РЕШЕНИЕ

 №

                                                        гр.София, 15.11.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7918 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 226, ал.1 КЗ (отм)., от Е.Л.Л. и С.Л.П. срещу З. „Л.И.“ АД, за сумите от по 26 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г. до окончателното плащане, претендирани от всяка една от ищците, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния брат С.Н.М., настъпила вследствие на ПТП,  реализирана на 19.06.2014 г., в гр. София, по вина на П.П.Я. – водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Поло”, с peг. № СА ***СС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.

В исковата молба се поддържа, че на посочената дата, около 21,50 ч., в гр. София, на бул. „Тодор Александров“, С.М.- брат на ищците, болен от ДЦП, ползващ две патерици, пресичайки улицата, е блъснат от автомобил, управляван от П.Я., който е бил с 1,6 на хиляда алкохол в кръвта и е карал с несъобразена скорост над 55 км/ч. След като С.М.е ударен в областта на краката, пада на земята, а водачът на автомобила го прегазва, за да избяга от местопроизшествието по улица „Опълченска“, в посока бул. „Сливница“.

Поддържа се, че пострадалият постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в увредено общо състояние, като поради многото съчетани травми, умира на 20.06.2014г. Поддържа се, че във връзка с причиненото пътнотранспортно произшествие е образувано наказателно производство, като с повторна присъда № 13 от 17.01.2017 г., по НОХД № 1741/2016 г. на СГС, НО, 31 състав,  П.Я. е признат за виновен.

Ищците поддържат, че след безвъзвратна загуба на брат им С.М., преживяват изключително силен емоционален шок, непоносима душевна болка  и страдание. Сочат, че са едноутробни сестри на С.М., имат обща майка. Ищците, както и бащата на С.М., му дават пари, за да придобие апартамент в ж.к. „Дружба“.  След смъртта на майка им Н.Д.през 1989 г. и смъртта на баща му през 2007 г., единствените живи роднини са неговите сестри, тъй като С.М.не се е женил и няма семейство. Брат им изпада в депресия и губи поради имотна измама апартамента в „Дружба“, като отива да живее при сестрите си в Люлин. Ищците се грижели за своя брат – готвят, чистят, перат и му помагат с пари, той  също се опитва да им помага с каквото може в домакинството.  Поддържат, че отношенията между тримата се характеризират с взаимна грижа и привързаност в по-голяма степен и именно поради това страданията им от загубата на брат им надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Ответникът З. "Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не се твърди, че поради определени житейски обстоятелства пострадалият да е имал отношения на особена близост с ищците, което да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между братя  и сестри. Поддържа, че не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищците и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайната между близки родственици. Релевира  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия брат на ищците, като твърди, че С.М., като пешеходец не се е изпълнил задълженията си по чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т.2 от ЗДвП.

Третото лице помагач на страната на ответника П.П.Я. оспорва предявените искове, по основание  и размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Фактическият състав на отговорността по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са настъпили неимуществени вреди за ищците, представляващи болки и страдания от смъртта на техния близък. 

Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).

По аргумент от чл. 300 ГПК, съдът е обвързан от задължителната сила на влязлата в сила присъда №13/17.01.2017 г., на СГС, 31 с-в, постановена по НОХД №1741/2016 г., с която П.П.Я. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.1, пр. 1 и пр. 6, б „б“ НК, при което по непредпазливост е причинил смъртта на С.Н.М., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол 1,6 промила на хиляда. Присъдата е влязла в законна сила на 02.02.2017 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № УН-1049 от 10.07.2014 г. на СО, 03 район „Възраждане“, ищците С.Л.П. и Е.Л.Л. са сестри на С.Н.М..

От удостоверение за постоянен адрес изх. № РВЕ21-УГ51-58/17.02.2021 г. се установява, че постоянния адрес на С.Н.М.е в гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 236, от 25.10.2004 г.

Не е спорно обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищците деликвент към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответника.

От заключението на изслушаната и приета по делото комплекса автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че към момента на инцидента С.М. е бил с концентрация приблизително 1,34 промила, което отговаря на лека степен на алкохолно опиване. След изчисления, в експертизата се сочи, че скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ в момента на удара е 50 км/ч, а преди това 54,94км/ч., като са дадени варианти за времето на движение на пешеходеца от мястото на навлизане върху платното за движение до мястото на удара. Ако между автомобила и пешеходеца не е имало други обекти, които да нарушават видимостта, пешеходецът в момента на навлизане върху платното за движение е имал възможност да възприеме светлините на идващия лек автомобил от няколкостотин метра. Тъй като, в материалите по делото няма данни за  липсата или наличието на други автомобили, които да нарушават видимостта на пешеходеца спрямо идващия лек автомобил „Фолксваген Поло“, не е възможно да се даде конкретен отговор на въпроса бил ли е видим за пешеходеца лекият автомобил. В съдебно заседание вещото лице доц. Х. пояснява, че на мястото е нямало пешеходна пътека.

В мотивната част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Съгласно решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.

 на Пленума на Върховния съд.

Съгласно показанията на свидетелката И.К.Т, леля на ищците, С. П.към момента на смъртта на С.живее в Канада, а Е.Л. в САЩ, и двете от повече от 20 г., имат семейства там. С. П.не си е идвала много често, защото има болен мъж, а Е. се  е прибирала по-често, всяка година и тя е дошла и за погребението. С.преди смъртта си е живял в къщата на ул. „Цар Симеон“. В ж.к. „Дружба“ С.е живял сам. Сестрите са давали пари на Стоян, готвили са му, като са идвали, имали са добри отношения, радвали са му се. С.е бил оставен в Дом „Майка и дете“, и като е станал на 16 г. е разбрал, че има семейство. Тежко са приели смъртта му. Е. си е идвала по-често, включително и за погребението на брат си, а С.се е грижила за болен мъж и не е можела да  пътува до България.

Свидетелката Г.И.И.сочи, че окончателно за Канада С. П.е заминала с мъжа си 1998 г., а след това и Е.Л. за САЩ. С.е можел да се грижи за себе си. Е.Л. си е идвала в България, като е носила подаръци.

Традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.     (В този смисъл решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.). В случая, от събраните по делото доказателства, не се установяват конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че и двете ищци живият в чужбина от много дълъг период, преди смъртта на техния брат, а освен това не са израснали заедно като деца. Събраните доказателства сочат на типична и обичайна връзка между сестри и брат, свързана с взаимна грижа и любов.

От всичко изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда се претендира са не са доказани, тъй като не се установява създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, надхвърляща нормалната между брат и сестра. Следователно не е възникнало задължение за ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищците вреди, поради което останалите събраните по делото доказателства, е безпредметно да бъдат обсъждани. Предвид горното, исковете подлежат на отхвърляне, като неоснователен.

Относно разноските

При този изход на делото, на ответника З. „Л.И.“ АД следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 100 лв., за възнаграждение за юрисконсулт и 200 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е.Л.Л., ЕГН **********,*** и С.Л.П., ЕГН **********,*** срещу З. „Л.И.“ АД, ***, за заплащане на сумата от по 26 000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2019 г. до окончателното плащане, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния брат С.Н.М., настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 19.06.2014 г., в гр. София, по вина на П.П.Я. – водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Поло”, с peг. № СА ***СС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.

ОСЪЖДА Е.Л.Л., ЕГН **********,*** и С.Л.П., ЕГН **********,*** да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ***,  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 200 лв., за разноски за възнаграждения за вещи лица.

Решението е постановено при участието на П.П.Я., ЕГН **********,***, трето лице помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: