№ 47
гр. Разград, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243300500002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. К. П., подадена чрез пълномощник адв.Х. С.
от АК - Разград против решение №693/17.11.2023г. по гр.дело №1458/2023г. на РС-Разград, с
което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от П. К. П. срещу
Етажната собственост на жилищен блок с административен адрес гр.Разград, общ.Разград, *** за
отмяна на решение по т.3 от дневния ред, взето от Общото събрание на собствениците на
посочената Етажната собственост, проведено на 19.07.2023г., за което е съставен Протокол №8 от
същата дата.Присъдил е разноски в полза на ответната страна, предвид изхода на делото.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
решението и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила.Прави се искане
за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.Изложени са съображения за неговата
неправилност и незаконосъобразност, но не и такива сочещи на допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на същото. С жалбата страната не прави
доказателствени искания, заявява претенция за разноски.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, като
застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението на РС.
В съд.заседание въззивника ,чрез пълномощник поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна поддържа подадения отговор.
Окръжният съд при извършената сл.проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не откри пороци, водещи
до неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на неговата правилност и законосъобразност съобрази следното:
Производството пред РРС е образувано по искова молба , подадена от П. К. П., с която е
1
предявен иск срещу Етажната собственост на жилищен блок с административен адрес гр.Разград,
общ.Разград, ***, представлявана от „ИНТЕРБИ3НЕС ЛИЙГЪЛ КЪНСАЛТ“ ЕООД, с която е
предявен иск за отмяна на взетото решение от Общо събрание на собствениците в посочената
етажна собственост , по т. 3 от дневния ред, а именно: „Избор на управителен съвет (управител) на
ЕС. Алтернативно избор на професионален домоуправител и одобряване на договора за възлагане
на управлението на общите части на ЕС“, проведено на 19.07.2023г., за което е съставен Протокол
№8 от същата дата. Ищецът поддържа липса на изискуеми от закона реквизити, които трябва да се
съдържа протокола от проведеното общо събрание, както следва: липса на информация за явилите
се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, както и техните
подписи; липса на вписани обстоятелства във връзка с представителството на собствениците в ОС,
липсата на надлежно представителство в проведеното Общо събрание на собствениците в
етажната собственост, респ. до намаляване на констатираното от професионалния домоуправител
представителство от 65,87 % идеални части от общите части на етажната собственост.
Твърди също така и протоколирано обстоятелство, което не се е осъществило – че, той
ищецът гласувал „въздържал се“, при положение, че не е присъствал при гласуването, че
съображенията му са протоколирани само частично, че от записаното в протокола не става ясно и
дали решенията са взети със законоустановения минимум, в процентно съотношение на идеалните
части към общите такива, регламентиран в чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗУЕС. Сочи, че още при откриването
на ОС същото не е имало законоустановения минимален кворум, за да вземе валидно решение,
касаещо избор на нов домоуправител.
В депозирания в срок отговор ответната етажна собственост , представлявана от
„ИНТЕРБИ3НЕС ЛИЙГЪЛ КЪНСАЛТ“ ЕООД е оспорила предявения от ищеца иск , на първо
място като недопустим , а по същество и като неоснователен.Изложил е подробни съображения
свързани с изискуемите реквизити на протокола за проведено общо събрание на ЕС.Възразил е, че
събранието е проведено при условията на чл.15, ал.2 от ЗУЕС при падащ кворум и при такъв от
65,87% е взето атакуваното решение за избор на управител.
Районният съд е приел предявеният иск за такъв по чл.40 от ЗУЕС и допустим, предвид
качеството на ищеца на собственик в етажната собственост.Въззивната инстанция също не
възприема становището на ответната страна за недопустимост на същия поради следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание. Визираната в този текст незаконосъобразност на решението на ОС
може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически
факт, т. нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението,
т. нар. материална незаконосъобразност. Във всички случаи обаче, обект на оспорване могат да
бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред – създават задължения за
етажните собственици и подлежат на изпълнение, т. е. решения, рефлектиращи в правната им
сфера.
Не се спори в случая, че ищецът е етажен собственик, а оспорени с исковата молба са редът
за свикване и провеждане на общото събрание, необходимият кворум и компетентност на ОС за
вземане на решенията, както и за обявяване на изготвения протокол.
За да отхвърли същия, при съобразяване на писмените доказателства по делото е приел ,че
при свикването на проведеното на 19.07.2023г. ОС на ЕС на входа в който ищеца живее са спазени
изискванията на чл.12, чл.13 и чл.14 от ЗУЕС , като надлежно е била представлявана в ОС и
Община Разград, като един от собствениците в етажната собственост.Окръжният съд възприема
мотивите на пръвоинстанционния такъв в тази им част и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Районният съд е приел също така като краен извод,че приемането на решението за избор на
управител на ЕС, в случая професионален домоуправител се подчинява на правилата на чл.17 от
ЗУЕС, която обаче норма се отнася към избор на управител измежду лицата – етажни собственици
и която указва изрично кои решения на ОС следва да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство,
от което следва, че във всички останали случаи мнозинството е обикновено.
В случая е налице проведен избор за пореден път на външно лице за управител на ЕС -
2
професионален домоуправител, както от съдържанието на обявения дневен род , така и от
съставения протокол за ОС, поради което приложение намира нормата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В
нейната редакция към датата на проведеното събрание, 19.07.2023г., "по решение на ОС, взето с
мнозинството повече от 67%ид. ч. от ОЧ на ЕС, правомощията или част от тях на управителния
съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не
са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на ОС, взето с мнозинство повече от
67%от ид. ч. от ОЧ на ЕС, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две
години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза,
предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за
недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата,
задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. Посочената
норма е специална и въвежда изискване за квалифицирано мнозинство при вземането на това
решение за разлика от необходимото обикновено мнозинство при избор на управител измежду
етажните собственици /последното следва от тълкуването на разпоредбите на чл. 17 ЗУЕС/. В този
смисъл към него момент взетото решение за избор на управител е било незаконосъобразно, поради
липса на кворум.Междувременно обаче, още докато производството е било висящо още пред РС е
налице промяна в закона и съответно в нормата на чл.19 от ЗЕУС, като изискването за мнозинство
при избор на управител, който не е член на етажната собственост е сведено до притежаващите 50%
ид.ч. от законодателя, който явно е счел ,че предвиденото преди това квалифицирано мнозинство
от 67% е твърде високо и би затормозило, съответно блокирало работата на общите събрания на
етажните собственици а в случая за избора на управител са гласували, притежаващите над 50%
ид.ч. , а именно 65,87 % .
По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а подадената
срещу него въззивна жалба оставена без уважение.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №693/17.11.2023г. постановено по гр.дело №1458/2023г. на РС-
Разград в производство по чл.40 от ЗУЕС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3