№ 1493
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100508362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение 20110971 от 08.05.2021 г., постановено по гр. д. №
9277/2019 г. по описа а СРС, II ГО, 170 състав, е признато за установено по
отношение на „БНП П.П.Ф. С. А.“ - клон България и М. ИВ. Д., че последната
дължи на „БНП П.П.Ф. С. А.“ – клон България, сумата от 975, 86 – главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 01.06.2018 г., до
окончателното изплащане, сумата от 568, 02 лв. - договорна лихва за периода
14.05.2016 г. – 10.11.2017 г., лихва за забава в размер на 49, 53 лв. за периода
13.06.2018 г. – 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед от 13.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 35893/2018 г. по описа на СРС. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 810, 54 лв. – разноски в исковото производство и
81, 87 лв. – разноски в заповедното производство по гр. д. № 35893/2018 г. по
описа на СРС.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответницата М. ИВ. Д., чрез адв. В.Т., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Въпреки своевременно направените оспорвания
ищецът не е доказал по делото по какъв начин и при какви условия й е
предоставена кредитна карта. Недоказано е останало и твърдението на ищеца,
че договорът е сключен под формата на кредитна карта MasterCard.
Представената по делото обратна разписка не доказва предаване на
кредитната карта, тъй като е посочено, че пратката съдържа документи, а не
кредитна карта. Неправилно решаващият съд е приел, че този кредит
1
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати
АТМ, плащания чрез терминални устройства ПОС и др., осъществени чрез
издадената му кредитна карта. По делото няма ангажирани доказателства, въз
основа на корито да се установи ответницата да е извършвала която и да е
транзакция. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че процесната
сума е предоставена ответницата, тъй като в представената по делото
последна покана е отразено, че тя е преустановила плащането на вноските по
кредитната карта. Писмото до ответницата съставлява частен документ,
изходящ от ищеца и не съставлява доказателство, което притежава
материална доказателвствена сила да удостоверява изгодни за него факти. По
делото не са ангажирани доказателства, че първоначално са извършвани
плащания от страна на ответницата, които в последствие са били
преустановени. Не са заявени и фактически твърдения за извършени
плащания от ответницата и датите, на които са извършени. Също така съдът е
приел, че поканата е получена с товарителница на 02.02.2016 г., за която също
така е приел, че с нея е получил кредитната карта. Товарителницата е с дата
на издаване 30.01.2016 г., а е изпратен документ с дата 16.11.2017 г.
Поддържа, че по делото не е доказано предоставяне на претендираната сума
на ответницата. За да има договор за заем, освен постигнато съгласие между
страните, следва да е налице реално предаване на сумата, предмет на
договора. В доказателствена тежест на заемодателя е да докаже сключване на
договор за заем. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „БНП П.П.Ф.“ С. А. ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ, чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А., клон
София, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Обосновано решаващият съд е приел, че
исковата претенция е доказана по основание и размер, с оглед представените
по делото доказателства. От заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза е установено, че по кредита са направени
общо 3 плащания в общ размер от 560 лв., което предполага наличие на
договор за заем. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11180597
ответницата е дала съгласие освен посочения усвоен кредит, да й бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MastrCard. На 08.02.2016 г. ответницата е активирала предоставената й от
ищеца кредитна карта № *******, с максимален кредитен лимит в размер на 1
000 лв. Същият представлявал револвиращ кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакти транзакции – теглене в брой от банкомати
АТМ, плащания чрез терминални устройства ПОС и др., осъществени чрез
2
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Ответницата е преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 14.05.2016 г., когато е последното й
плащане по нея, като балансът е в размер на минус 1 543, 88 лв. С оглед на
това ищецът е блокирал ползването й. Въпреки многократните покани,
ответницата не е погасила задължението си към ищеца. Във връзка с
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 975, 86 лв. –
главница, 568, 02 лв. – договорна лихва за периода от 14.05.2016 г. – първата
пропусната вноска, до 10.11.2017 г. – датата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение, сумата от 49, 53 лв. – лихва за забава за периода
10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на горепосочените вземания, като му присъди
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата, чрез адв. В.Т., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва предявения иск. Твърди, че ответницата не е подписала представения
по делото договор за кредит, издаване и ползване на кредитна карта, поради
което същият е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД. Оспорва
твърдението, че на ответницата е предадена описаната в исковата молба
кредитна карта. Представената с исковата молба обратна разписка не
съставлява доказателство за предаване на кредитната карта, а за предаване
документи. Оспорва твърдението, че ответницата е активирала кредитната
карта, да е извършвала транзакции с нея. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл.11, б.“в“ ЗЗД.
На 01.06.2018 г.“БНП П.П.Ф. С. А., ПАРИЖ, чрез „БНП П.П.Ф. С.
А., клон България е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. ИВ. Д. за сумата от 975, 86 лв. –
главница, сумата от 568, 02 лв. – договорна лихва за периода 04.05.2016 г. –
10.11.2017 г., сумата от 49, 53 лв. – мораторна лихва за периода 10.11.2017 г.
– 11.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира сторените по
делото разноски.
С разпореждане от 13.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. №
35893/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, съдът е постановил заповед за
изпълнение в полза на „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България, претендираните
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 0106.2018 г. до
окончателното изплащане, както и 81, 87 лв. – разноски по делото, от които:
31, 87 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на
уведомление.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
3
По делото е представен договор за кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******,
СКЛЮЧЕН МЕЖДУ „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор и М. ИВ. Д. –
кредитополучател. Общата цена на стоките, за която е сключен договора е
529 лв., без първоначална вноска Размерът на кредита е 571, 32 лв., при
месечна погасителна вноска в размер на 58, 80 лв., както и 11 броя
погасителни вноски. Годишният процент на разходите е 30, 26 %. Лихвеният
процент е 0, като е уговорена такса ангажимент от 75, 41 лв. Посочена
стоката, за която е отпуснат стоковия кредит. В съдържанието на договора е
инкорпориран погасителен план, в който е посочен падеж, размер на вноската
в лева, както и оставащата главница.
По силата на чл.1 от договора кредитополучателят се е съгласил
предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения
търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по
дължимо и платимо плащане на търговеца от кредитополчателя и създава
задължение за последния да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. В чл.12 страните са уговорили, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лв. Кредиторът ще издаде и достави
картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит. Във всеки случай издаването на
кредитната карта ще бъде не по – късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита. Ако в този срок не бъде издадена кредитна
карта разделът от договора относно издаването на кредитна карта не
произвежда действие и ефект между страните. Страните са се съгласили, че
всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат
само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта,
по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. В чл.17 от договора
е предвидено, че кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение, отразяващо
състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ
месеца на извършената транзакция, но не по – малко от веднъж годишно.
Извлечението ще съдържа период, за който се отнася, извършени през
периода транзакции, разполагаем кредитен лимит, намислени лихви,
минимална погасителна вноска. В чл.18 е уговорено, че кредитополучателят
ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на начислените
задължения. Месечната погасителна вноска ще покрива задължението в
последователност: разноски, лихви, главница. Минималната месечна вноска
ще бъде посочена в приложението по т.21 от договора. В чл.21 е предвидено,
че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. С
кредитната карта ще бъде съставен документ – приложение, неразделна част
от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Задълженията на кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с този договор и приложенията към него. Договорът е подписан
4
от оторизирано лице и ответницата.
По делото е представен фискален бон за платена в полза на
„Технополис България“ ЕАД на сумата от 529 лв. Като клиент е посочена
М.Д., с посочен адрес. Положен е подпис от получател.
Съгласно представеното по делото приложение към горепосочения
договор, сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор и ответницата –
кредитополучател, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер на 1 000 лв., при годишна лихва и такса за ползването му,
посочени в договора. Лихвеният процент възлиза на 35 %, а годишният
процент на разходите – 44, 90 %. Не е предвидена такса на ПОС терминал в
страната и чужбина. Таксата за теглене в брой от банкомати АТМ в страната
и чужбина – 2 лв. + 2% от изтеглената сума; справка за разполагаем лимит – 0,
40 лв.; месечна такса за обслужване – 4 лв.; такса за администриране на
просрочени задължения – 12 лв. Приложението е подписано за кредитора, но
не и от кредитополучателя.
По делото е представена товарителница за извършена доставка от
курирер на ответницата на пратка, изпратена от БНП П.П.Ф.. В
товарителницата е посочено, че пратката е по договор.
Съгласно месечно извлечение по кредитна карта от 01.11.2017 г. в
графа „дебит сума (-)“ е посочена сумата от 31, 17 лв., като месечната такса за
обслужване е 4 лв. Срокът за плащане е 01.11.2017 г.
БНП Париба лични финанси е изпратил на ответницата последна
покана, в която е посочено, че същата е преустановила плащането на
вноските по договора на 14.05.2016 г. Съгласно отпуснатия револвиращ
потребителски кредит ответницата е активирала и използвала кредитна карта
MasterCard *******. Съгласно общите условия по същата за
кредитополучателя възниква задължение след като усвои част или цялата
сума от кредитния лимит, да заплаща минимална месечна погасителна
вноска. Посочено е, че ответницата дължи сумата от 975, 86 лв.- главница;
568, 02 лв. – договорна лихва и 1, 63 лв. – обезщетение за забава.
Във връзка с отправено искане от ответницата по делото е
представено кредитното досие на ответницата в оригинал, ведно с подписания
между страните договор.
Във връзка с направено оспорване от ответницата и на основание
чл.193, ал.2 ГПК е открито производство по оспорване автентичността на
процесиня договор.
От заключението на вещото лице С.П.А. по изслушаната пред СРС
съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписите за
кредитополучател и саморъчното изписаните имена в договора за
потребителски паричен кредит и товарителницаа, обект на експертизата, са
изпълнени от ответницата М. ИВ. Д..
Експертното заключение не е оспорено от страните.
Видно от представеното извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., нотификация за
презгранично сливане, както и удостоверение от Търговския съд в Париж,
Отдел „Документация и проучвания“ „БНП П.П.Ф.“ ЕАД се е вляво в „БНП
П.П.Ф.“, френско акционерно дружество, вписано в Търговския регистър.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
5
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съдът констатира, че в диспозитивите на обжалваното решение е
допусната техническа грешка при посочване наименованието на ищеца, като
съдът е посочил „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България и е пропуснал да посочи
наименованието на дружеството, което представлява клона в България –
„БНП П.П.Ф. С. А.“, Париж, рег. № *******. Въззивният съд счита, че се
касае за техническа грешка, доколкото по делото страната е надлежно
представлявана от упълномощен представител на дружеството, чрез клона в
България, както и съдът е формирал изводите си по отношението на
дружеството – ищец. Ето защо тази техническа грешка не се е отразила върху
допустимостта на обжалваното съдебно решение. С оглед на това следва да се
разгледат доводите относно правилността на обжалваното съдебно решение.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
По делото се установи, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, което
впоследствие се е сляло с ищцовото дружество, и ответницата е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 11180597 от
26.02.2015 г. В договора страните са предвидили възможност за издаване и
ползване на кредитна карта, което е обвързано от проучване на изпълнението
на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Страните са се
съгласили, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадената карта по съобщения на кредитополучателя
от кредитора начин.
Ето защо въз основа на представения по делото договор от
26.02.2015 г., за който се установи, че е подписан от ответницата, не може да
се направи обоснован извод за възникнала облигационна връзка между
страните по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, предоставена от ищеца и активирана от
ответницата. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже сключването на посочения договор при заявените в
исковата молба условия чрез изпращане на кредитна карта на ответницата и
активиране на същата от нея.
По делото е представена товарителница относно доставена на
ответницата пратка, изпратена от ищеца, с отбелязването, че е по договор.
6
Ответницата оспорва обстоятелството, че получената пратка съдържа
кредитна карта. Ищецът не е ангажирал други доказателства относно
съдържанието на пратката – че същата съдържа кредитна карта с инструкции
за активирането й. Ето защо не би могло да се обоснове еднозначен извод, че
ищецът е предоставил на ответницата кредитна карта MasterCard.
Независимо от изложеното и дори да се приеме, че ищецът е
изпратил на ответницата кредитна карта MasterCard, същият не е ангажирал
доказателства, че кредитната карта е активирана от ответницата, за да може
да се приеме, че в тежест на ответницата са възникнали задължения по
заявеното от ищеца правоотношение.
Ищецът не е изпълнил и доказателствената си тежест да установи
реално извършени транзакции от ответницата, както и тяхната стойност –
обстоятелства, които своевременно са оспорени от същата. По делото не е
изслушана съдебно – счетоводна експертиза и съответно не е доказано
извършването на транзакции от ответницата на посочената от ищеца
стойност.
Обосновани изводи в тази насока не могат да се направят от
изпратената до ответницата последна покана, съдържаща данни за
претендираните от ищеца вземания. Тази покана съставлява частен документ,
изходящ от ищеца, който съдържа благоприятни за него факти. Ето защо и на
основание чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в документа, е направено направени от лицето, което го е
подписало. Същата доказателствена стойност има и месечното извлечение по
кредитната карта. Отделен е въпросът, че в него са обективирани претенции
на ищеца спрямо ответницата в размер 34, 17 лв., а не за претендираната по
делото главница.
Представените от ищеца частни документи имат значение за
установяване на спорните факти, но следва да се ценят заедно с останалите
ангажирани по делото доказателства. Доколкото по делото не е изслушана
съдебно – счетоводна експертиза и съответно не е установено активиране на
кредитна карта от ответницата и извършени от същата транзакции, само въз
основа на представеното месечно извлечение и последна покана не може да се
достигне до обоснован извод за възникване на спорното правоотношение
между страните, неговото съдържание и размера на дължимите суми.
По изложените съображения релевираните от жалбоподателката
оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на изводите на
решаващия съд относно наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за револвиращ кредит са основателни.
Доколкото ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да
установи спорното право, предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва да
се отхвърлят.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20110971 от 08.05.2021 г., постановено по гр.
7
д. № 9277/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 2019 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно,
кумулативно съединяване от „БНП П.П.Ф. С. А.“, Париж, рег. № ******* чрез
„БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България, ЕИК *******, с адрес гр. София, ж. к.
„*******, Бизнес Парк София, сграда 14, срещу М. ИВ. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. „Гоце *******, ап.130 и съдебен адрес гр. София, ул.
„******* - адв. В.Т., съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал. ГПК
вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че М. ИВ. Д., ЕГН **********,
дължи на БНП П.П.Ф. С. А.“, рег. № ******* чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон
България, ЕИК *******, сумата от 975, 86 (деветстотин седемдесет и пет лева
и осемдесет и пет стотинки) лв., представляваща главница по револвиращ
кредит, сумата от 586, 02 (петстотин осемдесет и шест лева и две стотинки)
лв. – договорна лихва за периода 14.05.2016 г. – 10.11.2017 г., сумата от 49, 53
(четиридесет и девет лева и петдесет и три стотинки) лв. – мораторна лихва за
периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г., като неоснователни.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8