Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимия К.Н.Т. за престъпление по чл. 343 ал.3
б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр.
чл. 342 ал.1 НК.
Пострадалият
А.К. е конституиран в качеството на частен обвинител по делото .
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението спрямо подсъдимия така както е
предявено с обвинителния акт като счита същото безспорно установено. За
извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се наложи наказание по реда
на чл. 54 НК – лишаване от свобода около минималния предвиден в текста на
закона размер, което да се отложи за изтърпяване по реда на чл. 66 НК за
изпитателен рок от три години. На осн. Чл. 343г от НК
се пледира за лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две
години.
Частният
обвинител К. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
повереник-адвокат. Чрез повереника си поддържа обвинението спрямо подсъдимия.
За извършеното деяние моли за определяне на наказание над средния предвиден в
закона размер, което се отложи за изтърпяване по реда на чл. 66 НК
Подсъдимият
К.Т. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Чрез защитника си счита обвинението за доказано .
за извършеното деяние моли да ум бъде определено наказание при условията на чл.
55 НК, което да се отложи на осн. Чл. 66 ал.1 НК
Съдът,
след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесено
към събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъд.
К. Т. бил правоспособен водач на МПС категории В,А и М и притежавал свидетелство за правоуправление №
*********
На
17.06.2016г Т. употребил известно
количество алкохол. Въпреки това привел в движение и предприел управление на лек
автомобил „Опел корса“ с ДК № У 1864 АК от гр. Я. към
с. К.. В автомобила пътували св. А.К. седящ на предна дясна седалка, св. М.П.,
седяща на задна лява седалка (зад водача) , И.Д., седящ на задна средна седалка
и И.С., седяща на задна дясна седалка. Движението на автомобила се реализирало
по път ІV-53065 по суха асфалтова настилка със скорост около 121 км/ч. Около 19.00ч.
след преодоляване на попътен ляв завой
км.2 в отсечката гр.Я. - с. К. подсъдимият загубил контрол над управлението на
автомобила, в резултат на което автомобилът преминал в режим на странично
плъзгане косо наляво с десните си състави напред. Същият напуснал отляво
платното за движение, преминал през банкета и продължил движението си в
крайпътните площи. В процеса на аварийно безконтролно движение автомобилът се
преобърнал и преустановил движението си в позиция на четирите си гуми.
В
резултат на настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на водача и
пътниците в автомобила.
Т.
*** за оказване на медицинска помощ, където в 20.30ч. му била взета кръвна
проба за изследване.
Видно
от заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза причината за
настъпване на пътнотранспортоното произшествие е
несъобразяването от страна на водача на скоростта на движение на автомобила с
траекторията на пътя, което е довело до загуба на контрол над управлението му и
напускане на платното за движение и последващо
преобръщане.
От
заключенията на изслушаните съдебно-медицински експертизи се установява, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие на М.П. е било причинено : средна
телесна повреда изразяващо се в линейно счупване в лявата половина на основата на черепа и сътресение на мозъка
довело за кратък период от време до
изпадане в пълно безсъзнателно състояние , причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота; средна телесна повреда изразяваща се в счупване на
лявата ключица, причинило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок около 1.5-2 м.
при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси; средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на двете срамни кости и главолечната
ямка на дясна тазобедрена става, причинили трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника за скок около 1.5-2 м. при
обичайния ход на развитие на оздравителните процеси ; на А.К. е било причинено
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка;
тежка телесна повреда изразяваща се в множество разкъсвания на чернодробните
капсула и паренхим съпроводени със силно кървене в
коремната кухина, причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота; средна телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана травма, протекла
с клинично изявена картина на травматичен и хеморагичен
шок, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; средна
телесна повреда изразяваща се в контузия в областта на главата, довела до
изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна
кома, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясното рамо на долната челюст,
причинило счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето; средна
телесна повреда, изразяваща се в контузи на гръдния кош- счупване на ІV,VІ,
VІІ, VІІІ,ІХ и Х ребра от неговата дясна половина, довели до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок не по-малък от два месеца при
обичайния ход на развитие на оздравителните процеси ; средна телесна повреда
изразяваща се в контузия на десния бял
дроб с развитие на пневмоторакс в дясно и подкожен емфизем,
довели до дихателна недостатъчност и причинили „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в масивен
кръвоизлив в коремната кухина, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
От
заключението на изслушаната съдебно-химическа експертиза се установява, че в
иззетата проба кръв на подсъдимия се установява наличие на 1.10 промила етилов
алкохол.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. 371т.2 НПК, което се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на св. И., К., П., Д., С.,
изслушаните по делото 4 бр.
съдебно-медицински експертизи, съдебно-химическа експертиза, автотехническа и
автотехническа оценителна експертизи
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него
фотоалбум, епикриза-4бр , лист за
преглед на пациент в спешно отделение- 4бр, фиш за спешна медицинска помощ,
клинични изследвания – 2 бр., ИЗ 12295 , справка централна база КАТ, протокол
за медицинско изследване, справка за
нарушител, справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият
с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ вр.
ал.1 б.“б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като на 17.06.16
в 19.00ч. по път № ІV-53065 км.2 в отсечката гр. Я.с. К. при управление на МПС
лек автомобил Опел корса с ДК № У 1864 АК е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 5 ал.3 чл.20 ал.1 и ал.2 и чл. 21 ЗДП в резултат на което е предизвикал
ПТП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице както следва: на М.П. средна телесна повреда изразяващо се в линейно
счупване в лявата половина на основата
на черепа и сътресение на мозъка довело за кратък период от време до изпадане в пълно безсъзнателно състояние ,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на лявата ключица, причинило трайно
затрудняване движенията на левия горен
крайник за срок около 1.5-2 м. при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси; средна телесна повреда изразяваща се в счупване на двете срамни кости
и главолечната ямка на
дясна тазобедрена става, причинили трайно затрудняване движенията на двата
долни крайника за скок около 1.5-2 м. при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси ; на А.К. е било причинено тежка телесна повреда,
изразяваща се в загуба на слезка; тежка телесна
повреда изразяваща се в множество разкъсвания на чернодробните капсула и паренхим съпроводени със силно кървене в коремната кухина,
причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; средна
телесна повреда, изразяваща се в тежка съчетана травма, протекла с клинично
изявена картина на травматичен и хеморагичен шок,
причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; средна телесна
повреда изразяваща се в контузия в областта на главата, довела до изпадане в
пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна
кома, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясното рамо на долната челюст,
причинило счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето; средна
телесна повреда, изразяваща се в контузи на гръдния кош- счупване на ІV,VІ,
VІІ, VІІІ,ІХ и Х ребра от неговата дясна половина, довели до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок не по-малък от два месеца при
обичайния ход на развитие на оздравителните процеси ; средна телесна повреда
изразяваща се в контузия на десния бял
дроб с развитие на пневмоторакс в дясно и подкожен емфизем,
довели до дихателна недостатъчност и причинили „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в масивен
кръвоизлив в коремната кухина, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 1.10 на хиляда установено по надлежния ред, чрез химическо
изследване на кръвта .
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин както въз основа на самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.
371 т.2 НПК, така и въз основа на показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели , които са логични, последователни и безпротиворечиви
и се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото доказателства. По несъмнен
начин както от събраните по делото гласни доказателства така и от заключението
на изслушаната автотехническа експертиза
се установява , че основна вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие са действията на подсъдимия, който с се изразими в управление на
автомобила с превишена скорост, която е надвишавала максимално допустимата
скорост за движение на МПС извън населено място
и не е била съобразена с траекторията на пътя. С това си поведение Т. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал.1 и ал.2 ЗДП. Като е
изгубил контрола над управляваното от него автомобил Т. е допуснал нарушение и
на чл. 20 ал.1 ЗДП предвиждаща задължение
на водачите на пътни преовозните средства да
контролират непрекъснато превозните средства които управляват. Безспорен по
делото факт е и наличието на нарушение на чл. 5 ал.3 ЗДП предвиждащ забрана за
водачите на ППС на управляват същите под въздействие на алкохол ,
наркотици или други упойващи вещества. В
конкретния случай от заключението на изслушаната съдебно-химическа експертиза
се установява, че в кръвта на водача е установена съдържание на 1.1 промила
етилов алкохол. Допуснатите нарушения от
страна на Т. на посочените правила за движение по пътищата са в пряка причинно следствена връзка с
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Престъпленията по чл. 343 вр. чл. 342 НК са типични резултатни престъпления, като за
съставомерността на деянието по посочените текстове на наказателния закон е
необходимо настъпването на вредоносни последици под формата на значителни
имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда или смърт. В конкретния
случай в резултат на възникналото ПТП на А.К. са били причинени две тежки
телесни повреди по см. на чл. 128 НК, и шест средни телесни повреди, по см. 129
НК, а на М.П. съответно три средни телесни повреди съгласно чл. 129 НК. Относно
медикобиологичната характеристика на причинените на К.
и п. телесни увреждания съдът даде вяра на заключенията на изслушаните по
делото съдебно-медицински експертизи, които възприема изцяло като обективни и
безпристрастно изготвени и неоспорени от страните по делото. В тази насока са и
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Горните обстоятелства водят
до квалифициране на извършеното деяние по текста на чл. 343 ал.1 б.”б” НК.
Налице е и квалифициращия признак „пияно
състояние“. Видно от заключението на изслушаната по делото физико-химическа
експертиза, което съдът приема изцяло, като компетентно и обективно
изготвено установеното количество
алкохол в кръвта на Т. към момента на настъпване на произшествието е 1.10
промила.
Горните обстоятелства и причиняване на
телесни повреди на повече от едно лице водят до квалифициране на деянието по по-тежко
наказуемия състав на чл. 343 ал.3 б.“а“ НК.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия по непредпазливост. Същият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от собственото си неправомерно
поведение, но е бил длъжен и като правоспособен
водач е могъл да ги предвиди и предотврати.
При определяне вида и характера на
наложените на подсъдимия е
наказания съдът съобрази следното:
От
една страна съобрази изключително високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, причиняването на две
тежки телесни повреди и девет
средни телесни повреди на повече от едно лице , високата концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия. От друга страна съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, изразеното
съжаление за случилото се младата му възраст. С оглед на всичко това съдът
определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, над средния, към максималния предвиден в текста на закона
размер, а именно лишаване от свобода за срок от четири години.
На
осн. Чл. 58а ал.1 НК съдът намали с една трета така
наложеното наказание, а именно от четири години лишаване от свобода на две
години и осем месеца лишаване от свобода
Съдът
счете, че посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни , нито многобройни и същевременно
и най-лекото предвидено в закона наказание – лишаване от свобода за срок
от една година не е несъразмерно тежко
за извършеното, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Тъй
като определеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода,
същият е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, съдът, на осн. чл. 66 ал.1 НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила
На
осн. Чл. 343Г НК съдът наложи и кумулативната санкция
– лишаване от правоуправление на МПС, като определи същото за срок от три
години считано от влизане на присъдата в сила
С
така наложените по вид и размер наказания съдът счита, че в максимална степен
биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция по НК.
При
този изход на делото и на осн. Чл. 189 ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 1095.89лв.,
вносими в полза на републиканския бюджет по сметката
на ОД МВР-Ямбол, в размер на 40лв., вносими в полза
на съдебната власт по сметката на ЯРС .
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: