20.02.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№927 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от Р.С.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0304-000246/11.08.2022г. на Полицейски инспектор ОД МВР Бургас, РУ Несебър,
за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. не били налице фактическите и правни основания за издаването ѝ,
както и описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаряла на
действителната. От формална страна заповедта също страдала от съществени пороци.
Липсвала индивидуализация на наложената санкция, а посочената се равнявала на
липсваща, тъй като била в сферата на предположения за какъв период е наложена.
Обстановката била описана неясно, непълно и объркано. В заповедта не се
съдържала конкретизация на административното нарушение във връзка с което била
приложена ПАМ, както и не била конкретно определена ПАМ. Освен това
жалбоподателят не бил извършил визираното в заповедта нарушение, посочено като
причина за издаването ѝ. Допълнително в съдебно заседание се твърди, че
жалбоподателят се явил да даде кръвна проба, но там не бил служителят, който му
връчил талона за изследване, и той не могъл да даде проба поради това
обстоятелство. Оспорва се компетентността на издателя на акта. Оспореният акт
бил издаден при нарушение на принципа на съразмерност и при неспазване на
формата за издаването му, доколкото липсвали мотиви или са противоречиви.
Извършването на административно нарушение не било мотив за издаване на ЗПАМ. Не
се излагали мотиви защо административният орган счита, че с издаването на ПАМ ще
се осигури безопасността и ще се преустанови извършването на административно
нарушение. Жалбоподателят не бил уведомен по чл.26, ал.1 от АПК за започване на
производството по издаване на ИАА-ЗПАМ, както и не могъл да вземе участие в
производството, като така било нарушено неговото право да даде обяснения и
направи възражения. Не било отразено дали е прието наличие на хипотезата по
чл.34, ал.4 от АПКИска се
оспорената заповед да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски.
Ответната страна – Полицейски инспектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър,
не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.08.2022г.,
около 04,00ч., в ***, А.В.– мл.автоконтрольор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, в
присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно
нарушение с бланков №735126, на Р.С.С., за това, че на същата дата и час, в
Несебър, на ул. 1-ва, с посока движение от Свети Влас към Несебър – старата
част, лицето управлява л.а.Ауди А4, рег.№ ********, след употреба на алкохол в
кръвта, измерена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№АRРМ 8401,
като отчетената стойност е 0,82 промила /проба №173, извършена на 11.08.2022 в
04,54ч/, поради което е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта на 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда. Издаден бил талон за изследване – 131952, като на
водача било представено показанието на уреда и той го видял.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети СУ МПС №*********, СР МПС №*********,
регистрационни табели. АУАН е връчен на жалбоподателя на 11.08.2022г. Приложен
е Талон за изследване с бл.№131952 от 11.08.2023г., връчен с оглед на
посоченото в него в 06,20ч на 11.08.2023г.
От
жалбоподателя е представено медицинско свидетелство от 11.08.2022г., че се е
явил в ФСМП Несебър в 6,40ч.
След
съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №22-0304-000999 от
02.09.2022г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба от 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца. Липсва отбелязване за влизане в сила на
наказателното постановление.
От полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен със Заповед
№251з-1821/26.04.2022г., А.А. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №22-0304-000246/11.08.2022г., с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет
предвид съставения АУАН с бланков №735126 от 11.08.2022г., като са
възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 12.09.2022г., видно от приложената към същата разписка.
Видно от отбелязването върху жалбата
същата е подадена на 20.09.2022г. до Административен съд Бургас, като
образуваното пред АС Бургас а.д.№1654/2022г. е прекратено и изпратено по
подсъдност на АС Хасково.
По делото е
представена Заповед №251з-1821/26.04.2022г. на Директора на ОД на МВР Бургас, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и полицейските
инспектори от сектор/група ОП в РУ при ОД МВР Бургас, за която длъжност е
представено по делото Удостоверение от 29.11.2022г. от Началник ЧР при ОД МВР
Бургас.
Видно от
представената от ответната страна разпечатка от регистрация собственик на
л.а.Ауди А4, рег.№ ******** е жалбоподателя.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №251з-1821/26.04.2022г. на Директора на ОД на МВР Бургас, както и на
издаденото удостоверение от Началник ЧР при ОД МВР, с което е доказана
конкретната длъжност на издателя.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че не са налице
фактическите и правни основания за издаване на заповедта, доколкото няма спор
относно установеното в АУАН. В словесното изписване на нарушението ясно е
посочено, че водачът на МПС е употребил алкохол и е измерената стойност 0,82 промила с Алкотест
Дрегер 7510. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание чл.171,
т.1, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в титула на заповедта, така и в
самия диспозитив, като по отношение на посоченото правно основание няма
неяснота или разминавания. Изрично е посочено и че нарушението е с правна
кавалификация по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като така - с оглед и на
пълното фактическо описание дата, час и място на осъществяване, вкл. и
обстоятелества относно представяне на показанията на техническото средство за
запознаване от Р.С., са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на
фактически и правно обоснован административен акт.
Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух – за срок до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на Р.С.С.,
за който не е спорно, че бил водач на МПС и е управлявал при извършената
проверка л.а.Ауди А4, рег.№ ********. В случая ПАМ е приложена във връзка с
установеното управление на МПС от жалбоподателя, при което е установена
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда, вкл. Жалбоподателят не оспорва описаната тази фактическа обстановка,
респ. обстоятелството, че при извършената му проверка с техническото средство е
установена посочената концентрация 0,82 промила. По отношение на възражението,
че е избрал да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и чрез медицинско и химическо изследване, следва да се има предвид
съставения талон, от който се установява, че е определено да се яви в ФСМП
Несебър до 30 минути от връчване на екземпляр от талона, а именно – от 06,20ч.,
т.е. до 06,50ч. Действително в този интервал жалбоподателят се е явил в ФСМП,
но изследването не е било извършено, като относно явяването е издадено
медицинско удостоверение. От последното се установява часа на явяване – 06,40ч.
на 11.08.2022г., т.е. в определения интервал от време, но със същото не се
удостоверява причината за неизвършването на изследването, нито пък по делото се
твърди да е извършено това изследване. Напротив – самият жалбоподател сочи
причината за неизвършване на изследването – неявяване на полицейски служител,
който да присъства при извършването на изследването. Посоченото обаче не може
да бъде споделено като извършено нарушение от полицейските служители и не
оправдава поведението на жалбоподателя да не извърши без присъствието им
изследването. Съгласно чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, когато
с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване. Съпровождането се явява необходимо и
при установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, но не и в
настоящия случай, когато е установено с техническо средство концентрация на
алкохол под 1,2 на хиляда, а именно – 0,82 промила. Като не е изпълнил
медицинския талон и не е дал кръв за изследване, жалбоподателят сам се е поставил в ситуация, в която единственият
релевантен резултат е този от техническото средство.
По отношение на другите направени
възражения относно незаконосъобразност на оспорения акт, следва да се има
предвид, че принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат
въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство
могат да се оборват с всички доказателствени средства. Жалбоподателят не оборва
тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.39 от АПК, като без значение в настоящото производство е обстоятелството
дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй
като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и
различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната
отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността
на дееца да извърши друго противоправно деяние и да преустанови установеното,
като тази мярка не съставлява наказание. Началото на производството е поставено
с първото извършено процесуално действие по чл.25, ал.3 от АПК, като съобразно
спецификата на случая следва да се има предвид, че спазена разпоредбата на
чл.34, като на С. е дадена възможност да се запознае с отчетения положителен
резултат. В този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, поради което и
обжалваната заповед е съобразена с материалния и процесуалния закон.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на
ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е
осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие
на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали
да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.
Като израз на административна принуда,
ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от водач, който е употребил алкохол и
установената концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, а така и да се
осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на
обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на
процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в
допустимите от закона граници.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената
заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не
са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила.
При този изход на производството на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0304-000246/11.08.2022г. на Полицейски инспектор ОД МВР Бургас, РУ Несебър,
за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: