Определение по дело №1122/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2522                                     05.07.2019 г.                              Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                           ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 5 юли                                                                 2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 1122 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от „Изи Финанс” ЕООД, в която твърдят, че на 18.12.2017 г., сключили в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 193291. Договора бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записвал, като отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответника бил посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: **********@*****.***. Активиращия код бил 1548.

Сочат, че етапите за сключване изисквали множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно, ответникът знаел в какво правоотношение встъпва.

По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин.

До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба нямало постъпили плащания.

Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора и подаденото заявление сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово, на каса на „Изи пей" АД. Доказателство за това била  представената разписка.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница било разсрочено на 14 броя вноски за периода 17.01.2018 г. - 16.06.2018 г. Сочат, че дължима е цялата сума, а именно за периода от следните месеци: 17.01.2018 г. - 16.06.2018 г. в размер на 400.00 лв.

При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него годишния лихвен процент бил в размер на 40.15 %. Дължима за периода 18.12.2017 г. - 16.06.2018 г. била в размер на 46.22 лв.

Съгласно чл. 3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечал вземането по кредита, той дължал неустойка. Тя се начислявала след изтичане на срока по чл. 3, като ставала изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Размера й се определял на база на икономически критерии и била индивидуално определена за всеки договор за заем. С цел финансово облекчение за длъжника вземането било разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежирала на отделна дата, цялото вземане било с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителят бил подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Сключвайки договора чрез въвеждане на получения от него код той се бил съгласил с това обстоятелство. Сочат, че неустойката е в размер на 20.77 лв., на вноска. Претендираните вноски били за периода: 17.01.2018 г. – 16.06.2018 г., като общата сума била в размер на 124.62 лв.

Твърдят, че са правили опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Вследствие на което, депозирали пред Районен съд Стара Загора заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него било образувано ч.гр.д. № 5462/2018 г. По същото била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил открит на постоянен и настоящ адрес, нито бил установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.

Сочат, че към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 570.84 лв., от които: 400.00 лв., главница по предоставения кредит, 46.22 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 18.12.2017 г. - 16.06.2018 г., 124.62 лв., представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират направените в заповедното и настоящо производство разноски.

Молят съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника Р.М.П. с ЕГН **********, че дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Борислав Николчев чрез юрк. А. Г. сумата от 570.84 лв., от които: 400.00 лв., главница по предоставения кредит, 46.22 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 18.12.2017 г. - 16.06.2018 г., 124.62 лв., представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума, за което имало издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5462/2018 г. на РС Стара Загора, 2 с-в.

Молят съда, да осъди ответника да заплати направените и присъдените разноски в заповедното производство в следния размер: 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 25.00 лв.

Молят съда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника да заплати направените от дружеството разноски в настоящото производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

В условията на евентуалност молят да се постанови решение при признание на иска или неприсъствено решение.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника Р.М.П..

 

         От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5462/2018 г. по описа на СтРС  съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В тежест на ищецът е да докаже, че действително е предоставил заем на ответника в размер на 400 лева през 2017 г.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

           

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 193291 от 18.12.2017 г.; Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД; Коресподенция по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние – 8 бр.; Копие от лична карта на кредитополучателя /ответник по делото/; Диск със записа на разговора, с който ответника потвърждава сключването на договора.

 

          ПРИЛАГА ч.гр.д. № 5462/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на процесуалния представител на ответното дружество, по силата на което да се сдобие с информация от мобилния оператор относно самоличността на титуляра на мобилния номер **********, използван от ответника по настоящото дело при сключване на договора за предоставяне на кредит от разстояние № 193291 от 18.12.2017 г.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение след внасяне на ДТ.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 8.10.2019г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните.

        

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

         Разпореждането не подлежи на обжалване.   

        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: