О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260099
Гр. Пловдив, 03.09.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно
отделение, V-ти
състав, в закрито заседание, на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно
гражданско дело № 1701 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция
чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. С., ж.к. „М. 4“ Б.
п. С., сграда 14, депозирана чрез юрисконсулт П.П., против Разпореждане №
4036/24.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 770/2020 г. по описа на
Асеновградския районен съд. С атакуваното Разпореждане, Районен съд – гр.
Асеновград е отхвърлил изцяло заявлението на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ за
издаване заповед за изпълнение срещу длъжника С.Й.Д., с ЕГН **********.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Твърди се, че районният съд неправилно е отхвърлил заявлението. Иска се отмяна
на гореописаното Разпореждане и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните и
като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Районен съд – гр.
Асеновград, е образувано по постъпило заявление от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция
чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. С., ж.к. „М. 4“ Б.
п. С., сграда 14, за издаване заповед за изпълнение на парично вземане в размер
на 1 349.79 лева главница, 263.11 лева възнаградителна лихва за периода от
01.04.2019 г. до 05.09.2019 г., дължими по Договор за револвиращ потребителски
кредит № CARD-11609305
от 01.12.2015 г. и Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-11296770 от 19.05.2015 г., ведно с обезщетение
за забава в размер на 82.07 лева за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г. и
в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
01.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 83.85
лева, направени в производството разноски, длъжник по което е С.Й.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***.
С
Разпореждане № 3135/03.06.2020 г. на Асеновградския районен съд, постановено по
гр.д. № 770/2020 г., съдът е дал указания на заявителя за отстраняване на
нередовностите в заявлението, тъй като е приел, че същото не отговаря на
изискванията на чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С
постъпила молба-уточнение с вх. № 1806/18.06.2020 г., част от указанията на
съда са изпълнени, но не са отстранени всички допуснати нередовности.
С
Разпореждане № 4036/24.06.2020 г., което е и предметът на настоящото
производство, районният съд е отхвърлил изцяло заявлението на
кредитора/заявител.
Настоящият
въззивен състав споделя изцяло направените от първоинстанционния съд изводи.
В
действителност, искането не отговаря на изискванията на чл. 410, вр. с чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, исковата молба трябва
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В
производството по чл. 410 от ГПК, заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане, както и да изложи фактите и обстоятелствата, които са
от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост и то в степен,
която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта, или да не оспорва вземането.
В
настоящия случай, въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите,
последните не са отстранени и в заявлението липсва изложение на фактическите
обстоятелства относно вземането. Посочени са два различни годишни процента на
разходите /ГПР/, като не е уточнено кой от тях за кой договор се отнася. Не е
посочено каква част от кредитния лимит е използвана и по какъв начин, както и
как се е формирало претендираното задължение за заплащане на възнаградителна
лихва. В различни съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /определение № 14/06.01.2011 г. по ч. т. д. № 848/2010 г. на ВКС, ТК, II т.
о., определение № 249/03.04.2012 г. по ч. т. д. № 763/2011 г. на ВКС, ТК, II т.
о., определение № 437/02.06.2011 г. по ч. т. д. № 158/2011 г. на ВКС, ТК, II т.
о., определение № 488/30.06.2010 г. по ч. т. д. № 96/2010 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и други/, ВКС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК,
абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна.
Ето
защо, предвид изложените по-горе мотиви, настоящият състав намира, че правилно
Асеновградският районен съд е отхвърлил заявлението на „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против С.Й.Д., с ЕГН **********,
поради което атакуваното Разпореждане се явява правилно и като такова, същото
следва да бъде потвърдено.
Що
се касае до наведените от частния жалбоподател възражения за нарушаване
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира същите са
неоснователни. Диспозитивното начало в случая не е нарушено, тъй като съдът
следи служебно за вероятното наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, както и за редовността на заявлението, съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 4036 от 24.06.2020
г., постановено по гр.д. № 770/2020 г. на Асеновградския районен съд.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: