Р
Е Ш Е Н И Е
№ /11.11.2020г.; гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П.Т.
при секретаря Г.Н., като
разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 2736 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от З.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, Г.В.С., ЕГН **********,
с адрес *** и М.В. В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да
заплати в полза на всяка една от ищците
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000,00 лв. (по сто и петдесет хиляди лева), получени вследствие
на претърпяната от В.Г.К., ЕГН **********, трудова злополука, която причинала смъртта му на 19.08.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане.
Излага се в
исковата молба следното: От 22.05.2007г. до 19.08.2019г. В.К.работил при
ответника, изпълнявайки длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона”. Освен това изпълнявал задълженията на организатор по транспорта
на събраните отпадъци в Община П.. На 19.08.2019г. в гр. П., Северна промишлена
зона, в нает от ответника гараж, се извършвали товаро-разтоварителни
действия по прехвърлянето на битови отпадъци от повреден камион на друг камион,
посредством багер на Община П.. След разтоварването на сметта багерът трябвало
да избута посредством метална тръба повредения камион в една от гаражните
клетки. В момента на злополуката В.К.се намирал между кофата на багера и
кабината на камиона. Багерът избутал камиона на около два метра, след което
спрял, тъй като металната тръба започнала да се криви и да се изплъзва. След
спирането на багера, камионът тръгнал напред и притиснал В.К.към греблото на
багера. В резултат на притискането на тялото между камиона и кофата на багера В.К.получил
остра кръвоизливна анемия, кръвоизлив с обем от 2000
мл. в коремната кухина, разкъсване на слезката,
контузии на двата бели дроба, счупвания от 3-то до 10-то десни ребра по предна мишична линия, счупвания от 3-то до 7-мо леви ребра по средноключична линия, ретроперитонеален
кръвоизлив в областта на левия бъбрек с обем от 300 мл., счупване на горния и
долния клон на лявата лонна кост на таза, оток на
мозъка и белите дробове, умерено изразена хипертрофия на миокарда, коронаросклероза, ожулване в областта на лявата мишница.
Причина за настъпване на смъртта била острата кръвоизливна
анемия в резултат на разкъсване на слезката и
кръвоизлив от около 2000 мл. в коремната кухина. Ответникът декларирал трудова
злополука. Длъжностно лице на ТД НОИ – Варна извършило проверка и съставило
протокол. Злополуката била приета за трудова по смисъла на чл. 55 КСО. Ищците
са наследници по закон на В.К.– съпруга и дъщери. Емоционалните преживявания от
загубата влошили здравето на всички ищци и променили Ж.а им. Съпругата З.К. се
затворила в себе си, не поддържала почти никакви контакти с близки и приятели
на семейството, поддържа високи стойности на кръвното налягане, получава
хипертонични кризи и поддържа високи стойности на кръвна захар. Психичното и
емоционалното състояние на останали ищци е много лабилно. Дъщерите на К.изпадали
в депресивни състояния. Наследниците претърпели душевни болки, страдания,
емоционален стрес и напрежение. ЗД „У.” превели на ищците обезщетение на
вредите от по 24 977,68 лв. за всяка ищца.
В срока за отговор на
исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковете са
изцяло неоснователни. Не се оспорва, че на 19.08.2019г. е настъпила трудова
злополука, при която В.К.починал. Не се оспорва, че ищците са наследници на
починалия работник и от неговата смърт претърпели неимуществени вреди. Не се оспорва, че за периода от 2007г. до
19.08.2019г. В.К.е бил в трудови правоотношения с ответното дружество. Не се
оспорва мястото на настъпване на трудовата злополука, както и описания в
исковата молба механизъм. Сочи се, че всяка една от ищците получила обезщетение
вследствие на трудовата злополука от 24 977,68
лв. Твърди се, че претендираните обезщетения не
били съобразени с обхвата и степента на претърпените вреди, включително с
действителните отношения между наследниците и техния наследодател,
икономическата ситуация в страната, както и с моралната категория
справедливост. Изплатеното застрахователно обезщетение следва да бъде
приспаднато. Излага се, че инцидентът настъпил изключително по вина на
починалото лице. Работникът допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ. Съпричиняването било 90%. Починалото лице
било запознато с всички инструктажи за безопасни и здравословни условия на
труд. На 15.08.2019г. специализиран сметосъбиращ
автомобил, собственост на ответника, по време на работа претърпял пътен
инцидент, в резултат на който била повредена спирачната му система. Предстоял
оглед на автомобила по застраховка „Каско”. На
19.08.2019г. К.пристъпил към изпразване на сметосъбиращия
автомобил от отпадъците. По време на изпразването камионът бил подсигурен с
кама на задния диференциален мост с цел избягване на неговото самопридвижване. След приключване на дейността К.еднолично
решил да премести авариралия камион до мястото, на което е бил оставен преди
това от репатриращия камион в наетата от ответника гаражна площ. Разпоредил на
водача на багера да се приближи с челната си част към кабината на сметосъбиращия автомобил. Поставил между греблото на багера
и долната част на кабината на камиона метален прът. Наредил на водача на багера
да се придвижва напред и по този начин да избута сметосъбиращия
камион, който бил с изключен двигател и без шофьор. Действията били възприети
от служителя Б., който се опитал да постави кама под задните гуми на авариралия
камион. К.му наредил да остави камата и да държи волана на камиона. Металната
тръба се изместила настрани, при което камионът притиснал Киров. Пренебрегвайки
задължителните изисквания за безопасност и противопоставяйки се на предприетото
от друг служител обезопасяване на авариралия автомобил, К.проявил самонадеяно
поведение, довело до фаталния изход. Твърди се, че се касае за груба
небрежност. Нарушил чл. 83, ал. 2, ал. 3, чл. 85, ал. 1 ЗДВП, както и чл. 147,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 146, чл. 148, ал. 1 и ал. 2,
чл. 150 и чл. 153 от Правилника за прилагане на ЗДВП, чл. 125 КТ, чл. 126 КТ,
чл. 33 ЗЗБУТ, чл. 168, чл. 186, чл. 189, чл. 209, чл. 210, чл. 211 от Наредба 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и
от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че З.К., Г.С.
и М.В. са наследници на В.Г.К.
Безспорно е между страните, а и
от представения по делото трудов договор с номер 62 от 21.05.2007г. се
установява, че „Т.“ ЕООД и В.Г.К. били в трудови правоотношения. Длъжността на В.К.била
„шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“.
Видно от длъжностна
характеристика за длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“ В.К.е следвало да познава Правилника за безопасност на труд, Наредба за
изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление
на специализиран автомобил, Наредба за движение на тежки и извънгабаритни
ППС, Закона за автомобилните превози, ЗДвП и правилника за прилагането му.
Безспорно е между страните, а и
от представеното по делото разпореждане от 30.10.2019г., издадено от НОИ – ТП
Варна, се установява, че злополуката, декларирана от „Т.“ ЕООД, станала с В.К.на
19.08.2019г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
По делото е представено
предварително съдебномедицинско заключение от извършена аутопсия на лицето В.К.
Установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука на 19.08.2019г. К.получил
остра кръвоизливна анемия, кръвоизлив с обем от 2000 мл. в
коремната кухина, разкъсване на слезката, контузии на
двата бели дроба, счупвания от 3-то до 10-то десни ребра по предна мишична линия, счупвания от 3-то до 7-мо леви ребра по средноключична линия, ретроперитонеален
кръвоизлив в областта на левия бъбрек с обем от 300 мл., счупване на горния и
долния клон на лявата лонна кост на таза, оток на
мозъка и белите дробове, умерено изразена хипертрофия на миокарда, коронаросклероза, ожулване в областта на лявата мишница.
Причината за смъртта е острата кръвоизливна анемия в
резултат на разкъсване на слезката и кръвоизлив от
около 2000 мл. в коремната кухина.
Видно от
представената декларация по делото В.К.е бил запознат с комплексната оценка на
риска при работа за изпълняваната от него длъжност, както е бил информиран за
рисковите фактори, произтичащи от работното място, при използване на работното
оборудване, работните помещения, организацията на труда и използваните суровини
и материали.
Представен е правилника
за вътрешния трудов ред на „Т.“ ЕООД, ***. Видно от издадената служебна бележка
и приложените към нея писмени доказателства В.К.е преминал първоначален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
Безспорно е между
страните, че работникът е бил застрахован по риск „Трудова злополука“ от
работодателя, както и че застрахователят е изплатил на всеки от наследниците на
починалото лице сума в размер на по 24 977,68 лв. Изложеното се установява
от представените по делото платежни нареждания от ЗК „У. Ж.“ АД.
По делото е допусната СТЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: При избутването на процесния
специализиран товарен автомобил с комбинирания багер – товарач в кабината на
камиона не е имало водач. Тръбата, която починалият е придържал, е била
кинематичната твърда връзка между двете машини. Приложената от багера сила се е
превърнала в огъващ момент. Тъй като тръбата не е притежавала достатъчно якост
за извършване на операцията по избутването, тя е започнала да се огъва поради
огъващия момент. Машинистът на багера е преустановил движението на машината и
прилаганата сила върху тръбата. Товарният автомобил не е бил обезопасен с клин
срещу придвижване напред. Поради наклона на равнината, върху която е бил и
теглото си, специализираният автомобил е тръгнал в посока багера – върху другия
край на тръбата е приложена инерционната сила на товарния автомобил. Поради
въздействие на волана на процесния автомобил, тръбата
е изменила първоначалното си разположение спрямо нормалата
на предницата на автомобила и не е била перпендикулярна спрямо нея. Когато
камионът е тръгнал по инерция надолу по наклона в резултат на собствената си
маса към багера тръбата е приплъзнала, тъй като не е
била надлежно закрепена и кинематичната връзка между двете машини е била
нарушена, в резултат на което камионът е притиснал починалия върху кофата на
багера. От техническа гледна точка причината за инцидента е решението да се
извърши операцията по избутването на товарния автомобил с багера, чрез тръба,
която не е притежавала достатъчно якост и не е била пригодена и подходяща за
тази операция. Тръбата не е била закрепена неподвижно към двете машини. Същата
е била къса и не е имало време за реакция от страна на починалия да избяга.
Необходимо е било да се обезопаси товарният автомобил чрез клин, като по този
начин е нямало да тръгне по инерция. В кабината на камиона е следвало да има
водач.
Изготвено е допълнително заключение от вещото лице С.М., в която се
излага следното: Инцидентът е настъпил, тъй като извършената операция по
избутване на камиона е била неподходяща и много опасна. Била е лошо
организирана. Не са били взети мерки за обезопасяването на камиона при движение
напред и в кабината не е имало водач, който да активира ръчната спирачка.
Техническите причини за инцидента са, че използваната тръба не е била надлежно
закрепена към двете машини и не е била с необходимата дължина, което да даде
възможност на пострадалия да избяга от мястото на инцидента. Лоша е била
организацията по маневрирането. След като багерът е прилагал сила от едната
страна на тръбата и същата не е била надлежно закрепена към двете машини, то е
било ясно, че когато се въздейства върху воланите и машините изменят
траекторията си на движение, тръбата ще приплъзне,
тъй като няма да е перпендикулярна на нормалата на
предницата на товарния автомобил. Товарният автомобил е бил управляем. Колелата
е можело да се въртят при въздействие на волана, въпреки спуканата гума. Карданният вал не е бил свалян. Починалият е държал тръбата
с едната си ръка, което поведението е било неразумно. На база видеозаписа от
мястото на инцидента вещото лице е достигнало до извод, че операцията е била
ръководена изцяло от В.К. Първоначално лицето Б.Б. е
поставял кама пред задната гума на товарния камион, за да го спре, но след
намеса на К.преустановил това поведение и след нов сигнал на К.започнал да
върти волана на камиона.
Установява се от
заключението по допуснатата СПЕ, че подписите, положени в графа „Подпис на
инструктирания“ срещу името В.Г.К. в Книга – Начален инструктаж „Технокар“ на позиция 4 с дата 22.05.2007г., позиция 55
срещу 20.12.2018г. и позиция 35 срещу дата 12.01.2017г. са изпълнени от В.К.
От заключението по
допуснатата СМЕ се установява следното: В.К.е получил тежка комбинирана травма
в областта на корема, гръдния кош и таза, с разкъсване на слезка,
излив на значително количество кръв в коремната
кухина, счупване на таза с развитие на задперитонален
хематом, в резултат на което се е развила остра кръвоизливна
анемия, която е и непосредствената причина за смъртта. За бързото настъпване на
смъртния изход облагоприятстващо значение е имала и тежката гръдна травма.
Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи
предмети – при притискане между такива в областта на гръдния кош, корема и
таза. При такива увреждания обичайно настъпва смърт.
Допуснато е изготвянето на заключение по
КСППЕ, като вещите лица изразяват следното: И при трите ищци се диагностицират
симптоми на дистрес. Клиничните им симптоми са
предимно в емоционалната сфера, като характера им и възрастта дават отражение,
както в степента на емоционалните им преживявания и поведение, в тяхната
клинична проявя, така и в преработването и справянето с последиците от този дистрес. Непосредствено след случилото се на 19.08.2019г. и
при трите ищци се диагностицират симптоми на дистрес. Случилото се има роля на психотравма
– депресивна реакция. Депресивната реакция е психогенно по своята същност
състояние, предизвикано от психотравмено въздействие.
Психотравмата е винаги израз на конкретно
взаимодействие между личност и среда. Към момента на изготвяне на експертизата
и трите ищци не са рационално преработили и не са се освободили от
въздействието на психотравмата. И към настоящия
момент тази травма води ищците до актуални депресивни изживявания, соматизиране на психотравмата (персистиращ болков синдром,
нарушен нощен сън, редукция на телесното тегло, повтарящи се картини и
изживявания, свързани с инцидента). Редуцирани са социалните контакти. Трудовата
злополука с В.К.е оставила последици върху емоционалното равновесие на ищците,
както и върху социалното им функциониране. Диагностицират
се клинични симптоми, които могат да се кодират като разстройство в
адаптацията. Стресовото разстройство е с флуктуиращ
характер, като може да завърши с оздравяване или да приеме хроничен ход на
протичане с продължителност много години и да премине в трайна промяна на
личността.
В открито съдебно заседание бе
разпитан св. Б.Л.Б.. Същият заяви, че с починалия В.К.били колеги. Товарният
автомобил бил в базата на фирмата ответник в гр. П.. Чакало се оглед от
застраховател. Камионът е бил бутан от багер, чрез метална тръба, а починалият
се намирал между двете превозни средства. Свидетелят решил да сложи кама на
задната гума на камиона, за да не тръгне към Величко. В този момент
пострадалият казал на свидетеля да остави камата и да влезе в кабината на
камиона, за да хване волана. Свидетелят бил извън кабината, когато камионът
тръгнал напред и премазал Величко. Организацията на работата била извършена от
пострадалия.
В съдебно заседание е разпитан и
св. Д.Я.М.. Същият е шофьорът на багера, участвал в избутването на
тежкотоварния камион. Пострадалият заявил на свидетеля, че трябва да преместят
камиона, поради което взел тръба и я подпрял на греблото на багера и на
камиона. Тръбата е била с дебелина около 20 см. и не е била здраво закрепена.
Имало е лек наклон, именно поради който камионът е тръгнал по инерция към
греблото на багера.
Разпитан е св. Щ.В.В., зет на ищцата З.К., съпруг на ищцата М.В.. Установява
се, че М.В., след като научила за злополуката, изпаднала в нервна криза, била
повикана линейка. Успокоила се след поставянето на системи. След злополуката
ищците се чувстват много зле, плачат постоянно и са в депресия. Свидетелят
Цветелина Стефанова, зълва на М.В., в открито съдебно заседание заяви, че
ищците изключително тежко преживяват загубата на В.К. Носят в себе си много
мъка и тъга през продължителен период от време.
От така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В настоящото производство ищците следваше да установят в условията
на пълно и главно доказаване характера и интензитета
на претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната трудова злополука.
Ответникът носеше тежестта да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи
възражения, в т.ч. възражението за съпричиняване.
От приетата
по делото фактическа обстановка безспорно
се установи, че З.К., Г.С. и М.В. са наследници на В.Г.К., а „Т.“ ЕООД и В.Г.К.
били в трудови правоотношения. Длъжността на В.К.била „шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12 тона“. В.К.е следвало да познава Правилника за безопасност на
труд, Наредба за изискванията, условията и реда за придобиване на
правоспособност за управление на специализиран автомобил, Наредба за движение
на тежки и извънгабаритни ППС, Закона за
автомобилните превози, ЗДвП и правилника за прилагането му.
Безспорно се установи по делото,
че злополуката, декларирана от „Т.“ ЕООД, случила се с В.К.на 19.08.2019г., се
приема за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 КСО.
В резултат на
трудовата злополука В.К.починал. Установи се, че в резултат на претърпяната трудова
злополука на 19.08.2019г. К.получил остра
кръвоизливна анемия, кръвоизлив с обем от 2000 мл. в
коремната кухина, разкъсване на слезката, контузии на
двата бели дроба, счупвания от 3-то до 10-то десни ребра по предна мишична линия, счупвания от 3-то до 7-мо леви ребра по средноключична линия, ретроперитонеален
кръвоизлив в областта на левия бъбрек с обем от 300 мл., счупване на горния и
долния клон на лявата лонна кост на таза, оток на
мозъка и белите дробове, умерено изразена хипертрофия на миокарда, коронаросклероза, ожулване в областта на лявата мишница.
Причината за смъртта била острата кръвоизливна анемия
в резултат на разкъсване на слезката и кръвоизлив от
около 2000 мл. в коремната кухина. В тази връзка следва да се кредитира изцяло
и заключението по допуснатата СМЕ, от която се потвърди, че В.К.е получил тежка
комбинирана травма в областта на корема, гръдния кош и таза, с разкъсване на слезка, излив на значително
количество кръв в коремната кухина, счупване на таза с развитие на задперитонален хематом, в резултат на което се е развила
остра кръвоизливна анемия, която е и непосредствената
причина за смъртта. За бързото настъпване на смъртния изход облагоприятстващо
значение е имала и тежката гръдна травма. Описаните травматични увреждания са
резултат от действието на твърди, тъпи предмети – при притискане между такива в
областта на гръдния кош, корема и таза. При такива увреждания обичайно настъпва
смърт.
За установяване на претърпените
от наследниците на В.К.и настоящи ищци неимуществени вреди бе допусната КСППЕ,
както и разпит на свидетели. Заключението по КСППЕ следва да се кредитира
изцяло, като професионално изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал и отговарящо на поставените въпроси
в цялост. Установи се, че и при трите
ищци се диагностицират симптоми на дистрес. Клиничните им симптоми са предимно в емоционалната
сфера, като характера им и възрастта дават отражение, както в степента на
емоционалните им преживявания и поведение, в тяхната клинична проявя, така и в
преработването и справянето с последиците от този дистрес.
Непосредствено след случилото се на 19.08.2019г. и при трите ищци се диагностицират симптоми на дистрес.
Случилото се има роля на психотравма – депресивна
реакция. Депресивната реакция е психогенно по своята същност състояние,
предизвикано от психотравмено въздействие. Психотравмата е винаги израз на конкретно взаимодействие
между личност и среда. Към момента на изготвяне на експертизата и трите ищци не
са рационално преработили и не са се освободили от въздействието на психотравмата. И към настоящия момент тази травма води
ищците до актуални депресивни изживявания, соматизиране
на психотравмата (персистиращ
болков синдром, нарушен нощен сън, редукция на
телесното тегло, повтарящи се картини и изживявания, свързани с инцидента).
Редуцирани са социалните контакти. Трудовата злополука с В.К.е оставила
последици върху емоционалното равновесие на ищците, както и върху социалното им
функциониране. Диагностицират се клинични симптоми,
които могат да се кодират като разстройство в адаптацията. Стресовото
разстройство е с флуктуиращ характер, като може да
завърши с оздравяване или да приеме хроничен ход на протичане с продължителност
много години и да премине в трайна промяна на личността. Изводът на вещите лица
се потвърди и от събраните по делото свидетелски показания от св. Щ.В.В. и св. Цветелина Стефанова. Последните заявиха, че ищците
изключително тежко преживяват загубата на В.К. Носят в себе си много мъка и
тъга през продължителен период от време.
Предвид изложеното и доколкото
се установиха основните елементи за ангажиране на отговорност от работодателя,
а именно настъпване на трудова злополука и претърпени от нея неимуществени
вреди, то исковете се явяват частично основателни.
По отношение на възраженията наличие на съпричиняване:
В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че
не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. (Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Преценката за положената
грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В тази връзка е и Определение № 559 от 14.06.2018 г. по гр. д. № 1389/2018г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, в което е
застъпено, че при
трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност.
За да се прецени налице ли е съпричиняване при груба небрежност бе изслушано заключение
по допуснатата СТЕ и допълнителна СТЕ. Двете заключения съдът следва да
кредитира изцяло, поради професионалното им изготвяне, кореспонденцията с
останалия доказателствен материал, адекватното и
последователно изложените на фактите, относими към
спора, както и от извършения анализ на събраните данни, чрез които е отговорено подробно на поставените въпроси. Установи се, че
при избутването на процесния специализиран
товарен автомобил с комбинирания багер – товарач в кабината на камиона не е
имало водач. Тръбата, която починалият е придържал, е била кинематичната твърда
връзка между двете машини. Приложената от багера сила се е превърнала в огъващ
момент. Тъй като тръбата не е притежавала достатъчно якост за извършване на
операцията по избутването, тя е започнала да се огъва поради огъващия момент.
Машинистът на багера е преустановил движението на машината и прилаганата сила
върху тръбата. Товарният автомобил не е бил обезопасен с клин срещу придвижване
напред. Поради наклона на равнината, върху която е бил и теглото си,
специализираният автомобил е тръгнал в посока багера – върху другия край на
тръбата е приложена инерционната сила на товарния автомобил. Поради въздействие
на волана на процесния автомобил, тръбата е изменила
първоначалното си разположение спрямо нормалата на
предницата на автомобила и не е бил перпендикулярна спрямо нея. Когато камионът
е тръгнал по инерция надолу по наклона в резултат на собствената си маса към
багера тръбата е приплъзнала, тъй като не е бил
надлежно закрепена и кинематичната връзка между двете машини е била нарушена, в
резултат на което камионът е притиснал починалия върху кофата на багера. От
техническа гледна точка причината за инцидента е решението да се извърши
операцията по избутването на товарния автомобил с багера, чрез тръба, която не
е притежавала достатъчно якост и не е била пригодена и подходяща за тази
операция. Тръбата не е бил закрепена неподвижно към двете машини. Същата е била
къса и не е имало време за реакция от страна на починалия да избяга. Необходимо
е било да се обезопаси товарният автомобил чрез клин, като по този начин е
нямало да тръгне по инерция. В кабината на камиона е следвало да има водач. В предственото допълнително заключение отново се посочван, че
инцидентът е настъпил, тъй като извършената операция по избутване на камиона е
била неподходяща и много опасна. Била е лошо организирана. Не са били взети
мерки за обезопасяването на камиона при движение напред и в кабината не е имало
водач, който да активира ръчната спирачка. Техническите причини за инцидента
са, че използваната тръба не е била надлежно закрепена към двете машини и не е
била с необходимата дължина, което да даде възможност на пострадалия да избяга
от мястото на инцидента. Лоша е била организацията по маневрирането. След като
багерът е прилагал сила от едната страна на тръбата и същата не е била надлежно
закрепена към двете машини, то е било ясно, че когато се въздейства върху
воланите и машините изменят траекторията си на движение, тръбата ще приплъзне, тъй като няма да е перпендикулярна на нормалата на предницата на товарния автомобил. Товарният
автомобил е бил управляем. Колелата е можело да се въртят при въздействие на
волана, въпреки спуканата гума. Карданният вал не е
бил свалян. Починалият е държал тръбата с едната си ръка, което поведението е
било неразумно. На база видеозаписа от мястото на инцидента вещото лице е
достигнал до извод, че операцията е била ръководена изцяло от В.К. Първоначално
лицето Б.Б. е поставял кама пред задната гума на
товарния камион, за да го спре, но след намеса на К.преустановил това поведение
и след нов сигнал на К.започнал да върти волана на камиона. В подкрепа на тези
изводи са и събраните по делото гласни доказателства при разпита на св. Б.Л.Б. и св. Д.Я.М..
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че В.К, при организацията на операцията по
преместването на процесния камион е допуснал грешки,
които са довели до настъпване на фаталния изход. Използването на недостатъчно
дълга тръба, която дори не е била закрепена към участвалите в процеса товарни
машини, указанията към св. Б.да спре да поставя клин на задната гума на
камиона, като вместо това започне да върти волана му, както и започването на
процедурата, без да има осигурен човек в кабината на камиона за натискане на
спирачка са факти, които не могат да бъдат пренебрегнати от съда. За съдебния
състав е ясно, че злополуката е трагична, дори жестока. Последиците от нея не
могат да бъдат измерени в количествено измерение. Загубата на любим човек
винаги оставя дълбоки следи в емоционалното и психическо състояние на близките.
Въпреки това обаче при постановяване на съдебно решение следва да се прилагат
нормите на закона, които не позволяват емоционално вмешателство. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че процентът на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия при трудовата злополука е 70 %, защото
е налице груба небрежност, тъй като са пренебрегнати основни
технологични правила и правила за безопасност.
Допуснатата груба небрежност се
установява и от обстоятелството, че работникът е предприел подобна операция,
въпреки че е бил запознат с комплексната оценка на риска при работа за
изпълняваната от него длъжност, както е бил информиран за рисковите фактори,
произтичащи от работното място, при използване на работното оборудване,
работните помещения, организацията на труда и използваните суровини и
материали. Нещо повече - установи се от заключението по допуснатата СПЕ, че
подписите, положение в графа „Подпис на инструктирания“ срещу името В.Г.К. в
Книга – Начален инструктаж „Технокар“ на позиция 4 с
дата 22.05.2007г., позиция 55 срещу 20.12.2018г. и позиция 35 срещу дата
12.01.2017г. са изпълнени от В.К.
Предвид приетия от
съда процент на съпричиняване обезщетението, което
следва да се дължи на ищците, е в размер на по 45 000,00 лв.
В чл. 200, ал. 4 от КТ е посочено, че дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Безспорно е
между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи, че по риск
„Трудова злополука“ застрахователят е изплатил на всеки от наследниците на
починалото лице сума в размер на по 24 977,68 лв. Следователно същата
следва да се приспадне от определеното от съда обезщетение. Исковете се явяват
основателни до размер от по 20 022,32 лв. В останалата си част исковете
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и частичната основателност на предявените искове, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в общ размер на 2014,24 лв.
или по 671,41 лв. за всяка една от ищците.
Предвид
частичната неоснователност на претенциите ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ответника сторените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 15
875,47 лв., или по 5291,82 лв, от всяка една от
ищците.
Освен
изложеното по – горе ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съда по сметка на съда и дължимата държавна такса, съответна на уважената част
от исковете в общ размер на 2402,68 лв.,
както и съответната част от сторените разноски в производството в размер на
161,51 лв.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от
него разноски, съобразно уважената част от иска, както и да заплати в полза на
ВРС дължимата държавна такса, отново съобразно уважената част от исковете.
Предвид липсата на направено искане от страна на ответника за присъждане на
сторените от последния разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Представеният списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК от адв. Петьо Тодоров
съдържа в себе си размер на адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Предвид обстоятелството, че по делото са предявени два главни иска за заплащане
на главници и два акцесорни иска за заплащане на лихви върху главниците, съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за всеки главен и акцесорен иск,
заедно, следва да бъде в размер на 350,00 лв. Следователно и с оглед на
признаването на единия главен и акцесорен иск, както и с оглед изхода на спора
по втория главен и акцесорен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца общо сумата от 409,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
По същите съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса, съобразно изхода на спора, в размер на 66,42 лв., в полза на
ВРС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и адрес на управление ***,
да заплати в полза на З.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20
022,32 лв. (двадесет хиляди двадесет и два лева и тридесет и две стотинки),
получени вследствие от претърпяната от В.Г.К., ЕГН **********, трудова
злополука на 19.08.2019г., която причинала смъртта
му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука –
19.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
20 022,32 лв. до пълния претендиран размер от 150
000,00 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и адрес на управление ***,
да заплати в полза на Г.В.С., ЕГН **********, с адрес *** , обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 20
022,32 лв. (двадесет хиляди двадесет и два лева и тридесет и две стотинки),
получени вследствие претърпяната от В.Г.К., ЕГН **********, трудова злополука на
19.08.2019г., която причинала смъртта му, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука – 19.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 20 022,32 лв. до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на М.В. В.,
ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 20 022,32 лв. (двадесет
хиляди двадесет и два лева и тридесет и две стотинки), получени вслествие на претърпяната от В.Г.К., ЕГН **********,
трудова злополука на 19.08.2019г., която причинала
смъртта му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата
злополука – 19.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
20 022,32 лв. до пълния претендиран размер от 150 000,00
лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на З.М.К., ЕГН **********, сумата
от 671,41 лв., представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на Г.В.С., ЕГН **********, сумата
от 671,41 лв., представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на М.В. В.,
ЕГН **********, сумата от 671,41 лв., представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА М.В. В.,
ЕГН **********, Г.В.С., ЕГН **********, и З.М.К., ЕГН **********, да заплатят в
полза на „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и адрес на управление ***, сумата от 15
875,47 лв., представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлените части на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК В., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка
на съда, дължимата държавна такса,
съответна на уважената част от исковете в общ размер на 2402,68 лв., както и съответната част от сторените разноски в
производството в размер на 161,51 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................