РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Пловдив, 29.08.2017год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, І състав в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията, адм. дело № 247 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК във
връзка с чл. 71 от Закона за водите.
2. Образувано е по жалба на “В.К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Разрешително № 33740193 от 18.11.2016 г., за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от М.М.,
изпълняващ функцията на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, Пловдив, ул. Янко Сакъзов 35.
Жалбоподателят
счита оспореното разрешение за постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закони.
Твърди
се, до края на 2015г., бенефициенти на средствата по европейските проекти за
изграждане и модернизиране на пречиствателни станции са съответните общини,
поради което не е могло да реализира самостоятелно необходимите действия по
създаването на нови схеми за отстраняването на азот и фосфор. В този смисъл, по
независещи от него причини, не е възможно да постигне посочените в
разрешителното норми на индивидуални емисионни ограничения. В тази насока се
твърди, че Община Карнобат има подготвен
проект и съответен терен за изграждане на пречиствателна станция, който
до момента не е осъществен.
Тези
факти и обстоятелства според жалбоподателя, не са съобразени от
административния орган, поради което в разрешителното са заложени стойности на
емисионни ограничения, които не е възможно да бъдат постигнати без наличие на
пречиствателно съоръжение, което следва да бъде изградено от общината.
Възразява
се също така, че неправилно в административния акт е посочено, че дружеството е
собственик на канализационната система на гр. Карнобат, която всъщност е
публична общинска собственост.
Иска се
оспореното разрешение да бъде отменено изцяло, като се присъдят сторените
разноски по производството.
3. Директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, Пловдив, ул. Янко Сакъзов 35, чрез процесуалния си
представител гл. юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна.
От страна на ответника не се
спори, че собственик на канализационната мрежа на гр. Карнобат е Община Карнобат,
както и че понастоящем, липсва изградена пречиствателна станция за отпадъчни
води на гр. Карнобат.
Според
ответния административен орган, “В.К.” ЕАД стопанисва и експлоатира
канализационната мрежа на гр. Карнобат, поради което погрешното му вписване,
като собственик на канализационната система на гр. Карнобат ( каквато всъщност
няма) не е нарушение, което да има за последица незаконосъобразност на
административния акт.
Сочи
се, че изискванията за заустване на отпадъчни води са установени в Наредба № 6 от 09 .11. 2000 г. за
емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти,
поради което индивидуалните емисионни ограничения, които в
условията на обвързана компетентност се определят от административния орган в
разрешителните, не могат да бъдат по-малко строги от тези предвидени в
подзаконовия нормативен акт, т.е. във всички случаи, административния орган е длъжен
да приложи нормативния акт.
Съответно,
според Наредба № 7 от
14 .11.2000 г. за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места,
лицата които експлоатират канализационните мрежи на населените места и/или
пречиствателни станции, са длъжни да определят за всеки абонат, норми на
допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни
води. Такова условия е поставено и спрямо жалбоподателя в издаденото му разрешително.
В контекста на тези съображения,
ответника счита възведените в жалбата възражения за изцяло неоснователни,
поради което иска, тя да бъде отхвърлена изцяло.
ІІ. За допустимостта:
4. Процесното Разрешително на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, Пловдив е оспорено в предвидения за
това процесуален срок при наличието на правен интерес, поради което жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
5. Спор по фактите между страните
не се формира.
Дружеството
е било титуляр на Разрешително
№ 33150007 от 11.05.2009 г., за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, относно канализационната мрежа на гр. Карнобат, срока
на което е изтекъл на 11.05.2015 г.
При това положение от “В.К.” ЕАД
е подадено Заявление ПВОЗ-91 от 25.11.2015 г. за издаване на
разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1 от ЗВ/л.156/.
С оглед констатирани недостатъци
по същото, от страна на дружеството е подадено второ Заявление за издаване на
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води от 11.02.2016 г./л.122/, към което са приложени :
- Решение № БС-84-ПР от 26.11.2012
г. на Директора на РИОСВ, Бургас, да не се извършва оценка на въздействието
върху околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане и рехабилитация
на ВиК мрежа, включително колектори гр. Карнобат и обслужващ път за
пречиствателна станция за отпадъчни води Карнобат“ ;
- Решение № БС-142-ПР от
29.10.2010 г. на Директора на РИОСВ, Бургас, да не се извършва оценка на
въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане на
пречиствателна станция за отпадъчни води гр. Карнобат“ ;
6. С оглед извършването на преценка на искането по критериите, предвидени
в чл. 62, ал. 1 от ЗВ, от страна на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е поискано
при условията на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, Директора на регионалната
инспекция по околната среда и водите, Бургас да извърши проверка на относимите
във случая обстоятелства.
В отговор от
Директора на РИОСВ, Бургас е постъпило становище изх. № ВОД-471(1) от
10.08.2016 г.
7. Съответно от Директора на БД
„ИБР“, Пловдив е извършена необходимата съобразно правилото на чл. 62, ал. 1 от
ЗВ преценка, обективирана съобразно изискването на чл. 62, ал. 6 н писмен
документ с изх. № ПВ 03-91/2015 от 12.10.2016 г.
Крайният
резултат е, че преценката е положителна по отношение на Плана за управление на речните
басейни в Източнобеломорски район, утвърден със Заповед № РД-292 от 22.03.2010
г. на министъра на околната среда и водите и въз основа на нея се открива
процедура по издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект
за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект
„Канализационна мрежа“ гр. Карнобат.
На
интернет сайта на БД „ИБР“, Пловдив на 12.10.2016 г., е публикувано Съобщение
за публично обявяване относно издаването на разрешително за ползване на воден
обект.
Съответно,
с писмо от Община Карнобат, дирекцията е уведомена, че съобщение за издаване на
разрешително за ползване на воден обект е обявено публично в центъра за
административно обслужване в община Карнобат , както и в сградата на кметство
с. Сигмен и е публикувано в местния вестник „Карнобатски глас“.
В този
хронологичен порядък от действия и актове на администрацията, от М.М., изпълняващ функцията на
Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Пловдив е издадено
процесното Разрешително
№ 33740193 от 18.11.2016 г., за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води.
8. С Решение № РР – 3001 от
19.12.2016 г., Директора на БД „ИБР“, Пловдив е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в Разрешително
№ 33740193 от 18.11.2016 г., като израза „ от датата на влизане в сила на
разрешителното“ е редактиран на „ 1. за показателите общ азот и общ фосфор – до
шест месеца след изграждане и въвеждане в редовна експлоатация на ГПСОВ на град
Карнобат ; 2. за всички останали показатели – от датата на влизане в сила на
разрешителното“
Това решение е обжалвано по
съдебен ред от неговия адресат, като след това жалбата е оттеглена и с
Определение № 322 от 14.02.2017 г., производството по адм. дело № 321 по описа
на Административен съд Пловдив е прекратено.
9. В хода на съдебното
производство е изслушано заключение по назначена съдебно счетоводна експертиза,
относно отразяването на канализационни съоръжения по Баланса на Община Карнобат
и съответно в Отчета за финансовото състояние на “В.К.” ЕАД. Съответно,
констатацията на вещото лице е че такива съоръжения са заведени по Баланса на
общината, респективно по Отчета за финансовото състояние на дружеството, такива
не са установени.
По
отношение на въпроса за титуляря на правото на собственост върху
канализационната мрежа на гр. Кричим каза се, спор между страните не се
формира.
10. Изслушана е и съдебно
техническа експертиза, в заключението по която, вещото лице е посочило, че относно
индивидуалните емисионни ограничения посочени в процесното разрешително, това
са изисквания към отпадъчни води след селищни пречиствателни станции, които
заустват в чувствителни зони, по смисъла на Наредба № 6 от 09 .11. 2000 г.
Според вещото лице, посочените в
разрешителното индивидуални емисионни ограничения, биха могли да бъдат
достигнати с определянето по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 6 от
09 .11. 2000 г., на ограничения към изпусканите отпадъчни води на промишлените
предприятия, които заустват опасни вещества в градската канализация, доколкото
в случая тя не разполага с пречиствателна станция. В тази насока е необходимо
да се локализират предприятията, изпускащи води с опасни емисии на азот и
фосфор над емисионните норми, установени в Наредба № 6 от 09 .11. 2000 г. и да
се предвидят локални пречиствателни станции, преди заустване на отпадните им води.
11. Представи се по делото Договор
№ Д-24-4 от 25.02.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, сключен между Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от “В.К.”
ЕАД, представлявана от В.Ч.и“В.К.” ЕАД, сключен на основание чл.198п, ал. 1 във
връзка с чл. 198о от ЗВ.
В чл.
4.1, б. а от Договора е установено, че от името на своите членове, Асоциация по
ВиК предоставя на Оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и
експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи при спазване
изискванията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда.
Съответно
в чл. 4.1, б. б от Договора е пояснено, че „....За избягване на съмнение, освен
ако действащото законодателство предвижда друго, публичните активи остават
собственост на съответните членове на АВиК за целия срок на Договора, както и
след неговото прекратяване....“.
Най
сетне, на чл. 4.4, б. а от Договора е предаден статута на потвърждение, че
всички публични активи, включени в Приложение № I към дата на влизане в сила на Договора, са предоставени на Оператора за
ползване.
Договора
е в сила от 01.04.2016 г., а действието му е уговорено за срок от 15 години.
С
оглед, установяване наличието на съответни правомощия и компетентност за
административния орган, по делото се представиха Заповед № РД-652 от 15.01.2016
г. на Министъра на околната среда и водите, с която М.М., на длъжност Началник
Отдел „Планове за управление на водите“ в Дирекция „Планове и разрешителни“ е
персонално упълномощен, в случаите на отсъствие по обективни причини на
Директора на БД „ИБР“, да изпълнява неговите правомощия в пълен обем.
Представен е и болничен лист издаден от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, относно
отпуск по болест на титуляря на длъжността Семерджиев, за периода 12.11.2016г.
до 25.11.2016 г.
ІV. За правото:
12. Според изрично заявената от законодателя в чл. 2 от
ЗВ цел на регулирането на обществените отношения с предмет - собствеността и управлението на
водите на територията на Република България, като общонационален неделим
природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения е да се осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото
и за опазване на здравето на населението.
Ето защо, в чл. 62 от ЗВ е предвидено, че при издаване на
разрешение за ползване, компетентният административен орган преценява искането
в тази насока, като съобразява: предвижданията на влезлите в сила планове за
управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и
придобити права, в това число нуждите на населението от района на
водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда,
регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за
изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни
ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество
с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на
искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б -
156ж. Изричното изискване на закона е тази преценка да е писмена.
13. Според, чл. 60, ал. 1 от ЗВ, за откриване на процедура за издаване на разрешително,
кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната
среда и водите, като във връзка с чл. 59, ал.1, т. 4 от ЗВ, следва да се
посочат индивидуализиращите белези на титуляря на разрешителното. Съответно,
според чл. 60, ал. 2,
т. 3 от ЗВ, към заявлението трябва да се приложи документ,
удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със
собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване“ - когато
водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на
съществуващи съоръжения;
Най - сетне, според чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от
08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, разрешителното по чл. 8
се издава въз основа на заявление, подадено от лице - титуляр на
разрешителното, което ще зауства отпадъчни води в повърхностни води и ще
изпълнява условията в разрешителното, а според чл. 9, ал. 3, т. 2 от същата
Наредба, извън случаите по ал. 2,
лицето по ал. 1 е собственикът/собствениците или лицето, което има учредено право на ползване
на обекта/курсива мой/, който
формира отпадъчни води в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква
„б" от Закона за
водите..
14. Казано с други думи, съществения
релевантен факт, който трябва да бъде еднозначно и несъмнено установен в
административната процедура е лицето, което титуляр на правата и задълженията,
произтичащи от съответното разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни вози в повърхностни води.
Това в конкретния случай, според цитираните нормативни
текстове може да бъде собственикът/собствениците
или лицето, което има учредено право на ползване на обекта.
По отношение на факта, че по силата на Договор
№ Д-24-4 от 25.02.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, “В.К.” ЕАД разполага правото на ползване на обекта, спор между страните
не се формира.
Това именно дружеството е
посочено с всички индивидуализиращи го белези в процесното Разрешително № 33740193 от
18.11.2016 г., като титуляр на произтичащите от него права и
задължения.
Това ще рече, че нормативно
установеното изискване е впълнота осъществено.
От обстоятелството, че всички
данни за титуляря са вписани в таблица, обозначена като „Данни за собственика
на канализационната система“, не следва извод, че процесното разрешително е
издадено при съществено нарушение на закона. Това е така, защото с разрешителното
не се установява и определя, носителя на вещното правото на собственост върху
канализационната мрежа или канализационната система, а конкретното лице, на
което се предоставят правата да осъществява една също така конкретна,
нормативно уредена дейност.
15. Що се отнася до второто от
възраженията на жалбоподателя, необходимо е да се съобрази следното :
Но основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от ЗВ/действаща понастоящем редакция/ е
издадена Наредба № 6 от 09 .11. 2000 г. за емисионни
норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти, като според очертания в чл. 1, ал. 1 от същата,
кръг от регулирани обществени отношения,
подзаконовия нормативен акт урежда емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
В този контекст, в Глава Втора от
Наредбата са установени правилата относно емисионни норми за допустимото
съдържание на някои опасни вещества в отпадъчните води от промишлени
предприятия, зауствани във водни обекти ; в Глава трета са установени правилата относно емисионни норми за
допустимото съдържание на някои вредни вещества в отпадъчните води след
селищните пречиствателни станции ; Глава Четвърта обема правилата относно
емисионни норми за отпадъчни води от някои промишлени сектори, зауствани във
водни обекти, а в Глава Пета са установени правилата за осъществяване на
мониторинг.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ 6 от 09 .11. 2000 г., индивидуалните емисионни
ограничения в разрешителните за ползване на водни обекти за заустване на
отпадъчни води не могат да бъдат по-малко строги от емисионните норми по тази наредба.
16. С оглед конкретиката на текущия
казус, следва да се приеме, че при издаване на процесното разрешително, административния
орган е приложил точно материалния закон.
Каза се
в предходното изложение, според назначеното по делото вещо лице по съдебно
техническата експертиза, посочените в оспореното разрешително индивидуалните
емисионни ограничения са съответствие с изисквания относно допустимото
съдържание на някои вредни вещества в отпадъчните води след селищните
пречиствателни станции, установени в Глава Трета от Наредба № 6 от 09 .11. 2000 г.
При
това положение, административния орган е спазил и правилото, възведено в чл. 3,
ал. 1 от Наредбата, като не допуснал ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води при условия, по-малко строги от емисионните норми
по Наредбата
В
случая, експерта е констатирал, че посочените в разрешителното индивидуални емисионни
ограничения, биха могли да бъдат достигнати с определянето по Приложение № 2
към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 6 от 09 .11. 2000 г., на ограничения към
изпусканите отпадъчни води на промишлените предприятия, които заустват опасни
вещества в градската канализация, доколкото в случая тя не разполага с
пречиствателна станция.
В тази насока, според чл. 7, ал. 1
от Наредба № 7 от 14 .11.2000 г. за условията и
реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи
на населените места, лицата, които експлоатират
канализационните мрежи на населените места и/или селищните пречиствателни
станции, определят конкретно за всеки абонат норми за допустимото съдържание на
замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води.
Съответно, според
чл. 8, т. 1 от Наредба № 7 от
14 .11.2000 г., при определянето на нормите по чл. 7 лицата,
които експлоатират канализационните мрежи на населените места и/или селищните
пречиствателни станции, в зависимост от конкретните условия трябва да се
съобразяват с разрешителното за заустване на отпадъчните води
от канализационната мрежа на населеното място или от селищната пречиствателна
станция във водния обект;
17. Очевидно,
независимо от обстоятелството, че в гр. Карнобат, все още не е осъществена
пречиствателна станция за отпадъчни води,
посочените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения могат да
бъдат спазени, при положение че дружеството жалбоподател осъществи правомощията
си и изпълни точно задълженията си по Наредба № 6 от 09 .11. 2000
г. и Наредба № 7 от 14 .11.2000 г.
18. От изложеното до тук следва, че обжалвания
административен акт е постановен при наличие на съответната компетентност за
издалият го административен орган, като властническото волеизявление е надлежно
обективирано в изискваната от закона форма. При извършената служебна проверка,
не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закони. Осъществена е впълнота целта, която закона преследва при издаването на
актове от категорията на процесното разрешително.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “В.К.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, срещу Разрешително № 33740193 от 18.11.2016 г., за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
издадено от М.М., изпълняващ функцията на Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, Пловдив, ул. Янко Сакъзов 35.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :