Решение по дело №2988/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 03.01.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2988/2019г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на П.Й.Х., Й.П.Д. и В.П.К., чрез адв. В. К. - ВТАК, против Д.П.Б.. В същата са развити съображения, че страните по делото са съсобственици по наследство на УПИ І-549 в кв. 22 по плана на с. Беляковец, община Велико Търново, с площ от 1460 кв.м., заедно с построените в имота: жилищна сграда на два етажа, жилищна пристройка, пристройка - склад, лятна кухня, стопанска постройка плевник с навес, стопанска постройка - сайвант, стопанска постройка - курник и гараж. Процесуалният представител  на ищците посочва, че към момента недвижимият имот е съсобствен, като ищците притежават по наследство като наследници на Й.П. Хутова общо 1/2 идеална част или по 1/6 идеална част за всеки от тях и 1/2 идеална част за ответника Д.П.Б.. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде допуснат до делба между страните по делото подробно описаният недвижим имот, ПРИ ПРАВА: по 1/6 идеална част за всеки от ищците или общо 1/2 идеална част за тях и 1/2 идеална част за Д.П.Б..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д.П.Б., чрез адв. В. Ш. - ВТАК, в който са развити съображения, че страните по делото са съсобственици по наследство на недвижим имот, описан в нотариален акт от 1925г. и нотариален акт от 1982 г., но оспорва принадлежността на някои от постройките в имота и описани в исковата молба към наследствената общност. Твърди, че жилищната постройка, находяща се от север на къщата, с площ от около 40 кв.м. и гараж с площ от около 29 кв.м. са изцяло построени от ответника и няма как същите да бъдат предмет на делбеното производство. Останалите постройки от парцела, включително къщата са били обект на непрекъснати подобрения и ремонти от страна на Б. през годините.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от представеното заверено копие на НА № 18, рег. № 404, дело № 54 от 1925 година /л. 6-7 от делото/ се установява, че В. Г.П. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в село Беляковец и представляващ къща с плевник, с дворно място от 1 дка и 5 ара. Видно от НА № 58, рег. № 517, дело № 77 от 1925 година /л. 8/, В. Г. П. е продал на П. С. В /Б./ и Т. В. 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в село Беляковец, а именно от къщата, плевника и от дворното място от 1 дка и 5 ара. Видно от НА № 111, том 1, дело № 225 от 1982 година /л. 10/ П. С. Б. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в село Беляковец, а именно 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 1360 кв.м. и 1/2 ид.ч. от построените в него къща, плевня и сайвант, за който имот е отреден парцел I-218, кв. 5 по плана на село Беляковец.

От приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. № 20 от 16.02.2018 година на Кметство село Беляковец, община Велико Търново /л. 11-12/ се установява, че В. Г.П. е починал на 03.07.1938 година и оставил като свои наследници съпругата си М. Д., починала на 17.12.1958 година и дъщеря си Т. В. Б. Видно от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. № 175 от 05.10.2017 година на Кметство село Беляковец, община Велико Търново /л. 13 - 14/ Т.В. Б. е починала на 07.10.1981 година и е оставила за наследници по закон съпруга си П. С. Б., починал на 13.09.1991 година и Д.П.Б. - неин син, В. П.Б. - неин син /починал на 15.04.1995 година разведен без деца/ и Й.П. Х. - дъщеря. Последната е почина на 20.08.2002 година и е оставила за свои наследници П.Й.Х. - съпруг, Й.П.Д. - дъщеря и В.П.К. - дъщеря.

По делото е представена Скица № 94-ВВ-11192-1#1 от 02.10.2019 година на Община Велико Търново /л. 15/. В скицата, изрично е отразено, че парцел I - 218, кв. 5 по стария план на село Беляковец, описан в НА № 111, том 1, дело № 225/1982 година е идентичен с УПИ I - 549, кв. 22 по ПУП на село Беляковец и че имотът е записан на П. Събев Б.. Представено е и заверено копие на Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /л. 17-18/.

Видно от приложената по делото покана от 17.11.2017 година, ведно с известие за доставяне /л. 19-20/ В.П.К. е поканила Д.П.Б. да бъде извършена доброволна делба на наследствения им недвижим имот.

С влязло в сила Решение № 04.05.2018 година по гр.д. № 524/2018 година на ВТРС /л. 22-31/ е оставен без разглеждане иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на П.Й.Х., Й.П.Д. и В.П.К., че Д.П.Б. е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от недвижим имот в село Беляковец, представляващ УПИ I - 549, кв. 22 по ПУП на село Беляковец, с площ 1 460.00 кв.м., заедно с построените в него къща и постройки. С решението е отхвърлен и искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на П.Й.Х., Й.П.Д. и В.П.К., че Д.П.Б. е собственик по давност на 1/2 ид.ч. от същия имот.

Не е спорно по делото, а и от представената по делото Пазарна оценка на недвижим имот в село Беляковец, представляващ УПИ I - 549, кв. 22 по ПУП на село Беляковец, с площ 1 460.00 кв.м., заедно с построените в него сгради /л. 46-65/ се установява, че в имота са построени жилищна сграда на два етажа, жилищна пристройка на един етаж /северно от жилищната сграда/, пристройка - склад /западно от жилищната сграда/, лятна кухня, стопанки постройки и гараж.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно разпореждане от наследодателя /чл. 69, ал. 1 ЗН/. В производството по допускане на делбата следва да се установи съсобственост между страните по делото върху процесните имоти, както и каква е частта на всеки съделител в тях.

Предмет на делбата в настоящото производство е недвижим имот, находящ се в село Беляковец, община Велико Търново, представляващ дворно място, ведно с построените в него сгради, а именно УПИ I - 549, в кв. 22 по ПУП на село Беляковец, целият с площ 1 460.00 кв.м., който имот е идентичен с описания в НА № 111, том 1, дело № 225 от 1982 Парцел I - 2018, кв. 5 по стария план на село Беляковец /Скица № 94-ВВ-11192-1#1 от 02.10.2019 година на Община Велико Търново/.

Основният спорен по делото въпрос е относно принадлежността на част от построените в имота сгради към наследствената имуществена общност. Видно от приложени актове за собственост - нотариалните актове от 1925 година и този от 1982 година в имота са били построени къща, плевник и впоследствие и сайвант. Няма спор по делото обаче, че към настоящия момент в имота има изградени жилищна сграда на два етажа, жилищна пристройка, пристройка - склад, лятна кухня, три стопански постройки - плевник с навес, сайвант и курник, както и гараж, като жилищната пристройка и гаражът са построени около 1972 - 1980 година. Страните по делото не оспорват съществуването, размера и местоположението на така описаните постройки. Тези обстоятелства се установяват и от приложената пазарна оценка на имота, а и са нанесени в приложената по делото скица на недвижимия имот.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че част от така описаните сгради, а именно жилищната пристройка, находяща се от север на къщата с площ 40 кв.м. и гаражът от около 29 кв.м. не са част от делбената маса, доколкото същите били построени от него. По делото липсват каквито и да е писмени доказателства, от които да може да бъде направен извод, че тези сгради са негова лична собственост. Освен това следва да се има предвид, че ако предмет на делбата е дворно място, заедно с всички постройки в него, в делбеното производство следва да бъдат включени и незаконните, но търпими строежи, дори и да не бъдат представени доказателства за тяхното деклариране по реда на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като собственикът на земята по силата на чл. 92 ЗС е собственик и на всички подобрения, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това право. Извършвайки делбата на дворното място, следва да бъде извършена делба и на всички незаконно построени сгради, като същите следва да бъдат оценени във втората фаза на делбеното производство с оглед обстоятелството, че макар да са търпими, същите не са узаконени по предвидения в ЗУТ ред.

В случая по делото няма спор, а и от представените по делото нотариални актове, безспорно се установява, че имотът, предмет на делбата в настоящото производството е бил собственост на В. Г. П. /НА № 18, рег. № 404, дело № 54 от 1925 година/. Последният е продал 1/2 ид.ч. от собствения си имот на П. С. В. /Б./ и на дъщеря си Т. В. Балъкова /НА № 58, рег. № 517, дело № 77 от 1925 година/. След смъртта на В. П. и съпругата му М. П., имотът е останал собственост на тяхната дъщеря Т. В. Б. и нейният съпруг П. С. Б., който се е сдобил с НА по обстоятелствена проверка за част от от имота. След тяхната смърт /07.10.1981 година и 13.09.1991 година/, техните наследници по закон - Д.П.Б., В. П.Б. и Й.П. Х. са придобили имота по наследство, като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от същия - чл. 5, ал. 1 ЗН. В. П.Б. е починал на 15.04.1995 година - разведен, без деца, като неговата 1/3 ид.ч. от имота е наследена от брат му Д.П.Б. и от сестра му Й.П. Х. - чл. 8, ал. 1 ЗН, респективно - всеки от тях двама е станал собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имота. След смъртта на Й.П. Х. на 20.08.2002 година, същата е наследена от нейния съпруг П.Й.Х. и двете й дъщери - Й.П.Д. и В.П.К. - чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като всеки един от тях тримата е придобил по наследство по 1/6 ид.ч. от делбения имот.

Предвид изложеното възникналата между П.Й.Х., Й.П.Д., В.П.К. и Д.П.Б. съсобственост върху делбения имот следва да бъде прекратена по съдебен ред, като делбата бъде допусната при права на страните, както следва: за ищците П.Й.Х., Й.П.Д. и В.П.К. - по 1/6 идеална част и за  ответника Д.П.Б. - 1/2 идеална част.

Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното производство.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, Й.П. ***, с ЕГН **********, В.П.К. ***, с ЕГН ********** и Д.П.Б. ***, с ЕГН ********** на следния недвижим имот, находящ се в село Беляковец, община Велико Търново, а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I - 549 /едно римско, петстотин четиридесет и девет арабско/, в кв. 22 /двадесет и втори/ по ПУП на село Беляковец, община Велико Търново, с площ 1460 кв.м. /хиляда четиристотин и шестдесет квадратни метра/, при граници: изток - УПИ II - 545, и УПИ XXIV- 548, запад - улица, север - улица и юг - улица, заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа, жилищна пристройка, пристройка - склад, лятна кухня, три стопански постройки - плевник с навес, сайвант и курник, както и гараж,

ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: за П.Й.Х. - 1/6 ид. част; за Й.П.Д. - 1/6 ид. част; за В.П.К. - 1/6 ид. част и за Д.П.Б. - 1/2 ид. част.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: