№ 514
гр. Пазарджик , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200704 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИЛ. Г. Г., ЕГН **********, гр.Р. обл. Пазарджик, ул. „Г.“
№25,чрез адв. В.Д. против Наказателно постановление №36-0000250/ 2.04.2021 г. на
директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя с
претенция за разноски .
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез становище на своя представител л. 25-
27, настоява да се потвърди НП, а по въпроса за разноските да се приеме възражение за
прекомерност.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 11.02.2021 г., около 15: 10ч. в с. В., ул. 27- ма, срещу горски контролен пункт, св. И.
– инспектор в ИААА спрял за проверка приближаващия автобус "М., кат. M2 с per. №
РА4285КК, собственост на "Хебърбус" АД. От представените от водача документи
1
установил, че го управлява жалбоподателя, който извършвал специализиран обществен
превоз на пътници (с пътен лист № 0-2566/11.02.2021 г. и маршрутно разписание за
специализиран превоз по договор от 20.08.2018 г. и заверено копие №********** за
международен автомобилен превоз на пътници).
Установил още, че в момента на проверката от осем пътника в автобуса и осемте
пътника са без карти за пътуване за специализиран превоз и поради това на място съставил
против водача и в негово присъствие акт за нарушение по чл. 62, ал.1 изр.І от Наредба №33
от 03.11.1999г. на МТ.
Актът бил предявен надлежно и с връчен препис.
Въз основа на него е издадено НП.
Не се правят доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като няма спор
, че двата административни акта а издадени от материално и териториално компетентни
органи.
Описанието на нарушението в акта, идентично с това в НП ( идентично ) е ясно с
достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършване на нарушението, съответни на
които е възприета като виновно нарушена норма на чл. 62, ал.1, изр.І от Наредба 33/99г.
Актът и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи – л. 3,
които са спазили строго формалните процедури по тяхното съставяне, предявяване,
връчване.
В рамките на съдебния контрол за процесуална законосъобразност не се установиха
нарушения на процедурата, които да са съществени и да водят до отмяна на санкционния
акт.
По същество е налице нарушение на материалния закон по непретендирано от
защитата основание. Не се спори и какъв вид е бил превозът, предвид представените
надлежно от водача документи, които са го съпровождали – специализиран, обществен, на
пътници. Не се спори, че пътниците в автобуса по време на процесната проверка са били
без карти за превоз . Въпросът е чия е отговорността за липсата на тези карти по време на
превоза.
Според възприетата правилно като виновно нарушена норма на чл. 62, ал.1 , изр.І от
Наредба 33 / 99г. –„ При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта,
издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да
пътува.“ Тоест, задължението е за превозвача – за издаде картите и за пътниците – да ги
имат, тоест да ги носят по време на превоза. Става ясно, че нормата не предвижда
отговорност за водача , както и тази, въз основа на която е ангажирана отговорността – по
чл. 105, ал.1 от ЗДвП.
2
Освен това, от данните по делото ( при това предоставени от трето неучастващо лице
– виж на л. 53 –КОСТАЛ България АУТОМОТИВ ЕООД ) се установи, че на всички
пътници, при това поименно посочени, били издадени от превозвача карти, но те не са ги
носили със себе си. Последното се представя само като един допълнителен довод за
обосноваване маловажността на нарушението, което не засяга и в ниска степен
регулираните обществени отношения, свързани със сигурността на осъществяване на
процесния вид превоз.
Горното обосновава изводът за материално-правна незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт, последица от което е основателността на искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар ( чл. 63, ал.4 от ЗАНН). Сторените такива са в размер на 300 лева, но възражението
за тяхната прекомерност ( в писченто становище на РД ИААА – Пловдив) е напълно
основателно. Предвид броя на съдебните заседания, в които са събирани доказателства и
обема на относимите такива същото следва да бъде редуцирано до 150 лева. Претенцията на
жалбоподателя за остатъка до сторените разноски 300 лева следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000250/ 2.04.2021 г. на
директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на ИЛ. Г. Г., ЕГН **********,
гр.Р., обл. Пазарджик, ул. „Г.“ №25 е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ИААА да заплати на ИЛ. Г. Г., ЕГН **********, гр.Р. сума в
размер на 150 лева, като отхвърля претенцията за разноски за остатъка до
3
300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4