№ 427
гр. Русе, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520105158 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с материално правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД, процесуално правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Ищецът твърди, че на 24.11.2019 г. между Банка ДСК ЕАД и Р. С. С. е сключен
договор за стоков кредит № 4495048, по силата на който е отпусната сума в размер на
1151.93 лева за закупуване на стоки и/или услуги, продавани в ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ
ЕАД. Сумата е усвоена безкасово по сметка на търговеца и е договорено връщане на
заемните средства на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от
които в размер на по 118,23 лева, а остатъка в размер на 118.17 лева- последната
дванадесета вноска.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил нито една от дължимите вноските, като
към настоящия момент дължимата главницата е в размер на 1151.93 лева, претендира също
307.06 лева - договорна лихва за периода от 24.12.2019 год. – 24.11.2020 год., мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 116.44 лева за периода от 25.12.2019 год. до
27.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ищецът черпи правата си от договор за покупко- продажба на вземания от 17.06.2020
г., сключен между него и Банка ДСК ЕАД, подписано допълнително споразумение от
22.07.2020 год. и с Приложение № 1, т.1 от 22.07.2020 г., с което вземането по отношение на
настоящия длъжник му било прехвърлено.
За събиране на задължението ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск.
Ответникът в своя отговор намира предявените искове за неоснователни, като счита
сключения между БДСК АД и ответника договор за стоков кредит за недействителен на
1
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Основание за това вижда в посочването на ГПР като абсолютна процентна стойност
48,67%, без да са посочени допусканията, използвани при изчисляването му по определения
в Приложение № 1 към закона начин, каквото е изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Липсата на
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР води и до неяснота за
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗКП). Посоченото е
самостоятелно основание за обявяване на нищожността на договора, на основание чл. 22 от
ЗПК.
Ответникът навежда на неизпълнение и на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК за предоставяне
на погасителен план, включително и за предстоящите плащания,
Намира, че клаузата за обезщетение за забава по т.12.2 от ОУ е нищожна на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като с нея на практика се договаря допълнителна лихва,
с която се превишава максимално допустимата стойност на ГПР. Твърди се нищожност и на
още едно основание- чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме договора за действителен,
навежда основания за неравноправност на клаузите относно размера на лихвения процент,
ГПР и застраховката, предвидена в договора по смисъла на чл. 146, ал. 1 и следващите от
ЗЗП и чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 год.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1390 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2021 год. по ч. гр. д. № 2799/2021 год. по описа на
РРС, с която е разпоредено на Р. С. С., ЕГН ********** да заплати сумата 1151.93 лева-
главница, 307.06 лева - договорна лихва за периода 24.12.2019 год.- 24.11.2020 год., 116.44
лева- мораторна лихва за периода 25.12.2019 год.- 27.04.2021 год., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.05.2021 год. в съда до
изплащане на задължението, както и 81.51 лева- разноски по делото. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Страните не спорят, че на 24.11.2019 г. между Банка ДСК ЕАД и Р. С. С. е сключен
договор за стоков кредит № 4495048, по силата на който е отпусната сума в размер на
1151.93 лева за закупуване на стоки и/или услуги, продавани в ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ
ЕАД. Сумата е усвоена безкасово по сметка на търговеца и е договорено връщане на
заемните средства на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от
които в размер на по 118.23 лева, а остатъка в размер на 118.17 лева- последната
дванадесета вноска, платима на 24.11.2020 год.
Уговорена е лихва в общ размер 266.77 лева ( ГЛП- 40.32 %) и ГПР в размер на 48.67
%. Посочено е в т. 6 от ОУ, че ГПР изразява общите разходи като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Размерът на ГПР е посочен в погасителния план,
неразделна част от договора за кредит и включва начисляваните по договора лихви. Според
т. 6.2 от ОУ общата сума, дължима от кредитополучателя, посочена в погасителния план
включва главницата по кредита и разходите по т. 6. В т. 6 от договора е посочен ГЛП. При
това положение не става ясно при срок на договора 12 месеца, какво освен ГЛП в размер на
40.32 % включва ГПР, който е 48.67 %. Дали това е застрахователната премия или някакви
други задължения, не е упоменато нито в договора, нито в общите условия, нито в
погасителния план.
2
Ищецът черпи правата си от договор за покупко- продажба на вземания от 17.06.2020
г., сключен между него и Банка ДСК ЕАД, подписано допълнително споразумение от
22.07.2020 год. и с Приложение № 1, т.1 от 22.07.2020 г., с което вземането по отношение на
настоящия длъжник му било прехвърлено.
Видно е от Приложение № 1 към договора за цесия, че прехвърленото с него
задължение на Р.С. е в общ размер 1471.51 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят
становище по тези въпроси.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за заем нарушава Закона за
потребителския кредит, европейското законодателство и Закона за задълженията и
договорите, поради което е недействителен.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че
за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин. Чл. 5, ал. 2 от ЗПК също изисква информацията в договора с всички негови
приложения, включително и стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити да е представена по ясен и разбираем начин.
В случая СЕФ въобще не е представен, поради което не става ясно дали е
предоставена на потребителя преддоговорна информация.
Формирането на ГПР не е представено по ясен и разбираем начин. При посочена
годишна лихва от 40.32 % не става ясно какво друго е включено в ГПР и в какви размери, за
да се получи посочения процент. Това е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
На следващо място посоченият ГПР очевидно не отговаря на реалния, което от своя
страна е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Горните три нарушения попадат в обхвата на чл. 22 от ЗПК и правят договора за
кредит изцяло недействителен.
Договорът за кредит е нищожен и на още едно основание- договореният лихвен
процент в размер на 40.32 %, е в противоречие със закона и добрите нрави. Противоречието
със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е налице и когато има
противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в
много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава четирикратния
размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод
за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на
клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в
нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по- слаба в икономическо отношение
страна по нея.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР и договорната лихва да бъдат заместени по
3
право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и
ако в него не е включена клаузата за ГПР и договорна лихва, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР и
възнаградителна лихва по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочените клаузи по договора обуславя недействителността на целия
договор.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на особения представител на
ответника за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ГПК, тъй като тези данни се предоставят на
потребителя само при поискване и информация, че той има това право, се съдържа в т.11.2
от ОУ.
Неоснователно е възражението на ответника, че обезщетението за забава също е
следвало да бъде включено в ГПР, при което той би надвишил законоустановения максимум
от 50 %. В т. 6.1. от ОУ е посочено, че ГПР на включва разходите, което кредитополучателят
трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, които са за
сметка на кредитополучателя. Обезщетението за забава е точно такъв разход. В същия
смисъл е и чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, който гласи, че при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ищецът претендира главница в размер на 1151.93 лева.
Ответникът ще дължи тази сума и законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.05.2021 год. до пълното погасяване на дълга.
По делото се претендира също и обезщетение за забава в размер на 116.44 лева за
периода от 25.12.2019 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 27.04.2021. Както бе
посочено, договорът е изцяло нищожен и на договорно основание ищецът не може да
претендира нищо. Ответникът дължи връщане на получената сума, но не на договорно
основание, а по силата на чл. 23 от ЗПК, който е частен случай на общото правило, че всеки,
който е получил нещо без основание (или на нищожно основание) следва да го върне. На
пряко законово основание (чл. 86 от ЗЗД) се дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. В случая последната вноска по договора е с падеж 24.11.2020 год. и макар
договорът за заем да е нищожен, то ответникът е имала знание, че най- късно до тази дата е
следвало да върне кредита, поради което съдът приема, че след тази дата тя е изпаднала в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл. 162 от ГПК
съдът приема, че законната лихва върху невърнатия остатък от 1151.93 лева за периода
25.11.2020 год.- 27.04.2021 год. е 49.28 лева, в който размер вземането на ищеца за
обезщетение за забава съществува, съответно искът му следва да се уважи, а над този размер
да се отхвърли.
Предвид частичната неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се следват съответно разноски в заповедното производство в размер на 77.67 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и в исковото- 395.33 лева за държавни
такси, юрисконсултско възнаграждение (определено от съда в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК) и възнаграждение на особения представител на ответника
или общо 473.00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, законен представител: Я.Б.Я. и пълномощник:
юрисконсулт Х.А.А., че Р. С. С., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. В. № 34
дължи сумите 1151.93 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.05.2021 год. до изплащане на задължението,
както и 49.28 лева- мораторна лихва от 25.11.2020 год. до 27.04.2021 год., за които е
издадена заповед № 1390 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
01.06.2021 год. по ч. гр. д. № 2799/2021 год. по описа на РРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва над тази сума до предявената 116.44 лева за периода от 25.12.2019 год. до
24.11.2020 год., както и за сумата 307.06 лева - договорна лихва за периода 24.12.2019 год.-
24.11.2020 год.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. В. № 34 да заплати
на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, законен
представител: Я.Б.Я. и пълномощник: юрисконсулт Х.А.А. сумите 77.67 лева- разноски в
заповедното производство и 395.33 лева- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5