Решение по дело №7062/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6297
Дата: 10 октомври 2018 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20161100107062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, 10.10.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7062 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 21.04.2016 г., постановено по в.гр.д. № 14640/2015 г. на СГС, ГО, ІІІ „б“ с-в, е обезсилено решение от 31.08.2015 г., постановено по гр.д. № 19886/2014 г. на СРС, 113 с-в и делото е изпратено на СГС, за разглеждане като първа инстанция.

Ищецът М.М.А., твърди, че с договор за покупка на наследство по чл. 212 ЗЗД, нотариално заверен под peг. № 1330 от 04.04.2014 г. на нотариус М.М., с peг. № 462 на нотариалната камара и район на действие PC Перник, е придобил от Л.Д.Д.наследствените му права от наследодателя му Л.А.А., починал на 19.06.2013 г. в гр. София. Сочи, че при подписване на договора продавачът е декларирал, че в наследствената маса е включен апартамент №31,  находящ се в гр.София, Столична община-район "Слатина", бул. "**********,състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, с площ от 65,07 кв. м. На основание чл. 112 б. „б" от ЗС и чл. 4, б. „б" от ПВ е заявил договора за вписване в Агенцията по вписванията и тогава е установил, че по силата на саморъчно завещание от 20.12.2012 г., обявено от нотариус И.Н.с peг. № 040 на Нотариалната камара на 27.12.2013 год., вписано в Службата по вписванията на 31.01.2014 г., том I, № 239, вх. peг. 3719, В.К.С. и Иво Г.П. се легитимират като наследници по завещание на Л.А.А.. Поддържа, че завещанието, представено от С. и П., е нищожно, поради причина, че същото не е написано и подписано собственоръчно от завещателя, каквото е изискването на чл. 25 от ЗН. Същевременно вписването му в Службата по вписванията недвусмислено показва, че ответниците желаят да се ползват от него, а това създава правна несигурност не само по отношение на правото на собственост върху апартамента, а и относно останалите имуществени права включени в наследствената маса.

Предвид изложеното, моля да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на саморъчно завещание от 20.12.2012 г., направено от Л.А.А. с ЕГН **********, обявено от нотариус И.Н.с peг. № 040 на Нотариалната камара на 27.12.2013 г., вписано в Службата по вписванията на 31.01.2014 г., том I, № 239, вх. peг. 3719, в полза на В.К.С. и Иво Г.П..

            Ответниците В.К.С. и И. Г.П., оспорват изцяло исковата молба. Поддържат, че Л.А.се е разпоредил с имуществото си чрез саморъчно завещание в тяхна полза, отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, с което е изразил и последната си воля. Считат, че действителността на договорите, се преценява към момента на сключването им, като в случая към 04.04.2014 г. - датата на сключване на договора за продажба на наследство, завещателното разпореждане на Л.А.е било вече вписано в Службата по вписванията, на 31.01.2014 г. Предявяват насрещен иск, за прогласяване на нищожността на договора за продажба на наследство, поради невъзможен предмет. Поддържат, че като резултат от нищожността на договора за продажба на наследство, не е породил ефект,  поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви главния иск. Считат, че с оглед принципа, че никой не може да даде, това което не притежава, към датата на сключване на договора за продажба на наследство, Л.А.не е могъл да се разпореди валидно с имуществото си, поради което е налице изначална липса на предмет. Молят на основание чл. 26, ал.2, пр. І ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на договора за продажба на наследство.

М.М.А. оспорва насрещния иск, като сочи че с оглед твърденията, че саморъчното завещание от 20.12.2012 г. е нищожно, последващият договор за продажба на наследство има предмет, и това са всички права и задължения на наследодател, които са налице към момента на откриване на наследството. С оглед алеаторния характер на договора за продажба на наследство, сочи че е допустимо да са окаже, че с договора са се прехвърлили единствено задължения, а не и права, ако такива няма към датата на сключването му, но и това няма да доведе до неговата нищожност, поради липса на предмет.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

С нотариално заверен договор за продажба на наследство от 04.04.2014 г., Л.Д.Д.(продавач) продава на М.М.А. (купувач), наследството, оставено на продавача от наследодателя му Л.А.А., почина на 19.06.2013 г., включващо всички вещни и облигационни имуществени права, за сумата от 10 000 евро. Договорът е вписан в Службата по вписванията, с вх. рег. № вх. рег. № 15573 от 2014 г., том ІV, № 119, н.д. № 11487.

Видно от удостоверение за наследници от 07.04.2014 г., на СО, район Оборище, Л.А.А., починал на 19.06.2013 г., е оставил за наследник по закон (по съребрена линия) Любен Димитров Димитров.

Представено е по делото саморъчно завещание от 20.12.2012 г., по силата на което Л.А.А., завещава на В.К.С. и И. Г.П., цялата си разполагаема част от всички свои движими вещи и недвижими имоти, които притежава към момента на смъртта си, и цялата сума по банковата сметка в банка ДСК. Завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 27.12.2013 г.  на нотариус И.Н., и  вписано в Службата по вписванията на 31.01.2014 г., том I, № 239, вх. peг. 3719.

Съгласно заключението на графическата експертиза от 20.10.2014 г., изготвена от вещото лице С.Ц., текстът и подписът, положен след датата на саморъчно завещание от 20.12.2012 г., намиращо се в нотариално дело 105/2013 г., съхраняващо се в кантората на нотариус № 040 И.Н., обект на експертизата, не е изписано и подписано от Л.А.А..

В  заключение  на повторната почеркова експертиза от 11.03.2015 г., вещото лице Ю.С.М., приема, че подписът в долната средна част на листа от саморъчно завещание от Л.А.А. от 20.12.2012г., обявено на 27.12.2013 г. при нотариус И.Н.№ 040, с район на действие р.с. София, копие от което е представено, на лист 8 от делото пред СРС, вероятно е положен от Л.А.А., както и че ръкописният текст в същото завещание, вероятно е изписан от Л.А.А..

Според заключението на тройната почеркова експертиза, изготвена от вещите лица Д.В., И.И.и М.М., при извършване на сравнително графическо изследване между признаците отразили се в подписът, положен от името на Л.А.А., в саморъчно завещание, изпълнено на 20.12.2012г., от Л.А.А. и в подписите положени от същото лице и използвани за сравнителен материал, е установено, различия в общите признаци като конфигурация и транскрипция, темп на полагане и свързаност, разположение спрямо хоризонталният ред.  Различия се установяват и в индивидуализиращи пишещия частни признаци, като са изброени по-характерни. Анализирайки обема от различаващи се признаци, тяхното приложение и относителна значимост, като приоритет е даден на качествените различия, експертизата прави извода, че подписът, положен от името на Л.А.А., в  саморъчно завещание, изпълнено на 20.12.2012год., от Л.А.А.,  не е положен от Л.А.А.. Ръкописният текст съдържащ се в  саморъчно завещание, изпълнено на 20.12.2012 г. с автор Л.А.А.,  е изпълнен от лице притежаващо високо обработен почерк. Същият е изпълнен с висок темп на движение, без видими признаци на забавяне, при под средната степен на свързаност. Ръкописният шрифт на буквите е приближен до прописният вариант с равномерно изписани букви при смесена форма и посока на движение, със среден размер, при смесен наклон. При някой букви се забелязва увеличено, а при други намалено количество на движенията. При изпълнение на текста, преобладаваща форма на движение е праволинейно дъгова, а при свързващите елементи е ъглова. По отношение на хоризонталния срез се наблюдава леко дясно низходящо движение. Почеркът на Л.А.А., е слабо обработен, с ниска степен на свързаност, с преобладаваща ъгловидна форма при изпълнение на буквените и без буквени елементи с начупеност при някой праволинейни елементи, смесена посока на движението, сравнително малък размер, без ясно изразен наклон, изразен натиск и забавен темп на движение. Различия са установени и в частните признаци. Анализирайки обема от различаващи се признаци, тяхното приложение и относителна значимост, като приоритет е даден на качествените различия, експертизата прави извода, че ръкописният текст, положен от името на Л.А.А. в процесното завещание не е положен от Л.А.А..

            Съгласно заключението на графическата експертиза, изслушана пред настоящата инстанция, саморъчното завещание от 20.12.2012 г., направено в полза на В.К. и Иво Г.П., не е написано и подписано от Л.А.А..

Относно главния иск

Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено завещател. С него то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице. Съгласно чл.42, б. „б“ от Закона за наследството, завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на съответно чл. 25, ал. 1 от закона. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, предвижда че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.

Въз основа на заключението на тройната графологична експертиза и двете основни графологични заключения от 20.12.2014 г. и 13.03.2018 г., които съдът приема като обективно и компетентно изготвени, съдът приема за установено, че процесното завещание не е написано и подписано от Л.А.А.. Следователно, същото е нищожно, поради неспазване на формата. (В този см. Решение 211 от 06.01.2014 г., по гр.д. 388/2014 г. на ВКС, ІІ ГО;

Относно насрещния иск

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, изр. І, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да е налице това състояние на нищожност на сделката (поради невъзможен предмет), трябва липсата на предмет да предхожда или да съвпада със сключването на сделката. В случая, договорът за продажба на наследство има за предмет, съвкупността от всички права и задължения, които са съставлявали партимониума на наследодателя. Договорът е формален (спазена е предвидената в чл. 212 ЗЗД форма, с нотариална заверка на подписите), възмезден и алеаторен, тъй като съществува неяснота относно обема на престацията на продавача. Настоящият състав приема, че са неоснователни твърденията за невъзможен предмет, още повече че процесното завещание е нищожно и не е породило правни последици.

Относно разноските

При този изход на спора, в полза на ищеца по главния иск, следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 4261.40 лв. за държавна такса и сумата от 300 лв., за депозит за  вещи лица.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно  завещание от 20.12.2012 г., направено от Л.А.А. с ЕГН **********, обявено от нотариус И.Н.с peг. № 040 на Нотариалната камара на 27.12.2013 г., вписано в Службата по вписванията на 31.01.2014 г., том I, № 239, вх. peг. 3719, в полза на В.К.С. и И.Г.П., на  основание чл.42, буква ”б”, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради това че не е написано и подписано от завещателя, по иска, предявен от М.М.А., ЕГН **********,***3, срещу В.К.С., ЕГН **********,***, и И. Г.П. с ЕГН **********,***,  и двамата чрез адв. С.С.,***.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. І ЗЗД, предявен от В.К.С., ЕГН **********,***, и Иво Г.П. с ЕГН **********,***, и двамата чрез адв. С.С.,***, срещу М.М.А., ЕГН **********,***3, за обявяване за нищожен поради липса на предмет, на договор за продажба на наследство от 04.04.2014 г., сключен между Л.Д.Д.и М.М.А., вписан в Службата по вписванията, с вх. рег. № 15573 от 2014 г., том ІV, № 119, н.д. № 11487.

ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********,***, и И. Г.П. с ЕГН **********,***, двамата чрез адв. С.С.,***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.М.А., ЕГН **********,***3, сумата от 4261.40 лв. за държавна такса и сумата от 300 лв., за депозит за  вещи лица.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                     

СЪДИЯ: