Решение по дело №620/2020 на Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 534/2.7.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 620 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на К.С.Б., регистриран като едноличен търговец с ферма „К.Б.“, ЕИК *********, с посочен адрес за кореспонденция гр. Сърница, ул. „Калафат“, № 13, с посочен съдебен адрес ***, адв. М., против Ревизионен акт № Р-16001319003866-091-001 от 04.02.2020г., издаден от Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, в частта потвърдена с Решение № 182 от 27.04.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който спрямо едноличния търговец за отчетни периоди от 01.11.2017г. до 31.05.2019г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2535,06лв. и са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 29505,23лв., като са начислени съответни лихви за просрочие в общ размер на 4438,07лв. ; за отчетен период 01.01.2018г. до 31.12.2018г. са определени допълнителни задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за едноличния търговец в размер на 29188,63лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2270,41лв.

3. Поддържа се, че представените от жалбоподателя документи по сделките с „Супер лес ГБ“ ЕООД доказват не само движение по документи, а реално предаване на стоките от доставчика на купувача. В тази насока, освен фактури, са представени превозни билети издадени от РДГ Габрово, както и данни за извършено плащане. На ревизиращите са представени документи за приемане на дървесината в склада на данъчно задълженото лице и е заявено, че транспорта е извършен със собствени превозни средства. Счита се, че факта за дерегистрацията на „Супер лес ГБ“ ЕООД е неотносим към настоящия спор.

Относно процесните вътреобщностни доставки(ВОД) се сочи, че доколкото гръцките дружества към датата на сделките са били с валиден VIN номер, то ревизиращите е трябвало да извършат внимателна преценка относно наличието на данните посочени в на чл. 7, ал. 3, т. 8, т. 9 и т.10 от ЗДДС, което не е сторено. Поддържа се, че транспорта по тези доставки е бил организиран и е за сметка на гръцките дружества съконтрахенти на жалбоподателя. Според жалбоподателя, разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, не обвързва установяването на ВОД с доказване на конкретен превозвач, осъществил транспорта, собствеността на автомобила и отношенията между доставчик и превозвач, поради което са ирелевантни аргументите относно дадените обяснения от превозвачите. Счита се, че реалното извършване на обективираните във фактурите доставки, се установява от съставените международни товарителници и писмените потвърждения по чл. 45, т.2 от ППЗДДС, които доказват, че стоките са пристигнали на територията на друга държава-членка. Възразява се, че в хода на ревизията не е била предприета проверка по реда на взаимопомощта и обмена на информация между страните членки на Европейския съюз и не са изискани данни от гръцката данъчна администрация с което е нарушен принципа за обективност въздигнат в ДОПК.

Жалбоподателят счита, че констатациите и изводите на административния орган относно преобразуването по чл. 78 от ЗКПО на финансовия резултат за 2018г. са в противоречие с материални закон. Сочи се, че органите по приходите не отричат, че са налице приходни касови ордери (ПКО) за сумите внесени в касата на едноличния търговец, както и че процесните записи на заповеди са относими не спрямо едноличния търговец “К.Б.“, а спрямо физическото лице К.Б.. За необоснован се счита извода на органа по приходите, че процесиите записи на заповеди са съставени за целите на ревизионното производство, доколкото е видно, че те са съставени далеч преди да се получи заповедта за възлагане на ревизия. Неправилно според жалбоподателя, ревизиращите органи са приели, че няма вписана лихва и липсва икономическа изгода от сделките. Сочи се, че процесните средства са получени от физическото лице К.Б., собственик на активите на ЕТ ”К.Б.” и не представляват приход за предприятието по смисъла счетоводен стандарт 18 „Приходи”. Тези приходи не произтичат от обичайна стопанска дейност на предприятието и съответно не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО. В случая паричните вноски са временни, за определен срок, подлежат на връщане и то с лихви и поради това не се обхващат от понятието „приход“ по т.4.4 от Общите разпоредби на счетоводните стандарти. Според жалбоподателя дори евентуално да се приеме, че е налице некоректно счетоводно отразяване на получените средства - като заемни средства, това не променя възмездния им характер, респективно необходимостта от връщане им и не може да обоснове извод за наличие на „приход“ по смисъла на т. 2 от СС 18.

Иска се ревизионния акт да бъде отменен, като незаконосъобразен в оспорената част. Иска се присъждане на сторените разноски по производството, съобразно представения списък.

4. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Представена е подробна писмена защита по същество на спора. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и в решението на контролния административен орган, с което той е потвърден.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта на жалбата :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в структурата на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Според приложеното по делото Известие за доставяне от AR МиБМ Експрес с бар код № 9100013123587(л. 24), Решение № 182 от 27.04.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на 13.05.2020г. на Д.Ш.Т. с отбелязване служител. В тази насока, жалбоподателя заявява, че Т. не е била упълномощавана да получава съобщения от името и за сметка на едноличния търговец. От представената по делото Справка за актуалното състояние на действащите трудови договори в предприятието на едноличния търговец към 01.06.2020г. е видно(л.2370), че Т. не е сред служителите и работниците на жалбоподателя. Това е видно и от персоналната справка по отношение на Т.(л. 2272).

Това ще рече, че по делото не е установено, кога решението Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив е връчено на неговия адресат, поради което ще следва да се приеме, жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

ІІІ. За процедурата :

6. Със Заповед № Р- 16001319003866-020-001 от 21.06.2019год. издадена от В.П.А., на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП Пловдив(л.143), на Д.Д. и Г.В., на длъжност главни инспектори по приходите при ТД на НАП, Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на К.С.Б., регистриран като едноличен търговец с ферма „К.Б.“, с обхват: установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 01.11.2017г. до 31.05.2019г.; установяване на задълженията за внасяне на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец и установяване на задълженията за държавно обществено осигуряване за отчетни периоди 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в информационна система „Контрол“ на НАП(л.147), заповедта за възлагане на ревизия е връчена на задълженото лице, по електронен път на 01.07.2019г.

С последващи Заповеди № Р-16001319003866-020-002 от 12.08.2019год. и № Р-16001319003866-020-003 от 27.09.2019год., крайният срок за осъществяване на ревизията е продължен до 22.11.2019г.

7. С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП, заедно с Приложения №1 и №2 към нея.

ІV. За спора с предмет, допълнителни определени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за едноличния търговец в размер на 29188,63лв., лихви за просрочие в размер на 2270,41лв. :

8. За отчетната 2018 г. е констатирано, че жалбоподателя е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№ 134391900658682 от 03.07.2019г.(л. 3199 и сл.), в която по Приложение №2, са заявени доходи от стопанска дейност като ЕТ, както следва:

- общо приходи - 2 675 870,00лв.,

нетни приходи от продажби по смисъла на § 1, т.49 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т.11 от ДР на ЗСч - 2 454 153,00лв.

държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони и държавният бюджет - 2 595 243,00лв.

общо разходи - 2 595 243,00лв.

счетоводна печалба - 80 627,00лв.

увеличения на счетоводния финансов резултат- годишни счетоводни разходи за амортизация /чл.54, ал.2 от ЗКПО/ - 124 064,00лв.

намаление на счетоводният финансов резултат - годишни данъчни амортизации /чл.54, ал.1 от ЗКПО/ - 124 064,00лв.

данъчна печалба - 80 627,00 лв.

здравно осигурителни вноски - 7 850,04 лв.

годишна данъчна основа - 70 861,40лв.

данък върху годишната данъчна основа - 10 629,21лв.

направени авансови вноски за годината - 9 600,00 лв.

дължим данък за довнасяне - 1 029,00 лв.

Констатирано е, че ревизираното лице е внасяло месечни авансови вноски съгласно чл. 84 от ЗКПО, тъй като през предходната година нетните му приходи от продажби превишават 3 000 000 лв. и са в размер на 3 745 691.00лв.

Тези данни не са спорни в процеса.

9. В хода на ревизионното производство е констатирано, че в Оборотната ведомост за 2018г. на едноличния търговец(л.693), счетоводна сметка 498 „Други дебитори“ е с начално кредитно салдо в размер на 764 599,63 лв., с дебитни обороти през годината в размер на 1 915,56лв., кредитни обороти в размер на 181 915,56лв. и с крайно кредитно салдо към 31.12.2018г. в размер на 944 599,63лв.

На жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001319003866-040-001 от 12.07.2019г.(л.3269) с което е задължен да представи договори и всички съпътстващи ги документи относно получени и предоставени на дружеството парични заеми. В отговор на искането с пратка вх. №4773 от 15.11.2019г.(л. 531), от страна на жалбоподателя са представени записи на заповеди, всички с издател К.С.Б., по който неотменно се е задължил да заплати на ремитентите, както следва :

- на И.Р.Ц. сумата от 52250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. Падеж не е посочен. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв.(л.653). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Ц. не притежава никакво имущество, няма данни за осигуряване или подадени декларации за получавани доходи ;

- на И.С.А. сумата от 10500,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв.(л.654). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че А. е нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ от 15.07.2012г. с основна заплата от 360,00лв.(л.2260). Осигурен е на минималният осигурителен праг за длъжността му. Притежава 0,17 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и лек автомобил „Мерцедес 308Д“ от 31.03.2008г. Няма подавани декларации за получаван друг вид доход;

- на Х.С.А. сумата от 10500,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв.(л.655). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Х.А. се е осигурявал по договор за управление и контрол в „Хари“ ЕООД от 01.01.2013г. до 30.06.2016г. вкл. върху минимален осигурителен доход, от 18.04.2017г. е нает по трудов договор в „Пелет Лес“ ЕООД с основна заплата 800,00лв.(л.2261) и е осигуряван върху минимален осигурителен праг за длъжността 690,00лв. Притежава 0,17% ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ от 31.03.2008г. Няма подавани декларации за получаван друг вид доход ;

- на А.И.К. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.656). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв. К. работила по трудово правоотношение в „Касъклиев“ ООД с основна заплата 510,00лв. ;

- на Ш.М.К. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв. (л.657). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че К. е получавала парично обезщетение за безработица, през останалия период е осигурявана епизодично, като наето лице в различни фирми, върху минимален осигурителен праг за длъжността. Притежава 0,5% ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница, няма друго имущество. Няма подавани декларации за получаван друг вид доход(л.2263) ;

- на С.С.Б. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв. (л.658). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Б. от м.декември 2013г. до м. октомври 2014г. е нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“, от м. октомври 2014г. до м. юли 2015г. е нает по трудов договор в „Б. и син“, от м. август 2015г. до м. ноември 2015г. получава обезщетения за безработица и за периода до декември 2017г. е нает по трудов договор. През цялото време е осигуряван върху минималния осигурителен праг за длъжността. Притежава лек автомобил „Хонда“ от 18.03.2013г., няма друго притежавано имущество, няма други получавани доходи (л.2264) ;

- на Е.К.М.сумата от 10500,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.659). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. Констатирано е, че М.е била наета по трудов договор за целият период от 2013г. до 2017г. и е осигурявана върху минималният осигурителен праг за длъжността по години. Не притежава никакво имущество, няма подавани декларации за получавани други доходи ;

- на Х.Х.М. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв. (л.660). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че М. е нает по трудов договор през целият период от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и е осигуряван върху минималният осигурителен доход за длъжността. През периода от м. юли 2015г. до м. септември 2015г. е получавал парично обезщетение за безработица. Притежава лек автомобил „Фолксваген пасат“ от 07.07.2016г., не притежава друго имущество, не е декларирал други получавани доходи ;

- на С.И.Ч. сумата от 10500,00,00лв. Менителничният ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.661). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. Констатирано е, че Ч. от 06.2013г. до 11.2013г. и от 05.2014г. до 09.2014г. е получавал доходи от Агенция по заетостта, през периода от 10.2015г. до 12.2015г. и от 01.2016г. до 05.2016г. е получавал обезщетение за безработица. Нает е по трудов договор от м.03.2014г. до м. 10.2015г. в ЕТ „К.Б.“, а в периода до 31.12.2017г. епизодично за по два-три месеца е наеман по трудов договор. През цялото време на полагане на труд е осигуряван на минимален осигурителен праг за длъжността. Притежава 0,01% ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и три леки автомобила, няма друго имущество, няма декларирани други доходи.;

- на А.С.Б. сумата от 10500,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. Падеж не е посочен. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв.(л.659). Констатирано е, че Б. е била наета по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ до 31.12.2015г. и в „Б.и -2009“ ЕООД от 01.2016г. до 12.2017г. включително. Осигурявана е върху минималният осигурителен праг за длъжността през целият период. Притежава 0,17% ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и три леки автомобила, няма друго имущество, няма декларирани други доходи;

- на М.Р.Г. сумата от 10 500,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. Падеж не е посочен. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв.(л.663). От представените по делото документи се установява, че Г. е наета по трудов договор от 2010г. с ЕТ „К.Б.“ с основна заплата в размер на 450,00лв.(л.2269). Осигурявана е върху минималният осигурителен праг за длъжността, който към 12.2017г. е 650,00лв. През целия период, Г. се е осигурявала и като самоосигуряващо се лице в „Б.и-2009“ ЕООД върху минимален осигурителен доход, който към м.12.2017г. е в размер на 460,00лв. Собственик е на два недвижими имота, находящи се в гр. Сърница от 30.07.2013г. и на лек автомобил „Фолксваген голф“ няма друго декларирано имущество или декларирани доходи(л.2291).;

- на А.Р. Ц. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв.(л.664). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Ц. е нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ за времето от м.07.2014г. до м.10.2014г. и от м.02.2016г. до м.05.2016г., през останалия период от 2013г. е получавал парично обезщетение за безработица, от Агенция за временна заетост, от 05.2016г. до 07.2017г. е нает по трудов договор в „Б & Б строй“ ЕООД. Бил е осигурявано върху минималният осигурителен праг за длъжността. Притежава имот, намиращ се в гр. Сърница и лек автомобил „Рено Клио“ от 03.08.2015г., няма друго декларирано имущество или други получавани доходи;

- на А.А.Т. сумата от 10500,00,00лв. Менителничният ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.665). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. Констатирано е, че Т. е бил нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ от 03.09.2010г. до 09.02.2015г., получавал е обезщетение за безработица до 09.11.2015г., след това е бил наето по трудов договор в „Лес транс строй“ до 14.11.2016г., като в следващият период до м.12.2017г. се осигурява като самоосигуряващо се лице в „Аки транс“ ЕООД. През целият период, осигуряването е върху минималният праг за длъжността и минималният осигурителен доход. Притежава 0,50% и.д. частта от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и два леки автомобила, няма друго имущество, няма декларирани други доходи ;

- на М.И.К. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв.(л.666). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че К. е наета е по трудов договор в „Дренков“ЕООД от м.01.2013г. до м. 12.2017г. и е осигурявана върху минималният осигурителен праг за длъжността, който за м.12.2017г. е в размер на 480,00лв. Няма никакво движимо и недвижимо имущество, няма данни за получавани други доходи(л.2272);

- на Д.Ш.Т. сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв.(л.667). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Т. е наета по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ от 08.2014г. до 10.2014г., от 12.2015г. до 05.2016г. и от 03.2017г. до 08.2017г. През периодите между тези месеци е получавала обезщетения за безработица, през другото време до 2017г. е осигурявано по трудов договор в „Б. и син“ЕООД и в „Б & Б“ ЕООД. През целият период е осигурявано върху минималният осигурителен праг за длъжността. Притежава 0,50% ид. частта от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница, няма друго имущество, няма декларирани други доходи. Това всъщност е лицето, което е получило процесното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив ;

- на М.Д.А.сумата от 5250,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 5000,00лв., а след това в размер на 5250,00лв.(л.668). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че А.е наета по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ от м.05.2013г. до м.03.2014г. и от м.11.2015г. до м.12.2017г. През периодите между тези месеци е получавала обезщетения за безработица. През целият период е осигурявана върху минималният осигурителен праг за длъжността. Притежава лек автомобил „Тойота RAV4“ от 23.01.2012г., няма друго имущество, няма декларирани други доходи(л.2296);

- на Р.А. Т. сумата от 10500,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.669). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Т. е нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ от м.02.2013г. до м.01.2014г., от м.09.2014г. до м.11.2015г., от м.04.2016г. до м.12.2017г. През периодите между тези месеци е получавал обезщетения за безработица. През целият период е осигурявано върху минималния осигурителен праг за длъжността. Притежава недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и товарен автомобил „Щаер от 20.04.2012г., няма друго имущество, няма декларирани други доходи;

- на Р.К.Б. сумата от 10500,00,00лв. Менителничния ефект е издаден на 31.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.670). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Б. е нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., като е осигуряван е осигуравян върху минималният осигурителен праг за длъжността, като самоосигуряващо се лице в „Лес транс строй“ ЕООД е осигуряван върху минималният осигурителен доход, в „Б. и син“ЕООД е осигуряван по договор за управление и контрол върху минимален осигурителен доход и за периода от м.05.2016г. до м.01.2017г. е осигуряван като наето лице в „Б & Б“ЕООД като наето лице върху доход 800,00лв. Притежава недвижим имот, находящ се в гр. Сърница, няма друго имущество, няма други декларирани доходи ;

- на Д. Р. Г. сумата от 10500,00,00лв. Менителничният ефект е издаден на 31.01.2018г. Не е посочен падеж. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. (л.671). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Г. е получавал доходи като държавен служител от м.11.2015г. до м.12.2017г. от Община Сунгурларе, като наето лице и по договор за управление и контрол от ТПДГС Сунгурларе от м.01.2013г. до м.01.2016г. и като наето лице и втори трудов договор за времето от м.06.2017г до м. 12.2017г. в „Атрон“ ЕООД. Притежава „Сузуки Витара“ от 31.05.2017г. и „Фолксваген Голф“ от 19.10.2016г., няма друго декларирано имущество и доход ;

- на И.Р.А. сумата от 10500,00,00лв. Менителничният ефект е издаден на 01.01.2018г. Не е посочен падеж. Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. (л.672). При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че А. е нает по трудов договор в ЕТ „К.Б.“ за периода от м.01.2013г. до м.02.2015г., от м.12.2015г. до м.12.2017г., от м.02.2015г. до м.10.2015г. е получавал обезщетения за безработица и от м.04.2014г.г до м.12.2014г. е нает по трудов договор в „Лиани“ ЕООД, през останалото време до 2017г. е осигуряван по трудов договор в „Б. и син“ ЕООД и в „Б & Б“ ЕООД. През целия период е осигуряван върху минималният осигурителен праг за длъжността. Притежава „Опел Зафира“ от 12.05.2015г., „Сузуки Гранд Витара“ от 17.01.2014г., „Опел Астра“ от 09.08.2010г. и „ИФА“ от 15.5.2006г., няма друго имущество, няма декларирани други доходи ;

- на С.Р.Т. сумата от 10500,00,00лв. Менителничният ефект е издаден на 01.01.2018г. с падеж 31.12.2020г.(л.673). Първоначално сумата е посочена в документа в размер на 10000,00лв., а след това в размер на 10500,00лв. При извършената проверка в хода на ревизията е констатирано, че Т. е нает по трудов договор в „Лес транс строй“ ЕООД от м.10.2013г. до м.04.2017г., от м.09.2017г. до м.12.2017г. е получавал обезщетения за безработица. През целия период е осигуряван върху минималния осигурителен праг за длъжността. Притежава 0,50% ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Сърница и Хюндай от 28.05.2016г., няма друго имущество, няма декларирани други доходи.

Сумите, описани по описаните записи на заповеди са в общ размер на 170000,00лв.

Представени са приходни касови ордери от № 1 до № 12, издадени на 01.01.2018г. и от № 13 до № 23, издадени на 31.01.2018г. от едноличен търговец „К.Б.“, за внесени в касата на предприятието от К.Б. суми в общ размер на 180000,00лв. Според отразеното в приходните касови ордери, сумите са осчетоводени по дебита на сметка 501“каса в лева“ и по кредита на сметка 498 „други дебитори“.

10. Относно описаните записи на заповед, ревизиращите органи са счели, че същите са еднотипни, с последователна номерация на ПКО, в тях не е изрично посочено какво е обезпечението на предоставените суми, няма вписана лихва, липсва икономическа изгода при подписването на документи като записите на заповеди, представляващи определен тип договор, съгласно който следва да има някакъв вид престация по повод предоставените в заем парични средства, в записите на заповеди има вписани единствено период на връщане - 31.12.2020г. Относно приходните касови ордери е прието, че не са представени документи и писмени обяснения относно необходимостта от получените средства, както и тяхната инвестиция. В представените документи няма данни за договорена лихва, плащания на лихви и документи, удостоверяващи връщане на суми от страна на физическите лица предоставили парични средства на К.Б.. Липсва белега на възмездност (договорен размер на лихва), който би удостоверил, че представените документи са предоставени заемни суми на К.Б.. Въз основа на описаните данни е прието, че физическите лица посочени в менителничните ефекти, не разполагат с парични средства, които да доведат до предоставяне на суми в посочените размер.

От страна на органите по приходите е посочено, че при ревизията многократно са изискани хронологии на счетоводни сметки имащи отношения към ревизионното производство в това число и на счетоводна сметка 501 за ревизирания период във връзка с осчетоводените суми по счетоводна сметка 498. От страна на ЕТ „К.Б.“ са представени извадки, непълни и неточни хронологии на сметка 501, които не дават точна и реална представа за движението по сметката и за заведеното счетоводство. Констатирано е, че за 2018г. относно внесените суми не са съставяни счетоводни документи и операции във връзка с трансформирането им в друг вид пасив или отписването им като задължение. По представените от ревизираното лице извадки от хронологии на счетоводна сметка 501 „каса в лева“ е установено, че на записаните дати в ПКО не са извършвани осчетоводявания на суми, съответстващи на тези в ордерите. Съобразно хронологиите на счетоводна сметка 501 „каса в лева“ е констатирано, че дебитните обороти са формирани от плащания на клиенти и изтеглени суми от банкови сметки. Не са установени счетоводни записвания на други дати, които да съответстват на размера на сумите, вписани в ПКО и отразени на основание на тези първични документи. Не е установено за 2018г. и към момента на извършване на ревизията да са съставяни счетоводни операции във връзка с горе посочените суми. Не са установени данни, че кредитните обороти по счетоводна сметка 498 в общ размер на 181 915,56лв. са свързани с облагаеми доставки.

При това положение е формиран окончателния извод, че в случая са налице реализирани приходи по смисъла на Счетоводен стандарт 18, които не са отразени счетоводно като такива, не са посочени в приходната част на Отчета за приходи и разходи, не са отчетени при формиране на счетоводния финансов резултат на едноличния търговец за 2018г., не са декларирани и не е начислен и разчетен дължимия данък върху доходите на физическите лица.

11. На следващо място, в хода на ревизията е установено, че по дебита на счетоводна сметка 611 „Разходи за основана дейност“ са осчетоводени фактури № 103 от 18.11.2017г., с данъчна основа 8853,85лв. и начислен ДДС в размер на 1770,77лв. и № 55 от 28.12.2017г., с данъчна основа 3821,45лв. и начислен ДДС в размер 764,29лв., двете с обект на доставката „дървесина“. Доставчик е „СУПЕР ЛЕС ГБ“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

По отношение на доставчика е предприета насрещна проверка, като е отправено искане № Р-16001319003866-141-001 от 08.07.2019г.(л. 3233 и сл.). Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-04000519117101-040-001 от 11.07.2019г., като за неговото връчване са предприети три посещения в седалището и адреса на управление на дружеството, при които не е открит управителя и друго лице представляващо търговеца. Искането за представяне на документи е изпратено на 11.07.2019г. на декларирания от задълженото лице електроннен адрес за кореспонденция **@*******.***. Електронната препратка към съобщенията за електронно връчване на документи не е активирана до момента на приключване на насрещната проверка. Съобщение за връчване на документи по чл.32 от ДОПК № П-04000519117101-С32-001 от 04.11.2019г. е публикувано в интернет и е поставено на табло в офис Видин на същата дата. В определения 14 дневен срок не се е явил представляващият дружеството или друго упълномощено от него лице. При това положение, връчването е осъществено, чрез прилагане към данъчното досие по реда на чл. 32 от ДОПК.

12. Констатирано е също така, че от страна на ревизираното лице, освен двете процесни фактури, не са представени други съпровождащи документи във връзка с тези доставки, установяващи извършено разплащане, фактическо получаване на дървесината, начина и лицето осъществило транспорта, мястото на натоварване и разтоварване на стоката, наличието или последващото разпореждане със стоките.

Формиран е извода, че от данните по преписката, не се установява „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД да е придобило, притежавало и предало на ЕТ „К.Б.“ стоките обект на двете фактури . Ревизираното дружество също не е представило доказателства относно прехвърляне на собствеността върху предмета на издадените фактури. Крайният извод е бил, че процесните две фактури не документират фактически извършени доставки.

13. Въз основа на така приетите за установени данни, ревизиращите органи са посочили, че на основание чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат за процесния отчетен период, счетоводният финансов резултат следва да се коригира със сумата на приходите размер на 181 915,56 лв., представляващи кредитните обороти по счетоводна сметка 498 за 2018г., за които е прието, че представляват неотчетени приходи.

На основание чл. 26 т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО, данъчният финансов резултат е увеличен със сумата 12 675,30лв, представляваща разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

За отчетен период 01.01.2018г. - 31.12.2018 г., с ревизионния акт са установени данъчен финансов резултат и дължим данък за периода, както следва :

*Показатели*	*Декларирано*	*Установено*
Счетоводен финансов резултат	80 627,00 80 627,00 80 627,00
Увеличения на финансовия резултат	124 064,00	318 654,86
- данъчни постоянни разлики в т.ч:
чл.54, ал. 2 от ЗКПО	124 064,00
чл.26, т.2 от ЗКПО		12 675,30
- суми, които не са данъчни постоянни или временни разлики, с които се увеличава ФР
чл.78 от ЗКПО		181 915,56
Намаления на финансовия резултат	124 064,00	124 064,00
- данъчни постоянни разлики в т.ч:
чл..54, ал.2 от ЗКПО	124 064,00	124 064,00
Данъчен финансов резултат	80 627,00	275 217,86
- данъчна печалба	80 627,00	275 217,86
- данъчна загуба
Полагащ се корпоративен данък	10 629,21	39 817,83
Годишен корпоративен данък	10 629,21	39 817,83
Авансови вноски	9 600,00	9 600,00
*Разлика за внасяне*	1 029,21	30 217,84

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума в размер на 29 188,63 лв. с ревизионния акт е определена лихва в размер на общо 2 083.91 лв. съгласно приложена справка. С Решението на Директора на ОДОП, като е съобразено, че прекият данък е дължим не от 01.04.2019г., а от 01.05.2019г., са определени лихви за просрочие, към момента на издаване на решението в размер на 2270,41лв.

14. Абстрактният характер на едностранната сделка – запис на заповед е несъмнен. Квалифицирането на сделката като едностранна означава, че за нейната валидност, за възникването на облигаторно правоотношение е достатъчно и необходимо едно единствено волеизявление – това на издателя на менителничния ефект. Абстрактният характер на сделката пък означава, че наличието на основание за издаването ѝ не е елемент от фактическия й състав и поради това условие за действителността ѝ. Това обаче, не изключва поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от други каузални правоотношения с издателя на същия, както се твърди в процесния казус. Следва в тази насока да се направи ясното разграничение, че записа на заповед и каузалната сделка са самостоятелни правни актове, отделени един от друг. Породените от тях правоотношения съществуват отделно и самостоятелно. Записът на заповед може да бъде издаден и за да обезпечи, гарантира едно възникнало или бъдещо задължение по каузалната сделка между издателя и поемателя. В този случай в каузалната сделка страните изрично предвиждат, че за обезпечаване на вземането се издава запис на заповед, който подлежи на връщане при погасяване на задължението по каузалната сделка. Казано с други думи, двете лица, страни по каузалното и менителничното правоотношение, трябва да са свързани по взаимно изразената им воля в тази насока. Ето защо, в конкретния случая, в тежест на жалбоподателя бе да установи посредством предвидените в процесуалния закон средства, наличието на годен менителничен ефект, наличието на годен договор за предоставяне на паричен заем и конкретната връзка между абстрактната и каузалната правна сделка.

В обсъжданата насока е необходимо да се посочи, че записът на заповед е строго формален акт, който трябва да съдържа реквизитите посочени в чл. 535 от Търговския закон, според който записът на заповед съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

Това което трябва да се констатира в текущия казус е че нито една от представените по делото записи на заповед не съдържа подпис на издателя К.С.Б.. Съвършено неясно защо, след като в менителничния ефект Б. е посочен като издател (платец), във всяка една запис на заповед, като платец е посочен не Б., а физическото лице поемател(ремитент) по ефекта. Това сама е достатъчно за да елиминира представените записи на заповед, като доказателства за наличието на някакви заемни правоотношения между Б. е изброените физически лица. Следва все в тази насока да се добави, че както е описано в предходното изложение, въпросните записи на заповед не съдържат еднозначно посочване на сумата предмет на менителничния ефект, в някои от тях не е посочен падеж.

Явно е че въпросните записи на заповед, сами по себе си не установяват, поддържаните от жалбоподателя твърдения, произхода на процесните парични суми внеси в предприятието на едноличния търговец са съставляват заемни средства по договори с изброените физически лица. Каквито и да е други доказателства в тази насока не се представиха по делото. При това положение, ще следва да бъде възприет, като фактически обоснован извода на органа по приходите, че в случая са налице реализирани приходи по смисъла на Счетоводен стандарт 18, които не са отразени счетоводно като такива, не са посочени в приходната част на Отчета за приходи и разходи, не са отчетени при формиране на счетоводния финансов резултат на едноличния търговец за 2018г., не са декларирани и не е начислен и разчетен дължимия данък върху доходите на физическите лица.

Като основан на установените по делото данни, ще следва да бъде приет и извода на ревизиращите органи, че фактури № 103 от 18.11.2017г., с данъчна основа 8853,85лв. и начислен ДДС в размер на 1770,77лв. и № 55 от 28.12.2017г., с данъчна основа 3821,45лв. и начислен ДДС в размер 764,29лв., не обективират фактически осъществени доставки между ЕТ К.Б. и „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД. Подробни съображения в тази насока ще бъдат изложени в следващата част V от настоящото решение, поради което е излишно да бъдат повтаряни няколкократно. След като твърдените доставки не са позитивно проявени юридически факти, то осчетоводяването на сумите по двете фактури по дебита на счетоводна сметка 611 „Разходи за основана дейност“ е фактически и правно необосновано.

Крайният извод е, че в тази част оспорения ревизионен акт е съответен на материалния закон.

V. За спора с предмет, отказано право на данъчен кредит за едноличния търговец в размер на 2535,06лв. за отчетен период м. ноември 2017г., по доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД :

15. В хода на ревизионното производство е констатирано, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури № 103 от 18.11.2017г., с данъчна основа 8853,85лв. и начислен ДДС в размер на 1770,77лв. и № 55 от 28.12.2017г., с данъчна основа 3821,45лв. и начислен ДДС в размер 764,29лв., двете с обект на доставката „дървесина“. Доставчик е „СУПЕР ЛЕС ГБ“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

Както се посочи в т. 11 от настоящото решение, по отношение на доставчика е предприета насрещна проверка, в хода на която след щателно и надлежно издирване, представител на дружеството не е открит, поради което ИПДПО № П-04000519117101-040-001 от 11.07.2019г. е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок исканите документи не са били представени.

Според Протокол за извършена проверка № П-04000519117101-140-001 от 16.12.2019г.(л.3245), по данни от информационната система на Национална агенция за приходите, процесните две фактури са включени в отчетните регистри на „СУПЕР ЛЕС ГБ“ЕООД. Посочено е също, че в досието на дружеството липсва информация за фактурите. С Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991800768280 от 17.04.2018г., дружеството е дерегистрирано по ЗДДС(л.3247).

При това положение, от ревизиращите органи е констатирано, че от едноличния търговец Б. не са представени други съпровождащи документи относно тези доставки - документи за извършено разплащане, документи, доказващи получаване на дървесината, за чия сметка е транспортът, от къде е натоварена, от кого, къде е разтоварена, във връзка с какви облагаеми доставки е използвана, осчетоводяване на полученият материал.

Въз основа на тези констатации е формиран извода, че не са налице доказателства за това, че „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД е придобило, притежавало и предало във владение на едноличен търговец Б. процесните стоки, поради което е прието, че издадени фактури не документират фактически извършени доставки. Счетено е, че относно въпросните доставки не може да се направи извод, че ревизираното дружество при осчетоводяването и посочването на процесните фактури в дневниците си за покупки, е действало добросъвестно, и че в търговската си дейност е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с конкретният доставчик не го довеждат до участие в доставка, по която данъкът е начислен неправомерно.

Крайният извод е бил, че в случая не се установява наличието на фактически осъществени доставки, поради което заявеното от ревизираното лице право на данъчен кредит не е породено. Отказания данъчен кредит за периода е в общ размер на 2535,06лв.

16. Според констатациите на вещото лице в приетото по делото експертно заключение(л. 2500), Фактура №********** от 18.11.2017г. е осчетоводена в счетоводството на ЕТ „К.Б.“ с дата на регистрация 30.11.2017г., като са отразени следните счетоводни записвания: Д-т сметка 302 „Материали“ - 8 853.85 лв. ; Д-т сметка 453/1 „Начислен ДДС на покупките“ - 1 770.77 лв.; К-т сметка 401 „Доставчици“ - 10 624.62 лв. Фактура №********** от 18.11.2017г. е осчетоводена в счетоводството на ЕТ „К.Б.“ с дата на регистрация 31.12.2017г., като са отразени следните счетоводни записвания: Д-т сметка 302 „Материали“ - 3 821.45 лв.; Д-т сметка 453/1 „Начислен ДДС на покупките“ - 764.29 лв. ; К-т сметка 401 „Доставчици“ - 4 585.74 лв. Относно съставянето на документи за заприходяване на дървените материали на склада на едноличния търговец, от счетоводството на ЕТ „К.Б.“ са заявили, че за посочените сделки не са пускани складови бележки, тъй като не работят със складова програма. При извършените проверки, вещото лице е констатирало, че не са представени данни, от които да се индивидуализира реализирана продукция от конкретно доставения от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД дървен материал. Материалите се изписват в края на календарната година и е представена справка за вида и количеството на постъпилата, преработена и експедирана обла дървесина за 2017г. и 2018г. Посочено е, че от счетоводството на ЕТ „К.Б.“ са заявили, че не е възможно да се конкретизира точно от кой материал е произведена определена продукция. Останалите констатации на вещото лице съставляват опис на данните съдържащи се в представените по делото документи, поради което е излишно да се преразказват.

Според вещото лице, счетоводството на ЕТ „К.Б.“ се извършва по способа на двустранното счетоводно записване, счетоводните операции по процесиите фактури са осчето***одени в периода в който са издадени и е налице документална обоснованост на стопанските операции.

В хода на настоящото производство се представиха Превозен билет № ********** от 18.11.2017г. по чл. 211, ал. 3 от ЗГ(л.3164), с изпращач „Супер лес ГБ“ ЕООД и получател ЕТ „К.Б.“, според който количество на дървесината е 22,420 м³ от вида – едра, бял бор, трупи и 15,650 м³ от вида ОЗМ, бял бор. Представи се и Превозен билет № ********** от 18.11.2017г. по чл. 211, ал. 3 от ЗГ(л.3165), с изпращач „Супер лес ГБ“ ЕООД и получател ЕТ „К.Б.“, според който количество на дървесината е 23,610 м³ от вида – едра, бял бор, трупи и 15,310 м³ от вида ОЗМ, бял бор. Общото количество по превозните билети е съответно на количеството на дървесината, според фактура № 103 от 18.11.2017г. , тоест 76,99 м³. Представи се и извлечение от разплащателна банкова сметка в „Експресбанк“ АД, с титуляр ЕТ „К.Б.“, в която на 30.11.2017г., е отразено плащане по процесната фактура. Към въпросните документи са приложени товарителници № 000317 от 16.11.2017 г. и №026767 от 18.11.2017г. с посочен изпращач – „Супер лес ГБ“ ЕООД, получател ЕТ „К.Б.“ и товар „иглолистни трупи“. Освен два печата на ЕТ „К.Б.“, товарителниците не съдържат каквито и да подписи, удостоверяващи извършването на описания в тях транспорт. Представен е пътен лист № 018248 от 17.11.2017г., товарителница №86 от 17.11.2017г. и товарителница №87 от 17.11.2017г., като *** пътния лист са посочени двете товарителници, но са описани превозни билети различни от прежде посочените.

Според данните в описаните документи, транспорта би следвало да е осъществен от ЕТ „К.Б.“, но тава нито се твърди от жалбоподателя, нито се установява по делото.

В хода на производството се представиха Превозен билет №********** от 28.12.2017г. по чл. 211, ал. 3 от ЗГ(л.3172), с изпращач „Супер лес ГБ“ ЕООД и получател ЕТ „К.Б.“, според който количество на дървесината е 20,8800 м³ от вида – едра, черен бор, трупи и 12,350 м³ от вида ОЗМ, черен бор. Общото количество по превозния билети е съответно на количеството на дървесината, според фактура № 55 от 28.11.2017г. , тоест 33,23 м³. Представи се и извлечение от разплащателна банкова сметка в „Асетбанк“ АД, с титуляр ЕТ „К.Б.“, в която на 22.01.2018г., е отразено плащане по процесната фактура.

Към въпросните документи са приложени товарителници № 000101 от 27.12.2017 г. с посочен изпращач – „Супер лес ГБ“ ЕООД, получател и превозвач ЕТ „К.Б.“ и товар „иглолистни трупи“. Освен два печата на ЕТ „К.Б.“, товарителниците не съдържат каквито и да подписи, удостоверяващи извършването на описания в тях транспорт. Представен е пътен лист № 091296 от 28.12.2017г., като в пътния лист е описан прежде посочения превозен билет. Според данните в описаните документи, транспорта би следвало да е осъществен от ЕТ „К.Б.“, но тава нито се твърди от жалбоподателя, нито се установява по делото.

17. Според чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съобразно легалната дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Разрешаването на текущия административно правен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания. Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“. В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административно правен спор, с който е сезиран административният съд.

Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за продажба на родово определени вещи –дървесина. Договора за търговска покупко – продажба на вещи определени по своя род е – двустранен; възмезден; комутативен; консенсуален. Той е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността (чл.183 от ЗЗД) и да предаде продадената вещ (чл.187 от ЗЗД). Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещно правно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта. Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24 ал.2 от ЗЗД. То се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Очевидно, определянето или предаването на родово посочените вещи е фактическото действие, което има за последицата преминаването им във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с тях като собственик (независимо от обстоятелството, дали това вещно право е било в патримониума на неговия доставчик или не).

Ето защо, отчитайки спецификата на обществените отношения, имащи за предмет облагане на оборота на стоки с данък върху добавената стойност, чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), не държи сметка за транслативната сукцесия (прехвърлително правоприемство), като вещноправна последица от покупко - продажбата на стоки, а изрично дефинира, че „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик(курсива мой). В този смисъл, транспонирането на цитирания текст в националното ни законодателство е некоректно, доколкото чл. 6 от националния ЗДДС, определя доставката на стоки именно като прехвърлително правоприемство.

Изложените до тук съображения, съотнесени с конкретиката на текущия казус, налагат да се посочи, че за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо бе да се установи конкретното, фактическо съществуване, определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик.

Както в хода на административната процедура, така и в хода на съдебното производство конкретни доказателства в тази насока не се представиха. Действително, процесните фактури, превозните билети, извлеченията от банкови сметки, товарителници, пътни листи и констатациите на назначеното вещо лице, съдържат някакви данни относно сделки със стоки подобни на процесните, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен отговор на посочените въпроси – дали, стоките са съществували като физическа наличност, къде, кога и как дружеството жалбоподател е придобило владението върху стоките и съответно правото да се разпорежда с тях като собственик и съответно е получило, конкретния резултат за който се е задължил съконтрагента му по сделките за предоставяне на услуги. Това ще рече, че както фактическите констатации, така и правните изводи на органа по приходите са обосновани и съответни на материалния закон. След като не е установено наличието на доставки, като позитивно проявени юридически факти, правото на данъчен кредит не може да възникне. Упражняването му от жалбоподателя в процесния размер от 2535,06лв. е незаконосъобразно.

VІ. За спора с предмет, допълнително определено задължение за едноличния търговец за ДДС за внасяне в размер общо на 29505,23лв. и лихви за просрочие в общ размер на 4438,07лв. за отчетни периоди м. ноември 2017г. до м. май.2019г., включително :

18. За ревизирания период ЕТ „К.Б. е декларирал вътреобщностни доставки към клиенти, регистрирани в Гърция по следните фактури :

№ фактура	Дата	VIN № контрагент	Наименование контрагент	Предмет	Данъчна основа
**********	22.11.2017	EL998640416	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	8651,36
**********	13.05.2018	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	7989,80
**********	03.05.2018	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	7743,14
**********	18.09.2018	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	8824,22
**********	08.10.2018	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	8683,14
**********	23.10.2018	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	9027,13
**********	07.11.2018	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. греди и дъски	9224,18
**********	04.05.2019	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	8587,56
**********	31.05.2019	BG999999999	АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ	игл. дъски	7439,49
**********	10.12.2017	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	9468,29
**********	10.04.2018	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	8890,81
**********	04.06.2018	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	8997,87
**********	04.08.2018	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	8053,13
**********	02.12.2018	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	9157,78
**********	04.04.2019	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	9583,56
**********	15.05.2019	BG999999999	КАРАКИДИС ВАС СА	игл. дъски	9068,24
**********	08.08.2018	BG999999999	ЦИПУРОПУЛО СОФИЯ ООД	игл. дъски	8136,48
				ОБЩО	147526,20

Относно въпросните доставки, в отговор на ИПДПО № Р-16001319003866-040-002 от 04.11.2019г. от страна на жалбоподателя са представени 13 бр. фактури, инвойс фактури и международни товарителници за извършени вътреобщностни доставки. Не е приложено писмено обяснение относно тези доставки.

С ново ИПДПО № Р-16001319003866-040-003 от 13.11.2019г., от жалбоподателя са изискани документи и писмени обяснения, относно фактическото извършване на декларираните ВОД. В отговор на искането с пратка вх.№ ВхР-4894#1 от 28.11.2019г. са представени заверени копия на 12 бр. потвърждения за доставени и получени в Гърция стоки.

19. Относно представените от жалбоподателя документи е прието за установено следното :

Фактура №********** от 22.11.2017г.(л.413 и 2347) е придружена с инвойс фактура, международна товарителница. Предмет на доставката са иглолистни греди и дъски в обем 35,387 куб.м. при единична цена 274,4784 и стойност 8 651,36лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“ с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м.11.2017г. с посочен грешен номер на контрагента. При преглед в система VIES е установено, че номерът на гръцкото дружество е валиден и регистриран за целите на ДДС, считано от 03.01.2008т. Във фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка ***Д. В международната товарителница от 22.11.2017г. в клетка 16 „превозвач“ е положен печат на ЕТ „И.Б.“ с ЕИК по Булстат *********. Данните за превозното средство, с което е извършван транспорта са рег.№Е 9197 КА/Е 8618 ЕА. Положени са подписи и печати в клетките за доставчик, превозвач и получател. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE, PROSOTSANI,DRAMA. В клетка 24 "стоките са получени" не е посочена дата на получаване на стоката. При преглед в масивите на НАП относно номера на транспортното средство е установено, че МПС с рег. № Е 9197 КА и полуремарке с рег. № Е 8618 ЕА са собственост на ЕТ „Иванка Белчев“. Представено попълнено писмено потвърждение от 23.11.2017г. от получателя на стоки, заверено с печати и подписи на ЕТ К.Б. и гръцкото дружество. С ИПДПО изх. № Р-16001319003866-041-023 от 20.11.2019г. от ЕТ И.Б. е изискана информация относно наличие на извършен транспорт с клиент ЕТ К.Б.. В постъпилия отговор вх. № 4927 от 33.11.1019 г., едноличен търговец Б. е заявила, че „….При извършена проверка на товари, свързани със с. Сърница и региона, установих, че нямаме данни за взаимоотношения с казаното от Вас лице К.С.Б.…“. При извършен преглед в системата VIES е констатирано, че ЕТ К.Б., не е декларирал процесната вътреобщностна доставка.

Според чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, (редакция ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

В случая, органа по приходите е положил необходимите и възможни усилия относно изясняването на всички данни относно процесната доставка и установил, че посочения като превозвач на стоката търговец, изрично и категорично отрича да е извършвал международен транспорт и да е доставял процесната стока на адресат извън територията на страната. При това единствено въз основа на съставените писмени документи, не е възможно да се приеме за установено, че по отношение на процесната стока, фактическия състав по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е позитивно проявен, тоест не е възможно да се приеме, че тя е било обект на вътреобщностна доставка. Липсата и като фактическа наличност в предприятието на жалбоподателя, означава, че тя е била обект на облагаема доставка извършена в страната за която се дължи начисляване на косвен данък и неговото разчитане с бюджета.

20. Относно отразена в дневник продажби фактура № ********** от 10.04.2018 г.(л.3151), с получател КАРАКИДИС ВАС СА, Гърция с предмет „игл. дъски и греди“ на стойност 8890,91лв. не са представени документи с изключение на опаковъчен списък. При това положение не е възможно да се приеме, че твърдяната от жалбоподателя вътреобщностна доставка е действително осъществена. Ето защо, ревизионния акт в тази му част се явява съответен на материалния закон.

21. Относно Фактура №********** от 10.12.2017г.(л. 400 и 2334) в хода на ревизионното производство е констатирано, че е придружена с инвойс фактура, packing list, международна товарителница. Предмет на доставката е иглолистни греди и дъски - 34,579м³, единична цена 273,8161лв. и стойност 9468,29лв. Получател е „КАРАКИДИС ВАС СА“, Солун, Гърция с № EL *********. Фактурата е включена в дневник продажби за м.12.2017г. с посочен за № на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е констатирано, че номерът на получателя е валиден и регистриран за целите на ДДС, считано от 09.11.1998г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка ***Д. В транспортният документ – международна товарителница от 11.12.2017г.(л.401) в клетка 16 „превозвач“ е положен правоъгълен печат на „ВАЗИ-2006“ ООД, с ЕИК по Булстат *********, в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен кръгъл печат на ВАЗИ-2006 ООД. Според документа, транспорта е извършен МПС рег.№СМ 44 19 АР/СМ 3427 ЕЕ. Положени са подписи и печати в клетките за доставчик превозвач. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE, SINDOSGLASS INDUSTRY. В клетка 24 „стоките са получени“ е положен само печат на гръцкото дружество, без подпис на физическо лице и посочена дата на получаване. Представено попълнено писмено потвърждение от 12.12.2017г. от получателя на стоки(л.3096), което съдържа печат на гръцкото дружество и параф, положен от неизвестно лице.

С Искане за представяне на документи и обяснения изх. № Р-16001319003866-041-019 от 07.11.2019г.(л.2148 и 3475) от ВАЗИ-2006 ООД, с ЕИК по Булстат ********* е изискана информация относно наличие на извършен транспорт за ЕТ К.Б.. С вх. № 4911 от 22.11.2019г.(л.2144) е постъпило обяснение от управителя на дружеството В.А., според което „… Търговско дружество „ВАЗИ – 2006“ ООД не е извършвало транспортни услуги на ЕТ „К.Б.“ с ЕИК,*********, нямаме издавани фактури за извършван транспорт….“. При извършен преглед в системата VIES е констатирано, че ЕТ „К.Б.“ не е декларирал във VIES Декларация процесната вътреобщностна доставки, а гръцкото дружество КАРАКИДИС ВАС СА с № EL ********* не е подавало информация за получени стоки от жалбоподателя.

Описани данни, налага да се посочи, че според чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, (редакция ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

22. Спрямо фактура №********** от 13.05.2018г.(л.л. 3101, 394,2328), са представени инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са иглолистни греди и дъски в обем от 32,681 м³, при единична цена от 244,4784лв. и обща стойност 7 989,80лв. Получател е АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ, Драма, Гърция с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м.май.2018г. с посочен за № на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е констатирано, че номерът на гръцката фирма е валиден и регистриран за целите на ДДС, считано от дата 03.01.2008г. В инвойс фактурата(л.395) е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка ***Д. В транспортният документ – международна товарителница от 13.05.2018г.(л.396) в клетка 16 „превозвач“ е положен правоъгълен печат на ВАЗИ-2006 ООД, с ЕИК по Булстат *********, в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен кръгъл печат на ВАЗИ-2006 ООД. Превозното средство, с което се сочи за е извършван транспорта е с рег.№СМ 44 19 АР/СМ 3427 ЕЕ. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE, PROSOTSANI,DRAMA. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата на получаване на стоката и е положен печат на дружеството и параф от неизвестно лице. При преглед в информационните масиви на НАП относно номера на транспортното средство е установено, че то е собственост на „ВАЗИ-2006 ООД“ и на „ЮА-90“ ЕООД с ЕИК ********* от 20.02.2019г. Представено попълнено писмено потвърждение от 12.12.2017г. от получателя на стоки(л.3101), което съдържа печат на гръцкото дружество и параф, положен от неизвестно лице.

23. Фактура №********** от 03.05.2018г.(л.л. 410 и 2344) е придружена с инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са иглолистни греди и дъски с обем 31,674м³, единична цена 244,4635лв. и обща стойност 7 743,14лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ, Драма, Гърция с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м. май 2018г. с посочен № на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е установено, че номерът на гръцката фирма е валиден и регистриран за целите на ДДС, считано от 03.01.2008г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. В международната товарителница от 03.05.2018г. в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен печат на „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. Посоченото превозно средство, с което се твърди да е извършван транспорта е с рег.№СМ 7623 АТ/СМ 2805 ЕЕ. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE,DRAMA. В клетка 24 „стоките са получени“ е положен печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно лице, но не е посочена дата на получаване на стоката. При преглед в информационните масиви на НАП е констатирано, че МПС с рег.№СМ 7623 АТ/СМ 2805 ЕЕ е собственост на „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. От страна на жалбоподателя е представено попълнено писмено потвърждение от 04.05.2018г. от получателя на стоката(л.3100), върху което са положени печати и подписи на ЕТ К.Б., печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице. С ИПДПО изх. № Р-16001319003866- 041-021 от 07.11.2019г. от „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД е изискана информация относно наличие на извършен транспорт на стоки за ЕТ „К.Б.“. Постъпило е обяснение вх. №4910 от 22.11.2019г. (л.2156) от управителя на дружеството Н.П., според което: „ … Търговско дружество „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД не е извършвало транспортни услуги на ЕТ „К.Б.“ ЕИК,********* за периода 01.11.2017г. - 31.05.2019г., нямаме издавани фактури за извършван транспорт….“. При извършен преглед в системата VIES е констатирано, че жалбоподателя не е декларирал във VIES Декларация процесната вътреобщностна доставка, както „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция с № EL998640614 не е подавало информация за получени стоки от жалбоподателя.

Каза се вече, че според чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, (редакция ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

24. В Ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспорения ревизионен акт е посочено, че относно фактура № ********** от 04.06.2018г.(л.3158), с получател „КАРАКИДИС ВАС СА“, Гърция с № EL ********* не са представени никакви документи.

Предмет на фактурата са „игл. дъски и греди“ 32,861 м³, с единична цена 273,816лв. и обща цена от 8997,87лв.

В хода на настоящото производство, от страна на жалбоподателя се представиха : Инвойс фактура № 00006846 от 04.06.218г., в която посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложена е разпечатка от магнитен носител(л.3160), която явно не съставлява нито официален, нито частен подписан документ, в която се съдържа запис за извършено плащане по процесната фактура.

Представена е международна товарителница от 04.06.2018г.(л.3162) в клетка 16 „превозвач“ на която е положен правоъгълен печат на „ВАЗИ-2006“ ООД, с ЕИК по Булстат *********, в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен кръгъл печат на „ВАЗИ-2006“ ООД. Превозното средство, с което се сочи за е извършван транспорта е с рег.№СМ 44 19 АР/СМ 3427 ЕЕ. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE, SINDOS. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата на получаване на стоката, положен е печат на гръцкото дружеството и параф от неизвестно лице. Както се посочи по повод на предходните доставки, органа по приходите е констатирал транспортното средство е собственост на „ВАЗИ-2006 ООД“ и на „ЮА-90“ ЕООД с ЕИК ********* от 20.02.2019г.

Представено попълнено писмено потвърждение от 05.06.2018г. от получателя на стоки(л.3161), което съдържа печат на гръцкото дружество и параф, положен от неизвестно лице.

Както се описа вече, с Искане за представяне на документи и обяснения изх. № Р-16001319003866-041-019 от 07.11.2019г.(л.2148 и 3475) от „ВАЗИ-2006“ ООД, с ЕИК по Булстат ********* е изискана информация относно наличие на извършен транспорт за ЕТ К.Б.. С вх. № 4911 от 22.11.2019г.(л.2144) е постъпило обяснение от управителя на дружеството В.А., според което „… Търговско дружество „ВАЗИ – 2006“ ООД не е извършвало транспортни услуги на ЕТ „К.Б.“ с ЕИК,*********, нямаме издавани фактури за извършван транспорт….“.

Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, (редакция ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

25. В Ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспорения ревизионен акт е посочено, че относно фактура № ********** от 04.08.2018г.(л.3130), с получател „КАРАКИДИС ВАС СА“, Гърция с № EL ********* не са представени никакви документи.

Предмет на фактурата са „игл. дъски“ 32,94 м³, с единична цена 244,4787лв. и обща цена от 8053,00лв.

В хода на настоящото производство, от страна на жалбоподателя се представиха : Инвойс фактура № 00006964 от 04.08.218г., в която посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложена е разпечатка от магнитен носител(л.3133), която явно не съставлява нито официален, нито частен подписан документ, в която се съдържа запис за извършено плащане по процесната фактура.

Представена е международна товарителница от 04.06.2018г.(л.3134) в която като превозвач е посочено „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. Превозното средство, с което се твърди да е извършван транспорта е с рег.№СМ 7623 АТ/СМ 2805 ЕЕ. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE,SINDOS. В клетка 24 „стоките са получени“ е посочена дата 6/8/18, положен е печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно лице. Както се посочи, в хода на ревизията, при преглед в информационните масиви на НАП, органите по приходите са констатирали, че МПС с рег.№СМ 7623 АТ/СМ 2805 ЕЕ е собственост на „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. От страна на жалбоподателя е представено попълнено писмено потвърждение от 05.08.2018г. от получателя на стоката(л.3132), върху което са положени печати и подписи на ЕТ К.Б., печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице. Очевидно е, че датите за получаване на стоката, посочени в международната товарителница и в писменото потвърждение са различни, което при липсата на каквито и да е други данни, изключва възможността, която и от двете дати да се приеме за истинна.

Описа се вече, че в хода на ревизията, с ИПДПО изх. № Р-16001319003866- 041-021 от 07.11.2019г. от „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД е изискана информация относно наличие на извършен транспорт на стоки за ЕТ „К.Б.“. Постъпило е обяснение вх. №4910 от 22.11.2019г. (л.2156) от управителя на дружеството Н.П., според което: „ … Търговско дружество „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД не е извършвало транспортни услуги на ЕТ „К.Б.“ ЕИК,********* за периода 01.11.2017г. - 31.05.2019г., нямаме издавани фактури за извършван транспорт….“.

В случая, органа по приходите е положил необходимите и възможни усилия относно изясняването на всички данни относно процесната доставка и е установил, че посочения като превозвач на стоката търговец, изрично и категорично отрича да е извършвал международен транспорт и да е доставял процесната стока на адресат извън територията на страната. При това положение, единствено въз основа на съставените писмени документи, не е възможно да се приеме за установено, че по отношение на процесната стока, фактическия състав по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е позитивно проявен, тоест не е възможно да се приеме, че тя е било обект на вътреобщностна доставка. Липсата и като фактическа наличност в предприятието на жалбоподателя, означава, че тя е била обект на облагаема доставка извършена в страната за която се дължи начисляване на косвен данък и неговото разчитане с бюджета. При това положение, ревизионния акт в тази му част се явява съответен на материалния закон.

26. Към фактура №********** от 08.08.2018г.(л.л. 388,2322) е приложена инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са дъски с обем 33,281м³, единична цена 244,4782лв. и стойност 8136,48лв. Получател е „ТСИПОУРОПОУЛОС СОФИЯ и СИА“, Гърция, Кавала с № EL081758366. Установено е, че фактурата е включена в дневник продажби за м.08.2018г. с посочен за № на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е констатирано, че номерът на гръцкото дружество е валиден и регистриран за целите на ДДС от 29.01.1990г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложен е транспортен документ – международна товарителница(л.389), в която единствено са положени печати на в клетка 6 „превозвач“ – „Вази-2006“ ООД и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ – отново „Вази-2006“ ООД. Положени са печати на жалбоподателя и на гръцкото дружество. Очевидно, в случая е налице документ, съставляващ официално утвърдена бланка, върху която са положени печати на търговските дружества и е подготвен за попълване с останалите данни при необходимост. Доколко това деяние съставлява престъпление е въпрос, който стои извън рамките на настоящото производство.

От жалбоподателя се представи писмено потвърждение от 09.08.2018г.(л.3094) с попълнени данни за получени стоки от „ТСИПОУРОПОУЛОС СОФИЯ и СИА“ с № EL081758366, в което е вписано МПС е рег.№ СМ 44 19 АР/СМ 3427 ЕЕ, за което органа по приходите е констатирал, че е собственост на ВАЗИ-2006 ООД, ЕИК по Булстат *********, а от 20.02.2019г. на „ЮА-90“ ЕООД с ЕИК *********. При извършен преглед в системата VIES е констатирано, че ЕТ К.Б. не е декларирал във VIES Декларация процесната вътреобщностна доставка, както гръцкото дружество „ТСИПОУРОПОУЛОС СОФИЯ и СИА“ с № EL081758366 не е подавало информация за получени стоки от жалбоподателя.

В случая е повече от очевидно, че твърдяната от жалбоподателя вътреобщностна доставка не е осъществена. Както се посочи, доколко използването на подготвена бланка за попълване на данни с оглед удостоверяване на определени факти е престъпление и от кого е извършено, са въпроси които са извън рамките на настоящото производство. Неясно е също така, при липсата на международна товарителница, кой, кога и къде е съставил писменото потвърждение, представено от жалбоподателя.

Липсата на процесните стоки, като фактическа наличност в предприятието на жалбоподателя, означава, че те са били обект на облагаема доставка извършена в страната за която се дължи начисляване на косвен данък и неговото разчитане с бюджета. При това положение, ревизионния акт в тази му част се явява съответен на материалния закон.

27. Фактура №********** от 18.09.2018г.(л.л. 397,2331) е придружена от инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са „иглолистни греди и дъски“ в обем от 36,094м³, с ед. цена 244,4788лв. и стойност 8 824,22лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция, Драма с № EL998640614. Установено е, че фактурата е включена в дневник продажби за м. септември 2018г. с посочен за № на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е установено, че номерът на гръцкото дружество е валиден и регистриран за целите на ДДС от 03.01.2008г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД.В международната товарителница от 17.09.2018г.(л.399) в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен единствено печат на „БАКАЛОВ ТРАНС“ ООД,

ЕИК по Булстат *********. Не са вписани данни за превозното средство, с което е извършван транспорта. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Като разтоварен пункт е посочено PROSOTSAMI,DRAMA. В клетка 24 „стоките са получени“ е посочена дата на получаване на стоката 18.09.2018г., положен е печат и параф от физическо лице. Представено е писмено потвърждение от 18.09.2018г.(л. 3102) от получателя на стоки, върху което е положен печат на гръцкото дружество и параф от неизвестно физическо лице. В потвърждението е посочено превозно средство с рег. № Е8419МК и ремарке Е3629ЕЕ. При преглед в системата на НАП е констатирано, че въпросното превозно средство е собственост на „БАКАЛОВ ТРАНС“ ООД.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-16001319003866-041-022 от 19.11.2019г. от „БАКАЛОВ ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* е изискана информация, относно наличие на извършен транспорт за ЕТ „К.Б.“. В отговор е постъпило писмено обяснение вх. № 4992 от 27.11.2019г. (л.2160), в което е управителя на дружеството е заявил, че през периода 01.11.2017г. до 31.05.2019г. „БАКАЛОВ ТРАНС“ ООД е извършвало превоз от склад на ЕТ „К.Б.“ Сърница. Шофьорът, превозващ товара е А.Д. Б. Поради неспазване на срока на доставка от страна на „БАКАЛОВ ТРАНС“ ООД, не са получили договореното плащане. Приложено е Свидетелство за регистрация на МПС влекач с рег. №Е8419МК; Лиценз №18996 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или възнаграждение, валиден до 20.03.2028г. и международна товарителница, която е идентична с представената от жалбоподателя. При извършен преглед в системата VIES е констатирано, че ЕТ „К.Б.“ не е декларирал във VIES Декларация този ВОД, както и гръцкото дружество „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“ с № EL998640614 не е подавало информация за получени стоки от жалбоподателя.

При това положение, органа по приходите е приел, че от страна на ревизираното лице не са приложени документи за извършено разплащане, договори, както и други доказателства за извършен ВОД на стоки. Прието е също така, че от страна на превозвача, освен товарителница не са представени други документи, доказващи транспорт - пътни листи, платени такси, разходи за гориво, осчетоводяване и др.

С оглед описаните данни, следва да се съобрази, че според чл. 45, т. 1, б. „а“ от ППЗДДС(редакция ДВ, бр. 8 от 2016 г.), за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: документ за доставката: фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.

Според чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС(редакция ДВ, бр. 8 от 2016 г.), за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

В случая тези документи са налице и те бяха описани в предходното изложение. Фактическото осъществяване на транспорта на процесната стока от страна до местоназначение в друга страна членка е потвърден от третото лице, което е превозило стоките. При положение, че за органа по приходите, заявените и удостоверени от превозвача данни за извършването на процесния транспорт не са били достатъчни, то не е имало никаква пречка, от транспортното дружество да бъдат изискани „…пътни листи, платени такси, разходи за гориво, осчетоводяване и др….“. Това обаче, не е сторено в хода на ревизията, поради което отказа да се признае, извършването на вътреобщностна доставка е несъответен на доказателствата по делото и на нормативно установените изисквания за нейното удостоверяване.

За пълнота на изложението и с оглед констатацията, че жалбоподателя не е декларирал във VIES Декларация процесния ВОД, трябва да се съобрази, че съобразно сега действащия текст на чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС, не е вътреобщностна доставка : доставката по ал. 1, когато доставчикът не е подал VIES-декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите. Този законов текст обаче е обнародван в ДВ, бр. 96 от 2019 г. и е в сила от 1.01.2020 г., тоест не е приложим в текущия казус.

Това ще рече, че допълнително начисления за м. септември 2018г., като задължение за жалбоподателя косвен данък в размер на 1764,84лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 207,88лв. са неправилно начислени с ревизионния акт.

28. С фактура №********** от 08.10.2018г.(л. 419,2353) са представени инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са иглолистни дъски в обем 35,517м³ с единична цена 244,4784лв. и стойност 8 683,14лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м.10.2018г. с посочен за № на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е установено, че номерът на гръцкото дружество е валиден и регистриран за целите на ДДС от дата 03.01.2008Г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. В международната товарителница от 07.10.2018г.(л.421) в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен печат на „РОКО ТРАНС“ ООД, ЕИК по Булстат *********. Посочено е превозно средство рег.№ РА7800КВ/РВ0080ЕР. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт е GREECE,DRAMA, PROSOTSAMI. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата на получаване на стоката, като са положени печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице. При преглед в информационните масиви на НАП е установено, че МПС с рег.№РА7800КВ на Х.М. Б., а полуремарке с рег. №РВ 0080 ЕР е собственост на „АСА ТРАНС“ ЕООД,ЕИК *********.

От жалбоподателя е представено писмено потвърждение от 08.10.2018г. от получателя на стоката(л. 3093), на което са положени печат и подпис на ЕТ К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице.

С ИПДПО изх. № Р-16001319003866-041-020 от 07.11.2019г. от „РОКО ТРАНС“ ООД е изискана информация относно наличие на извършен транспорт за ЕТ К.Б.. В отговор са депозирани писмени обяснения вх. № 1370#1 от 20.11.2019г.(л.2151), в които управителят Е. Я. е заявил, че през м. ноември 2017г. е извършен транспорт от България до Гърция без негово знание от служител на дружеството. МПС с рег. № РА 7800КВ е собственост на Х.М. Б. и е било отдадено под наем „РОКО ТРАНС“ ООД по Договор за наем. Х.Б. е назначено по трудов договор лице в „РОКО ТРАНС“ ООД. Същият извършил транспорт от Сърница до Гърция без да е уведомил за това управителя на дружеството. Заявено е още, че „РОКО ТРАНС“ ООД нямат издавани фактура за транспорт; пътен лист и ЧМР товарителница. Декларирано е, че не е извършван друг транспорт от РОКО ТРАНС ООД за ЕТ К.Б., като двете фирми нямат никакви търговски взаимоотношения. Според обясненията на Я., при разговор с Х.Б., той си признал, че е злоупотребил с намиращия се печат в автомобила и са изготвили заедно с К.Б. ЧМР товарителница – която е подписана и подпечатана от Х.Б..

Очевидно в случая отново са налице индиции за съставянето на неистински документ, но както се посочи вече, въпроса с евентуалното извършване на престъпно деяние е извън рамките на настоящото производство. Това което се налага като извод с оглед конкретиката на текущия спор е че по делото не са налице еднозначни и несъмнени данни, че твърдения от жалбоподателя транспорт на стоки до друга страна членка е осъществен, така както това е посочено в представените от него документи – международна товарителница и потвърждение за получаване на стоката. Тоест, не се установи, стоката да е била превозена до местоназначението в Гърция от соченото като превозвач „РОКО ТРАНС“ ООД. Дали стоката е била транспортирана и кой е превозвача осъществил тази дейност са въпроси, по отношение на които от страна на жалбоподателя не се заявиха конкретни твърдения и не се ангажираха доказателства. Това ще рече, че в случая липсват годни документи, доказващи фактическото осъществяване на процесната вътреобщностна доставка. При това положение пък, ревизионния акт в тази му част следва да бъде определен като обоснован и законосъобразен. Липсата на процесните стоки, като фактическа наличност в предприятието на жалбоподателя, означава, че те са били обект на облагаема доставка извършена в страната за която се дължи начисляване на косвен данък и неговото разчитане с бюджета.

29. Към Фактура №********** от 23.10.2018г. (л. 3097, 404,2338), са приложени с инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката иглолистни дъски в обем 36,924м³ с ед. цена 244,4786лв. и стойност 9 027,13лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м. октомври 2018г. с посочен за номер на контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е установено, че номерът на гръцката фирма е валиден и регистриран за целите на ДДС от 03.01.2008г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. В товарителницата от 23.10.2018г.(л.405) в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен печат на „РОКО ТРАНС“ ООД. Превозното средство с което е извършван транспорта е с рег.№ РА7800КВ/РВ0080ЕР. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварния пункт е GREECE,DRAMA, PROSOTSAMI. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата, като са положени печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице. Установено е, че МПС с рег.№РА7800КВ на Х.М. Б., а полуремарке с рег. №РВ 0080 ЕР е собственост на „АСА ТРАНС“ ЕООД,ЕИК *********.

От жалбоподателя е представено писмено потвърждение от 08.10.2018г. от получателя на стоката(л. 3097), на което са положени печат и подпис на ЕТ К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице.

С ИПДПО изх. № Р-16001319003866-041-020 от 07.11.2019г. от „РОКО ТРАНС“ ООД е изискана информация относно наличие на извършен транспорт за ЕТ К.Б.. В предходната т. 28 от настоящото решение, подробно се описа отговора на управителя на посоченото като превозвач дружество, поради което е излишно данните да бъдат преповтаряни.

В този случай, също трябва да се приеме, че по делото не са налице еднозначни и несъмнени данни, че твърдения от жалбоподателя транспорт на стоки до друга страна членка е осъществен, така както това е посочено в представените от него документи – международна товарителница и потвърждение за получаване на стоката. Тоест, не се установи, стоката да е била превозена до местоназначението в Гърция от соченото като превозвач „РОКО ТРАНС“ ООД. Дали стоката е била транспортирана и кой е превозвача осъществил тази дейност са въпроси, по отношение на които от страна на жалбоподателя не се заявиха конкретни твърдения и не се ангажираха доказателства. Това ще рече, че в случая липсват годни документи, доказващи фактическото осъществяване на процесната вътреобщностна доставка. При това положение пък, ревизионния акт в тази му част следва да бъде определен като обоснован и законосъобразен. Липсата на процесните стоки, като фактическа наличност в предприятието на жалбоподателя, означава, че те са били обект на облагаема доставка извършена в страната за която се дължи начисляване на косвен данък и неговото разчитане с бюджета.

30. Към фактура №********** от 07.11.2018г.(л. 416,2350) са приложени придружена с инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са иглолистни дъски и греди в обем от 37,732м³ с ед. цена 244,4657лв. и стойност 9 224,18лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м.11.2018г. с посочен контрагент BG999999999. В инвойс фактурата фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. В международната товарителница от 07.11.2018г.(л.418) в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен печат на „РОКО ТРАНС“ ООД, ЕИК *********. Превозното средство, с което е извършван транспорта е с рег.№ РА7800КВ/РВ0080ЕР. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE,DRAMA, PROSOTSAMI. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата на получаване на стоката като са положени печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице. Установено е, че МПС с рег.№РА7800КВ на Х.М. Б., а полуремарке с рег. №РВ 0080 ЕР е собственост на „АСА ТРАНС“ ЕООД,ЕИК *********.

От жалбоподателя е представено писмено потвърждение от 08.11.2018г. от получателя на стоката(л. 3091), на което са положени печат и подпис на ЕТ К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице.

31. Към фактура №********** от 31.05.2019г.(3098,385,2319) са приложени с инвойс фактура и международна товарителница. Предмет на доставката са иглолистни греди и дъски в обем от 30,43м³ с единична цена 244,4788лв. и стойност 7 439,49лв. Получател е „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция с № EL998640614. Фактурата е включена в дневник продажби за м. май 2019г. с посочен контрагент BG999999999. При преглед в система VIES е установено, че номерът на гръцкото дружество е валиден и регистриран за целите на ДДС от 03.01.2008г. В инвойс фактурата е посочено разплащане с платежно нареждане и е посочен номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. В товарителницата от 31.05.2018г. в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен печат на „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. Превозното средство с което е извършен транспорта е с рег.№РВ1347СХ/СМ 2805 ЕЕ. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE,DRAMA. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата на получаване на стоката, няма положен печат на гръцкото дружество, нито подпис на физическо лице. Установено е, че МПС рег. №РВ1347СХ е собственост „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, клон Пловдив, ЕИК 1312898990055, а полуремарке с рег. № СМ 2805 ЕЕ е собственост на „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. От жалбоподателя е представено писмено потвърждение от 01.06.2019г. (л.3098), върху което са положени печат и подпис на ЕТ К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф на неизвестно физическо лице.

Както се посочи вече в т. 23 от настоящото решение, с ИПДПО изх. № Р-16001319003866- 041-021 от 07.11.2019г. от „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД е изискана информация относно наличие на извършен транспорт на стоки за ЕТ „К.Б.“. Постъпило е обяснение вх. №4910 от 22.11.2019г. (л.2156) от управителя на дружеството Н.П., според което: „… Търговско дружество „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД не е извършвало транспортни услуги на ЕТ „К.Б.“ ЕИК,********* за периода 01.11.2017г. - 31.05.2019г., нямаме издавани фактури за извършван транспорт….“.

32. В ревизионния доклад въз основа на който е съставен процесния ревизионен акт е посочено, че по отношение на отразени в дневника за продажби фактури : № ********** от 02.12.2018г., с получател „КАРАКИДИС ВАС СА“, Гърция, предмет „игл. дъски“ на стойност 9157,78лв. ; № ********** от 04.04.2019г., с получател „КАРАКИДИС ВАС СА“, Гърция, предмет „игл. дъски“ на стойност 9583,56лв. ; № ********** от 04.05.2019г., с получател „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция, предмет „игл. дъски“ на стойност 8587,56лв. и № ********** от 04.05.2019г., с получател „АФИ ЦИСМИЦИ ОЕ“, Гърция, предмет „игл. дъски“ на стойност 9068,24лв., не са представени документи и писмени обяснения.

Едва в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя се представиха, както следва :

- Относно фактура № ********** от 02.12.2018г.(л. 3146 и сл.) : инвойс фактура от 02.12.2018 г., в която е посочено разплащане с платежно нареждане и номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложена е разпечатка от данни на магнитен носител, която явно не съставлява нито официален, нито частен подписан документ, в която се съдържа запис за извършено плащане по процесната фактура. Писмено потвърждение от получателя на стоки от 03.12.2018г., върху което са положени подпис и печат на едноличния търговец К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф от неизвестно физическо лице. Други документи, включително и международна товарителница не са представени ;

- Относно фактура № ********** от 04.04.2019г. (л. 3141 и сл.) : инвойс фактура от 04.04.2019 г., в която е посочено разплащане с платежно нареждане и номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложена е разпечатка от данни на магнитен носител, която явно не съставлява нито официален, нито частен подписан документ, в която се съдържа запис за извършено плащане по процесната фактура. Писмено потвърждение от получателя на стоки от 05.04.2019г., върху което са положени подпис и печат на едноличния търговец К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф от неизвестно физическо лице. Други документи, включително и международна товарителница не са представени ;

- Относно фактура № ********** от 04.05.2019г. (л. 3118 и сл.) : инвойс фактура от 04.05.2019 г., в която е посочено разплащане с платежно нареждане и номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложена е разпечатка от данни на магнитен носител, която явно не съставлява нито официален, нито частен подписан документ, в която се съдържа запис за извършено плащане по процесната фактура. Писмено потвърждение от получателя на стоки от 04.05.2019г., върху което са положени подпис и печат на едноличния търговец К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф от неизвестно физическо лице. Международна товарителницата от 04.05.2019г. в клетка 16 „превозвач“ и в клетка 23 „подпис и печат на превозвача“ е положен печат на „НАСИ ТРАНС-09“ ЕООД. Превозното средство с което е извършен транспорта е с рег.№РВ1347СХ/СМ 2805 ЕЕ. Място на товарене на стоките е гр. Сърница. Разтоварен пункт - GREECE,DRAMA. В клетка 24 „стоките са получени“ не е посочена дата на получаване на стоката, няма положен печат на гръцкото дружество, нито подпис на физическо лице. Относно този превозвач, в предходното изложение бяха описани фактически констатации и правни изводи, които е излишно да бъдат повтаряни отново ;

- Относно фактура № ********** от 04.05.2019г. (л. 3136 и сл.) : инвойс фактура от 15.05.2019 г., в която е посочено разплащане с платежно нареждане и номер на банкова сметка *** „Експресбанк“ АД. Приложена е разпечатка от данни на магнитен носител, която явно не съставлява нито официален, нито частен подписан документ, в която се съдържа запис за извършено плащане по процесната фактура. Писмено потвърждение от получателя на стоки от 16.05.2019г., върху което са положени подпис и печат на едноличния търговец К.Б. и печат на гръцкото дружество и параф от неизвестно физическо лице. Други документи, включително и международна товарителница не са представени.

В контекста на описаните в предходното изложение изрични изявления на посочените в документите превозвачи, че не са имали търговски отношение с ЕТ К.Б. и че не са извършвали какъвто и да е превоз на негови стоки, посочването на превозвач по обсъжданите фактури бе наложително, с оглед установяване на фактическото извършване на твърдения от жалбоподателя превоз на стоки в друга държава членка. В тази насока (с изключение на фактура № ********** от 04.05.2019г.), жалбоподателя нито посочи кога, как и от кого е извършен превоза на стоките, нито пък представи някакви доказателства в тази насока. При това положение е изключена възможността да се определи, коя от хипотезите на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС е налице и съответно да се прецени, кои конкретно са писмените доказателство, посредством които трябва да се установи превозването на стоките извън територията на страната. Това само е достатъчно, за да елиминира доказателствената сила на представените от жалбоподателя писмени потвърждения от получателя на стоките.

Впрочем, с оглед констатацията, че всички представени от жалбоподателя писмени потвърждения (включително и тези описани в предходното изложение), съдържат единствено печат на гръцкото дружество и параф, положен от неизвестно физическо лице, е необходимо да се отбележи следното :

В предходното изложение бяха посочени констатациите, че международните товарителници съдържат парафи на трите търговски дружества, посочени като изпращач, превозвач и получател на стоката.

Действащото право, относно понятието подпис съдържа една-единствена дефиниция в §1, т.82 от ДР на Наредба № 69 от 16.05.2006г. за изискванията за Добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции (Загл. доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г.), според която – “Подписан (подпис) е писменото удостоверяване на лицето, което е извършило определено действие или преглед. Това удостоверяване може да бъде под формата на инициали, пълно ръкописно изписан подпис, персонален печат или автентичен и обезопасен електронен подпис.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис – „Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.“. Според указанието на Регламента - „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

Тези текстове са достатъчни, за да се направи извод (който е несъмнен в юридическата практика), че функцията на подписа е, да удостовери авторството на волеизявлението на конкретно физическо лице, съдържащо се в един документ, независимо дали той е частен или официален.

На следващо място, с оглед цитираните нормативни текстове и съобразно трайно сложилата се практика, подписът представлява саморъчно, стилизирано изписване на името на лицето или на съответна част от него, така че да е възможно неговото индивидуализиране. При това само положение, подписът може да осъществи своята функция, а именно да удостовери, че съответното волеизявление обективирано в един документ е именно на лицето, което го е подписало.

Парафът, при който липсват каквито и да е буквени елементи, очевидно не може да индивидуализира лицето, което го е положило и съответно, не може да удостовери, че то именно е направило волеизявлението, което е обективирано в документа. При това положение, наличието само на печат на съответното дружество върху документа, не е достатъчно за да се приеме, че конкретно лице, и то легитимиран представител на дружеството, е приело стоката по съответната вътреобщностна доставка.

Следва да се добави, че в заключението по назначената по делото съдебна експертиза, относно всички обсъждани вътреобщностни доставки, в отговор на поставените въпроси, вещото лице е преразказало данните, които се съдържат в представените по делото писмени документи, поради което неговите констатации в никаква степен не променят възприетите вече изводи.

По изложените съображения, следва да се приеме, че и в тази част ревизионния акт е съответен на установените данни и на материалния закон.

V. За разноските :

33. С оглед констатираната частична незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски за производството, които се констатираха в размер на 82,40лв.

С оглед констатираната частична неоснователност на жалбата, на административния орган се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, което се констатира в размер на 2508,74лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001319003866-091-001 от 04.02.2020г., издаден от Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 182 от 27.04.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта с която спрямо К.С.Б., регистриран като едноличен търговец с ферма „К.Б.“, ЕИК *********, с посочен адрес за кореспонденция гр. Сърница, ул. „Калафат“, № 13, за отчетен период м. септември 2018г., допълнително е начислен данък върху добавената стойност в размер на 1764,84лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 207,88лв.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.С.Б., регистриран като едноличен търговец с ферма „К.Б.“, ЕИК *********, с посочен адрес за кореспонденция гр. Сърница, ул. „Калафат“, № 13, против Ревизионен акт № Р-16001319003866-091-001 от 04.02.2020г., издаден от Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 182 от 27.04.2020год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта с който спрямо едноличния търговец за отчетни периоди от 01.11.2017г. до 31.05.2019г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2535,06лв. и са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 27740,39лв., като са начислени съответни лихви за просрочие в общ размер на 4230,19лв. ; за отчетен период 01.01.2018г. до 31.12.2018г. са определени допълнителни задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за едноличния търговец в размер на 29188,63лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2270,41лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на К.С.Б., регистриран като едноличен търговец с фирма „К.Б.“, ЕИК *********, с посочен адрес за кореспонденция гр. Сърница, ул. „Калафат“, № 13, сумата от 82,40лв.(осемдесет и два лв. и четиридесет ст.), представляваща извършени разноски по производството.

ОСЪЖДА К.С.Б., регистриран като едноличен търговец с фирма „К.Б.“, ЕИК *********, с посочен адрес за кореспонденция гр. Сърница, ул. „Калафат“, № 13, да заплати на Национална агенция за приходите, София сумата от 2508,74лв. (две хиляди петстотин и осем лева и седемдесет и четири ст.), представляваща съответната част от възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Административен съдия: /П/

Номер на акта:	534
Дата:	2 юли 2021 г.
Съдия:	Георги Господинов Петров

Дело:	20207150700620
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	8 юни 2020 г.

Решение по дело №620/2020 на Административен съд - Пазарджик

Съдържание на акта