№ 142
гр. Велико Търново , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500279 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Със съобщение от 26.02.2021 г. държавен съдебен изпълнител (ДСИ) М. Иванова, р-н
на действие Свищовски районен съд е оставил без уважение искането на взискателя
Горнооряховския районен съд (ГОРС) да бъде наложен запор върху възнаграждението за
положен труд в затвора в гр. Ловеч от длъжника по изпълнението Г. Ж. Т.. Съображенията
на ДСИ са, че това вземане е несеквестируемо.
Срещу този отказ за налагана на запор е постъпила жалба от взискателя ГОРС, в
която се навеждат доводи за неговата отмяна. Отстоява се, че подобно вземане било
секвестируемо на основание чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС. Моли ВТОС да отмени отказа и да даде
указания на ДСИ по прилагането на закона, като наложи запор върху вземането на
длъжника.
Длъжникът по изпълнението на подал отговор на жалбата, макар и да му е бил
връчен препис.
ДСИ излага подробни мотиви към отказа си. Моли ВТОС да потвърди отказа му, а
жалбата – да остави без уважение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством
доказателствените средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
Великотърновският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата на ГОРС е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от надлежна страна –
взискател, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ за налагане на
запор срещу вземане на длъжника по изпълнението (чл. 435, ал. 1, т. ГПК). По тези
съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима и редовна.
Разгледана по съществото обаче, същата е неоснователна.
В чл. 446, ал. 1 ГПК е посочено, че изпълнението не би могло да бъде насочено върху
„каквото и да е възнаграждение за труд“. Следователно възнаграждението, което получава
длъжника по изпълнението, полагайки труд в затвора в гр. Ловеч, се е явява
несеквестируемо. Разпоредба на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС няма да предмет да определи
секвестируемостта в граждански процес. Напротив, тази разпоредба се отнася до режими за
изтърпяване на наказанията.
С оглед на изложеното подадената жалба от ГОРС, по реда на чл. 435 и сл. ГПК се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, тъй като отказът
на ДСИ за налагане на запор върху възнаграждението за положен труд в затвора в гр. Ловеч
от длъжника по изпълнението Г. Ж. Т., е несеквестируемо.
Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, Великотърновския окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Горнооряховския районен съд
срещу отказа на държавен съдебен изпълнител М. Иванова, р-н на действие Свищовски
районен съд, обективизиран в съобщение от 26.02.2021 г., да бъде наложен запор върху
възнаграждението за положен труд в затвора в гр. Ловеч от длъжника по изпълнението Г. Ж.
Т..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2