РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Б.град, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101422 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно
наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, сграда 6, представлявано от **** - законни представители против И. Б.
М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б.град, ул. „****.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от следните договори, както следва: договор за мобилни услуги от 31.12.2018г.
с предпочетен номер ++359*********; Договор за лизинг от 31.12.2018г. за устройство марка
XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue, Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг от
14.01.2020г. за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black. Поддържа, че ответникът не
изпълнил задълженията си по посочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг,
като не бил заплатил в срок дължимите суми за потребените мобилни услуги, абонаментни
такси и лизингови вноски. Навежда, че предвид неплащането в срок на цената на
потребените мобилни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски, начислил и неустойки
по процесните договори. Навежда, че за претендираните суми по ч. гр. д. № 314/2022г. на
РС – Б.град е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител, оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. В тази връзка оспорва ищецът да е осъществявал доставка на
мобилни услуги и съответно ответникът да е ползвал същите. Навежда, че исковете се
основавали на неравноправни и нищожни клаузи.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
1) иск за сумата от 51,21 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен период
20.02.2020г. - 19.06.2020г. по Договор за лизинг от 31.12.2018г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB
Dual Blue;
2) иск за сумата от 37,57 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
1
услуги за отчетен период 20.02.2020г. - 19.04.2020г.,
3) иск за сумата от 109,27 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение
на задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на
основание раздел III, чл. 2 от споразумението;
4) иск за сумата от 74,55 лв., представляващи разликата между цената на устройството
XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг с предпочетен номер ++359*********, които суми са дължими по
Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********;
5) иск за сумата от 145,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 05.01.2020г. - 04.04.2020г.;
6) иск за сумата от 89,71 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на
основание раздел IV, чл. 2 от споразумението;
7) иск за сумата от 80,29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период
05.01.2020г. - 04.06.2020г., дължими по Договор за лизинг от 14.01.2020г. към
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black;
8) иск за сумата от 131,44 лв., представляващи разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен
номер ++359********* за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black, които суми са дължими
по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********;
9) иск за сумата от 42,48 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период
05.01.2020г. - 04.06.2020г. по Договор за лизинг от 14.01.2020г. с предпочетен номер
++359********* за базови аксесоари;
Съдът смята, че правната квалификация на предявените искове е следната:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно следните вземания: за
сумата от 37,57 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 20.02.2020г. - 19.04.2020г.; 74,55 лв., представляващи разликата между
цената на устройството XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен номер
++359*********, които суми са дължими по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; 145,86 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
05.01.2020г. - 04.04.2020г.; 131,44 лв., представляващи разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за
лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black,
които суми са дължими по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ - относно следните вземания: за сумата от
51,21 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен период 20.02.2020г. -
19.06.2020г. по Договор за лизинг от 31.12.2018г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue;
80,29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. -
04.06.2020г., дължими по Договор за лизинг от 14.01.2020г. към Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black; 42,48 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за отчетен период 05.01.2020г. - 04.06.2020г. по Договор за лизинг от 14.01.2020г. с
предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно следните вземания: за сумата
от 109,27 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението
2
за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел III,
чл. 2 от споразумението; 89,71 лв., представляващи неустойка, начислена поради
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани
услуги на основание раздел IV, чл. 2 от споразумението.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 294 от 04.03.2023г. по ч. гр. д. №
314/2022г. на Районен съд – гр. Б.град. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
2.1. Относно установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Уважаването на разглежданите искови претенции е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения,
породени от процесните договори за далекосъобщителни услуги и допълнителни
споразумения към тях, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни
услуги, а ответникът – на потребител на мобилни услуги; 2/ реалното предоставяне от ищеца
на ответника на мобилни услуги за посочения период; 3/ настъпване на падежа на
задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване
на мобилните услуги; 4/ размера на цената на мобилните услуги и 5/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да
проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на мобилните услуги, ищцовото дружество
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
облигационно отношение, породено от процесните договори за далекосъобщителни услуги,
по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът -
на потребител.
Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало
реално предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за процесния период. В тази
връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на мобилните услуги, ищцовото дружество е представило следните фактури: №
**********/20.03.2020г.; копие на фактура № **********/20.04.2020г.; копие на фактура с
№ **********/05.02.2020г.; копие на фактура с № **********/05.03.2020г.; копие на
фактура с № **********/05.04.2020г.; копие на фактура с № ********** за отчетен период
от 20.03.2020г.- 19.04.2020г.; копие на фактура с № ********** за отчетен период от
05.03.2020г.-04.04.2020г.; Детайлизирана справка за потреблението на предпочетени номера
++359********* и +359*********.
От съдържанието на всичките фактури става ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а
за получател на услугите – ответникът, като фактурите не са подписани за получател.
3
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
разглежданите искове.
Аргументите за този извод са следните:
От съдържанието на общите условия /ОУ/ на ищеца за взаимоотношенията му с
потребителите на мобилни телефонни услуги /чл. 23, б. "б"/ претендираните от ищеца като
незаплатени и падежирали преди прекъсването на изходящите обаждания на ответника
месечни абонаменти се дължат авансово, т. е. същите следва да се предплащат ежемесечно
от потребителя, за да му се осигури през следващия месец от страна на ищцовото дружество
достъп до услугите, за които е бил сключен индивидуалният договор за мобилни услуги. В
тази месечно дължима абонаментна такса се включват разходите на ищеца за поддръжка на
мрежата. Няма доказателства същата да е била предплатена, както и да е заплатена в 18-
дневен срок, според чл. 27 от ОУ, приложими към договора. За точно изпълнение на
последния е необходимо първоначално изпълнение от страна именно на ответника и едва
като последица от това се поражда корелативното задължение на ищеца за изпълнение чрез
предоставяне на достъп и услуги в мрежата на мобилния оператор. Доколкото се установи
към процесния период съществуваща и валидна облигационна връзка по силата на
сключените между страните договори и, отделно от това, не се доказа валидно изпълнение
на първичното авансово парично задължение от страна на ответника съобразно
доказателствената тежест за установяване на този факт, която е негова, се налага да се
направи извод за дължимостта на въпросните такси поради неизпълнение на това парично
задължение в посочените в исковата молба размери.
За пълнота на изложението по отношение на тази искове следва да се изтъкне, че доводите
на особения представител, че исковете се основавали на неравноправни и нищожни клаузи,
са неоснователни. В тази връзка е необходимо да се посочи, че разпоредбите на Закона на
потребителския кредит не се прилагат по отношение процесните договори за мобилни
услуги, тъй като нормите на този специален закон имат действие единствено за договорите
за потребителски кредити. В този смисъл няма изискване размерът на шрифта на договорите
за мобилни услуги да е не по-малък от 12. Отделно от това представените копия от
процесните договори за мобилни услуги са с шрифт, който е четлив.
В обобщение се налага крайният извод, че исковете, касаещи претендираните месечни
абонаментни такси и получени мобилни услуги по процесните договор за мобилни услуги се
явяват основателни поради наличието на всички законови предпоставки, включени във
фактическия състав, пораждащи тези вземания.
2.2. Относно установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ.
Основателността на тези искове е предпоставена от едновременното наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
процесните договори за лизинг, по силата на които ищецът има качеството на лизингодател,
а ответникът – на лизингополучател; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответника на
вещите по лизинговите договори - мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual
Blue и мобилно устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black; 3/ размера на претендираните
лизингови вноски, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за
заплащане на лизинговите вноски.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да
проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Установено е пълно и главно от страна на ищеца с представените договори за лизинг от
31.12.2018 г. и от 14.01.2020г., подписан от ответника, че лизингодателят-ищец е предал на
лизингополучателя-ответник лизингованите вещи, заедно с необходимите принадлежности,
4
технически изправна и във вид годен за употреба, още при сключването на договорите,
видно от чл. 4 от същите. В този смисъл е налице доказано пълно и точно изпълнение на
неговите задължения по облигационните връзки, създадени между страните по силата на
лизинговите правоотношения. В подкрепа на това е и обстоятелството, че за значителен
период от срока на договорите след сключването му ответникът доброволно е изпълнявал
насрещните си парични задължения за заплащане на лизинговите вноски. От друга страна,
не се твърди, а и не се установява насрещно от ответника, той да е върнал доброволно в
срока на договора получената от него лизинговите вещи – два мобилни телефони, при което
обстоятелство не би дължал заплащане на непадежиралите към онзи момент лизингови
вноски. В същото време така сключените договори са падежирали, съгласно уговорените в
тях срокове, т. е. вещите са била във владение на лизингополучателя до края на срока му. С
оглед това се налага изводът, че е било породено и съществуващо във времето задължението
на ответника за заплащане на всяка от оставащите до края на тези срокове вноски, което той
не е изпълнил съгласно уговореното. По делото не се установява, ответникът да е бил
заплатил всички лизингови вноски. При това положение претенциите за незаплатените
лизингови вноски следва да се уважат.
2.3. Относно установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Основателността на неустоечната претенция предполага: 1/ наличието на валидна
уговорка, постигната между ищеца (доставчик на мобилни услуги) и ответника (потребител
на мобилни услуги), в качеството им на страни по твърдените договори за мобилни услуги и
договор за лизинг за дължимост от страна на ответника на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите; 2/ размер на претендираните неустойки; 3/ настъпване на
падежа на задължението за заплащането на неустойките, и 4/ липса на погасяване на
неустоечното задължение.
В разглеждания казус не е изпълнено първото от така очертаните изисквания.
Неустойката, претендирана от ищеца, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в
процесните договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, според
която: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която
и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на срока на договора.“
Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността ѝ.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
5
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани
правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж.
Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението
и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка
за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр.
д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т.
о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.
– и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при
който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената
между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за
нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната
неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно
обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което
противоречи на добрите нрави.
Затова исковете, до които се отнасят неустойките, са неоснователни и като такива
подлежат на цялостно отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
6
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 299,44 лв. и в
исковото производство в общ размер на 913,88 лв.
Заедно с това в настоящия съдебен акт следва да бъде постановено ищецът да внесе по
сметка на РС-Б.град още 100 лв., представляващи възнаграждение на особения представител
на ответника И. Б. М. - адв. С. А. за процесуалното представителство пред РС-Б.град.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б.град, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че И. Б. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Б.град, ул. „**** дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с
предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, сграда 6, представлявано от **** - законни представители,
следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 294 от
04.03.2023г., издадена по ч. гр. д. № 314/2022г. на Районен съд – гр. Б.град, а именно:
- 51,21 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен период 20.02.2020г. -
19.06.2020г. по Договор за лизинг от 31.12.2018г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до окончателното погасяване.
- 37,57 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 20.02.2020г. - 19.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до окончателното
погасяване.
- 74,55 лв., представляващи разликата между цената на устройството XIAOMI Redmi S2
32GB Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за
лизинг с предпочетен номер ++359*********, които суми са дължими по Допълнително
споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до окончателното погасяване.
- 145,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.01.2020г. - 04.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до окончателното
погасяване.
- 80,29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. -
04.06.2020г., дължими по Договор за лизинг от 14.01.2020г. към Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до
окончателното погасяване.
- 131,44 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен номер
7
++359********* за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black, които суми са дължими по
Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до окончателното погасяване.
- 42,48 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. -
04.06.2020г. по Договор за лизинг от 14.01.2020г. с предпочетен номер ++359********* за
базови аксесоари, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2022г., до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, сграда 6, представлявано от **** - законни представители, предявени против И. Б. М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б.град, ул. „****, с които се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 294 от
04.03.2022г., издадена по ч. гр. д. № 314/2022г. на Районен съд – гр. Б.град, а именно:
- 109,27 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението
за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел III,
чл. 2 от споразумението.
- 89,71 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел IV,
чл. 2 от споразумението.
ОСЪЖДА, И. Б. М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б.град, ул. „**** да заплати на
"ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сграда 6, представлявано от
**** - законни представители следните суми:
- 299,44 лв. /двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д.
№ 314/2022г. на РС – гр. Б.град), и
- 913,88 лв. /деветстотин и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
1422/2022г. на РС – гр. Б.град).
ПОСТАНОВЯВА ищецът "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, сграда 6, представлявано от **** - законни представители в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да внесе по сметка на РС-Б.град още 100 лв., представляващи
възнаграждение на особения представител на ответника И. Б. М. - адв. С. А., АК-Б.град,
вписана под № 3206 в НРПП за процесуалното представителство пред РС-Б.град по гр.д. №
1422/2022г. по описа на РС Б.град.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б.град в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
8