Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 244        Дата   17.08.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски  състав 

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  22.юли  2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №   242/ 2020   г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на   Г.А.М. ЕГН:**********,представляван  от пълномощника си адвокат К.Г. *** против  Решение  № 100 от 20.02.2020 г.,постановено от Пловдивският  окръжен съд по  търг.дело № 559/2019 г по описа на съда.

По силата на  обжалваното решение   съдът  е уважил  иска по  чл.422,ал.1  ГПК, като е признал за  установено по отношение на   Г.А.  М. ЕГН :**********,че  дължи  на  П.  Н.  Н. ЕГН:********** сумата  70 000 лева / седемдесет хиляди лева/,дължима по запис на заповед, издаден от  Г.  А.М. на  11.05.2007 г., с който се е задължил безусловно  и неотменимо в полза на П.  Н.Н. да плати сумата от 70 000 лева, при предявяване на записа до дата  11.11.2015 г., с клауза „ без протест и  разноски“,ведно  със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на заявлението  пред Районен съд –Пловдив-08.11.2018 г. до окончателното й  заплащане, за  което  ищецът П.Н.Н. се е снабдил със Заповед за изпълнение №10088 от 21.11.2018 г. по  ч. гр.д.№ 17787/2018 г. на РС- Пловдив.

 

Във   въззивната жалба   се  поддържа оплакването,че  съдът не е  съобразил забраната за  определяне на  падежи на един менителничен ефект по  друг начин  и конкретно  недопустимо е определянето на последователни падежи.  Според  жалбоподателя  записа на заповед е  нищожен,тъй като съдържа два падежа – дължими до 11.11.2015 г.,както и израза ,че  платим на предявяване.. Паодежът на зипаса на заповед трябва да бъде определен ясно,така че да не буди  съмнение и  да не дава основание за различно  тълкуване При условияа  на  евентуалност,ако съдът приеме, че  записа на заповед е валиден,то менителничният ефект   е погасен с изтичането  на кратката тригодишна давност

Ответникът по въззивната жалба П.Н.Н. чрез пълномощника  адвокат М.С.,съгласно който  поцесният запис на  заповед е  с падеж на предявяване и гой е ясно  определен. Развива доводи, че менителничният ефект е валиден и  не е погасен по давност.  Претендира да се постанови  въззивно решение по същество, с което  да се потвърди обжалваното  решение.

  Пловдивският  апелативен съд  след преценка на изложените във въззивната жалба  оплаквания  и  доводи, приема за  установено следното:

   Предявеният иск е установителен с правно основание чл.4  422,ал.1  ГПК  във вр. с чл.417 т.10 ГПК и чл.535  ТЗ.

   Най-първо  трябва да се  разгледа възражението на ответника по чл.486,ал.2 ТЗ, че  процесният запис на заповед  е нищожен, тъй като в него са посочени  два  падежа.

Оригиналът на   записа на  заповед ,издаден на 11.05.2007 г. от издателя  Г.А.М.  на ПРС –л.4 от същото. В него  е отразено волеизявлението на издателя  Г.М.,че  „ неотменимо и  безусловно се задължава при предявяването на този  запис да  плати  в срок до 11.11.2015 г. сумата  70 000 лева в полза на П.Н.Н.. В записа не са посочени два падежа,а един единствен падеж ,определен  по чл.486,ал.1 т.1  ТЗ- запис на заповед на  предявяване в срок до 11.11.2015 г. Така посочения падеж на предявяване нито е неясен, нито е двусмислен,поради което не се нуждае от тълкуване на волята на издателя.

 

 По всичко личи, че само за   издателя на  менителничния  ефект не е станало  ясно  собственото му  волеизявление, с което  „безусловно и  неотменимо“ се е задължил да  плати в срок при предявяване  на процессният запис на заповед до 11.11.2015 г сумата от 70 000 лева..  Никаква  неяснота няма  и съдът приема изцяло  становището на първия съд, че  процесният запис на заповед е с падеж на предявяване, като  единствената особеност в случая е, че  срокът на предявяване е по-дълъг  от едно  година –до 11.11.2015 г.

Съгласно чл.487,ал.1 ТЗ менителницата на предявяване   е платима с предявяването й. Менителничният  ефект  се предявяване за плащане в срок до една година от издаването му. Издателят може да определени съответно по-дълъг или по – къс срок.  В случая  издателят е определил по-дълъг  срок  и този срок е посочен пределно ясно – до 11.11.2015 т. Не е необходимо  отделно волеизявление на издателя -  самото посочване на срока до който трябва да плати сумата е достатъчно и не поражда необходимостта от тълкуване на неговота воля.

В този смисъл ПАС  споделя  извода на първия съд, че процесният запис на заповед е валилен, падежът е ясно определен- ЗЗ с падеж на предявяване. Менителничният ефект е валиден и съдържа изискуемите реквизити по чл.535  ТЗ.

Последното  оплакване  на жалбоподателя ,е , прозесният запис на заповед е погасен по давност  с изтичането на тригодишната погасителна давност. Падежът на записа на заповед е до 11.11.2015 г.,т.е. вземането става изискуемо  след тази  дата. По делото е установено, че  заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 8.11.2018 г. и макар само за два дни  тригодишният срок по чл.531,ал.1 ТЗ не е изекъл.

  Следва да се потвърди  обжалваното решение като законосъобразно, като в полза на  адвокат  М.С. от АК-Хасково адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на  2630 лева,дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

По силата на обжалваното решение   в полза на  ищеца е присъдена сумата от 5610 лева ,представляваща разноски в заповедното производство и производството пред първата инстанция. В тази  обща сума се включва и адвокатското възнаграждене в размер на 2630 лева, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗА  за процесуално представителство осъществено от адв.М.С. пред първата инстанция.

Неправилно съдът е присъдил тази сума на ищеца П.Н. – същата трябва да се присъди на  адвокат М.С., поради което  и следва да  се   отмени    диспозитива  на решението , с който на ищеца е присъдена сума в общ размер от 5610 лева. Вместо това  в полза на  ищеца П.Н.  следва да се  присъдят разноски ,направени от него в заповедното производство в размер на 2 980 лева .  В полза на адвокат М.С. следва да се присъди адвокатко възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на   26 30 лева.

По  тези съображения  Пловдивският  апелативен съд

 

                         Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА    Решение № 100 от 20.02.2020 г.,постановено от ПОС по търговско  дело № 559/2019 г.

 ОСЪЖДА Г.  А.  М. ЕГН:********** да заплати на адвокат М.З.С. *** адвокатско възнаграждение в размер на 2630 лева,дължимо на осн. чл.78,ал.1 ГПК и чл.38,ал.2 ЗА – за  осъществено  процесуално представителство пред въззивната  инстанция.

   ОТМЕНЯ  решението само в частта му, с която Г.А.М. с ЕГН:********** е осъден да заплати на П.Н.Н.  сума в общ размер от 5610 лв, вместо което постановява:

   ОСЪЖДА   Г.А.М. с ЕГН: ********** да заплати на П.  Н.Н. ЕГН:********** сумата от 2 980 лева,разноски направени от ищеца в заповедното производство.

    ОСЪЖДА   Г.А.М. с ЕГН: ********** да заплати на адвокат М.З.  С. от АК-Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 2630 лева,дължимо на основание чл.78,ал.1 ГПК и чл.38,ал.2 ЗА за процесуално представителство  пред първата инстанция.

    Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ:1.           2.