РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Враца,
14.09. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 13.09.2021г. /тринадесети септември,
две хиляди двадесет и първа година/ , в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, с участието
на прокурор ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 359 по описа на АдмС –
Враца за 2021г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК, във вр. чл.172, ал.5
ЗДвП.
Образувано е по постъпила ЖАЛБА от Д.К.П. *** против ЗАПОВЕД за прилагане на
Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0967-000367/31.05.2021г. на Началник група към ОД на МВР-Враца, Сектор
„Пътна Полиция“, с която на същия е наложена санкция по чл.171,т.2а б.“Б“ ЗДвП -
прекратяване на регистрация на ППС за срок от
10 месеца. В жалбата се посочва, че заповедта е издадена в противоречие
с материалния закон и при издаването й са допуснати съществени процесуални
нарушения на административно-проиводствените правила, което води до нейната
незаконосъобразност. Сочи се липса на мотиви по отношения определения срок на
ПАМ. Иска се отмяна на оспорената заповед. Пред съда жалбата се поддържа лично
от жалбоподателя, като се излагат допълнителни
доводи, че прекратената регистрация на МПС възпрепятства да върши
работата си при доставка на газ, тъй като работи на газ-станция.
Ответникът Началник група към ОД на
МВР-Враца, Сектор „Пътна Полиция“, не ангажира становище по делото.
Становището на участващия по делото
прокурор от Врачанска Окръжна Прокуратура е, че жалбата е допустима, но неоснователна,
като обжалваната заповед е законосъобразна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено
копие на административната преписка по оспорената заповед.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, от
надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
частично основателна.
С
оспорената в настоящото производство ЗАПОВЕД
за прилагане на ПАМ № 21-0967-000367/31.05.2021г. издадена от Началник група към ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна
Полиция“, на Д.К.П. е наложена санкция
по чл.171,т.2а б.“Б“ ЗДвП, като е прекратена регистрацията на ППС, негова собственост за срок от 10
месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 31.05.2021г. около 01,20 часа
в ***, с посока на движение към ***, е управлявал собственият си автомобил МПС – л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
след употреба на алкохол 1,24 промила в издишания от водача въздух. Посочено е,
че употребата е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АRNA
0121, както и че на
водача е издаден талон за медицинско изследване № 0031898.
С така описаното нарушение е прието, че от страна на жалбоподателя е
нарушен чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В оспорената заповед ответникът се е позовал
на съставен АУАН
бл.№ 367018/31.05.2021г., като същият е приложен по делото. АУАН е
съставен на лицето управлявало МПС Д.П. за извършено от него нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП, като в същия е отразена фактическата обстановка посочена и в
оспорената заповед.
От приложена по делото заповед № 369з-108/17.01.2020г. на Директора на ОДМВР-Враца
се установява, че ответникът е оправомощен да издава заповед за прилагане на
ПАМ по
чл.171,т.2а ЗДвП. По делото е приложена и справка за нарушител на жалбоподателя от която е видна, че наложената му ПАМ е първа
и преди това няма наложени други ПАМ, като за нарушението на 31.05.2021г. му е
наложена и втора ПАМ – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Приетите по делото писмени
доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са
оспорени от страните по делото.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен
съд-Враца, при спазване на изискванията
на чл. 168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146, т.1-5 вкл. от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП мерките за административна принуда по
чл.171, т.1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
лица. В случая, по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник
група към ОД на
МВР-Враца, Сектор „Пътна Полиция“, чиято
компетентност е установена от
приложената по делото заповед № 369з-108/17.01.2020г. на Директора на ОДМВР-Враца, поради което и
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Оспорената заповед е
издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по
смисъла на чл. 59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в
писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК,
включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в
заповедта фактически обстоятелства – установена употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“
обосновават и наличие на материално
правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна
мярка.
Според
посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на
чл.171, т. 2а б.“Б“ ЗДвП/в приложимата редакция/, за срок от шест месеца до
една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява
МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил
алкохол над 0,5 на 1000 и/или наркотични вещества или техните аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техните аналози, за срок
от шест месеца до една година. В случая обстоятелството, че жалбоподателя Д.П.
е управлявал собственото си МПС под въздействието на алкохол се явява несъмнено установено, като по
отношение на същото и между страните липсва формиран спор. Следователно, налице
са фактически основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на
жалбоподателя.
Оспореният административен акт е
издаден при условията на обвързана компетентност на административния орган, при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материално-правните разпоредби на чл.171, т.2а б.“Б“ ЗДвП и
целта на същия закон. При издаване на заповед от вида на оспорената в
настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките
по чл.171, т.2а б.“Б“ ЗДвП административният орган е задължен да издаде
административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал.1 ЗДвП. В случая административният орган правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл.171, т.2а б.“Б“ ЗДвП, тъй
като от съставения АУАН е установено, че на жалбоподателят е извършена
проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, при която е установено че
същия е употребил алкохол над 0,5 на 1000. С проявлението на релевантните факти е възникнало правото
на административния орган да приложи принудителната административна мярка по
чл.171,т.2а б.“Б“ ЗДвП, като прекрати
регистрацията на ППС, собственост на жалбоподателя.
В заключение следва да
се отбележи, че неизписването в диспозитива
на заповедта на закона, а само на разпоредбата на чл. 171 т. 2а б.“Б“ е
нарушение, но не от категорията на съществените, които да водят до нарушение на
правото на защита на жалбоподателя. В
тази връзка следва да бъде посочено, че в
главната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че
се касае за „Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а б.“Б“ ЗДвП, т.е. посочен е и
нормативният акт, послужил като правно основание за издаването й.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона -предотвратяване и преустановяване на
възможността лицето да извърши нарушения по ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Независимо
от посоченото, от страна на ответника не са изложени съображения, поради които
процесната ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя в 10 месечен срок -
близък до максимално предвидения от закона едногодишен /12 месечен/ срок. От справката за нарушител на жалбоподателя Д.П. е
видно, че е водач на МПС от 27.07.2015 г. и наложената му ПАМ е първа, като
преди това няма наложени други ПАМ, а за нарушението на 31.05.2021г. му е наложена
и втора ПАМ – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца. Преди 31.05.2021г. жалбоподателя е
наказван за нарушения по ЗДвП - има наложени глоби с две НП, влезли в сила, но
през м. март на 2016г., които глоби от 10 лв. и 20 лв. е заплатил и тези две
административни нарушения фактически са заличени - реабилитирани по давност,
тъй като са минали повече от 5/пет/ години от налагането им, при заплащане на
глобите. Преди 31.05.2021г. на
жалбоподателя са налагани за нарушения по ЗДвП и глоби с Фишове, 12 пъти, като
само последните две от м.март на 2021г. не са заплатени. Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че за постигане целта на приложената
спрямо жалбоподателя ПАМ, е достатъчно същата да бъде приложена за минимално
предвидения от закона 6/шест/-месечен срок. Съответно жалбата в тази част се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
По
делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
ЗАПОВЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ
НА ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА /ПАМ/ № 21-0967-000367/31.05.2021г.
на Началник група към ОД на МВР-Враца,
Сектор „Пътна Полиция“, с която на Д.К.П. с ЕГН ********** е наложена
санкция по чл.171,т.2а б.“Б“ от ЗДвП -
прекратяване на регистрация на
ППС за срок от 10/десет/ месеца, като намалява срока на посочената ПАМ на 6
/шест/ месеца.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: