М О Т И В И
В Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 270/2020г. по
внесен от Плевенска Окръжна Прокуратура обвинителен акт с повдигнато обвинение
против Д.Д.П. ***, за това,
че на 19.07.2019г. в гр.Пордим,
обл.Плевенска, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент – банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633, издадена от Банка „ДСК
ЕАД“ в полза на лицето А.А.М., с която от АТМ устройство /D0011411/, собственост на Банка „ДСК”
ЕАД, находящо се в гр.Пордим, на ул.„***” №1, извършил справка за баланс по
банкова сметка ***.00 лева, без съгласието на титуляря А.М. ***, като деянието
не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
- на 19.07.2019г. в 13:27:10
часа, използвал платежен инструмент - банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“, с която от АТМ устройство /D0011411/, собственост на Банка „ДСК”
ЕАД, находящо се в гр.Пордим, на ул.„***” №1, извършил справка за баланс по банкова сметка, *** - А.А.М.
***;
- на 19.07.2019г. в 13:27:32
часа, използвал платежен инструмент - банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“, с която от АТМ устройство /D0011411/, собственост на Банка „ДСК”
ЕАД, находящо се в гр.Пордим, на ул.„***” №1, извършил теглене на парична сума
в размер на 250.00 лева, без съгласието на титуляря - А.А.М. *** - престъпление по чл.249, ал.1, алт.1 във вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на ОП-Плевен поддържа така повдигнатото против подс.П.
обвинение, като пледира, че от събраните на досъдебното производство
доказателства същото е установено по несъмнен и категоричен начин. Намира, че
от събраните доказателства е конкретизирана фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на прокурорския акт. Предлага, с оглед данните за личността
на подсъдимия, същият да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението с горепосочената правна квалификация и да му бъде наложено
наказание, съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
като се съобрази и причинения престъпен резултат.
В своя лична защита подс.Д.П. заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните на досъдебното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, изслуша доводите и
възраженията на страните, и след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, намери от фактическа страна за установено
следното:
Подсъдимият Д.Д.П. е роден на ***г*** обл.Плевенска.
Българин. Български гражданин. Завършил е основно образование. Не работи. Не е
женен. Осъждан за престъпления от общ характер. ЕГН: **********.
Подсъдимият се познавал с пострадалата А.А.М.,
която живеела в с.***, обл.Плевенска. Тя често ползвала услугите му да я
превозва с личния си автомобил срещу заплащане до различни населени места.
На 17.07.2019г. А.М. *** за свои близки, тъй като й
предстояло пътуване до Испания, където пребивавало едно от децата й. Пътуването
до гр.Плевен и обратно до с.*** се осъществило с личния автомобил на П.. По
време на това пътуване М. го помолила да я превози до гр.Плевен на 19.07.2019г.,
откъдето с автобус щяла да пътува по направлението Плевен-София и след това до
Кралство Испания. За целта двамата решили, че е по-добре пострадалата да нощува
в дома на подсъдимия в с.***, обл.Плевенска, и оттам – рано сутринта да пътуват
до гр.Плевен. П. отишъл с автомобила си до дома на М. ***, вечерта на
18.07.2019г., за да я вземе с багажа й и да я откара до с.***.
Междувременно пострадалата оставила своята дебитна
карта, издадена от банка „ДСК ЕАД“ – София и лист с изписан ПИН-код за достъп
на маса в кухненското помещение в къщата, където живеела с майка си в с.***. Картата
е следвало да се ползва от мъжа, с когото М. съжителствала - свид.А.К., т.к.
парите в нея били отпуснати и предназначени за детето им, което К. отглеждал. М.
казала на майка си – свид.А.Й., че през периода, в който ще бъде извън страната,
А. ще дойде да вземе картата с ПИН-кода, за да изтегли парите за детето. Докато
П. помагал на пострадалата в пренасянето на багажа й от къщата в автомобила му,
взел от масата в кухненското помещение банковата карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“ в полза на А.А.М., заедно с ПИН-кода, изписан на
лист хартия, без да го забележи никой. След това закарал пострадалата в дома си
в с.***, където пренощували, и в ранните часове на 19.07.2019г. я транспортирал
до гр.Плевен, след което отново се прибрал в с.***.
Още на същия ден – 19.07.2019г., подс.Д.П. *** и
решил да използва чуждата дебитна карта, за да се снабди с парични средства. В
13:27:10 часа, от АТМ устройство /D0011411/, собственост на Банка „ДСК” ЕАД, находящо се в
гр.Пордим, на ул.„***” №1, извършил справка за наличност по сметката на А.А.М..
В 13:27:32 часа изтеглил парична сума в размер на 250.00 лева от банковата
сметка на пострадалата А.М., без нейното знание и съгласие. Така получените
парични средства общо в размер на 250.00 лева, П. използвал за свои лични
нужди.
А.М., на следващия ден след заминаването си от
България, телефонирала на майка си и я попитала дали е предала дебитната карта
на А.К.. Свид.Й. казала, че не е намирала дебитна карта, оставена от А.. В
периода от около десет дни, в който М. е била извън страната, К.,***, ходил
няколко пъти в дома й в с.***, за да се срещне с майка й и да вземе дебитната
карта да я ползва. Й. му заявила, че не намира оставената от А. дебитна карта.
След като се завърнала в страната, А.М. на
28.07.2019г. подала жалба в РУ-Пордим за това, че подс.П. е използвал нейната
банкова карта без съгласието й, като й нанесъл щета в размер на 250.00 лева.
На 7.08.2019г. Д.П. *** 1 бр. банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“ в полза на лицето А. АнА.М., заедно с ПИН-кода,
изписан на лист хартия.
В хода на образуваното наказателно производство,
подсъдимият възстановил причинената щета в размер на 250.00 лева.
По делото са приложени писмени доказателства -
разпечатки от дневното движение по банковата сметка, с титуляр А.А.М., за
периода 17.07.2019г. – 28.07.2019г., предоставени от „Банка ДСК“ ЕАД, от които
се установяват гореописаните осъществени транзакции на 19.07.2019г.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе за
установена, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните на
досъдебното производство доказателства, както и чрез непосредствения разпит на
подсъдимия и свидетелите – А.М., А.К., Г.Б. и Б.П.. От показанията на пострадалата
М. се установяват времето, мястото и начина на извършване на деянието. Тези
показания се допълват /а не са в противоречие/ от показанията на свид.К., както
и от показанията на свид.П.. В своята съвкупност, показанията на посочените
трима свидетели са в противоречие с обясненията на подсъдимия и показанията на
свид.Г.Б. само в частта относно ползването на дебитната карта, издадена на А.М.,
от подс.П.. Същият, както и приятелката му – свид.Б. твърдят, че пострадалата
доброволно е дала картата на П., за да изтегли от нея пари /колкото прецени
той/ и да купи резервни части за автомобила си. Подсъдимият твърди, че М. му
дала картата още когато я е превозвал /срещу сумата от 20.00 лева/ до и от гр.Плевен
на 17.07.2019г., за да пазарува за предстоящото пътуване до Испания. Б. обаче
твърди, че пострадалата е дала картата на П., когато я е докарал в дома си в с.***
на 18.07.2019г. вечерта. Когато М. е нощувала там, Б. също е била в дома на
подсъдимия, т.к. съжителствала от известно време с него. При това
обстоятелство, П. и Б. имат сходни интереси от изхода на делото – да се
установи, че пострадалата доброволно е дала банковата си карта на подсъдимия да
я ползва. Различията, обаче, в показанията на Б. и в обясненията на П. относно
твърдените от тях факти, са съществени, освен, че са в противоречие и с
останалите свидетелски показания. Затова, съдът не приема за достоверни
твърденията на Б. и П., че А.М. доброволно му е дала картата си. Това, че
подсъдимият е ползвал картата и е изтеглил на 19.07.2019г. в гр.Пордим сумата
от 250.00 лева от нея, е безспорно установен факт, който се потвърждава и от
самия Д.П.. Безспорно е също, че в хода на образуваното досъдебно производство
подсъдимият е възстановил изцяло щетата и е върнал дебитната карта на
пострадалата.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По чл.301, ал.1, т.1 от НПК – има виновно извършено деяние
от подсъдимия Д.Д.П..
По чл.301, ал.1, т.2 от НПК – деянието съставлява
престъпление по НК – осъществен е състава на чл.249, ал.1 във вр.
чл.26, ал.1 от НК, за това, че подс.Д.Д.П.,***, при условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент – банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“ в полза на лицето А.А.М., с която от АТМ устройство
/D0011411/, собственост на Банка „ДСК” ЕАД, находящо се в гр.Пордим, на ул.„***” №1,
извършил справка за баланс по банкова сметка ***.00 лева, без съгласието на
титуляря А.М. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както
следва:
- на 19.07.2019г. в 13:27:10
часа, използвал платежен инструмент - банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“, с която от АТМ устройство /D0011411/, собственост на Банка „ДСК”
ЕАД, находящо се в гр.Пордим, на ул.„***” №1, извършил справка за баланс по банкова сметка, *** - А.А.М.
***;
- на
19.07.2019г. в 13:27:32 часа, използвал платежен инструмент - банкова карта „VIZA“, с № 474836ххххххх6633,
издадена от Банка „ДСК ЕАД“, с която от АТМ устройство /D0011411/, собственост на Банка „ДСК”
ЕАД, находящо се в гр.Пордим, на ул.„***” №1, извършил теглене на парична сума
в размер на 250.00 лева, без съгласието на титуляря - А.Аниева М. ***.
От обективна страна по отношение на деянието е налице следното:
Осъществено е изпълнителното деяние на престъплението –
подс.П. два пъти противозаконно е използвал чужд платежен документ, без
съгласието на титуляра му. Осъществени са две отделни изпълнителни деяния, с
които се реализира състав на едно и също престъпление.
От субективна страна следва да се приеме, че деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл, съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици –
да се обогати с чужди парични средства.
По чл.31, ал.2 от НК – несъмнено е, че подсъдимият П. е
наказателно-отговорно лице. Няма спор, че той е действал в състояние на вменяемост,
което определя наказателната му отговорност.
При определяне на наказанието в конкретния случай за подс.П., съдът
задължително съобрази разпоредбата на чл.54 от НК. Несъмнено е, че деецът
поначало подлежи на наказание за деянието. Той е осъществил състава на чл.249, ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 от НК, като за това престъпление е предвидено налагането на
наказание – лишаване от свобода от ДВЕ до ОСЕМ години и ГЛОБА до двойния размер
на получената сума. Съдът прецени смекчаващите и отегчаващи отговорността на
извършителя обстоятелства и при превес на смекчаващите такива съдът прие да
наложи на Д.П. наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на
250 /двеста и петдесет/ лева. Смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства са – сравнително неголемия размер на причинената щета; пълното
възстановяване на отнетата сума и банковата карта; обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран за предходните
си осъждания. Отегчаващо отговорността на извършителя обстоятелство е липсата
на осъзната вина за извършеното престъпление. По отношение размера на
наказанието съдът съобрази принципите на чл.36 от НК, с оглед строгата му
индивидуализация, предвид личността на подсъдимия, целите на наказанието и
поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия му ефект. Определеното
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода съдът прие да отложи изпълнението
му, на основание чл.66 от НК, с ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. В конкретния
случай е допустимо приложението на чл.66, ал.1 от НК, т.к. съдът налага
наказание до три години лишаване от свобода; лицето е осъждано на лишаване от
свобода за други престъпления от общ характер, но към датата на извършване на
конкретното деяние е било реабилитирано, съгласно чл.88а, ал.4 от НК; и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: