Решение по дело №1153/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 164
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20227260701153
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№164

 

07.03.2023г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                                                                    

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №1153 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на И.А. ***, чрез адв. А.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з3230 /19.11.2022г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли се същата да бъде отменена изцяло.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2022г. срещу жалбоподателя И.А.А.  е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 736121, за това, че на 20.11.22г. в 00:50 часа в гр.Свиленград на ул.„***“, управлява собствения си лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. * **** **, след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0. 93 промила, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARВA 0065. Връчен бил Талон за изследване с номер 110690. Отбелязано е, че с това виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Отразено е, че са иззети като доказателства СУМПС №*********; Контролен талон №7080938, СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с номер **** **. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя.   

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з3230 /19.11.2022г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково /К. К./, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на И.А.А. принудителна административна мярка по чл.171 т.1  б. “б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Така посочената заповед е връчена на жалбоподателя с отбелязване, че това е станало на дата 19.11.2022г. От представеното пред съда копие на оспорения акт ведно с жалбата е видно, че посочената в същата дата на издаване също е 19.11.2022г. В заповедта като основание за нейното издаване е посочено, че К. К., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково е съставил АУАН с бл. № 736121 от 19.11.2022г. против И.А.А.  за това, че на 19.11.22г. в 00:50 часа в гр.Свиленград на ул.„***“, е управлявал МПС „Рено Лагуна“ с рег. * **** **, след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0. 93 промила, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 19.12.2021г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.12.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. Талон за изследване №110690, Докладна записка рег. №1253р-13711/21.11.2022г. до Началник Сектор „ПП“ ОДМВР – Хасково, изготвена на 20.11.2022г., Заповед 1253З-21/14.01.2022г.на Директор на ОД на МВР Хасково относно оправомощените лица да издават заповеди от вида на процесната, АУАН сер. GA№ 736121/20.11.22г.  

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице  правен интерес от търсената защита. 

Разгледана по същество се явява основателна, макар и  по съображения различни от посочените в нея.

На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба - чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г., Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Ето защо оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се посочи, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на оспорената заповед имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН, могат да доведат до отмяна на последващите актове, издадени в административно наказателното производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на процесния акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно производствените правила.

Следва обаче, да се посочи, че именно фактите описани в представения по делото АУАН са станали основание за издаване и на процесния акт. В тази връзка, за да е законосъобразен оспорения акт, следва да е налице идентитет между обстоятелствата възприети като осъществяващи състав на административно нарушение и описани в АУАН и тези описани в процесната заповед. В конкретния случай, прави впечатление, че ЗППАМ връчена на жалбоподателя, сочи извършено от него нарушение на ЗДвП на дата 19.11.2022г. Последното се твърди да е установено с АУАН издаден също на 19.11.2022г. Предвид придадената на АУАН материална доказателствена стойност, описаните в същия факти и обстоятелства се считат за достоверни и не подлежат на самостоятелно доказване в настоящото производство, в случай че достоверността на АУАН не е била оспорена. Противно на посоченото в оспорената заповед, съставения на жалбоподателя и приложен към административната преписка АУАН е от дата 20.11.2022г., а описаното в него деяние се сочи като осъществено на 20.11.2022г. При това положение недоказано остава посоченото в процесния акт деяние, като извършено на 19.11.2022г. Предвид че последното обстоятелство е основание за издаване на процесната ПАМ, липсата на доказателства за осъществяването му на посочената в оспорения акт дата, води на извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт.

Представянето по административната преписка на ЗППАМ, в която видимо си личи извършена поправка на датата на нейното издаване, датата на АУАН, въз основа на който е издадена, датата на нарушението и датата на нейното връчване, не би могло да санира установеното от съда несъответствие с акта връчен на жалбоподателя и представен ведно с жалбата. Извършената поправка, в действителност е била осъществена след връчване на ЗППАМ на жалбоподателя, като подобен подход се явява недопустим и не може да се възприеме, като техническа грешка на издателя на акта, още повече че в акта липса подпис на осъществилото поправката лице.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира оспорения акт за незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон, предвид което същия следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя се следват разноски. Такива са били предявени за присъждане в полза на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал.1, т.3, вр. ал.2 от Закона за адвокатурата, като следва да бъдат определени в размер на 1000 лв., съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з3230 /19.11.2022г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на адв. А.Г.- ХАК адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

Решението  е окончателно.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: