Р Е
Ш Е Н
И Е
№164
07.03.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1153 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.А. ***, чрез адв. А.Г.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №272з3230 /19.11.2022г.
на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Моли се същата да бъде отменена изцяло.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.11.2022г. срещу жалбоподателя И.А.А. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 736121, за това, че на 20.11.22г. в 00:50
часа в гр.Свиленград на ул.„***“, управлява собствения си лек автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. * **** **, след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0.
93 промила, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARВA
0065. Връчен бил Талон за изследване с номер 110690. Отбелязано е, че с това
виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително. Отразено е, че са иззети като доказателства СУМПС №*********;
Контролен талон №7080938, СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с номер **** **.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №272з3230
/19.11.2022г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Хасково /К. К./, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на
И.А.А. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП – Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Така посочената
заповед е връчена на жалбоподателя с
отбелязване, че това е станало на дата 19.11.2022г.
От представеното пред съда копие на оспорения акт ведно с жалбата е видно, че
посочената в същата дата на издаване също е 19.11.2022г. В заповедта като
основание за нейното издаване е посочено, че К. К., на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково е съставил АУАН с бл. № 736121
от 19.11.2022г. против И.А.А. за това,
че на 19.11.22г. в 00:50 часа в гр.Свиленград на ул.„***“, е управлявал МПС „Рено
Лагуна“ с рег. * **** **, след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 0.
93 промила, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 19.12.2021г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена
на 01.12.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. Талон за
изследване №110690, Докладна записка рег. №1253р-13711/21.11.2022г. до Началник
Сектор „ПП“ ОДМВР – Хасково, изготвена на 20.11.2022г., Заповед
1253З-21/14.01.2022г.на Директор на ОД на МВР Хасково относно оправомощените
лица да издават заповеди от вида на процесната, АУАН сер. GA№ 736121/20.11.22г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по
същество се явява основателна, макар
и по съображения различни от
посочените в нея.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба - чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30,
ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на
служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31,
т.2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г.,
Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил (т.9) държавните служители от
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Ето защо оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен
орган.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и
изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от
издателя си и съдържа изискуемите от
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.Налице е ясно и точно
описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на
процесния акт. Следва да се посочи, че производството по издаване на АУАН и
това по издаване на оспорената заповед имат различен характер, съответно
актовете, постановени във всяко едно от тях, имат различна функция и подлежат
на оспорване по различен ред. Евентуални процесуални нарушения в производството
по издаване на процесния АУАН, могат да доведат до отмяна на последващите
актове, издадени в административно наказателното производство, но не могат да
доведат до незаконосъобразност на процесния акт. В настоящото производство
правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и същото е протекло при
пълно спазване на административно производствените правила.
Следва обаче, да се посочи, че именно фактите описани
в представения по делото АУАН са станали основание за издаване и на процесния
акт. В тази връзка, за да е законосъобразен оспорения акт, следва да е налице
идентитет между обстоятелствата възприети като осъществяващи състав на
административно нарушение и описани в АУАН и тези описани в процесната заповед.
В конкретния случай, прави впечатление, че ЗППАМ връчена на жалбоподателя, сочи
извършено от него нарушение на ЗДвП на дата 19.11.2022г. Последното се твърди
да е установено с АУАН издаден също на 19.11.2022г. Предвид придадената на АУАН
материална доказателствена стойност, описаните в същия факти и обстоятелства се
считат за достоверни и не подлежат на самостоятелно доказване в настоящото
производство, в случай че достоверността на АУАН не е била оспорена. Противно на
посоченото в оспорената заповед, съставения на жалбоподателя и приложен към
административната преписка АУАН е от дата 20.11.2022г., а описаното в него
деяние се сочи като осъществено на 20.11.2022г. При това положение недоказано
остава посоченото в процесния акт деяние, като извършено на 19.11.2022г. Предвид
че последното обстоятелство е основание за издаване на процесната ПАМ, липсата
на доказателства за осъществяването му на посочената в оспорения акт дата, води
на извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт.
Представянето по административната преписка на ЗППАМ,
в която видимо си личи извършена поправка на датата на нейното издаване, датата
на АУАН, въз основа на който е издадена, датата на нарушението и датата на
нейното връчване, не би могло да санира установеното от съда несъответствие с
акта връчен на жалбоподателя и представен ведно с жалбата. Извършената
поправка, в действителност е била осъществена след връчване на ЗППАМ на
жалбоподателя, като подобен подход се явява недопустим и не може да се
възприеме, като техническа грешка на издателя на акта, още повече че в акта
липса подпис на осъществилото поправката лице.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира
оспорения акт за незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон, предвид
което същия следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя се следват
разноски. Такива са били предявени за присъждане в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал.1, т.3, вр. ал.2 от
Закона за адвокатурата, като следва да бъдат определени в размер на 1000 лв.,
съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба 1 /2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №272з3230 /19.11.2022г. на младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на
адв. А.Г.- ХАК адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: