Р
Е Ш Е
Н И Е
№186
26.04.2021
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шести
април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина
Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 215 по описа на Административен
съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба, подадена от
Д.Д.Х., ЕГН : **********,
адрес: ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/2654/13.01.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Харманли, потвърдена с Решение № 26-РД06-0017/01.02.2021
г. на ИД Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
В жалбата се посочва, че атакуваната заповед е немотивирана,
постановена в нарушение на материалния закон и нецелесъобразна. В чл. 166, ал. 1
от ППЗСПБ изчерпателно били отразени изискванията за отпускане на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст. В случая било подадено
заявление именно за отпускане на такава помощ. В отказа на ДСП - Харманли било
посочено, че семейството не отговаря на условията на чл. 16б, ал. 1, т. 1 - 4
от ППЗСП. В този текст били заложени няколко хипотези и не ставало ясно коя
точно не била налице. Посочването на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО регламентирало
задължителното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества.
Посочването на тази разпоредба не кореспондирало с настоящия случай, тъй като
наличието или не на търговско дружество не било посочено като изискване в чл. 16б,
ал. 1 от ППЗСП. Дори да се приемело, че е налице такова условие, към
заявлението за отпускане на помощта било приложено удостоверение за неналичие
на осигуряване на лицето като собственик на ЕООД, което било единственият
документ, който издава НАП и удостоверявало именно прекъсване на дейността.
Нещо повече, при наличие на публичен ТРРЮЛНЦ, административният орган можел да
направи справка и да установи, че "Звезделина-2012" ЕООД има по
партидата само заявление за първоначална регистрация и няма публикуван нито
един годишен отчет, безспорни доказателства за факта, че дружеството никога не било
осъществявало дейност.
Член 10 от КСО предписвал, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължават до
прекратяването й. От изложеното следвало, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата реално започват да упражняват трудовата дейност по чл. 4. След
като реално не била започвала трудова дейност и не била извършвана такава, то
не било възникнало и осигуряването, от което следвало, че за жалбоподателя, в
качеството му на управител на "3везделина 2012" ЕООД, нямало
задължение да внася осигурителни вноски. От посочените разпоредби следвал изводът,
че законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и внасяне или
дължимост на осигурителни вноски.
За пълнота на изложението относно незаконосъобразността на
заповедта на Директор на ДСП - Харманли, жалбоподателят представил отговор от
експерт на МТСП към жалбата, с която се обжалва решението на Директора на ДСП -
Харманли пред ИД Директор на РДСП - Хасково, по идентичен случай, в който се
посочвало, че следва да се представи удостоверение за спиране на осигуряването,
което в случая било налице, а именно представеното от ТД НАП, за липса на данни
за осигуряване.
С оглед изложеното, жалбоподателят счита, че Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/2654/13.01.2021
г. на Директор на ДСП - Харманли е немотивирана, постановена в нарушение на
материалния закон и нецелесъобразна. Моли да бъде отменена и преписката да бъде
върната на административния орган с указания за правилно прилагане на
материалното право и извършване на нова преценка на правото на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Харманли, в депозирано по делото писмено становище посочва, че обжалваната
заповед е правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с материалните
и процесуални правила, при пълно изясняване на фактическата обстановка.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.12.2020 г. Д.Д.Х.
подава в Дирекция „Социално подпомагане“ -гр.Харманли Заявление-декларация за
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка, заведена с вх. № ЗСП/Д-Х-Х/2654/30.12.2020 г.
В заявлението декларира, че е неженен, като съжителства без сключен граждански
брак на един настоящ адрес с А. Х. Х.. Посочва, че двамата са родители на
детето Д. Д.Х., ЕГН : **********, което дете не посещава детска градина поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка. Декларира,
че е безработен без право на обезщетение, че А. Х. Х.е работеща, като брутните
доходи на семейството през месеца, в който в детското заведение е въведено
ограничение във връзка с извънредната епидемична обстановка, са в размер на 1 282
лева, формирани от трудова дейност и еднократни и месечни помощи, средства и
добавки за деца.
Въз основа на
подаденото заявление, на 13.01.2021 г. социален работник в Отдел „Социална
закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли изготвя социален доклад,
проверен и съгласуван от началника на отдела. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на социалния доклад, съставът на семейството отговаря на
декларираното в заявлението-декларация. Посочено е, че Д.Д.Х. е неженен.
Съжителства на семейни начала с А. Х. Х., като семейството живее на посочения
настоящ адрес. Поради въведените ограничения във връзка с въведената извънредна
епидемична обстановка в страната, детето им не може да посещава детска градина
от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. Видно от справка от НАП, заявителят е бил работещ
в периода от 13.04.2020 г. до 01.07.2020 г. Към момента на подаване на
заявлението-декларация няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ като
безработен. Посочено е, че същият е собственик на фирма „Звезделина – 2012“
ЕООД – развиваща дейност (тоест
не е прекъснала дейност). А.
Х.е със статут на работещо лице и декларира брутен доход за м. ноември 2020 г.
в размер на 1 354,56 лв. С доклада е направено предложение да бъде отказано отпускането
на месечна целева социална помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, тъй като Д.Х.
е собственик на посоченото дружество, развиващо дейност.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
№
ЗСП/Д-Х-Х/2654/13.01.2021
г., издадена от Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – Харманли, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално
подпомагане и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане, на Д.Д.Х. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ
по чл. 16б от ППЗСП. Посочено е, че семейството не отговаря на условията за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не
попада в кръга от лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП, във
връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с обстоятелството, че към момента на подаване
на заявлението-декларация Д.Х. е собственик на фирма „Звезделина - 2012“ ЕООД,
която не е прекъснала дейността си. Заповедта е връчена на Д.Х. на 15.01.2021
г.
Недоволен от така постановеното, Д.Д.Х. е оспорил заповедта пред
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково с Жалба рег.
№ 26-94Д-00-0126/22.01.2021 г., който с Решение № 26-РД06-0017/01.02.2021 г. е
потвърдил заповедта. След преценка на доказателствата, съдържащи се в
образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка,
съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен
орган е приел, че за заявителя не е възникнало право на месечна целева помощ по
чл. 16б от ППЗСП. Съответно е направен извод, че правилно и законосъобразно с
обжалваната заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" –
Харманли е отказано отпускането на социална помощ по подаденото от Д.Х.
заявление. Решението на Директора на РДСП – Хасково е връчено лично на
жалбоподателя на 03.02.2021 г. Жалбата срещу решението е постъпила в съда на
15.02.2021 г.
По делото са представени и приети като доказателства документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на
оспорената Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/2654/13.01.2021 г., издадена от Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли и на потвърждаващото
заповедта Решение № 26-РД06-0017/01.02.2021 г. на Директора на РДСП – Хасково.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Оспорването, във връзка с което е образувано настоящото
производство, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото
е основателно.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/2654/13.01.2021 г. е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, при упражняване на
законово регламентирани правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във
вр. чл. 16б от ППЗСП.
Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от
закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание
за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за
постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП – лицето
не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП, вр.
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, доколкото е собственик на търговско дружество, което
не е прекъснало дейността си. Съгласно разрешението, дадено в ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен
с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите
обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е
налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане
на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП на заявителя, се съдържат не само в
оспорената заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия издаването на
крайния административен акт Социален доклад от 13.01.2020 г., изготвен съгласно
Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Посоченият социален доклад
обективира констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената
социална анкета по подаденото от Д.Х. Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-Х-Х/2654/30.12.2020 г., както и направеното въз основа проведеното
социално проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед
на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на
мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно
следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи
са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването им, се
уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи
за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика (чл. 12, ал. 4 от ЗСП).
В случая жалбоподателят е подал Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-Х-Х/2654/30.12.2020 г. за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от
ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна
възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020 г. за допълнение на
Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (обн. ДВ бр. 77/ 01.09.2020 г.). В новосъздадената разпоредба на
чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т. 1 двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа,
но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното
обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се
лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения
във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т.
4 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.
1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл.
16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия за
отпускане на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП - децата да не
са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на
детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както
и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата. Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС № 322/ 23.11.2020 г. за изменение и допълнение на
ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г. ), до 31 декември 2021 г.
разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно положение,
съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19.
От посочената регламентация следва извода, че месечната целева
помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на
семействата с деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище
или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради
въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и когато по
отношение на родителите (респективно на единия родител или на родителя, отглеждащ
сам дете), е налице някоя от хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 –
т. 3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за
размера на средномесечния доход на член от семейството. По аргумент от § 2 от
ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП (обвързващ прилагането на чл. 16б
от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на РБългария, свързана с разпространение на COVID-19), следва извода, че за наличието
на обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, преценката следва да се извършва в
контекста на това дали възникването и съществуването на тези предпоставки е
резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно положение или
извънредната епидемична обстановка на територията на страната, свързана с
разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото, че заявителят съжителства на семейни начала с А. Х. Х., двамата имат едно дете –
Д. Д.Х., на 4 години, записан в ДГ № * „Я.Б.“ гр.Х.. Поради въведените
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната и
издадена Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването за
преустановяване на присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и
яслите от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г., детето няма да посещава детска
градина в така визирания период – тоест изпълнено е условието по чл. 16б, ал.
3, т. 2 от ППЗСП. Без съмнение изпълнено е и условието по чл. 16б, ал. 4 от
ППЗСП средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на
150 % от минималната работна заплата. За да възникне правото на заявителя на
месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, обаче е необходимо
съществуването на още една материалноправна предпоставка, а именно по отношение
на лицето да е изпълнена някоя от предвидените при условията на алтернативност
хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП. В случая по отношение на
жалбоподателя хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 1 е неприложима, доколкото към
момента на подаване на заявлението Д.Х. не осъществява трудова дейност и не е
работещ родител. Не се твърди и
наличието на хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 3, а именно - двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, да са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка. Единствената евентуално приложима в случая хипотеза е тази на
чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, която регламентира правото на подпомагане на
родител, който е останал без работа, но няма право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4. В случая от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е
осъществявал трудова дейност в периода от 13.04.2020 г. до 01.07.2020 г. Според
административния орган, след прекратяването на тази трудова дейност, същият
следва да се счита за самоосигуряващо се лице като собственик на търговско
дружество - „Звезделина – 2012“ ЕООД, чиято дейност не е прекратена.
По този повод следва да
бъде взета предвид следната правна уредба:
Според разпоредбата на
чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и
прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните
клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и
контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и
лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Според чл. 4, ал. 3, т.
2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за
старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични
търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица -
членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на
чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност
по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл
допълнителната разпоредба на §
1, т. 3 от КСО дефинира
понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че
вписването на лицето в Търговския регистър като управител на търговско
дружество не е основание за осигуряването му по чл.
4, ал. 1, т. 7 от КСО, ако предприятието не
осъществява търговска дейност, а вписаният управител не осъществява трудовите
си функции срещу получавано възнаграждение за извършваната работа.
По отношение на
управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение
между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на
дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от
вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема
всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след
вписването му в съдебния регистър. За управляващите собственици на ЕООД в
практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото,
че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на
дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и
дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност
и от самия собственик. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за
отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е
предвидил (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ) самоосигуряващите се лица да декларират
кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
В тази връзка и при извършената служебна проверка
съдът констатира, че в административното производство не са разгледани и обсъдени
всички релевантни за изхода на спора обстоятелства, а именно: подлежи ли на
задължително осигуряване жалбоподателят като управител на еднолично дружество с
ограничена отговорност, осъществява ли това дружество търговска дейност и налице
ли е упражняване на трудова дейност от неговия собственик в лицето на
жалбоподателя. Едва след като бъде установено дали жалбоподателят подлежи на
задължително осигуряване като управител на еднолично дружество с ограничена
отговорност, за което получава възнаграждение, от една страна, или, от друга,
като едноличен собственик на търговско дружество, което развива стопанска
дейност, може да бъде даден отговор на въпроса дали се касае за самоосигуряващо
се лице.
С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява
решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне, съобразено задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Хасково
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ЗСП/Д-Х-Х/2654/13.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Харманли, потвърдена с Решение № 26-РД06-0017/01.02.2021 г. на ИД Директор на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“
– Хасково.
ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Харманли за ново произнасяне по подаденото от Д.Д.Х., ЕГН : **********, адрес: ***
заявление-декларация, съобразно с дадените в настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като определя 14-дневен срок за произнасяне.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: