№ 73
гр. Балчик, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20233210100732 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. ЕГН********** с
настоящ адрес в ***,чрез адвокат Д. Г. от АК-Л.,със служебен адрес в ***,срещу ХЕЛП
КРЕДИТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от
М.Р.С..
Исковата молба е получена с Рег.№5495 на 05.12.2023год.
Предявени са два иска:
-За прогласяване на нищожност на „Индивидуален договор потребителски кредит „Хелп
кредит плюс“№*** от ***г.,с правно основание в разпоредбите на чл.26 от ЗЗД.
-За неоснователно обогатяване,с правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД.,с
цена на иска 659лв.
С Разпореждане№1372 от 13.12.2023година,съдът е оставил без движение исковата молба
за внасяне на дължимите държавни такси за образуване на делото.Препис от това
разпореждане е получен от ищцовата страна на 19.12.2023година.С писмена молба с Рег.
№5754 от 20.12.2023година,ищцовата страна изправя нередовността като внасяне
дължимите държавни такси за образуване на производство
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
По силата на сключен Индивидуален Договор за потребителски кредит „Хелп Кредит
Плюс" №*** страните са придобили качество на Кредитополучател от една страна за
ищеца,а ответника „Хелп Кредит“ АД, ЕИК ***, в качеството му на „Кредитор.
По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Заемополучателя
сума в размер 1000 лв. (хиляда лева), при условия:
1
лихвен процент - необозначен:
лихва за ползване на заема - 757.26 лв.;
годишен процент на разходите (ГПР)- 49.94%;
срок на погасяване - 36 месеца;
обща сума за връщане - 1,757.26 лв. (хиляда седемстотин петдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки);
вноска - 48.81 лв.
Съгласно т. 4.1 от Договора за заем Кредитополучателят е трябвало да плати такса за
кандидатстване в размер на 12 лв. и да подпише в полза на Кредитора,Запис на заповед за
сума в размер на 1,757.26 лв. (съгласно т. 12 от Договора за заем), като за неизпълнение
кредиторът е начислявал такса в размер 15 лева плюс законната лихва върху забавената сума
за дните на забава.
Ищецът твърди в исковата си молба,че договорът за заем е нищожен поради
следното:
в договора за заем не е обявен лихвен процент;
нищожност на т. 11 относно неустойка при забава;
нищожност на т. 12 относно записът на заповед като условие за отпускане на заема;
не е ясно как е формиран ГПР при необозначен лихвен процент;
липсва погасителен план;
Към момента на предяваване на настоящия иск ,ищецът е изплатил общо сума в
размер на 1,659.00 лв. (хиляда шестстотин петдесет и девет лева).
1. Относно липсващия лихвен процент.
В процесния Договор за заем кредиторът не е посочил лихвения процент съобразно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
В т. 4.2 от Договора е посочена само дължимата сума за лихва за ползване на заема в размер
757.26 лв., но остава абсолютно неясно как е формирана тази сума.Ищецът счита,че на
Потребителя трябва да бъде напълно ясно още при сключване на Договора какъв е лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му, което в настоящия случай липсва.
Допълнително заблуждение внася т.5 от Договора за заем, съгласно която общата дължима
сума в размер на 1,757.26 лв. е формирана като сбор от:
т.1 - главницата, в размер на 1,000.00 лева
т. 4.1 - таксата за кандидатстване в размер на 12.00 лева
т. 4.2 - лихвата за ползване на заема - 757.26 лева.
Дори и без специални знания е видно,според ищеца,че сборът от трите суми е по-
висок от упоменатия като общо задължение с 12 лева, отново неясно защо.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
2. Нищожност на неустойката при забава.
2
В т. 11 от процесния Договор за заем кредиторът е описал начин на изчисляване на
обезщетението - неустойка за забава, а именно: 15 лева плюс законната лихва върху
забавената сума за дните на забавата.
В исковата молба,ищецът твърди,че клаузата е в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2
ЗПК, който гласи, че при забава на дължимите от потребителя плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Счита също така, че клаузата умишлено е написана неясно, така че кредиторът би
могъл да променя условията едностранно. Без отговор,според ищеца,остава въпросът дали
таксата от 15 лв. над законната лихва се дължи един единствен път, всеки ден или на всяка
падежирала вноска, както и дали би се дължала ако кредитополучателят забави плащанията
си, след което ги погаси и по-късно отново забави плащанията си.
Счита,че по този начин клаузата уреждаща неустойка при забава е неравноправна не
само заради размера си съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, а и заради неясното си описание
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП.
III. Записът на заповед като условие за отпускането на заемната сума.
В т. 12 от процесния Договор за заем е поставено изискване Кредитополучателят да
издаде Запис на заповед за сума в размер на 1,757.26 лева за гарантиране изпълнението на
задълженията си по договора.
Въпросната т. 12 от Договора за заем е в пряко нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗПК
съгласно която Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския
кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Ищцовата страна твърди,че клаузата не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следователно е неравноправна.
Съгласно чл. 146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящия
(видимо от наличието на общи условия в приложенията на Договора, стр. №4).
В опит да заобиколи разпоредбата на чл. 146 ЗЗП,според ищеца,кредиторът удобно е
именувал Договора за заем като „индивидуален" макар и същият всъщност да е типов.
Следва да се има предвид, че когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него.
Ищецът твърди,че клаузата е неравноправна, а съгласно чл. 26, ал. 3 ЗЗД и договорът, тъй
като може уверено да се предположи, че кредиторът не би сключил договора за заем без
въпросната клауза, гарантираща вземанията му.
IV. Липсва информация как е Формиран годишния процент на разходите.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
3
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно дефиницията дадена в § 1, т. 1 „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Предвид горното,ищеца счита,че не е достатъчно само формалното посочване на
ГПР в процентно изражение. В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран
годишния процент на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по
смисъла на § 1, т. 1 / и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на
49.9442 %. От съдържанието на договора не може да се извлече дори процента на
договорната лихва, която участва при формирането на годишния процент на разходите, още
по-малко ясно е какво друго се включва в годишния процент на разходите.
Счита,че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
V. Липсващ погасителен план.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът следва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният
договор не отговаря и на това изискване на закона,според ищцовата страна,доколкото към
същия изобщо липсва погасителен план. Най-общо са посочени само брой и размер на
вноските, без яснота как е формирана всяка вноска и каква част от всички задължения по
кредита покрива.
Падежът на вноските също е изключително неясно посочен.
Счита,че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
С оглед изложеното,ищецът моли съда да постанови съдебно решение,с което да:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО,че „Индивидуален договор потребителски кредит
„Хелп кредит плюс" №*** от *** г. е нищожен на някое от твърдените по-горе основания,а
именно на основание чл.26 ал.1 във вр.чл.11 ал.1т.9,т.10,т.11
ДА ОСЪДИ на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД „Хелп Кредит“ АД,
4
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на И. К. И., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** сума в размер 659.00 лева (шестстотин петдесет и девет лева), която
сума представлява сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23
ЗПК) за лихви, такси и неустойки съгласно договора за заем.
Ищецът претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна. Писменият отговор е изготвен от процесуален представител-адвокат
В. Ж. от АК-С..
В писменият отговор, твърденията на дружеството-ответник,са следните:
Ответникът „ХЕЛП КРЕДИТ“АД оспорва исковете.Моли съда да отхвърли предявените
искове ,като неоснователни и недоказани.
Претендира се заплащане на направени деловодни разноски.
Редовно призовани в съдебно заседание,ищецът не се явява.Процесуалният
представител на ищеца е депозирал молба,с която желае да се даде ход в негово
отсъствие.Завява ,че поддържа исковата молба.
Изразява становище по същество. Моли съда да уважи изцяло предявените
искове.Пледира да се заплатят направените деловодни разноски.
Редовно призовано, дружеството ответник, не се представлява в съдебно заседание.
Не представя допълнително писмено становище.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,приема за установена
фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
На 23.06.2021 г., между „Хелп Кредит“ АД, с ЕИК: *** и от И. К. И., ЕГН:
********** е сключен Договор за потребителски кредит № ***, за сумата от 1000 лв.
Кредитът е усвоен, в пълен размер, като длъжникът се е задължил да го погаси изцяло,
съгласно условията, посочени в договора
Заемът е изтеглен по следният начин:
Ищецът е посетил уеб сайта https://helpcredit.eu/, където е влязъл в създадения от него
потребителски профил, защитен с парола. Потребителският профил е индивидуализиран и
персонализиран, тъй като в него се съдържат трите имен, ЕГН, номер лична карта,
постоянен и настоящ адрес, както и контактна информация;
1. След като е влязъл в своя профил ищецът е определил желаната сума, срока за
погасяване и е натиснал бутона „Кандидатствай“;
2. Попълнил е Формуляр за кандидатстване, съдържащ персонална информация - трите
имена, ЕГН, лична карта, както и контактна информация- актуален телефон, актуална
електронна поща), постоянен и настоящ адрес, желаната сума, срока за погасяване и
5
начин на усвояване на сумата. Този етап приключва с натискане на бутон
..Продължи“;
3. След това на екрана се зареждат Общите условия по Договора и Стандартния
европейски формуляр, включително и примерен вариант на това как би изглеждал
Договора за кредит и какво се съдържа в него.
4. Ищецът е натиснал бутон „Подпиши“, с което заявката е пристигнала при ответника за
проверка и одобрение.
5. Информиране на ищеца, че заявката му за кредит е одобрена и сумата е отпусната по
банков път с платежно нареждане №***
Преминавайки през тези стъпки ищецът подробно се запознава с цялата информация
по договора. На няколко различни места посочва, че е съгласен с клаузите по договори и с
търсените такси, лихви и негови задължения. Технически е невъзможно ищецът да не се
запознае с предоставената му информация.
От правна страна:
Относно лихвения процент
В договора изрично е посочено, че годишния процент на разходите е в размер на 49,
94%, както и левовата равностойност на лихвата за ползване на заема.
Изрично в т. 4 е посочено, че лихвата и таксите за предоставяне на кредита остават
непроменени през целия срок на договора. В текста е подчертано изрично,че разходите са
„фиксирани“.
Съдът счита,че не може на това основание да се счита,че сключеният договор за
кредит е недействителен.
Изрично в договора е посочено и, че годишният процент на разходите е в размер на
49,94%, поради което е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Ответното дружество твърди,че видно от представения Договор за кредит -
предоставена е сума в размер на 1000 лева за срок от тридесет дни, с фиксиран лихвен
процент.
Така уговореният годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване
да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С
оглед прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които встъпват, като са ограничени от
повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговорения в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита не
надвишава пет пъти законната лихва, както повелява чл.19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи
на добрите нрави страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва,
размер на възнаградителната лихва. Поради това,съдът счита,че не е налице противоречие
на добрите нрави при определяне на възнаградителната лихва, поради което и не е налице
6
твърдяното основание за нищожност на клаузата.
Договорената възнаградителна лихва е дължимо платена, поради което и предявеният
иск за връщането на тази сума поради начална липса на основание е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Договорната лихва не нарушава нормите нито на ЗЗД, нито на ЗПК. Задължението на
ищеца е лихвоносно, поради което му е начислена и лихва, съобразно договорката между
страните, залегнала в т. 3.4.2 от ОУ по Договора.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити-спазена е
предвидената в закона писмена форма, посочен е общия размер на кредита и условията за
усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, условията за прилагането му,
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
условията за издължаване от потребителя.
Представен е погасителен план, в който посочени информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С договора и общите
условия към него, ищецът е информиран за правото му да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите
суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от договора и
срока, в който може да бъде упражнено.
Според правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в потребителските
договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези
клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма, определяща
изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба, съгласно която
неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и съответно, че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи.
Относно неустойката за забава
Страните разполагат с автономията на волята и свободата на договарянето.
При подписване на договор за заем страните разполагат с автономията на волята и
свободата на договарянето. Страните могат да определят свободно съдържанието на
договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки конкретен случай в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение №
7
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №818/2009 г., II т. о./.
Уговорената неустойка санкционира заемателя за виновно неизпълнение
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице
състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника. Времето, през което ще се
начислява неустойката, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния
длъжник. Забавеното неизпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до
размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от изправното поведение на
длъжника.
Освен обезпечителна и обезщетителна, неустойката може да изпълнява и
санкционираща функция. Чрез тази си функция неустойката стимулира нормалното развитие
на търговските отношения в условията на пазарна икономика. Ето защо направеният от
страните избор относно начина на определянето й не нарушава добрите нрави, нито
принципа на справедливост. Неустойката в конкретния случай съществува не поради
неморалното й формулиране в договора, а главно поради продължителното неизпълнение на
длъжника.
В конкретния случай няма нарушение на добрите нрави, а санкция за неизпълнение
на договорно задължение, предвидена, за да компенсира риска на кредитора и да обезпечи
изпълнението. Неустойката се предвижда, за да дисциплинира длъжника и е израз на
свободата на договаряне. Заемателят е имал възможност и да се откаже от договора, без да
дължи неустойка,а само връщане на главницата. Неустойката не представлява печалба, а
обезщетение за понесен от кредитора риск, като в израз на добросъвестност към клиента и
да е икономически поносимо за него задължението му било разсрочено. Нещо повече,
неустойката не може да се включи в калкулацията на ГПР, защото задължението за
заплащането й е условно и възникването му зависело изцяло от потребителя. В случая не
намира приложение нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Относно записа на заповед
С цел защита правата на потребителя при предоставяне на потребителски кредити,
законодателят в чл. 34, ал. 1 е регламентирал, че кредиторът не може да задължава
потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или
менителница. В конкретния случай е налице изготвен и подписан от страните Договор за
потребителски кредит като в чл. 12 от същия е посочено, че страните се съгласяват
изпълнението на задължението за заплащане на всичко дължимо по договора за заем да бъде
обезпечено от Заемодателя чрез издаване на запис на заповед. Обезпечението се извършва
при съответно прилагане на чл. 34, ал. 2 от ЗПК,. Записът на заповед се връща на Заемателя
след окончателно погасяване на всичко дължимо по договора за заем. За да бъде осъществен
състава на чл. 34, ал. 1 от ЗПК е необходимо кредитора да е задължил потребителя да
гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Такива действия не са били извършвани от кредитора и не са отразявани в текста на
8
сключеният договор,твърди дружеството ответник.
В конкретната хипотеза, въобще не става ясно от къде ищецът е сметнал, че
кредитора е задължил потребителя да подпише записната заповед, след като няма никакви
данни договора за потребителски кредита да е бил подписан под някакъв натиск. Той е бил
подписан доброволно с всички последици произтичащи от това, поради което считаме, че в
процесния случай не е осъществен състава на чл. 34, ал. 1 от ЗПК
С оглед изложеното,съдът счита,че следва да се отхвърлят предявените от ищеца
искове,като неоснователни и недоказани.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,дружеството-ответник има право да получи направените
деловодни разноски.
Направените деловодни разноски от дружеството-ответник са в размер на 408
лева,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,видно от представените
доказателства.
С оглед изложеното,съдът счита,че ищецът следва да заплати в полза на
дружеството-ответник,направените деловодни разноски в размер на 408 лева.
Направените от ищеца разноски,с оглед изхода на делото,следва да останат за негова
сметка,така както са направени.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за ПРИЗНАВАНЕ за установено в отношенията
между страните от И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** и ХЕЛП КРЕДИТ АД с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от М.Р.С., сключеният
между тях „Индивидуален договор потребителски кредит „Хелп кредит плюс" №*** от ***
г е нищожен,на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД,във вр.чл.11 ал.1 т.9 т.10 и т.11 от
ЗЗП,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за ОСЪЖДАНЕ, на основание чл.55 ал.1пр.1 от ЗЗД,
на ХЕЛП КРЕДИТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано
от М.Р.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** ,сумата
659 лева (шестстотин петдесет и девет лева), която сума представлява сбор на заплатени без
основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК) за лихви, такси и неустойки
съгласно,сключеният между страните Индивидуален договор потребителски кредит „Хелп
кредит плюс" №*** от *** г , ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда-05.12.2023година до окончателното изплащане на вземането,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
9
ХЕЛП КРЕДИТ АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от
М.Р.С.,сумата в размер на 408 лв.(четиристотин и осем лева),представляващи деловодни
разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
10