№ 21528
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110106130 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу В. Й. З..
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на служител на Столична
община, р-н Искър, осъществил спрямо него дискриминационно отношение,
изразяващо се в: нарекъл жалбата му „кокошкарска работа“, извършено на
05.04.2024г.; заявил, че няма да препрати жалбата му до МВР, извършено на
05.04.2024г.; заявил, че няма да изиска нужните документи от Кмета на Общината,
защото му бил началник, извършено на 05.04.2024г.; изискал от ищеца да му
предостави документи, които нямал, тъй като се намирали в общината, извършено на
05.04. и 27.06.2024г.; иронично го наричал „специален човек, към който имало
специално отношение“ за разлика от останалите граждани, извършено на 11.10.2024г.;
иронично му заявил, че писмено ще поиска от кмета да му наложили наказание,
защото не работил професионално, извършено на 11.10.2024г.; отказал да му изплати
сумите за ремонти, извършени в периода 19.03.-11.10.2024г.; умишлено бавил
отговорите по преписките на ищеца, за да го дразни; губил от личното му време с
отказа си да работи професионално и го предизвиквал да се среща многократно с
ответника и да пише сигнали срещу него. Посочва, че входирал две молби до кмета на
СО, р-н Искър като домоуправител на 19.03. и 02.04.2024г., като и двете били
разпределени на отв. З. и именно във връзка с тези преписки било проявено
дискриминационното отношение спрямо него. Изтъква, че е дискриминиран по
признаци обществено и лично положение, тъй като е най-активният гражданин в
района, което дразни ответника. Поддържа, че е претърпял и неимуществени вреди от
поведението на ответника, изразяващо се в загуба на време, накърнено чувство за
справедливост, раздразнение от отношението и др., за които твърди, че има право на
обезщетение от 1000лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
установени посочените нарушения на ЗЗДискр. и ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпените
1
неимуществени вреди.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че исковата молба била нередовна. Изтъква, че задължителна предпоставка е
решение на КЗД за установяване на дискриминация, каквото нямало. Оспорва да е
проявявал дискриминационно отношение спрямо ищеца. Отрича умишлено да е бавил
преписки, образувани по инициатива на ищеца.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр.
Съгласно посочените норми, извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито
права по този (Закон за защита от дискриминацията) или по други закони, уреждащи
равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с
който да поиска: 1. установяване на нарушението; 3. обезщетение за вреди.
Според чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Ал. 2 предвижда, че пряка дискриминация е всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а според ал. 3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката
са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.03.2024г. ищецът
е подал молба до кмета на СО, р-н Искър, с която е поискал в качеството на
домоуправител на **********************************, да се изплати дела за два
ремонта, които са извършени на 06.12.2023г. и 14.02.2024г. в абонатната станция на
блока, като вх. А дължал общо 400лв. Посочил е, че сумата от общо 1200лв. за трите
входа била заплатена на М. Е. от вх. В, като приложил протокол от ОС и две фактури.
На 15.10.2024г. ишецът депозирал сигнал до кмета на р-н Искър срещу ответника В. З.,
с който поискал да му се наложи дисциплинарно наказание, тъй като поискал да му се
заплатят суми за направени разходи и 6 месеца никой не го потърсил. Това
провокирало ищецът да се яви в сградата и да попита г-н З. защо не работи по
преписката, но същият не можал да му отговори и започнал да се лигави, като твърдял,
че ищецът за него бил приоритетен клиент и щял да му обърне специално внимание,
като съжалявал за пропуска си и сам щял да напише молба до кмета да бъде наказан.
На 24.01.2025г. е изпратен отговор на ищеца от вр. и. д. кмета на района, в който е
посочено, че са изискани обяснения от З. и не му е наложено наказание, като не са
установени прояви на приоритетно отношение към определени граждани. Отговорено
е, че дължимият дял на СО, р-н Искър от сумата по представените документи е
заплатен.
2
На 02.04.2024г. ищецът е депозирал пред кмета на СО, р-н Искър молба, с която
е поискал да уведоми лицето, извършило ремонт на козирката, да върне на ЕС
половината от сумата, тъй като ремонтът бил некачествен и това било установено от
ЕС с решение на ОС и от общината чрез нарочна комисия. На 08.04.2024г. е подал
жалба срещу В. З., в която посочил, че същият работи непрофесионално и
неуважително към гражданите, като му предоставил 1 месец да му се извини. Посочва,
че З. изобщо не бил подготвен да работи по молбата му, не разбрал каква е
фактологията на случая, искал му информация, каквато не може да му предостави и то
само с цел да се прави на интересен и да го назидава. Нарекъл проблема, за който
ищецът се обърнал към кмета, „кокошкарска работа“. Посочил му, че всички въпроси,
които З. му задал, можел да ги зададе и по телефона, както и да намери отговор на тях
в самата община. Според него, този човек го правил с единствената цел да му губи
времето. На 05.06.2024г. е подал отново молба, с която поискал информация какво е
станало с жалбата му срещу З.. На 27.06.2024г. е изпратен отговор до ищеца, с който е
уведомен, че относно оценка качеството на ремонта е необходимо да представи
договор между ЕС и строителя за видовете СМР и разходи документи за изплатени на
строителя суми. На 08.08.2024г. е изпратен отговор до ищеца от зам.-кмет, в който е
посочено, че зададените въпроси са били необходими и е поднесено извинение за
създалата се ситуация.
По делото е разпитан като свидетел Д. И., който посочва, че работил заедно с
ответника в СО, р-н Искър. Ищецът го познавал като гражданин, който идвал по
различни въпроси и сигнали, в повечето случаи свързани с търсене на средства в
качеството му на домоуправител на ************************** понеже общината
притежава имоти там. Посочва, че го е виждал в кабинета, в който работил заедно с
ответника З., но не помни да е възниквал конфликт между тях и по какъв точно начин
ответникът се е обръщал към него. Посочва, че основно е идвал, за да иска изплащане
на суми, но имало определен набор от документи, които следвало да бъдат
представени. Не помни ищецът да е наричан от ответника „специален човек, към
когото има специално отношение“.
При съобразяване на горните обстоятелства, съдът намира, че по делото не е
доказана проява на пряко или непряко дискриминационно отношение спрямо ищеца от
ответника. По депозираните от ищеца молби и сигнали е получавал отговор и са
предприемани действия. Обстоятелството, че от него е изисквано представянето на
допълнителни документи с цел установяване на твърдените от него факти за
пораждане на право на изплащане на определени суми не може да се квалифицира
като дискриминация на признак лично или обществено положение. Тези документи са
необходими с цел установяване съществуването на вземането, като общината е длъжна
да води отчетност. В тази връзка, видно е, че към молбата от 19.03.2024г. ищецът е
приложил протокол от ОС, проведено на 18.09.2021г. (предхождащо с повече от две
години твърдените ремонтни дейности), както и фактури, издадени на името на М. М.
Е. за „ВиК авария“ и „смяна на топлопроводна тръба“, без да е ясно точно на кой
обект са извършени тези дейности и какво конкретно включват. При тези факти,
необходимо да е бъдат изискани допълнителни документи и обяснения от общинската
администрация, което не е проява на „специално“ отношение или направено с
единствената цел да бъде ангажирано времето на ищеца. Съдът намира, че по делото
не се доказва ответникът да е наричал жалба на ищеца „кокошкарска работа“ или да се
е обръщал към него с думите „специален човек, към който има специално отношение
за разлика от останалите граждани“. Свидетелят на срещите между страните по делото
посочва, че не помни и не знае да е имало такива реплики между тях. За да е налице
проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи,
изброени в нормата, а именно: различно третиране на лицето/лицата при наличие на
3
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следва да бъде установен
защитен признак за лицето/лицата и причинна връзка между спорното третиране и
съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак
съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране.
Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно
лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице
или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица. При извършването на преценка за съществуването на по-
неблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да
прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се третира едно лице в
сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства. Забраната на пряка
дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата в сходно
положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични възможности.
Както се посочи, в настоящото производство не се установява ищецът да е третиран от
ответника по различен начин в сравнение с други лица по сходни или аналогични
хипотези. Несъгласието на ищеца с определени действия на служители от общината не
означава, че спрямо него е проявено дискриминационно отношение. Събраните в
настоящото производство доказателства не обосновават извод да е бил обект на
дискриминация на посочените в исковата молба признаци, поради което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., ЕГН: **********, с адрес:
******************************************, срещу В. Й. З., с адрес:
**********************************, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и
3 ЗЗДискр. за установяване на извършена от ответника дискриминация спрямо ищеца
посредством следните действия: нарекъл жалбата му „кокошкарска работа“, извършено
на 05.04.2024г.; заявил, че няма да препрати жалбата му до МВР, извършено на
05.04.2024г.; заявил, че няма да изиска нужните документи от Кмета на Общината,
защото му бил началник, извършено на 05.04.2024г.; изискал от ищеца да му
предостави документи, които нямал, тъй като се намирали в общината, извършено на
05.04. и 27.06.2024г.; иронично го наричал „специален човек, към който имало
специално отношение“ за разлика от останалите граждани, извършено на 11.10.2024г.;
иронично му заявил, че писмено ще поиска от кмета да му наложили наказание,
защото не работил професионално, извършено на 11.10.2024г.; отказал да му изплати
сумите за ремонти, извършени в периода 19.03.-11.10.2024г.; умишлено бавил
отговорите по преписките на ищеца, за да го дразни; губил от личното му време с
отказа си да работи професионално и го предизвиквал да се среща многократно с
ответника и да пише сигнали срещу него, както и за осъждането на ответника да
заплати сумата от 1000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4