№ 19091
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110129619 по описа за 2024 година
Предявен са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД, чл.146 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от И. К. Д. срещу ************
искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в сключен между страните
договор за кредит № **********/01.07.2021 г., поради противоречие на закона, поради
накърняване на добрите нрави и като неравноправни; 2/ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 31,20 лева, представляваща недължимо платена по
сключения между страните договор за кредит № **********/01.07.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; 3/за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в сключен между страните
договор за кредит № **********/24.06.2021 г., поради противоречие на закона, поради
накърняване на добрите нрави и като неравноправни; 2/ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 117,49 лева, представляваща недължимо платена по
сключения между страните договор за кредит № **********/24.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В исковата молба с вх.№ 167479/22.05.2024 г. ищецът твърди, че е сключил с
ответното дружество договор за кредит № **********/ 01.07.2021 г., по силата на
който му била предоставена сумата от 100,00 лева, за срок до 06.07.2021 г., при ГПР
1
48,2 %, ГЛП 39,42 %. Поддържа, че съгласно цитирания договор, следвало да заплати
и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 16,57 лева. Поддържа, че на
01.07.2021 г. между страните е подписан анекс към договора, с който на ищеца е
отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, а таксата за експресно
разглеждане е променена на 31,20 лева.
В исковата молба с вх.№ 222291/08.07.2024 г. ищецът твърди, че е сключил с
ответното дружество договор за кредит № **********/24.06.2021 г., по силата на
който му била предоставена сумата от 50,00 лева, за срок до 29.06.2021 г., при ГПР
48,2 %, ГЛП 39,42 %. Поддържа, че съгласно цитирания договор, следвало да заплати
и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 10,06 лева. Поддържа, че на
24.06.2021 г. между страните е подписан анекс към договора, с който на ищеца е
отпусната допълнителна сума в размер на 120,00 лева, а таксата за експресно
разглеждане е променена на 29,40 лева. С последващи анекси на ищеца били
предоставени допълнителни суми, като с последния анекс от 27.06.2021 г. таксата за
експресно разглеждане била променена на 117,49 лева.
Ищецът поддържа, че към настоящия момент изцяло е погасила всички
дължими суми по договора, но излага доводи за нищожност на таксата за бързо
разглеждане, поради нарушение на ЗПК и ЗЗП. Навежда и доводи за нищожност
поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост, като се стига до значителна не еквИ.лентност на
насрещните престации. Поддържа още, че съгласно чл.10а ЗПК не се допуска
кредиторът за изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Излага подробни съображения относно
заобикаляне на изискванията на ЗПК и неравноправност на клаузата съгласно
Директиви на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски
практики. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя
правния си интерес от предявените искове за нищожност на клаузите от процесните
договори и връщане на недължимо платените суми въз основа на горепосочените
клаузи. Претендира разноски.
В подадените в срока по чл.131 ГПК писмени отговори от ответното дружество
се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори относно
облигационните правоотношения между страните, но се оспорват останалите
изложени от ищцата доводи за нищожност на таксата за експресно разглеждане на
документи с доводи, че таксата се начислява за услуга, която е пожелателна,
допълнителна и незадължителна, и се предоставя по изрично искане на
кредитополучателя. Поддържа се, че таксата не е свързана по никакъв начин с
усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че ОУ на дружеството, включително
и регламентираната в тях незадължителна услуга, са предварително изпратени и
съгласувани с КЗП, поради което и не е налице нищожност поради противоречие със
2
ЗПК. Оспорват се твърденията на ищцата за нищожност съгласно ЗЗД с доводи, че
таксата е заплатена във връзка с експресно разглеждане, а възнаграждението е
дължимо за реално извършена услуга. По изложените в писмения отговор
съображения, се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът на основание
чл.146, ал.1, т.4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелства: че страните са сключили договор за кредит №
**********/24.06.2021 г. и договор за кредит № **********/ 01.07.2021 г., по които
ищецът е погасил всички дължими суми, включително таксата за експресно
разглеждане.
По делото е представен сключен между страните от разстояние договор за
кредит № **********/01.07.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил
потребителски кредит на ищеца в размер на 100,00 лева, със срок на издължаване 5
дни, с падеж 06.07.2021 г., при посочен в договора размер на годишния лихвен
процент /ГЛП/ 40,97 % и размер на годишния процент на разходите /ГПР/ 39,42 %
ГПР. Видно още от договора е, че кредит съдържа уговорка, че кредитополучателят
дължи и сумата от 16,57 лева – такса за бързо разглеждане на кредита.
По делото са приложени два анекса към гореописания договор – за
допълнителна сума от по 50,00 лева.
По делото е представен и сключен между страните от разстояние договор за
кредит № **********/24.06.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил
потребителски кредит на ищеца в размер на 50,00 лева, със срок на издължаване 5 дни,
с падеж 29.06.2021 г., при посочен в договора размер на годишния лихвен процент
/ГЛП/ 40,97 % и размер на годишния процент на разходите /ГПР/ 39,42 % ГПР. Видно
още от договора е, че кредит съдържа уговорка, че кредитополучателят дължи и
сумата от 10,06 лева – такса за бързо разглеждане на кредита. По делото са приложени
пет анекса към договора от 24.06.2021 г.
Като доказателства по делото са представени и Общите условия към договора за
кредит. Съгласно същите таксата за бързо разглеждане е за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която
гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му, при срокове и условия, посочени в ОУ и Тарифа на кредитора. В чл.6
от ОУ към договора за кредит - „Сключване на договора за кредит“ е описана
процедурата по сключване на договора от разстояние, в т.ч. и се съдържа
договореност, че страните се съгласяват съобщенията по ел.поща, потвърждаващи
3
приемането на договора за кредит, да имат значението на саморъчни ел.подписи по см.
на чл. 13 ЗЕДЕП. След сключването на договора за кредит, кредиторът превежда
сумата по кредита на кредитополуателя. Съгласно чл.7 от ОУ „Изчисление на ГПР“
същият представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита /настоящи и
бъдещи/, като напр. лихва, комисионни, преки и косвени разходи. Според тази клауза
от ОУ ГПР не включва разходите, възникнали в резултат от неизпълнение на
договорни задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че ищецът е погасил изцяло задълженията по
процесните два договора за кредит, като внесените суми по такса за бързо разглеждане
на искането за кредит възлиза на претендираните в настоящото производство суми от
31,20 лева, съответно 117,49 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД, вр.чл.146
ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата за „такса експресно разглеждане“,
уговорена в сключените между страните договори за кредит:
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна
клауза от договора е да докаже пълно и главно, че таксата за експресно разглеждане
съгласно процесния договор, противоречи на закона и накърнява добрите нрави.
Настоящият съд приема, че уговорената клауза за дължима такса за експресно
разглеждане в сключения между страните договор, е нищожна поради противоречие
със ЗЗП и е неравноправна.
На първо място следва да се посочи, че систематичното тълкуване на чл. 10а, ал.
1 и ал. 2 ЗПК кредит разкрИ. целта на законодателя да разграничи таксите, дължими
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите,
предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава
първите и забранява вторите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В аспекта на горното следва да се посочи, че таксата
за бързо /експресно/ разглеждане на документи при кандидатстване на потребителя за
4
отпускане на кредит е свързано с отпускането /усвояването/ на кредита, поради което
такса не се дължи. Включването на същата като задължение за потребителя по
договора за кредит чрез клаузите от ОУ, регламентиращи същата, се явява в пряко
противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, с оглед което и е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Освен предходното, посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото
възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява „цената на кредита“
и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни искове
следва да бъдат уважени, като процесната клауза следва да бъде призната за нищожна.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск бе да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща „такса бързо разглеждане“, без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на уговорената между страните клауза/.
С оглед гореизложените изводи за нищожност на клауза, предвиждаща
заплащане на такса „бързо разглеждане“ и доколкото страните не спорят и съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е
заплатил сумата от 31,20 лева – такса за бързо разглеждане по сключения между
страните договор за кредит № **********/01.07.2021 г., както и сумата от 117,49 лева -
такса за бързо разглеждане по сключения между страните договор за кредит №
**********/24.06.2021 г., се налага извод, че сумите са платени при начална липса на
основание за това, поради което ответникът дължи тяхното връщане.
С оглед предходното, предявените осъдителни искове също са основателни и
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /при съобразяване с обстоятелството, че в настоящото
производство са съединени две искови молби от различни дати/ до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В случая ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 200,00
лева и 400,00 лева възнаграждение за вещото лице по ССчЕ, т.е. ответника следва да
му заплати сумата от общо 600,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38, ал.2
ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението. Съгласно
5
определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о. на ВКС ,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на
сумата от 148,69 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева. Съдът определя
адвокатското възнаграждение в минимален размер, тъй като делото не е от фактическа
и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание, на което
процесуалния представител на ищеца не се е явил.
Следва да се има предвид, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е определени
категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ, но не води
автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага чрез
поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни съвети.
Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи, адвокатът
носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие със закона,
нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при условията на
чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
Върху размера на определеното адвокатско възнаграждение се дължи и ДДС,
тъй като за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице,
възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС, тъй като процесуалното
представителство не е сред освободените от ДДС услуги.
С оглед предходното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
адвокатското дружество сумата от общо 480,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. К. Д., ЕГН **********
срещу ************, със седалище и адрес на управление: ************, че клаузите,
предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидени в сключените
между страните договор за кредит № **********/01.07.2021 г. и договор за кредит №
**********/24.06.2021 г., са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД,
вр.чл.146 ЗЗП, поради противоречие на закона и като неравноправни.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД ************, със седалище и
адрес на управление: ************ да заплати на И. К. Д., ЕГН ********** сумата от
31,20 лева, представляваща недължимо платена по сключения между страните
договор за кредит № **********/01.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
6
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 117,49 лева, представляваща недължимо платена по
сключения между страните договор за кредит № **********/24.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2024
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ************, със седалище и адрес на управление: ************
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на И. К. Д., ЕГН ********** сумата от общо
600,00 лева, представляваща направените разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА ************, със седалище и адрес на управление: ************
да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на ************, сумата от 480,00
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7