Решение по дело №4164/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260222
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20203110104164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260222/27.1.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Варна 27.01.2021г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4164/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищците Р.П., И.И. чрез своята майка и законен представител Р.П. и М.Б. твърдят, че на 18.09.2019г. около 16:55ч. в гр.Аксаково на път Втори клас №11-29 Добрич-Варна на разклона за с.Изворско е настъпило ПТП между лек автомобил "Ман 18.463 ФЛС" с peг.№** и лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ" с peг. №**. За настъпилото ПТП е съставен протокол с пострадали лица №2019-1020-2044-1 в РУ Аксаково при ОД на МВР -Варна, в който И.Г.В. ЕГН **********,***, управляващ МПС - лек автомобил "Ман 18.463 ФЛС" с peг.№**, е посочена като виновния водач за същото. Твърдят, че М.И.Б. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ" с peг. №**, като от сблъсъка с автомобила получава контузия на шията, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, Р.П. е била пътничка в л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ" с peг.№**, като от сблъсъка тя получава контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лявото ухо, контузия на кръстна област, контузия на гръден кош, контузия на дясно коляно, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области, а И.М.И. също като пътник в л.а. получава контузия на главата, травматичен оток и кръвонасядания в гореописаните области. Твърдят, че на виновният водач И.В. е съставен АУАН №АА186898/18.09.2019г. въз основа на съставеният АУАН с издадено Наказателно постановление №19-0445-00461/22.10.2019г. от Началник група при РУ Аксаково, с което на И.Г.В. е наложено наказание за извършено нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДП, а именно: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко". Поради, което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 12.11.2019г. Сочат, че лекият автомобил "Ман 18.463 ФАС" с peг. №**, управляван от И.Г.В., е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника ЗК „О.З." АД, със срок на действие от 04.07.2019г. до 03.07.2020г., която полица е действаща към датата на ПТП - видно от протокола за ПТП. Твърдят, че лекият автомобил "Ман 18.463 ФЛС" с peг. №**, управляван от И.Г.В. се е движел по път Втори клас № 11-29 Добрич Варна като поради неспазване на дистанция блъска изчакващия на разклона за с.Изворско лек автомобил „Мерцедес" с peг.№**, като последвало съприкосновение, между двата автомобила в резултат на което доверителите ми са получили травматични увреждания. След ПТП-то на място пристигнали екип на „Бърза помощ" и тримата били отведени в МБАЛ "Св.Анна" - гр.Варна. Бил е извършен и оглед на ПТП от дежурен полицай при РУ Аксаково при ОД - МВР - Варна. Сочат, че от заключението обективирано в медицинско удостоверение № 983/26.09.2019 г. Р.Г.П. е получила контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лявото ухо, контузия на кръстна област, контузия на гръден кош, контузия на дясно коляно, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области. От заключението обективирано в медицинско удостоверение № 984/26.09.2019 г. М.И.Б. е получил контузия на шията, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, а от заключението обективирано в медицинско удостоверение № 985/26.09.2019 г. И.М.И. е получил контузия на главата, травматичен оток, кръвонасядания в гореописаните области. В болницата и след извършения преглед и направените снимки се установява, че пострадалите имат описаните подробно по горе телесни повреди. Твърдят, че са извършени  необходимите манипулации описани в листите за преглед на пациент, и изписани за домашен стационар. Сочат, че пораженията по тялото на пострадалите са ограничени в този им вид единствено и само от факта, че са ползвали по време на движението предпазни колани, които са намалили получените травми от ПТП до минимални поражения. Р.П. поради силните болки в областта на гърдите, първите вечери се е налагало да приема допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат болките и да може да заспива поне за кратко. Това и състояние продължило повече от месец, след което постепенно започнала да се възстановява и да се движи що годе нормално. Въпреки че описаните травми не изискват особено сериозно лечение, при всяко по рязко сменяне на времето (климата) усеща болки в ухото и гръдния кош. По време на лечението в началото до нея е трябвало да има постоянно някой от близките и, за да могат да я обгрижват и обслужват, тъй като не е можела да се справя сама с физиологичните си нужди. Това и състояние продължило около месец, след което постепенно започвала да координира движенията си. В следствие на претърпения от нея удар от лекия автомобил, изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминава кола и когато чуе мотор на превозно средство. Страха е огромен и изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се качва в автомобил. При допир върху болните места изпитва тъпи болки, въпреки проведеното лечение. Твърди, че тъй като при натоварване и вдигане някакви по тежки предмети изпитва болки, от известно време изпитва чувство, че е в тежест на семейството си, тъй като спомена за случилото се, като някакъв ужас я преследва непрекъснато и не може да работи пълноценно, разсейва се и не може да извършва обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Притеснена е от факта, дали някога отново ще може да бъде пълноценен човек. Твърдят, че детето И.И. е получил контузия па главата, травматичен оток, кръвонасядания в гореописаните области, като изпада в остра стресова реакция след ПТП. Веднага е откаран в болницата за преглед и оказване на неотложна медицинска помощ. Извършени са му необходимите манипулации отразени в листите за преглед на пациент, и изписан за домашен стационар. Отначало не е можел да заспи, постоянно е плачел, непрекъснато е говорил за ПТП. И до ден днешен непрекъснато се сеща за ПТП и се натъжава. За едно дете в такава крехка възраст причиненото ПТП е отключило стресова реакция. Твърдят, че М.Б. е получил контузия на шията, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области. Първите вечери се е налагало да приема допълнително болкоуспокояващи за да облекчат болките си. Когато се срещал с някого се чувствал много зле, поради което първият месец избягвал да води каквито и да било разговори, дори краткото общуване с роднините го изморявали. Всеки разговор го натоварвал изключително много и му е коствал огромни усилия и главоболие и се е връщал към преживеният ужас. От тези състояния на психоза при пострадалия се е появило безсъние. Твърдят, че вследствие на претърпения от него удар от лекия автомобил, Б. изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай него преминава кола и когато чуе звукът от двигателя на превозно средство. Страха е огромен и изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се качи в автомобил. Също така изпитва панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили. Отказва да управлява автомобил.Твърдят, че причинените му други леки телесни повреди са отзвучали през този период на болнично лечение, но също са допринесли за дискомфорта. В резултат на телесните повреди при лечението е претърпял големи болки и страдания. Но случилото се е отключило различни стресови реакции в психика на М.. Вече повече от година от настъпването на събитието той не може да се възстанови напълно, тъй като страда от безсъние.

Твърдят, че в законоустановения тримесечен срок са подали молба по чл. 380 от КЗ, но ответникът е отказал да изплати обезщетение за нанесените неимуществени вреди. Твърдят, че ищците са изпълнил всички произтичащи от закона и договора задължения в качеството им на страна по застрахователно правоотношение, за тях възниква правото да получат застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на МПС".

Молят, съдът да се произнесе с решение , с което осъди ответника ЗК „ОЗК Застраховане", ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Г.П. сумата от 10 300 лева, която представлява:

-сумата от 7 200 лева, за причинените и болки и страдания, като неимуществени вреди - телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лявото ухо, контузия на кръстна област, контузия на гръден кош, контузия на дясно коляно, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области, ведно с лихвата
върху тази сума считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 3 100 лв. лева за причинените и неимуществени вреди психични проблеми изразяващи се в причинените и негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с лихвата върху тази сума считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Да  осъди ответника ЗК „ОЗК Застраховане", ЕИК **, седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.М.И., ЕГН ********** със съгласието на неговата майка Р.Г.П. сумата от 7 200 лв., която представлява:

-сумата от 4 900лв., за причинените му болки и страдания, като неимуществени вреди - телесни повреди - изразяващи се в контузия на главата, травматичен оток,
кръвонасядания в гореописаните области, ведно с лихвата върху тази сума считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 2 300лв. лева за причинените му неимуществени вреди психични проблеми изразяващи се в причинените му негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с лихвата върху тази сума считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 Да осъди ответника ЗК „ОЗК Застраховане", ЕИК **, седалище и адрес на управление ***, да заплати на  М.И.Б., ЕГН ********** сумата от 5 800 лв., която представлява:

-сумата от 3 500лв., за причинените му болки и страдания, като неимуществени вреди - телесни повреди - изразяващи се в контузия на шията, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области в гореописаните области, ведно с лихвата върху тази сума считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 2 300лв. за причинените му неимуществени вреди психични проблеми изразяващи се в причинените му негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с лихвата върху тази сума считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, доколкото формално застрахователна претенция по чл.498 от КЗ е била предявена, но същите са изцяло неоснователни. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Възразява, че не е налице правно основание за възникването на твърдените материални права - предмет на депозираните осъдителни искове, а именно наличието на валидно възникнали вземания на ищците към ответното дружество в посочения в исковата молба общ размер от 23 300 лв. Твърди, че Застрахователят правилно и законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения на основание чл.496, ал.2, т.2, б.„б" и „в" от КЗ, доколкото не са му предоставени достатъчно доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че ищците са претърпели вреди вследствие на осъществилото се на 18.09.2019г. ПТП. На застрахователя не са предоставени и обективни данни, от които да е видно, че претърпените от ищците травми, констатирани с приложените медицински документи, са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП и с противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Лишено от логика би било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" да изплаща обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди без реално да са представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на фактическия състав на непозволено увреждане от застрахования деликвент. Застрахователят разполага единствено с възможността, дадена му в чл. 106, ал. 3 от КЗ да изиска доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, както има и задължението по чл. 496, ал. 1 от КЗ, да се произнесе по предявена пред него писмена претенция в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Твърди, че за да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това обаче следва да са изпълнени и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.477, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки: валиден застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Заявява, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл.78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство. Други актове извън посочените не могат да имат обвързваща сила за гражданския съд, включително и издаденото наказателно постановление. В настоящия случай няма данни за постановена срещу И.В. присъда. Възразява, че  твърденията на ищците, касаещи физическото и психо-емоционалното им състояние не са подкрепени с необходимите доказателства, както по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, така и по отношение на причинно - следствената връзка между увреждащо действие от страна на водача на застрахования при ответника автомобил и всички посочени в исковата молба вреди.

Не оспорва, че към 18.09.2019г. между „Х. Т*" ЕООД и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/119001872075 за застраховка „Гражданска отговорност" на товарен автомобил марка „МАН", с per. № **, със срок на застраховката от 04.07.2019г. до 03.07.2020г., както и факта на осъществилото се на 18.09.2019г. пътно транспортно произшествие между застрахования при ответника автомобил с водач И.Г.В. и лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 270 ЦДИ" с per. № ** с водач М.И.Б..

Ищците са подали до ЗАД „О.З." АД писмена застрахователна претенция с вх.№99-4354/04.10.2019г. с искане за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди. В резултат е образувана преписка по щета №0411-900-0018-2019. В отговор, с писмо с изх. № 99-4359/07.10.2019г. застрахователят е уведомил ищците за образуваната преписка по щета и е изискал от тях на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предоставят документи за окомплектоване на застрахователната преписка, а именно банкови сметки на пострадалите и констативен протокол с пострадали лица, издаден от съответните служби на МВР, от който да е видно, че М.И.Б. е пострадал в пътно - транспортно произшествие на 18.09.2019г. и доказва причинно - следствена връзка с получените от него увреждания. Същевременно, с писмо с изх. №99-4358/07.10.2019г. застрахователят е изискал на основание чл.107, ал.1 от КЗ от РУ на МВР Аксаково копие от съставения АУАН и/или наказателно постановление на водача на застрахования при ответника автомобил, като отговор не е постъпил и до днес.

Ищците с писмо с вх.№99-4913/07.11.2019г. са представили на застрахователя нотариално заверени пълномощни в полза на техния процесуален представител и са изразили становище, съгласно което намират, че от представения от тях констативен протокол за ПТП по категоричен начин се доказва, че М.Б. е управлявал автомобил с per. №** към момента на настъпване на ПТП. Ищците не са взели отношение по отправеното искане за представяне на доказателства, че лицето освен, че е шофирало, е претърпяло и неимуществени вреди. Застрахователното събитие по начало следва да бъде заявено и доказано пред застрахователя, за да породи то правото на застрахования на обезщетение. Ответникът е свикал нарочна за случая комисия, която е взела решение, обективирано в Протокол №1/06.01.2020г., да не бъде изплатено обезщетение, защото липсват достатъчно документи, които да установяват основателността на претенцията. Ищците са уведомени за решението с писмо с изх. № 99-123/07.01.2020г.

Изразява становище, че обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни, така и на обществените представи за справедливост.

По отношение на ищцата  Р.Г.П. оспорва, че в резултат на претърпяното на 18.09.2019г. ПТП ищцата е получила травматични увреждания, от които се е възстановявала период, продължил повече от 1 месец. Намира, че в резултат на процесното ПТП ищцата е понесла разкъсно - контузна рана на лявото ухо, наложила поставянето на четири шева и леки повърхности натъртвания и синини в няколко области на тялото, които са без трайни последици за здравето. Оспорва твърденията на ищцата, че поради получените при ПТП увреждания е имала нужда от постоянна чужда помощ за да бъде обгрижвана и обслужвана, тъй като не можела сама да се справя с физиологичните си нужди. От медицинската документация не се установява да е понесла травми, които да обуславят подобни последици. Същите не рефлектират върху възможностите на пострадалото лице да се обслужва, да се къпе, храни, облича и излиза извън дома си без чужда помощ. Оспорва твърденията на ищцата, че в резултат на претърпените при ПТП травми е понесла значителна психотравма, че изпада в стрес и паника при звук от мотор на превозно средство, че изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се качва в автомобил, че не може да работи пълноценно, да извършва човешките си задължения. Сочи, че се ищцата изпитва притеснения дали някога ще бъде отново пълноценен човек, което по никакъв начин не кореспондира с характера и интезитета на претърпените травматични увреждания.

Не са приложени доказателства и за трудовата й заетост или за ползван отпуск за временна неработоспособност. Ищцата не е представила никаква медицинска документация и не е ангажира други доказателства, свързани с психическото й състояние в периода след ПТП. Няма данни подобни симптоми да са били налице у нея, както и същата да е посещавала психолог, психиатър или да е приемала медикаменти за овладяване на твърдените симптоми, да се е подлагала на клинични изследвания или на друга терапия. Оспорва съществуването на причинно - следствена връзка между травматичните увреждания, понесени от ищцата при осъществилото се на 18.09.2019г. ПТП и последващо психично неразположение, което да продължава и до днес. Счита, че дори и да се установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищцата, тя е способствала за продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взела никакви мерки в тази насока. Оспорва, че в резултат на процесното произшествие, за нея са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за тяхната продължителност. Възразява, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, е в завишен размер от 10 300 лева и не съответства на критериите за справедливост, съдебната практика за подобни казуси и на степента и характера на получените травми.

По отношение на ищецът И.М.И. оспорва, че в резултат на претърпяното на 18.09.2019г. ПТП ищецът е получил травматични увреждания, от които се е възстановявал в период, продължил повече от 1 седмица. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че И. е изпаднал в остра стресова реакция след ПТП. Следва да се отбележи, че към датата на ПТП, детето е било на току-що навършени 3 години. Оспорва и наличието на посочените симптоми - безсъние, тревожност, непрекъснато връщане към случая и разговори за него. Сочи, че не са представени никакви медицински документи и не се ангажират други доказателства, свързани с психическото състояние на детето в периода след ПТП. Няма данни подобни симптоми да са били налице у ищеца, както и същият да е посещавал детски психолог или да е подлаган на друга терапия. Оспорва, че в резултат на процесното произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за тяхната продължителност. Възразява, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, е в завишен размер от 7 200 лева и не съответства на критериите за справедливост, съдебната практика за подобни казуси и на степента и характера на получените травми.

Възразява, че нито в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1020-2044-1 е извършено отбелязване, че Б. е претърпял някакви травми, нито е налице медицинска документация, съставена в деня на произшествието, от която да е видно, че той е понесъл увреждания при ПТП. Твърди, че от ангажираните към исковата молба писмени доказателства не се установява в какво обективно състояние е бил М.Б. след претърпяното на 18.09.2019г. произшествие. се в периода от 18.09.2019г. до 26.09.2019г.  и че не са налице данни, от които да е видно, че претърпени от ищеца травми и съпътстващите ги болки и страдания са в причинно -следствена връзка с процесното ПТП от 18.09.2019г. Оспорва твърденията на ищеца, че в резултат на претърпените при ПТП травми е изпаднал в състояния на психоза, че преживяването е ограничило социалните му контакти, че е довело до безсъние, че изпада в стрес и паника при звук от двигател на превозно средство, че изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се качва в автомобил, че изпитва панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили, че отказва да управлява автомобил. Ищецът не представя никаква медицинска документация и не ангажира други доказателства, свързани с психическото му състояние в периода след ПТП. Няма данни подобни симптоми да са били налице у ищеца, както и същият да е посещавал психолог, психиатър или да е приемал медикаменти за овладяване на твърдените симптоми, да се е подлагал на клинични изследвания или на друга терапия.             Оспорва съществуването на причинно - следствена връзка между горепосочените травматичните увреждания и последващо психично неразположение, което да продължава и до днес. Счита, че не е възможно Б. да не може да се възстанови вече повече от година, доколкото от самото ПТП са изминали около 10 месеца към настоящия момент. Дори и да се установи, че процесното събитие е било стресогенно за ищеца, счита, че с поведението си той е способствал за продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Оспорва, че в резултат на процесното произшествие, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за тяхната продължителност. Възразява, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, е в завишен размер от 5 800лв. и не съответства на критериите за справедливост, съдебната практика за подобни казуси и на степента и характера на получените травми.

Оспорва изключителната вина на И.В. за ПТП и за претърпените от ищците травми. Твърди, че от приложеното Наказателно постановление №19-0445-000461 от 22.10.2019г. се установява единствено, че административният орган е намерил, че В. е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Но тази констатация от една страна няма обвързваща сила за гражданския съд и от друга страна не установява вината на В. за настъпилото ПТП, доколкото постановлението няма за предмет установяване на подобни обстоятелства и още по-малко констатирането на наличие или липса на съпричиняване от страна на другия водач, участвал в ПТП. Твърди, че ищецът М.Б. при извършване на маневрата „завой наляво" с поведението си е нарушил следните разпоредби: чл.24, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие и преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение и чл.25, ал.1 от ЗДвП, който регламентира, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Оспорва изцяло акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху застрахователните обезщетения за претърпени неимуществени вреди, считано от 18.09.2019г.

Моли да се отхвърлят предявените искове и претендира разноски.

Съдът приема, че предявения иск  намира правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ.

Като писмени доказателства по делото са приети:

По делото е представено копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1020-2044-1 съставен от мл.авт.К.Н. в който е отразено, че на 18.09.2019г. около 16.55ч. на път втори клас №29 Добрич-Варна на 14км. до разклона за с.Изворско е настъпило ПТП при което ППС с рег.№** със застраховка ГО сключена с ответника „ОЗК“ АД по полица №BG/23/119001872073 валидна до 3.07.2020г. поради неспазване на дистанция е блъснало подготвящия се за маневра ляв завой „Мерцедес“ модел Ц270ЦДИ с водач М. Ив.Б. при което са пострадали Р.П. и И. М.И. които са били пътници в удареното МПС. По констативния протокол е издадено НП №19-0445-000461/22.10.2019г. влязъл в законна сила на 12.11.2019г. в който е посочено, че се налага на И. Г.В. глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗвП определящ задължението на водача на МПС да управлява същото с необходимата за избягване на ПТП дистанция от другите МПС-та. Посочените документи има характера на официален свидетелства документ с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, а именно за наличието на настъпило ПТП, за участниците в него и за вината на участника. Съгласно представената електронна разпечатка за проверка за сключена застраховка ГО към 18.09.2019г. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за МПС с д.к.№ТХ3545АМ към него момент е била на лице застраховка която е била с начална дата от 4.07.2019г. валидна до 3.07.2020г., като по този начин момента на настъпване на процесното ПТП-18.09.2019г. попада в периода на действието и.

Съгласно представеното от ответника копие от писмена застрахователна претенция, тя е заведена пред него от ищците на 7.11.2019г., като по същата с протокол №1/6.01.2020г.  комисия на ответника е взела решение да не се изплащат обезщетения поради липсата на достатъчно документи установяващи основателността на претенцията.

Воден от горните доказателства съдът приема, че от фактическа страна се е доказало наличието на настъпило на 18.09.2019г. ПТП при което лице управляващо МПС застраховано при ответника виновно-нарушавайки правилата за движение е предизвикало катастрофа с л.а.“Мерцедес Ц 270ЦДИ“ д.к.№** при което пътуващите в него ищци са претърпели телесни повреди.

От правна страна следва да се приеме, че се е установило наличието на настъпване на застрахователно събитие по вина на лице управляващо застраховано при ответника МПС по застраховка ГО. Събитието е настъпило по време на действие на застраховката поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

По отношение на размера на дължимите се обезщетения съдът намира, че за обективното определяне на същите е необходимо да се вземат предвид представените по делото доказателства и събраните в хода му такива под формата на свид.показания и СМЕ. Представени са три броя медицински удостоверения №984/2019г. за медицинското състояние на М. Ив.Б., №985/2019г. за медицинското състояние на И. М.И. и №983/2019г. за медицинското състояние на Р. Г.П. всички те издадени на 26.09.2019г., т.е. седмица след инцидента, като и трите изрично записване, че описаните в тях травми отговарят на начина на получаването им описан от освидетлстваните, а именно, че са получени при настъпило ПТП. По отношение на тримата ищци е посочено, че са получили ожулвания и кръвонасядания представляващи временно разстройство на здравето не опасно за живота, като за всеки от тях са описани подробно съответните травми.  Вещото лице по приетата СМЕ е посочило, че всички установени контузни рани вкл. и разкъсването на лявото ухо са с ориентировъчен срок за лечение от порядъка на 15-20 дни, а освен това няма остатъчен деформитет и ограничения на движението на крайниците и снагите на ищците.

Воден от горното съставът намира, че и тримата ищци са претърпели болки и страдания, което обуславя присъждането на обезщетение което следва ада бъде определено в следните размери:

За М.Б. за получените контузия на шия, контузия с ожулване на лява мишница и коляно 500лв., като претенцията до търсените 3 500лв. следва да се отхвърли

За И.И. за получените контузия на глава и контузия на горна челюст  наложила изваждане на горните резци 900лв., като за разликата до търсените 4 900лв. претенцията следва да се отхвърли, съставът приема по-високият размер като определен от факта, че се е наложило отстраняване на резците на ищеца макар и това да са били временни зъби

За Р.П. за получените контузии-разкъсно-контузна рана на ляво ухо, контузия на глава, контузия на кръстната и гръдна области и контузия на коляно 800лв., като за разликата до претендираните 7 200лв. претенцията следва да се отхвърли като недоказана, а посоченият като основателен размер се определя от състава поради по-големия брои наранявания.

По отношение на претенциите на ищците за неимуществени вреди за претърпени негативни психически преживявания и емоционален стрес съдът намира, че на Р.П. и М.Б. следва да се признаят такива в размер на по 800лв., като претенциите им за разликата над тази сума до претендираните от М.Б. 2 300лв. и 3 100лв. от Р.П. претенциите следва да се отхвърлят, тъй като липсват категорични доказателства за трайна увреда на психиката на ищците, а събраните свидетелски показания по делото са дадени от роднини на пострадалите макар и под клетва.

По отношение на детето следва да се има предвид, че свидетелите са единодушни, че то е спяло при настъпване на ПТП-то поради което съставът приема, че за него не е възможно да настъпи страхово увреждане конкретно от МПС-та, но от друга страна за него са на лице най-трайните увреждания като каквито съдът квалифицира загубата на временните предни зъби поради което претенцията за неимуществени вреди за негативни психически преживявания и емоционален стрес следва да се уважи до размера от 1 000лв., като се отхвърли за разликата до търсените 3 100лв.

Що се отнася до претенцията за лихва за забава съдът приема, че такава следва да се присъди за времето от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, което е станало на 4.10.2019г. съгласно представеното по делото копие от писмена застрахователна претенция от ищците заведена при ответника с вх.№99-4354/4.10.2019г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

Предвид частичното уважаване на претенциите и направените искания следва да се присъдят разноски по делото както следва:

Ответника следва да заплати на ищците общо 737.92лв., а те от своя страна следва да му заплатят общо сумата от 1 314.85лв.

Ето защо, съдът

                      Р Е Ш И

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Г.П. ЕГН********** *** сумите от 800лв. обезщетение за претърпени телесни повреди-контузия на глава, разкъсно-контузна рана на ляво ухо, контузия на кръстна област, контузия на гръден кош, контузия на дясно коляно, травматични отоци и квъронасядания в същите области в следствие на настъпило на 18.09.2019г. ПТП по вина на водач на МПС „МАН 18.463 ФЛС“ с д.к.№** застраховано при ответника по застраховка ГО, заедно със законната лихва върху присъдената главница за времето от 4.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 7 200лв. и за лихва за времето от 18.09.2019г. до 3.10.2019г. отхвърля претенциите, на осн. чл.432 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Г.П. ЕГН********** *** сумите от 800лв. обезщетение за претърпени негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес в следствие на настъпило на 18.09.2019г. ПТП по вина на водач на МПС „МАН 18.463 ФЛС“ с д.к.№** застраховано при ответника по застраховка ГО, заедно със законната лихва върху присъдената главница за времето от 4.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 3 100лв. и за лихва за времето от 18.09.2019г. до 3.10.2019г. отхвърля претенциите, на осн. чл.432 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.И.Б. ЕГН********** *** сумите от 500лв. обезщетение за претърпени телесни повреди-контузия на шията, кръвонасядания и ожулвания в посочените области в следствие на настъпило на 18.09.2019г. ПТП по вина на водач на МПС „МАН 18.463 ФЛС“ с д.к.№** застраховано при ответника по застраховка ГО, заедно със законната лихва върху присъдената главница за времето от 4.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 3 500лв. и за лихва за времето от 18.09.2019г. до 3.10.2019г. отхвърля претенциите, на осн. чл.432 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.И.Б. ЕГН********** *** сумите от 800лв. обезщетение за претърпени негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес в следствие на настъпило на 18.09.2019г. ПТП по вина на водач на МПС „МАН 18.463 ФЛС“ с д.к.№** застраховано при ответника по застраховка ГО, заедно със законната лихва върху присъдената главница за времето от 4.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2 300лв. и за лихва за времето от 18.09.2019г. до 3.10.2019г. отхвърля претенциите, на осн. чл.432 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.И. ЕГН********** действащ чрез своята майка и законен представител Р.Г.П. ЕГН********** *** сумата от 900лв. обезщетение за претърпени телесни повреди-контузия на главата, травматичен и кръвонасядания в следствие на настъпило на 18.09.2019г. ПТП по вина на водач на МПС „МАН 18.463 ФЛС“ с д.к.№** застраховано при ответника по застраховка ГО, заедно със законната лихва върху присъдената главница за времето от 4.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4 900лв. и за лихва за времето от 18.09.2019г. до 3.10.2019г. отхвърля претенциите, на осн. чл.432 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.М.И. ЕГН********** действащ чрез своята майка и законен представител Р.Г.П. ЕГН********** *** сумата от 1 000лв. обезщетение за претърпени негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес в следствие на настъпило на 18.09.2019г. ПТП по вина на водач на МПС „МАН 18.463 ФЛС“ с д.к.№** застраховано при ответника по застраховка ГО, заедно със законната лихва върху присъдената главница за времето от 4.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2 300лв. и за лихва за времето от 18.09.2019г. до 3.10.2019г. отхвърля претенциите, на осн. чл.432 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗК „О.З.” АД ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** да заплати общо на И.М.И. ЕГН********** действащ чрез своята майка и законен представител Р.Г.П. ЕГН********** ***, Р.Г.П. ЕГН********** *** и М.И.Б. ЕГН********** *** общо сумата от 737.92лв. на осн. чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН********** действащ чрез своята майка и законен представител Р.Г.П. ЕГН********** ***, Р.Г.П. ЕГН********** *** и М.И.Б. ЕГН********** *** да заплатят общо на ЗК „О.З.” АД ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 314.85лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: