Решение по дело №309/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по предявен иск с пр.основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от К.П.М. *** против Областна дирекция на МВР-Видин, за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 350 лв , представляващи заплатени адвокатски възнаграждения както следва : сумата от 200 лв , заплатена по НАХД № 150/2019г. по описа на Районен съд Видин и сумата от 150 лв, заплатена по КАНД № 196/2019г. по описа на АС-Видин.

В исковата молба се посочва, че с решение № 204/20.06.2019г. , постановено по НАХД № 150/2019г. по описа на Районен съд Видин , е отменено Наказателно постановление № 18-0953-001958/28.12.2018г. на  Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Видин, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП. Сочи , че посоченото решение е оставено в сила от АС-Видин . Сочи , че в образуваното производство пред Районен съд-Видин е представляван от процесуален представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 200 лв, а в производството пред Административен съд Видин, инициирано от ответника, също  е представляван от адвокат , за което е заплатил сумата от 150 лв.    Твърди , че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление, е претърпял имуществени вреди в размер на 350 лв , представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Иска се от Съда да осъди Областна дирекция на МВР-Видин да му заплати сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение както следва : сумата от 200 лв , заплатена по НАХД № 150/2019г. по описа на районен съд-Видин  и сумата от 150 лв , заплатена по КАНД № 196/2019г. по описа на Административен съд-Видин.  Претендират се и разноските за настоящето производство.

Ответникът по иска в писмения отговор оспорва иска като сочи , че посочените от ищеца разходи не са вреда и липсва причинно –следствена връзка между тях и отменения акт.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за доказаност и основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 18-0953-001958/28.12.2018г. , издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Видин, на ищеца К.П.М. за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С решение № 204/20.06.2019г. , постановено по НАХД № 150/2019г., ВРС е отменил изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. С решение № 223/08.10.2019г., постановено по КАНД № 196/2019г. на Административен съд Видин, решението на РС-Видин е оставено в сила.

Видно от приложените по делото дела, пред ВРС и Административен съд-Видин ищецът като жалбоподател в производството пред ВРС и ответник в производството пред Административен съд Видин е представляван от процесуален представител-адвокат-пълномощник . Видно от договор за правна защита и съдействие с № ********* за защита по НАХД № 150 /2019г.по описа на ВРС същият е заплатил на адвокат- пълномощника си сумата от 200лв . Видно от договор за правна защита и съдействие с № ********* за защита по КАНД № 196/2019г. по описа на АС-Видин същият е заплатил на адвокат-пълномощника си сумата от 150лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна –същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение .

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай наказателното постановление е отменено изцяло по съдебен ред, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция.

С оглед на горното е налице и първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото на двете инстанции.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт – отмененото наказателно постановление.

Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск , като следва да бъдат репарирани всички претърпени от ищеца вреди , тъй като от представените по делото договори за правна помощ се установява , че възнагражденията са реално заплатени  и не са прекомерни.  

С оглед гореизложеното предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 350 лв , представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, както следва : сумата от 200 лв , заплатена по НАХД № 150/2019г. по описа на Районен съд Видин, и сумата от 150 лв, заплатена по КАНД № 196/2019г. по описа на АС-Видин, е основателен и доказан и следва да бъде уважен .

На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноските за настоящето производството в размер на 310 лв, от които заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 300 лв и 10 лв заплатени за държавна такса по делото. Не е налице прекомерност и на настоящето адвокатско възнаграждение , тъй като същото е съобразно минимума по чл.8,ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Съдът

 

 

                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати на К.П.М. *** обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно постановление №18-0953-001958/28.12.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Видин, в размер на 350/триста и петдесет/ лв, от които 200 лв заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 150/2019г. по описа на Районен съд Видин и 150 лв заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КАНД № 196/2019г. по описа на АС-Видин.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати на К.П.М. *** разноски по делото в размер на 310 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             Административен съдия: