Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,
29.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ловешкият районен съд, гражданска колегия, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря
МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №382 по
описа за 2020 г. на ЛРС, и за да се произнесе съобрази:
ОСИ: по чл. 221, и по 262 КТ с обща цена 17,903 лева, от които след оттегляне за разглеждане само по
чл.262 КТ с цена 11903,00 лева:
Постъпила е искова
молба от А.И.К. ЕГН **********,***, Чрез адв. Н.Х.,***,
Съдебен адрес:***, офис 14, Тел. ,
против „ТЕХНОКОРОЗА" АД / в несъстоятелност/ , ЕИК *********, чрез синдик Д.К.С.
с адрес ***, ЕГН ********** със служебен адрес: гр.София 1142, ул. "Проф.
Фритьоф Нансен" 29, тел. 02 8844605, ел.поща: ,
по която се сочи,че доверителя й е депозирал заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Технокороза" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко" № 1, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева. Заявлението
е предявено за сумата от 24 347 лв., от които:
- по чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ -
незаплатени трудови възнаграждение за м. септември 2019 г. в размер от 2 400
лв. и за м. октомври 2019 г. в размер от 1044 лв.;
- по чл. 224 от КТ - за 10 дни неизползван
платен годишен отпуск за периода 05.04.2019 г. - 04.10.2019 г., в размер на
3000 лв.;
- по чл. 262, ал. 1, т.2 от КТ - за работа
в почивни дни - 11 903 лв.;
- по чл. 221, ал. 1 от КТ - една брутна
заплата, в размер на 6 000 лв.
Твърди, че заявлението бе
уважено в частта
относно претенцията за неизплатени трудови възнаграждения за м.
септември и м. октомври 2019 г., както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 10 работни дни в периода 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г., сума
общо в размер на 6444.00 лв. и лихва за забава върху главното вземане за
периода 01.12.2019 г. до 04.10.2019 г. в размер на 419 лв. Заявлението в частта
за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд в почивни/съботни дни
, в размер от 6802.00 лв. плюс 75% върху тази сума, в размер на 5 101 лв. или
общо сума в размер от 11 903 лв., по чл. 262 ал. 1, т.2 от КТ за периода
05.04.2019 г. до 04.10.2019 г., като и 6000.00 лв. обезщетение по чл. 221, ал.
1 от КТ не било уважено, по посочените в Разпореждане № 539/06.02.2020 г.
съображения. С оглед изложеното, след
възражение , в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, не предявява иск за установяване на вземанията на г-н К. от
„Технокороза" АД, с ЕИК ********* и се обезсилва ЗИПЗ по чл.410 ГПК, но в
срока по отхвърлителната част на разпореждането 539 е предявен иска с
вх.№2401/27.02.20г. по чл.221 КТ за 6000,00 лева и за сумата 11903,00 лева – по
чл.262 КТ.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: Господин А.К.
от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. е работил в „Технокороза" АД, с ЕИК
********* като директор производство във фабриката в с. Дойренци, на основание
трудов договор № 227/05.04.2019 г. Трудовия договор е прекратен на основание
чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ. Във връзка с прекратяването на този трудов договор
„Технокороза" АД, на основание чл. 221, ал.1 дължи една брутна работна
заплата, в размер на 6 000 лв., за срока на предизвестието, която сума не е
заплатена до датата на подаване заявлението, както и до датата на предявяване
пред Вас на исковата молба. В тази сума не е включен клас прослужено време. За
труд, полаган в почивни дни /съботни от 05.04 до 04.10.2019 г., дружеството
дължи на г-н К. сума в общ размер на 11903 лв., както следва:
-м. април -3 дни по
300 лв. - 900 лв. +75% от 900 лв. - 675 лв. - общо -1575 лв.;
-м. май - 3 дни - 858
лв. + 75% от 858 лв. - 643 лв. - 1501 лв. - общо 1501 лв.;
-м. юни - 5 дни -
1500 лв. +75% от 1500 лв - 1125 лв. - общо - 2625 лв.; -м. юли - 4 дни - 1040
лв. +75% от 1040 лв - 780 лв. - общо - 1820 лв.; -м. август - 5 дни - 1360 лв.
+ 75% от 1360 лв. - 1020 лв. - общо - 2380 лв.;
-м. септември - 4 дни
- 1144 лв. + 75% от 1144 лв. - 858 лв. - общо - 2002 лв.
Изчисленията са
направени съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, като е
съобразено с основната работна заплата и броя на работните дни в месеца. Не е
включен клас прослужено време.
Моли да се постанови
решение и осъди ответника да заплати на А. Игоревеч К.,
с ЕГН **********, на основание чл.221, ал. 1 от КТ обезщетение за срока на
предизвестието в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/, на основание чл. 262,
ал. 1, т. 2 и ал. 2, обезщетение за положен труд в почивни/съботни дни, в общ
размер от 11 903 лв. /единадесет хиляди деветстотин и три лева/ или общо сума в
размер от 17 903 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и три лева/, ведно със
законовата лихва от подаването на настоящата искова молба, до окончателното
изплащане на задължението и разноските по делото.
Депозирана е уточнителна
молба от 21.05.20г. по дни за месеците, през които се претендира извънреден
труд като се твърди,че полагането на извънреден труд в съботни дни е за целия
период на договора, а именно: от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. За м. април:
6,13,20 - 3 дни. За м. май:4, 11, 18-3 дни. За м. юни: 1, 8, 15, 22, 29-5 дни.
За м. юли: 6, 13, 20, 27-4 дни. За м. август: 3, 10, 17, 24, 31-5 дни. За м.
септември: 7, 14, 21, 28 - 4 дни, при основно трудово възнаграждение за един
месец в размер на 6 000 лв. като не е включен клас прослужено време.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК. В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, чрез Директора В. Томчева, по който се правят
възражения по допустимостта на иска , възражение за давност за периодите от
м.октомври 2016г. до м.декември 2016г. Твърди,че не е полаган извънреден труд
от ищеца, напротив длъжността която е заемал е предполагала непрекъснато
присъствие в предприятието, а ищеца има поредица от отсъствия, които не е
оправдал. Акцентира, че по този иск ищеца носи пълно и главно доказаване и
акцентира ,че не следва да се допускат гласни доказателства, а ако такива се
допуснат да се има предвид идинтичността им с други процеси и да не се ценят по
реда на чл.172 ГПК.
Изпълнено е производството
по чл.140 ГПК, разпределна доказателствената
тежест.
В съдебно заседание,
ищецът редовно призован, не се явява, за него адв. Х. поддържа иска и моли да
се уважи като счита,че от свидетелските показания безспорно се установява, че
доверителя й е полагал извънреден труд и моли да се уважат исковете. Прилага и
писмена защита.
Ответникът , редовно
призован се представлява от временния синдик , които оспорва иска и допускането
на гласни доказателства по делото.
С определение в о.с.з,
след изявление на синдика за приемане на вземанията на ищеца по 128, чл.221 и
чл.224 КТ и включени в масата на несъстоятелността, е прекратява производството по гр.д. №
382/2020 г. по описа на РС Ловеч по отношение на иска по чл. по
чл.221 КТ поради оттеглянето му и ПРОДЪЛЖЕНО производството по искът по чл.
262, ал. 1, т.2 от КТ за работа в почивни
дни за сумата от 11 903,00 лева. Съобразява изявлението на адв. Х., че не е
съобразена претенцията с данъка и
удръжките които следва да се направят. Изчислението е на база цялата сума за
получаване, като удръжките за сметка на работника не са съобразени.
Съдът като съобрази събраните
доказателства по делото: Заверено копие
от трудов договор № 227/05.04.2019 г.; Заверено копие от заповед за
прекратяване на трудовия договор; 3.Копие от трудова книжка - на А.К. -
заверено копие;Документ за довнесена държавна такса в размер на 2% върху цената
на иска; Заверено копие от пълномощно, ЧГД 198/20г. на РС – Ловеч; извлечение от банкова
сметка ***.04.2019 г. до 30.11.2019 г. в Банка „ ДСК“ и заверени „вярно с
оригинала“ на четири бр. фишовете за получаване на трудовото възнаграждение; от
становищата на пълномощниците, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
взаимна връзка и обусловеност, прие за установено следното:
Относно допустимостта
на производството:
Съгласно чл. 637, ал.
1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност започналите дела по
трудови спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл. 637, ал. 6, т.
2 ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на
производството по несъстоятелност. Работникът разполага с възможност да предяви
иск за паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след откриване
на производството по несъстоятелност на дружеството работодател и този иск е
винаги допустим. Влязлото в сила положително за работника решение по трудовия
спор следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на приетите
вземания и от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка. В случая
исковете са предявени преди Решението по несъстоятелността , т.е производството
е допустимо тъй като иска по чл.262 КТ не е включен в списъка , съгласно
изявленията на синдика.
По иска по чл. 262 КТ:
Съгласно чл. 143 от КТ понятието извънреден труд е трудът, който се полага с разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител, извън установеното за работника работно време, т.е. в процесния
случай като извънреден би се явил трудът над 8-часовия работен ден.
Разпореждането на работодателя за полагане на извънреден труд представлява
изрично волеизявление, съобщено на работника,чрез което се възлага работа в
повече от установеното работно време, а във втората хипотеза на цитираната
норма от страна на работника и по негова инициатива се изпълнява работа в
повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на
работодателя. Положеният извънреден труд се отчита в специална книга по
смисъла на чл.149 от КТ, като от неизпълнението на това си задължение
работодателят не може да черпи права. В настоящия случай по делото следва да е
безспорно установено, дали такава книга в ответното дружество е водена или не.Ако липсва подобна отчетност не
може да се приеме , че няма положен извънреден труд. Тогава полагането на
извънреден труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства.
И в тежест на
работника/служителя е да установи твърденията си за положен от него труд извън
установеното за него работно време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания или
съобразно правилото
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже служебно
правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд в сочените
времеви и стойностни параметри, както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника
е да докаже сочения от него механизъм за заплащане труда на ищеца, който води
до отпадане на последващите задължения на ответника, евентуално – плащането на
дължимите възнаграждения.
Ищеца по силата на
трудов договор №227/05.04.19г.на осн. чл. 67, ал.1 КТ е работил
при ответника на длъжност „директор производство“ при трудово възнаграждение
6000,00 лева като със Заповед №136/04.10.2019г. е прекратено ТПО на осн.
чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 04.10.2019г.
В случая не се
представи доказателство за водене на извънреден труд в специална книга, нито
отчитане му в ИТ до 31 януари следващата година, а в дружеството е било
допуснато полагането на такъв , нещо
повече - според свидетеля такъв е бил
извършван със знанието на работодателя и без противопоставянето му, а напротив
практиката е била такава при този управляващ фирмата. За доказване на иска се
ангажираха гласни доказателства свидетеля Краевски,
потвърдил, че ищеца е работил като поризводствен директор до октомври 2019 г. Ако трудовия договор е бил на
8 часа със сигурност е работил повече, защото идвал в 7:00 ч. – 8:00 ч. сутрин
и работел до 7:00 ч. – 8:00 ч. вечер. Работело се всяка събота и той също.
Фабриката работела 24 часа, 7 дни в седмицата. Работниците били на 12 часа и
работели на смени. Едната смяна е от 5,30 ч. сутринта до 5,30 ч. след обед.
Администрацията работела 6 дена в седмицата задължително. Производствения им
директор отговарял за всичко, като се работело от работниците и в неделя и той
трябвало да организира нещата. Ищецът работил всяка събота на пълен работен
ден, даже работел може и повече от 8 ч. Свидетелят потвърди, че също водил дело срещу ответника за извънреден
труд. Категоричен е, че се е работло всяка събота. Бил началник цех и имал
постоянни контакти с ищеца, тъй като контактували по цял ден. Обясни, че предприятието
е далеч в едно село Дойренци и там нямало къде да се ходи. Г - н Томчев, бил
такъв работодател, че ги викал по
няколко пъти на ден и нямало как да се излиза. Хранили се в барчето, което
работело и в събота и неделя. Сутрин от 09:30 ч. до 11:00 ч., в почивките в
12:00 часа отделно, и вечер от 09:00 ч., за да се хранят работниците. Почивката
им била когато се хранят и да пият по кафе. Стаи за отдих нямали. В Завода се
влизало с карти, но те ги въвели по – късно. Системата работела и събота и
неделя. Фабриката работила на 24/7 / на двадесет и четири часа, седем дена в
седмицата от 10 години. Плащало им се само това което е по заплатата. Тя се
плащала и с някакви удръжки, каквито преценявал г – н Томчев. Свидетелят работил
там от 2004 г. и твърди,че никога не е получавал премия. Когато г – н Томчев е
викал ищеца е било само по работа и никога не е викал хора за празни приказки.
От представените
извлечения от ответника е видно,че във
фишовете за заплати не е включен извънреден труд. Плащан е за полагания на
официални празници, видно от начисленията. От сметката на ищеца също не се
установяват преводи на възнаграждения за извънреден труд.
Съдът счита, че при
липсата на писмени доказателства, книга за ИТ, водена при ответника, а и с
оглед ноторно известни факти на съда от други производства, за начина на
влизане във фирмата чрез така нареченото „чипиране“ на карти за вход и изход,
следва да даде вяра на събраните гласни доказателства, тъй като полагания
извънреден труд не е отразен по работодателя, т.е останал е неотчетен и
незаплатен, а полагането на труд и работна сила е възмездно и в такъв случай се
дължи и възнаграждение както твърди пълномощника му.
За определяне на размера,
съдът съобрази разпоредбите на КТ и
предложеното изчисление и прие, че следва да се уважи в размер, в който е
предявен с уточнението, че се касае за сума без удръжките, които се следват от
трудовото възнаграждение в този случай, т.е това не е чистата сума за
получаване от ищеца.
Възражението за
давност следва да се отхвърли като неотносимо към този от обективно съединените
искове, тъй като не касае периода на иска :от 05.04.2019г. до 04.10.2019г. , а
2016г.
Или следва да се
уважи така предявения иск за сумата 11 903 лева с оглед уточнението за период
на договора, а именно: от 05.04.2019 г. до 04.10.2019 г. и конкретизиран
допълнително : за м. април: 6,13,20 - 3 дни. За м. май:4, 11, 18-3 дни. За м.
юни: 1, 8, 15, 22, 29-5 дни. За м. юли: 6, 13, 20, 27-4 дни. За м. август: 3,
10, 17, 24, 31-5 дни. За м. септември: 7, 14, 21, 28 - 4 дни; при основно трудово възнаграждение за един
месец в размер на 6 000 лв. като не е включен клас прослужено време. Или съдът
приема предложения начин за изчисление на претенцията:
-м. април -3 дни по
300 лв. - 900 лв. +75% от 900 лв. - 675 лв. - общо -1575 лв.;
-м. май - 3 дни - 858
лв. + 75% от 858 лв. - 643 лв. - 1501 лв. - общо 1501 лв.;
-м. юни - 5 дни -
1500 лв. +75% от 1500 лв - 1125 лв. - общо - 2625 лв.;
-м. юли - 4 дни -
1040 лв. +75% от 1040 лв - 780 лв. - общо - 1820 лв.;
-м. август - 5 дни -
1360 лв. + 75% от 1360 лв. - 1020 лв. - общо - 2380 лв.;
-м. септември - 4 дни
- 1144 лв. + 75% от 1144 лв. - 858 лв. - общо - 2002 лв.
Или общо 11 903,00 лева.
при изчисления, направени
от ищцовата страна, съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, като е съобразено с основната работна заплата и броя на работните дни в
месеца. Не е включен клас прослужено време.
По таксите и разноските:
Окончателната държавна такса по делото при
уважаване на осъдителния иск е 476,12 лева / внесени в исковото 363,35 лева и в заповедното 495,32 лева, като в това производство
претендиранта сума е била общо 24 347 лева/
За настоящото производство
са се следвали 4% д.т. в / предявените ОСИ както следва : 476,12/ по иска за
извънреден труд/ + 240,00/ по иска по чл.221,ал.1 КТ =716,12 лева, от които ищеца е бил предварително осовободен по КТ .
/ д.т. е внесена от
ищецата в размер на общо 858,67 лева за
двете производства/.
В хипотезата на
прекратяване на производството по ЧГРД и обезсилване на заповедта по настоящото
производство следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца разноските за д.т. по иска по чл.262 КТ или сумата 476,12 лева . По списъка по чл.80 ГПК не се претендира адв. в-е.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА"
АД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, чрез
синдик Д.К.С. с адрес ***, ЕГН ********** със служебен адрес: , ел.поща: да заплати на А.И.К. ЕГН **********,***, Чрез адв. Н.Х.,***,
Съдебен адрес:***, офис 14, Тел. **********, , на осн. чл.262 КТ , на осн. чл.262 КТ, сумата
в общ размер от 11 903,00 лева, обезщетение за
положен труд в почивни/ съботни дни съответно за период от 05.04.2019г. до
04.10.2019г. както следва :
за м. април: 6,13,20 - 3 дни. За м. май: 4, 11, 18-3
дни. За м. юни: 1, 8, 15, 22, 29-5 дни. За м. юли: 6, 13, 20, 27-4 дни. За м.
август: 3, 10, 17, 24, 31-5 дни. За м. септември: 7, 14, 21, 28 - 4 дни;
изчислени при
основно трудово възнаграждение за един месец в размер на 6 000 лв. като не е
включен клас прослужено време и не са приспаднати дължимите задължителни
удръжки от възнаграждението :
-м. април -3 дни по 300 лв. - 900 лв. +75% от 900 лв. -
675 лв. - общо -1575 лв.;
-м. май - 3 дни - 858 лв. + 75% от 858 лв. - 643 лв. -
1501 лв. - общо 1501 лв.;
-м. юни - 5 дни - 1500 лв. +75% от 1500 лв - 1125 лв. -
общо - 2625 лв.;
-м. юли - 4 дни - 1040 лв. +75% от 1040 лв - 780 лв. -
общо - 1820 лв.;
-м. август - 5 дни - 1360 лв. + 75% от 1360 лв. - 1020
лв. - общо - 2380 лв.;
-м. септември - 4 дни - 1144 лв. + 75% от 1144 лв. - 858
лв. - общо - 2002 лв.,
ведно със
законната лихва върху сумата - 11 903,00 лева, начиная
от подаване на иска - 27.02.2020г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА"
АД / в несъстоятелност/, с горните данни, да заплати на А.И.К., с горните данни,
разноските по делото пред настоящата инстанция в размер на 716,12 лева – включваща:
платената д.т. по иск по чл.262 КТ или
сумата 476,12 лева и платената д.т. по иска по чл. 221 КТ-
240,00 лева
, а претенцията до пълния й претендиран
размер на разноските по списък по чл.80 ГПК, в размер на 854,00 лева, отхвърля .
Сумата може да бъде внесена по сметката на А.И.К. - IBAN ***, BIC ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Ловеч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :