МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2415/15г. по описа на ПОС
Пловдивската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу Й.Д.С. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1
вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.”б” от НК за това, че на **.2015г. в гр. П., при условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” за срок повече
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на тези наказания не е било
отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи : 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 20
лв., 1 бр. дамски портфейл от естествена кожа на стойност 60 лева, 1 бр.
мобилен телефон марка „НТС Оne” с
ІМЕІ № 354 436 059 323 509, ведно със СИМ карта на
„Виваком” на стойност 650 лв., 1 бр. парфюм марка „Thierry Mugler Alien” 60 мл. на стойност 150 лв., 2 бр.
секретни ключа на обща стойност 7 лева, 2 бр. обикновени ключа на обща стойност
3 лв., парична сума в размер на 400 лв., като обща стойност на вещите е
1290/хиляда двеста и деветдесет/ лева от владението на И.М. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
При пренията прокурорът обяви, че
поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в
обв.акт, и със същата правна квалификация на деянието. Досежно наказанието
предлага подсъдимият да понесе лишаване от свобода в размер, определен при
баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, при „строг” първоначален
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Предлага разноските
да се възложат за заплащане нему.
На пострадалата М. беше надлежно
разяснено правото да предяви гр.иск за претърпени вреди от инкриминираното
деяние и да се конституира в процесуалното качество на частен обвинител и на
граждански ищец. В с.з. тя лично обяви, че не желае това, като единствената й
претенция е извършителят да понесе справедливото наказание.
Подсъдимият С. даде обяснения, с
които отрече участието си в инкриминирания грабеж. При пренията възрази срещу възгледа
на прокурора, че показанията на пострадалата, която го била разпознала по
недостатъчни, според него, индивидуализиращи белези, могат да служат за опора
за осъдителни изводи. Пледира за оправдателна присъда. Същата позиция зае служебният
му защитник адв.Б., който обърна внимание върху противоречията в различните
показания на пострадалата – при първоначалния си разпит била казала, че не може
да познае грабителя, ако го види, а след месец, в разпита, предхождащ според
изискването на чл.169 НПК организирано разпознаване, е обявила, че може да го
разпознае и когато й е бил показан, наистина го е „разпознала”, описа лицето му
и пред съда. Обърна внимание и върху показанията на св.Г. и на св.Б., които били
казали, че разпознават подсъдимия на показаните им в полицията и в с.з. снимки
от записи от охранителни камери, като изрази мнение, че те не можели да
обосноват обвинението, доколкото на снимките не се виждало лицето на заснетата
фигура с бялото яке. Не пледира алтернативно – за наказанието.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Й.Д.С. е роден
на *** г. в гр. П..
Живее на различни адреси в гр. П.в, когато не пребивава в затвора. Той е българин, български гражданин. Не е женен. Безработен е. Има завършен
първи клас, но
е грамотен. Осъждан е. Известен е в кв.”И.” с
турското си име Ю.. С ЕГН **********
На **.2015г. св.И.М. празнувала
със свои приятели в дискотеката на нощен клуб „С.” на бул.”Х.Б.” № **в гр.П..
Тръгнала си към 04.30 часа на 04.11.2015г. Решила да се прибере пеша.
Достигнала до хотел „Т.” и продължила по Главната улица. На ул.”Р.Д.” спряла на
заведението „А.”, намиращо се в търговски комплекс „Х.”. Взела храна за вкъщи и
продължила пътя си. Подсъдимият, който се намирал наблизо, забелязал младата
жена и висящата от сгъвката на лакета на лявата й ръка дамска чанта от
изкуствена кожа. Решил да я отнеме. Когато тя се намирала в началото на ул.”О.”,
на метри от Главната улица, С. я застигнал в гръб, минавайки от към лявата й
страна. Издърпал чантата от ръката й, като шокирана от нападението тя нямала
време да я задържи или да се съпротиви по друг начин. В момента на физическия
контакт с нападателя М. успяла да зърне и лицето му, най-вече десния му профил,
и облеклото му – бяла грейка без ръкави с качулка на главата и светли спортни
обувки. Направило й впечатление, че е от ромски произход, към 30-годишен, на
ръст около 175-180см., и запазила спомен за особеностите на осанката му, а също
на физиономията му – по-заострен и издължен нос, ясно изразени скули, груба,
„неравна” кожа с мургав цвят, набраздена с вдлъбнатини и дребни белези /вж.
показанията й на л.31 от съдебното следствие/.
Когато завладял чантата на М., С.
***, после свил надясно, насочвайки се към бул.”Ш.с.”. М. извикала след него и
тръгнала да го гони, но почти веднага го изгубила от поглед. Наблизо видяла
патрулиращи полицаи, на които се оплакала от случилото се. Те я завели във
Второ РУП-Пловдив, където тя подала писмено съобщение за грабежа и била
разпитана.
Тази нощ подсъдимият не бил
заловен. Успял безпрепятствено да разгледа съдържанието на отнетата чанта. Решил
да продаде телефона. Извадил СИМ-картата от него и в някой от следващите дни го
предложил на съкварталеца си св.И., с когото ежедневно общували. Последният се
съгласил да го купи срещу 60 лева, след като бил уверен от подсъдимия, че го
има от майка си. Взел го и сложил в апарата своя СИМ-карта. Впоследствие по
ИМЕЙ-номера, който преди това М. била съобщила на полицията, И. бил установен
като държател на телефона, но преди това успял да ползва телефона за една, две
седмици. На 27.11.15г. бил призован в пловдивското ІІ-ро РУП, където съобщил,
че го е купил от Й.С. с турско име „Ю.”, и го предал доброволно със съответния
протокол. Последният бил намерен и отведен в полицейското управление. Там били
извършени две разпознавания от страна на двамата свидетели по реда на чл.169 и
сл. от НПК, преди които М. и И. описали характерните белези от външния вид на С.,
по които могат да го разпознаят, и впоследствие категорично сторили това,
посочвайки го измежду лицата, показани им редом с него.
Били изискани и записите от
охранителните камери за видеонаблюдение, монтирани върху няколко обекта на
Главната улица „К.А.І-ви” в близост до инкриминираното място за времето от
04.45 до 04.59 часа на 04.11.15г. Респ. били предадени доброволно от
стопанисващите съответните обекти, върху които били монтирани, и включени в
доказателствения материал.
По делото била назначена стоково-оценъчна
експертиза, според заключението на която стойността на отнетите вещи, изчислени по средни пазарни цени към инкриминирания
момент е както следва : 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа - 20 лв., 1 бр.
дамски портфейл от естествена кожа - 60 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „НТС
Оne” с ІМЕІ №
354 436 059 323 509, ведно със СИМ карта на „Виваком” - 650
лв., 1 бр. парфюм марка „Thierry Mugler Alien” 60 мл. - 150 лв., 2 бр. секретни ключа - общо 7
лева, 2 бр. обикновени ключа - 3 лв., всичко 1290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева, 1 бр. лична карта -
без стойност, 1 бр. студентска книжка - без стойност, 1 бр. дебитна карта на
„Райфайзенбанк” - без стойност.
Тази фактология на инкриминираните събития
се установява от следните събрани на досъдебното производство доказателствени
материали – от показанията на свидетелите И.М., Й.И., М.В., А.Г., Е.Б., от показанията на св.М. и на св.И. от досъдебното пр-во,
прочетени на основание чл.281,ал.5 вр.ал.1,т.1 от НПК, от писмените и веществените доказателствени средства : протоколи за разпознаване на подсъдимия от
пострадалата и от св.И. с фотоалбуми към тях /л.27 и сл. ДП и л.34 и сл. от ДП/,
разписка за връщането на инкриминирания телефон на пострадалата /л.30 ДП/,
протокол за доброволното предаване на същия телефон от св.И. /л.32/, протокол
за огледа му с приложен фотоалбум към него /л.40 и сл. ДП/, протокол за доброволно предаване на записи от
охранителните камери и снимки на отразеното на записите /л.л.56 и сл. ДП/,
протокол за личен обиск на подсъдимия /л.83 ДП/, свидетелство за
съдимост, справки за
времето на изтърпяване на предходни наложени му наказания лишаване от свобода и характеристична справка, а също и от заключението на СОЕ.
Между частите на тази доказателствена
съвкупност се проявиха съществени противоречия по фактите от предмета на
доказване. В нито един момент от процесуалното развитие на делото подсъдимият
не е признал да е участвал в отнемането на инкриминираните вещи. Тези му
обяснения са единственото доказателство в полза на защитната теза и като такова
се явяват изолирани. Противостои им съдържанието на годните доказателствени
материали, обосноваващи обвинителната постановка. Съдът базира осъдителното си
решение именно на обвинителните доказателства, отчитайки техния синхрон и
липсата на разминаване помежду им, от една страна, а от друга – тяхната
достатъчност да установят по несъмнен начин изследваните факти. Ясните,
фактологични, категорично звучащи показания на ограбената св.М. комуникират на показанията
на св.И., който е сигурен, че е закупил за сумата от 60 лева отнетия от нейно
владение телефон точно от подсъдимия около инкриминираната дата четвърти
ноември, и то защото той го бил уверил, че не е краден, а е подарък от майка му; на протоколите, фиксиращи
категоричното разпознаване на подсъдимия от нейна страна и от страна на св.И.; на показанията на свидетелките Б. и Г.,
описващи, както и пострадалата, облекло, ръст и осанка на С., точно
съответстващи на облеклото и на телосложението на заснетата на охранителните
камери за видеонаблюдение в близост до инкриминираното място мъжка фигура –
бяло яке без ръкави и с качулка.
Защитата оспорва изводите, които
обвинителят декларира, че прави от посочените доказателствени материали :
- Възрази обвинението да се
ползва от твърдението на св.Г., че на снимките от охранителните камери на
листове 60 и сл. от ДП, бил заснет подсъдимият. Това възражение е неоснователно.
Свидетелката посочи в съдебното заседание (посочила е и при досъдебния си
разпит), че разпознава интимния си приятел подс.С. във фигурата, която вижда на
снимките (без да се вижда и лицето) по тялото и по заснетото движение в крачка,
което е направила, а освен това и по бялото яке с качулка и без ръкави, с което
е видяла облечен С. в деня след инкриминираната нощ. Съобщи още, че тогава той
искал да й го подари, но тя не приела. Съседката й свидетелката Б. пък каза, че
е видяла как С., когото също познавала, впоследствие е предлагал за продажба на
други хора от махалата якето, с което видя, че е облечена фигурата на снимките,
които съдът предяви и на нея. Че го е виждал облечен със същото яке, заснето на
снимките, каза и св.И.. Както беше посочено по-горе, пострадалата също съобщи,
че мъжът, който я е нападнал, е бил облечен с подобно яке.
- Оспори показанията на св.В. („М.”),
че не е продавал на подсъдимия инкриминирания телефон. Съдът организира
проверка на твърдението на С., че го е закупил продадения впоследствие на св.И.
телефон именно от св.В.. Разпита подробно св.В., а сетне го постави в очна
ставка с подсъдимия, като и при двете процесуално-следствени действия този
свидетел остана категоричен, че не е продавал на познатия си С. телефон от
марката „НТС Оne”. Съдът
няма как да повярва на подсъдимия, а не на св.В., при положение, че С. е
излъгал св.И. (комуто впоследствие продал телефона) за произхода му – бил му
казал, че има апарата от майка си. Този категоричен спомен на И. за съобщеното
му от подсъдимия за произхода на вещта потвърди и самият С. при очната ставка с
него в първото с.з., но не можа да даде достоверно обяснение за причината,
поради която не му казал „истината” – че го бил купил преди това от „М.”.
- Оспори достоверността на
разпознаването от страна на пострадалата на досъдебното производство по
съображения, че при първоначалния си разпит (организиран само час след
инкриминирания грабеж) М. била казала, че не може да разпознае извършителя, пък
после го разпознала „безпогрешно”. Съдът уважи искането на защитата да се
включат в доказателствената съвкупност въпросните първи показания на
свидетелката (по реда на чл.281,ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК), да се констатира
противоречие със съдебните й показания, в които съобщи, че може да разпознае
извършителя и подробно описа белезите, по които може да стори това, и да я
покани да обясни разликата. Тя изслуша своите първи показания и даде правдиво обяснение
на причината за противоречието – първоначално била шокирана и заради това не
мислела, че може да познае нападателя; когато в следващите дни и седмици се
успокоила, й се избистрил споменът за случката и за физиономията му и поради
това го била описала точно при разпита си от 30.11.15г. преди разпознаването,
както и пред съда; на самото разпознаване, когато огледала С. в анфас (заедно с
трите лица от контролната група), имала някакви съмнения, но когато се завъртял
и възприела десния му профил и осанката /в движение/, била вече абсолютно
сигурна, че е той. В аспекта на стореното от свидетелката детайлно описание на
външния вид на подсъдимия и при разпита й преди разпознаването, и пред съда /заострен нос, слабо лице със ясно
изразени скули, груба, „неравна” кожа с тъмен цвят, набраздена с вдлъбнатини и
дребни белези, ромски произход/ и на това й достоверно обяснение на причината за първоначалното й
изявление, че не е в състояние да разпознае нападателя, е очевидно
неоснователно възражението, че на М. не можело да се вярва, тъй като си
противоречала и била колеблива.
Съдът беше готов да провери всяко
алиби за местонахождението на подсъдимия в инкриминирания час, което той
предложи. Но С. заяви просто, че е бил сам в дома си през цялата нощ на трети
срещу четвърти ноември и нямало някого, който да може да потвърди това. Бил се
срещнал два пъти със св.Г., с която бил в интимна връзка, но преди и след инкриминираната
нощ – следобяд на 03.11.15г. (тогава бил взел от нея тенджера с юфка, която
отнесъл в дома си) и следобяд на 04.11.15г., когато тя организирала
преспиването му в свободен апартамент в нейния блок. Тези му обяснения потвърди
и Г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тези фактически обстоятелства
съдът намери за правилно предложеното от прокурора правно окачествяване на
инкриминираното деяние. С. е сторил грабеж на принадлежащите на пострадалата чанта,
телефон, портмоне, ключове, парфюм и парична сума на обща стойност 1290 лева. Налице
са двата акта, образуващи изпълнението на това съставно престъпление –
принудата (чрез сила) и отнемането. Той е осуетил евентуалната съпротива на
жертвата, издърпвайки с внезапно и целенасочено движение чантата й, а
посредством това физическо въздействие върху вещта е въздействал и върху тялото
на жертвата, сетне е завладял вещта, преустановявайки нейното владение върху нея
и установявайки своя фактическа власт. Тъй като предмет на това престъпление
могат да бъдат само вещи със стойност, съдът оправда подсъдимия по обвинението
да е отнел включително поставените в откраднатата чанта, с лична, студентска и
дебитна карта на М..
Извършеният грабеж е опасен
рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, тъй като е изпълнен, след
като С. е бил ефективно осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, а именно с влязлата в сила на 29.04.10г. присъда № 340/23.06.2009г. по НОХД № 991/2009г. на PC - Пловдив,
с която му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от четири
години при първоначален „строг” режим за извършено на 16.09.06г. престъпление
по чл.196 ал. 1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.З, т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29
ал.1 б. „А” и б. „Б” от НК. Видно от изисканата от съда справка на лист 12 от
съдебното следствие, това наказание е изтърпяно на 13.10.2012г., тоест не е
изминал 5-годишният срок по чл.30,ал.1 от НК и е налице и отрицателната
предпоставка за квалифицията опасен рецидив. Освен това настоящото престъпление
е последващ и спрямо друго негово осъждане –
с влязлата в сила на 26.01.11г. присъда № 9/10.01.11г. по НОХД № 7385/10г.
на ПРС, Х н.с. са му наложени четири месеца лишаване от свобода за
извършена на 18.02.10г. квалифицирана кражба, също опасен рецидив, при строг първоначален
режим, а с влязлото в сила на 26.03.15г. определение № 203/26.03.15г.,
произнесено по реда на глава 29-та от НПК по НОХД № 1694/15г. на ПРС, са
му наложени шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим за
извършена на 18.03.15г. друга такава кражба. Деянията, предмет на първото и на второто
от посочените три наказателни дела (по НОХД № 991/09г. и по НОХД № 7385/10г.),
са в реална съвкупност, така че се касае за едно
осъждане. Въпросното и осъждането по третото от посочените три наказателни дела
(по НОХД № 1694/15г. на ПРС) са в рецидив помежду си, така че определят
квалифицирането и по буква „Б” на ал.1 на чл.29 НК – деецът се явява ДВА ПЪТИ осъждан
за умишлени престъпления на лишаване от свобода, без приложението на чл.66 НК.
Не е изминал 5-годишният срок по чл.30,ал.1 от НК от изтърпяването им (на
30.10.15г. е завършило изтърпяването на наказанието по НОХД № 1694/15г.) до
инкриминирания момент – 04.11.15г.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал всички обективни съставомерни
обстоятелства, а целта му е била завладяване на инкриминираните вещи.
Намерението за противозаконното им присвояване намира пряк обективен израз в
предприетите от него действия.
При индивидуализирането на наказанието на подс.С. съдът взе предвид като смекчаващо обстоятелство
фактът, че една от отнетите вещи е върната на пострадалата, както и факта, че
престъплението представлява нетежък случай на грабеж – нито употребената сила,
нито размерът на отнетото надхвърлят типичното проявление на посегателство от
обсъждания вид. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете фактът, че грабежът е
изпълнен само четири дена след излизането му от затвора по изтърпяване на
предходно негово наказание лишаване от свобода; факта, че осъществява и двете
хипотези на опасния рецидив по ал.1 на чл.29 НК; миналите осъждания на С. за кражби,
които не влияят на правната квалификация опасен рецидив на инкриминирания
грабеж; факта, че престъпленията, негово авторство, са изпълнявани перманентно
през съзнателния му живот, считано от 2000г., когато е бил непълнолетен, и
сочат на постепенно и значително завишаване на степента на обществена опасност
на личността му : той е започнал с обикновени кражби, преминал е към
квалифицирани, сетне към рецидивни и е развил неустрашимост, завършвайки
престъпната серия с грабеж, като очевидно е превърнал отнеманията на вещи в
постоянен източник на доходи за задоволяване на потребностите си. По друг начин
казано, С. се демонстрира като личност с трайно установени престъпни нагласи и
в постоянна престъпна готовност, за която никак не е затруднително и морално
недопустимо систематическото накърняване на обществените отношения, свързани
със собствеността, а последния път - и с личността. Друго отегчаващо обстоятелство се явяват сериозните емоционални негативи за
пострадалата – тя е била лесно виктимна, намирайки се посреднощ на пусто място,
сама, така че е изпитала интензивен шок и стрес, отнети са били всичките й
лични вещи и лични документи, без които е било затруднено ежедневието й. Като анализира
тези индивидуализиращи обстоятелства,
съдът е на мнение,
че смекчаващите имат превалиращо значение и обосновават понасяне на наказание
от предвидения вид – лишаване от свобода – в размер, надхвърлящ с година
минималния, а именно от ШЕСТ ГОДИНИ. Според съдебното мнение именно това
наказание се явява съответно на критериите по чл.54 от НК и като такова –
справедливо, тоест годно да постигне целите по чл.36 НК. Така че съдът не
наложи факултативно предвиденото имуществено наказание конфискация на
имуществото.
Тъй като С. се явява рецидивист
по смисъла на ЗИНЗС и на основание чл.60,ал.1 вр.чл.61,т.2 от този закон беше
определен „строг” първоначален режим на изтърпяване на общото най-тежко
наказание лишаване от свобода, в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2
от НК от наложеното наказание лишаване от свобода беше приспаднато времето,
през което С. е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 29.11.2015 г., и времето през което е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 02.12.2015г.
Съдът реши приложените по делото
СD, представляващи веществени
доказателства, да останат част от него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК
подсъдимият С. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив
направените по делото на досъдебното производство разноски за експертизата в
размер на 60 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :