Решение по дело №715/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 242
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20211800500715
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Въззивно гражданско дело №
20211800500715 по описа за 2021 година
С решение № 260056 от 30.07.2021 г., постановено по гр. дело №
35/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, на основание чл.265, ал.1,
вр. ал.2 ЗЗД е осъден „Ф.Т.“ ООД да заплати на АНГ. ИЛ. К. сумата от 10894,
04 лева представляваща размер на заплатено възнаграждение по развален
неформален договор за изработка – доставка и монтаж на дъбов паркет, както
и за сумата от 151, 32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от връчването на нотариалната покана до подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата както и за сумата от 54 лева,
представляваща разноски за връчване на нотариална покана.
В тежест на ответника са присъдени и направените разноски в
обезпечителното и първоинстанционното производство в размер на 2111, 81
лева.
Недоволен от постановения акт е останал ответникът, който в срок е
подал въззивната жалба. С нея се правят оплаквания, че обжалваният съдебен
акт е незаконосъобразен, неправилен и постановен при нарушения на
процесуалните правила.
Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е оценил фактите по
делото, в резултат на което е стигнал да погрешни правни изводи.
Неправилно е прието, че жалбоподателят не е оспорил обстоятелството,
че на 16.11.2019 г. негов служител е бил посетил обекта на ищеца и е
потвърдил наличието за недостатъци. Този факт е бил оспорен още с
1
отговора на исковата молба, като с нея е било признато единствено
твърдението на ищеца, че е възложил доставка и монтаж на паркет и первази
от дъб, за които именно е издадена проформа фактура и е заплатена сумата от
10894, 04 лева.
Във въззивната жалба е посочено още, че с нотариална покана на
28.11.2019 г., 17 дни след монтажа на паркета, ищецът е заявил, че
монтирания паркет е изцяло негоден, в резултат на което е претендирал от
ответника връщане на цялата заплатена сума, поради разваляне на договора.
Сочи се, че явните недостатъци е трябвало да се констатират при приемането
на работата, в резултат на което, след като това не е било сторено, то
възложителят е изгубил възможността си да реализира отговорността на
изпълнителя.
На следващо място се сочи, че неправилно съдебния състав е бил приел
факта, че ищецът не е бил присъствал по време на поставянето на паркета,
факта на предаване на обекта, така и факта, че представител на ищеца е
присъствал през цялото време. Тези факти са били доказани със събраните
гласни доказателства, но неправилно са били възприети от
първоинстанционния съд.
На последно място се правят оплаквания, че неправилно е осъден да
заплати на ищеца разноските извършени в обезпечителното производство,
както и таксата и хонорара свързани с нотариалното производство.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне
на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство - А.К.. Въззивната жалба се
оспорва като неоснователна, а отправените в нея твърдения като недоказани.
Отправя се искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и законосъобразно.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото през месец април 2019 г. е сключен
неформален договор за доставка и монтиране на паркет и первази от дъб от
ответното дружество в апартамент на ищеца, находящ се в гр. С., ул. „П.М.“
№8, ет.3, ап.5.
На 02.04.2019 г. е била получена оферта на ответника като на
23.04.2019 г. ишецът по делото е заплатил на ответника авансово цялата
договорена цена от 10 894, 04 лева/л.13 от п.д./. За това обстоятелство е била
издадена проформа фактура № 5508/ 17.04.2019 г./л.12 от п.д./
На 11.11.2019 г. свидетелите С.Б. и Т.Т. отишли в гр. С., ул. „П.М.“
№8, ет.3, ап.5, за да доставят и монтират поръчания паркет. На място били
посрещнати от ищеца и свид. П-. Т..
Свидетелите Б. и Т. монтирали паркета в посочения от ищеца имот, в
две спални и дневна. В две от стаите паркетът бил монтиран по посока на
светлината, докато в дневната бил монтиран перпендикулярно на прозореца, в
2
резултат на което фугите между отделните парчета на паркета били по -
видими.
Дъските били с различна дължина между 60 см и 2, 20 м, като
ширината им била от 12 – 15 см. От поръчаният паркет 34 кв. били трето
качество, а останалата част от него бил второ качество.
В апартамента не е била извършвана корекция върху подовата
замазка от свид. Б. и Т., като поставянето на дъските се извършвало върху
съществуващата, в резултат което се е получило разминаване в нивото на
отделните дъски в някои участъци като едните от тях стояли по-високо, а
други по-ниско.
За да се отстрани този ефект, част от изпъкналите дъски били
рендосани отдолу, а другата част от дъските които стояли по-ниско се
наложило да се поставят допълнителни дъски под тях. За залепването на
паркета е използвано лепило, в резултат на което положения паркет не може
да бъде пренареден наново.
В началото на монтажа присъствали както ищецът, така и свид. Т..
Ищецът си бил тръгнал в началото, докато свидетелят останал няколко часа,
след което бил оставил монтажистите да работят. Свид. Т. се върнал около 15
ч. след като монтажистите му се обадили, че са готови. На място свидетелят
установил, че монтажистите са приключили с монтажа на паркета и му
предали ключовете от апартамента.
За предаването на обекта и приемане на работата не е бил съставян
документ. Впоследствие в края на деня свид. Т. и ищецът заедно отишли на
място и констатирали какво е състоянието на паркета и качеството на
изпълнението.
На 12.12.2019 г. ответникът по делото е получил нотариална покана
от 28.11.2019 г./л.14 от п.д./. Видно от съдържанието на същата, ищецът е
поканил ответника да му върне половината от заплатената цена при наличие
на основание за разваляне на договора. Заявил е, че ако предложените от него
условия не бъдат приети, то ответникът следва да счита договора за развален
и следва да върне изцяло заплатената сума.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно -
техническата експертиза, изготвена в производство по чл. 207 и сл. ГПК по ч.
гр. д. № 1291/2019 г. по описа на РС – гр. С..
Същата по своят характер е обоснована и следва да се приеме, в
частта, с която се установява, че по монтирания паркет са налице дефекти
така и в тази част, в която се установява, че между отделните дъски в
напречна посока има фуги с различна ширина, както и това, че дефектите по
монтирания паркет се дължат на некачественото производство на
ламелите/дъските/, тъй като те са с различна форма на сглобката и различна
дебелина.
В останалата част заключението, с което вещото лице е дало
експертно мнение, че така направеното изпълнение е създало невъзможност
да се ползва паркета съобразно своето нормално предназначение не следва да
3
се кредитира.
Настоящата въззивна инстанция смята, че заключението в тази му
част е необосновано, като също се оборва със заключение по приетата
съдебно - техническа експертиза/л.54 от в.д./ във въззивното производство.
Вещото лице е дало заключение, с което се установява, че монтирания паркет
позволява корекции и подновяване посредствено шлайфане. С оглед факта, че
има наличие на факса/скосяване на отделните ръбове на дадена дъска/ в
монтираните ламели/дъски/, то при извършването на такава процедура може
да се измени цялостната му визия.
На следващо място е определено, че за да се извърши циклене,
омасляване, оцветяване на паркета, неговото фугиране и шлайфане по средни
пазарни цени ще струва по 31 лева на кв.м. или общо 2350 лева. С
извършения монтаж и демонтаж на первазите в апартамента, цената ще стане
общо 2625 лева.
Също така с експертизата се установява, че ищецът не е извършвал
ремонт или подмяна на процесния паркет както и това, че същият се ползва и
към този момент по предназначение.
Изготвената експертиза е достатъчно обоснована и ясна, като с нея се
изясняват значими факти свързани със спорното право по делото, поради
което същата следва да се кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка , въззивната
инстанция прие следното от правна страна:
По делото е отделено като безспорно, че отношенията между страните в
настоящото производство изхождат от неформален договор за изработка, по
силата на който ответникът се е задължил да достави и монтира на обекта на
ищеца подова настилка – дъбов паркет. По делото не е спорно и това, че
ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата от 10 894, 04 лева.
Настоящата инстанция приема за доказано, че паркетът е имал явни, а
не скрити недостатъци. Трудовият резултат - процесния паркет се ползва по
предназначение и към този момент. След изпълнението от страна на
ответника по делото, недостатъци в изпълнението са били явни с оглед
естеството на самата изработка. Ищецът не се е възползвал от възможността
да не приеме изпълнението, съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД.
По делото се установява, че след извършването на монтажа, още в
същият ден ищецът е посетил апартамента заедно със свид. Т.. Той е
възприел лично какво е било изпълнението като въпреки това, извършеното
от негова страна изготвяне на нотариална покана на 29.11. 2019 г., не може да
обоснове извод, че работата не е била приета от негова страна още при
извършения оглед на 11.11.2019 г.
На следващо място от приетата във въззивното производство
експертиза се установи, че изработеното е годно за ползване съгласно
обикновеното си предназначение. Действително е имало отклонение между
поръчаното и реално изработеното, но по своят характер това несъответствие
не може да определи изработеното като напълно негодно по предназначение.
4
Ето защо не може да се счете, че е налице хипотезата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД,
при наличието на която да възникне право у възложителя да прекрати
едностранно сключеният между страните по делото неформален договор за
изработка.
Предвид гореизложеното предявения иск по чл.265, ал. 2 ЗЗД, следва
да бъде отхвърлен, а обжалваното решение отменено. С оглед изхода по
главния иск, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, по предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, за претендирана дължима
мораторна лихва за времето от 12.12.2019 г. до 31.01.2020 г., в размер на 151,
32 лева като неоснователен.
По отношение на претенцията за сумата от 54 лева, представляваща
разноски за връчване на нотариална покана на ответника, то след като се
претендират извънсъдебни разноски които не са сред тези изрично посочени
в разпоредбата на чл.78 ГПК, то така предявената претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл. 265, ал. 1, т. 2 и по т.3 ЗЗД, с които се иска да се осъди
ответника по делото да заплати на ищеца, сумата от 10,894, 04 лева,
представляваща разходи, необходими за поправката на паркета или
намалението на възнаграждението на половина.
С оглед определената последователност от страна на ищеца в
исковата молба, то настоящата инстанция следва да се произнесе по
отношение на претенцията за сумата от 10894, 04 лева, представляваща
разходи които са необходими за поправката на паркета.
Видно от заключението по приетата пред въззивната инстанция СТЕ,
вещото лице е дали заключение, че за поправка на паркета по средни пазарни
цени, в едно с монтажа и демонтажа на первазите в апартамента ще струва
общо 2625 лева. Ето защо, претенцията на ищеца следва да бъде уважена до
този размер заедно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане и отхвърлена за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 10894, 04 лева,.
Поради несъвпадане с изводите на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него бъде
постановено решение, с което да се уважи предявената искова претенция при
условията на евентуалност по реда на чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД до размер от 2625
лева. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10894,04
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, разноските за двете инстанции следва да се
разпределят по следният начин:
Ищецът претендира 670 лева за обезпечително производство, 2000
лева адвокатски хонорар и 441,81 лева държавна такса или общо сума в
размер на 3111,81 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената
част на иска му се полагат 746, 58 лева, изчислена по следния начин: 2650 х
3111,81/11045,36 лева.
5
Ответникът претендира 218 лева за заплатена държавна такса, 2000 лева
за възнаграждение за адвокатски хонорар за двете инстанции, както и сумата
от 1056 лева за експертиза по делото или общо сума в размер на 3274 лева. На
основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част на иска на същият му
се полагат 2488,50 лева, изчислена по следния начин: 3274 х
8395,36/11045,36.
Водим от гореизложеното Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 30.07.2021 г., постановено по гр. дело
№ 35/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, с което на основание
чл. 265, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД е осъден „Ф.Т.“ ООД, ЕИК*** с адрес село П.,
И.З., ул. „Х.Б.“ да заплати на АНГ. ИЛ. К., ЕГН**********, с адрес гр. Л.,
ул.“Ч.М.“ №15 сумата от 10894, 04 лева, представляваща размер на заплатено
възнаграждение по развален неформален договор за изработка – доставка и
монтаж на дъбов паркет, сумата от 151, 32 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от връчването на нотариалната покана, ведно със
законната лихва върху главницата и за сумата от 54 лева, представляваща
разноски за връчване на нотариална покана КАТО ВМЕСТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф.Т.“ ООД, ЕИК*** с адрес село П., И.З., ул. „Х.Б.“ на
основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД да заплати на АНГ. ИЛ. К., ЕГН**********,
с адрес гр. Л., ул.“Ч.М.“ №15 сумата от 2650 лева, представляваща разходи,
които са необходими за поправка на паркет монтиран във връзка със сключен
неформален договор за изработка – доставка и монтаж на дъбов паркет, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба 31.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата от 2650 лева до пълния претендиран размер от 10894, 04 лева.
ОСЪЖДА “Ф.Т.“ ООД, ЕИК*** с адрес село П., И.З., ул. „Х.Б.“ да
заплати на АНГ. ИЛ. К., ЕГН**********, с адрес гр. Л., ул.“Ч.М.“ №15
сумата от 746, 58 лева представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА АНГ. ИЛ. К., ЕГН**********, с адрес гр. Л., ул.“Ч.М.“
№15 да заплати на ““Ф.Т.“ ООД, ЕИК*** с адрес село П., И.З., ул. „Х.Б.“
сумата от 2488, 50 лева представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7