
Е.Л.Л. и С.Л.П. срещу З. „Л.И.“ АД, за сумите от по 26
000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2019 г. до окончателното плащане, претендирани
от всяка една от ищците, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния брат С.Н.М.,
настъпила вследствие на ПТП, реализирана
на 19.06.2014 г., в гр. София, по вина на П.П.Я. –
водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Поло”, с peг.
№ СА ***СС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.
В исковата молба се поддържа, че на посочената дата, около 21,50 ч., в гр.
София, на бул. „Тодор Александров“, С.М.- брат на ищците, болен от ДЦП, ползващ
две патерици, пресичайки улицата, е блъснат от автомобил, управляван от П.Я.,
който е бил с 1,6 на хиляда алкохол в кръвта и е карал с несъобразена скорост
над 55 км/ч. След като С.М.е ударен в областта на краката, пада на земята, а
водачът на автомобила го прегазва, за да избяга от местопроизшествието по улица
„Опълченска“, в посока бул. „Сливница“.
Поддържа се, че пострадалият постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в увредено
общо състояние, като поради многото съчетани травми, умира на 20.06.2014г. Поддържа
се, че във връзка с причиненото пътнотранспортно произшествие е образувано
наказателно производство, като с повторна присъда № 13 от 17.01.2017 г., по
НОХД № 1741/2016 г. на СГС, НО, 31 състав,
П.Я. е признат за виновен.
Ищците поддържат, че след безвъзвратна загуба на брат им С.М., преживяват
изключително силен емоционален шок, непоносима душевна болка и страдание. Сочат, че са едноутробни сестри
на С.М., имат обща майка. Ищците, както и бащата на С.М., му дават пари, за да
придобие апартамент в ж.к. „Дружба“. След смъртта на майка им Н.Д.през 1989 г. и
смъртта на баща му през 2007 г., единствените живи роднини са неговите сестри,
тъй като С.М.не се е женил и няма семейство. Брат им изпада в депресия и губи
поради имотна измама апартамента в „Дружба“, като отива да живее при сестрите
си в Люлин. Ищците се грижели за своя брат – готвят, чистят, перат и му помагат
с пари, той също се опитва да им помага
с каквото може в домакинството. Поддържат, че отношенията между тримата се
характеризират с взаимна грижа и привързаност в по-голяма степен и именно
поради това страданията им от загубата на брат им надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Ответникът З. "Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа,
че не се твърди, че поради определени житейски обстоятелства пострадалият да е
имал отношения на особена близост с ищците, което да обосновават житейска
връзка, различна от обичайната между братя
и сестри. Поддържа, че не се твърди и настъпване на друго особено
житейско обстоятелство, по причина на което ищците и пострадалия да са имали
отношения с особена връзка, различни от обичайната между близки родственици. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия брат на ищците, като твърди, че С.М.,
като пешеходец не се е изпълнил задълженията си по чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т.2 от ЗДвП.
Третото лице помагач на страната на ответника П.П.Я.
оспорва предявените искове, по основание
и размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Фактическият състав на отговорността по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, са настъпили неимуществени
вреди за ищците, представляващи болки и страдания от смъртта на техния
близък.
Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от
21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).
По аргумент от чл. 300 ГПК, съдът е обвързан от задължителната сила на
влязлата в сила присъда №13/17.01.2017 г., на СГС, 31 с-в, постановена по НОХД
№1741/2016 г., с която П.П.Я. е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал.1, пр. 1 и пр. 6, б „б“
НК, при което по непредпазливост е причинил смъртта на С.Н.М., като деянието е
извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол 1,6 промила на хиляда.
Присъдата е влязла в законна сила на 02.02.2017 г.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № УН-1049 от 10.07.2014 г. на СО, 03 район „Възраждане“, ищците С.Л.П. и Е.Л.Л. са сестри на С.Н.М..
От удостоверение за постоянен адрес изх.
№ РВЕ21-УГ51-58/17.02.2021 г. се установява, че постоянния адрес на С.Н.М.е в
гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 236, от 25.10.2004 г.
Не е
спорно обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищците деликвент към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответника.
От
заключението на изслушаната и приета по делото комплекса автотехническа
и съдебномедицинска експертиза се установява, че към момента на инцидента С.М.
е бил с концентрация приблизително 1,34 промила, което отговаря на лека степен
на алкохолно опиване. След изчисления, в експертизата се сочи, че скоростта на
лекия автомобил „Фолксваген Поло“ в момента на удара е 50 км/ч, а преди това
54,94км/ч., като са дадени варианти за времето на движение на пешеходеца от
мястото на навлизане върху платното за движение до мястото на удара. Ако между
автомобила и пешеходеца не е имало други обекти, които да нарушават видимостта,
пешеходецът в момента на навлизане върху платното за движение е имал възможност
да възприеме светлините на идващия лек автомобил от няколкостотин
метра. Тъй като, в материалите по делото няма данни за липсата или наличието на други автомобили,
които да нарушават видимостта на пешеходеца спрямо идващия лек автомобил
„Фолксваген Поло“, не е възможно да се даде конкретен отговор на въпроса бил ли
е видим за пешеходеца лекият автомобил. В съдебно заседание вещото лице доц. Х.
пояснява, че на мястото е нямало пешеходна пътека.
В мотивната
част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Съгласно решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
на Пленума на Върховния съд.От всичко
изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда
се претендира са не са доказани, тъй като не се установява
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението,
надхвърляща нормалната между брат и сестра. Следователно не е възникнало
задължение за ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищците вреди, поради което
останалите събраните по делото доказателства, е безпредметно да бъдат обсъждани.
Предвид горното, исковете подлежат на отхвърляне, като неоснователен.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
ОСЪЖДА Е.Л.Л., ЕГН **********,*** и С.Л.П., ЕГН **********,***
да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт
и сумата от 200 лв., за разноски за възнаграждения за вещи лица.