№ 183
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100513246 по описа за 2021 година
при секретаря Евд.Панайотова, като разгледа докладваното съдия
Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13246 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20146490/25.06.2021г. по гр.д. № 23917 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 87-ми състав са отхвърлен исковете, предявени с
искова молба вх. № 2010927/25.04.2019г. на ЕТ „П.-А.Р.”, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление/ гр. София, район Искър, кв. ******* срещу
„Г.К.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление/ гр. София,
район Искър, бул. „******* с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 3060лв., представляващи неустойка по чл. 14 и по чл. 15 от
договор за консултантски услуги от 22.12.2014г., евентуално – за заплащане
на основание на чл. 92 от ЗЗД на сумата от 1912,50лв. представляващи
неустойка по чл. 16 от договор за консултантски услуги от 22.12.2014г., като
ЕТ „П.-А.Р.”, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „Г.К.”ЕООД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 533,04лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
1
25128607/11.08.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
13.02.2020г. от ищеца ЕТ „П.-А.Р.”, ЕИК ******* със съдебен адрес: адв. Д.
Я., гр. София, ул. „******* ап. 2 в частта, с която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че мотивите на СРС са неясни и непълни, без
логическа връзка между събрани доказателства и съждения. Установено било
че ІІІ-то лице СМДЛ К.” ЕООД е свързано с ищеца с облигационни
правоотношения, по делото не се спорело, а и се установявало от прието
удостоверение и гласни доказателства, че изготвянето на проект за него е част
от договора между страните като бонус, поради което и неправилно не било
съобразен проекта на СМДЛ К.”ООД. Уста договорка за същото можело да
се постигне, договорът не бил формален. Това не било спорно между страните
и неправилно СРС приел, че наличието на друг договор между ответника и
СМДЛ К.” ЕООД доказвал обратното. Показанията на свидетеля на
ответника били неточни, несигурни, не били резултат от пряката му работа с
ищеца и не следвало да се кредитират, за ответника нямало пречка чрез
извадка от системата си да докаже твърденията си за отправени конкретни
предложения за проекти, но това не било направено. Дейността на ищеца не
съответствала на програма „Млад фермер” и не би могъл да участва и да
спечели финансиране по такъв проект. Многократно в отношенията си с
ответника му съобщавал, че основната му дейност е свързана с печатане на
други издания и печатни продукти, това било вписано и на първо място в ТР
като предмет на дейност. Ответникът не доказал че е предложил 8 проекта ,
свързани с тази му дейност. Твърденията на ищеца били че ответникът
следвало да изготви поне 8 проекти предложения, които да са подходящи с
оглед целите на ищеца, същите били превратно тълкувани от районния съд.
Не били осъдени множеството му възражения във връзка с показанията на
свидетеля на ответника че всяка среща, разговор, писмо по ел. поща били
вписани в тяхната система. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете– Г.К.”ЕООД, ЕИК ******* със
съдебен адрес: адв. В. Т., гр. София, ул. „******* в предоставения срок е
оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно. Посочило
е, че правилно било прието от районния съд, че не са налице основанията по
чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от договора.. Установено било че изготвил две
2
проектни предложения по две отделни програми за ищеца и те били
преминали успешно техническа оценка, но не били одобрени за финансиране
не по вина на въззиваемия, а поради липса на достатъчен финансов ресурс по
програмата, включени били в резервния списък. Правилно било прието от
СРС че проекта, изготвен за СМДЛ К.” бил ирелевантен. Изготвянето на
проекти за СМДЛ К.” било в изпълнение на друг договор – този от
29.02.2016г. Нямало отхвърлени проекти поради пропуски при изпълнение на
формалните изисквания на изпълнителя Правилно било прието от СРС че 8
възможности за проекти било различно от 8 проектни предложения.
Предложил повече от 8 възможности за проекти, като същото не било
задължително да се направи писмено, можело и с разговори по телефон,
което било доказано от събраните гласни доказателства. Ищецът одобрил 2
от посочените му възможности и по тях били изготвени проекти. Договорът
не сочел сфери и интереси на ищеца, поради което извод, че част от
предложенията са неподходящи не можело да се обоснове. Претендирало е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2010927/25.04.2019г. на ЕТ „П.-А.Р.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление/ гр. София, район Искър, кв. ******* срещу „Г.К.”ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление/ гр. София, район Искър, бул.
„******* с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумите,
както следва: на основание чл. 92 от ЗЗД на сумата от 3060лв.,
представляващи неустойка по чл. 14 и по чл. 15 от договор за консултантски
услуги от 22.12.2014г., евентуално – на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от
1912,50лв. представляващи неустойка по чл. 16 от договор за консултантски
услуги от 22.12.2014г. за непредлагане на поне 8 целеви проекта за
кандидатстване за финансиране по европейски, национални и/или други
целеви донорски програми. Навело е твърдения, че с ответника сключили
договор за консултантски услуги и ответникът поел задължение срещу
възнаграждение да предложи поне 8 проекта за кандидатстване за
финансиране по европейски, национални или други целеви донорски
програми, съобразени с основния предмет на дейност на ищеца „Печатане на
други издания и печатни проекти”, да гарантира спечелването на поне един
3
от тях при предложени поне 2 проекта, като ответникът не бъде причина за
неодобрен проект при представяне на необходими документи за
кандидатстване. Ответникът до 29.02.2016г. предложил и стартирал с ищеца
подготовка на документи за кандидатстване само по един проект ,
съответстващ на предмета на дейност на ищеца- по схема „Добри и безопасни
условия на труд” по оперативна програма „Развитие на човешки ресурси”, но
документите не били окомплектовани и подадени от ответника в срок.
Невъзможността на ответника за повече от 1 година да предложи други
проекти, съответно да изготви други документи принудило ищеца да обмисли
прекратяването на договора, но след преговори повече от 3 месеца все пас
страните сключили анекс за продължаване на срока на договора с още една
година, но в процеса на преговорите ищецът изрично посочил, че иска този
договор да се прилага и за други дружества, които са собственост или под
управлението на А.Р. или на свързани с него лице. Непосредствено след
сключването на анекса започнала работа по два други проекта – Енергийна
ефективност за МСП” , който не бил класиран и одобрен за финансиране и
друг проект по програма „Развитие на човешки ресурси” от 13.06.2016г, който
не бил одобрен поради допусната формална грешка от ответника при
подготовка на документите. Така за ищеца възникнало вземане за неустойка
по чл. 14 от договора, съгласно която при подаване на предложения за два
проекта, нито един от които не е одобрен се дължи неустойка в размер на
платено възнаграждение от 3060лв.; по чл. 15 от договора съгласно който при
неуспешен проект поради допуснато формално нарушение от ответника и
непредложен проект, който да е успешен, то се дължи неустойка в размер на
платено възнаграждение от 3060лв.; по чл. 16 от договора съгласно която при
предложени по-малко от 8 възможности за участие в програми за
финансиране следва ответникът да възстанови на ищеца пропорционално
заплатеното възнаграждение в съответствие с броя на предложените проекти.
Претендирало е разноски.
Ответникът „Г.К.”ЕООД, ЕИК ******* предоставения му срок не е
изразило становище. След срока за отговор в първо насрочено о.с.з. и със
становище от 11.12.2019г. е оспорил исковете. Посочил е, че Договорът от
22.12.2014г. бил прекратен с изтичането на срока му от една година. По него
си изпълнил точно задълженията. В рамките на изпълнението ищецът заявил
желание да участва с проекти само по две програми „Добри и безопасни
4
условия на труд” и „Енергийна ефективност на МСП”, по тях изготвил
проекти, които успешно преминали техническа проверка но поради
недостатъчен финансов ресурс били включени в резервен списък за
финансиране. Не бил допуснал технически грешки при изготвянето на
проекти, нямало неизпълнение на задълженията му. Анекс не бил продължил
действието на договора, защото той вече бил прекратен. Не било постигнато
съглашение договор да бъде прилаган за трети дружества, собственост или
под управление на ищеца или на свързани с него лица. Не били налице
предпоставки на разпоредбите на чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от договора. Ищецът
нарушил задълженията си по договора, не оказал съдействие на ответника,
като не предавал в срок необходима информация / документи за приемане на
проектите поне 8 работни дни преди срока за подаването им, налице била
хипотеза на чл. 17.1. от договора. Претендирало е разноски.
С определение от о.с.з. от 03.06.2020г. районният съд е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в изпълнение на
задълженията си по договора с ищеца ответникът е изготвило проекти за
финансиране по схема „Добри и безопасни условия на труд” по ОП Развитие
на човешки ресурси” и по програма „Енергийна ефективност на малките и
средни предприятия”.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 22.12.2014г., носещ
подпис за представители на страните, съгласно който ЕТ „П. –А.Р.” е
възложило на Г.К.” ЕООД срещу възнаграждение от 3060лв. с ДДС да му
предостави за срок от една година консултантски услуги /мониторинг,
периодичен преглед на програмите за финансиране в сферите на дейности на
възложителя; консултации и предложения за изработване на проекти за
участие в програмите-по телефон, по и-мейл или в офиса на възложителя;
изработване и редакция на проекти с пълна документация за
кандидатстване по програмите, избрани от възложителя съответстваща на
профила му; подава подписани от възложителя проекти , поддържане на
връзка с финансиращата институция, следене развитието на проекта до
окончателното решение за финансирането му; изготвяне на бизнес и
финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и
реализирането на проектите; предлагане на консорциуми. С преамбюла е
посочено , че целта на договора за възложителя е развитие и разширяване на
5
извършваните от него дейности, разкриване на възможности за усвояване на
средства по европейски, национални и/или други донорски програми
съгласно декларираните от него цели и професионални сфери на интереси.В
чл. 2 от договора не са посочени конкретни професионални сфери и интереси
на възложителя за получаване на финансиране. Съгласно чл. 3 от договора
изпълнителят е длъжен в срока на договора да предложи на възложителя не
по-малко от 8 възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за
финансиране по донорски програми, подходящи за постигане на целите на
възложителя в декларираните от него сфери на дейности и интереси по чл.2 .
Съгласно разпоредбата на чл. 14 от договора, ако по време на действието на
договора при повече от два подадени проекти нито един не е успешен , то
изпълнителят се задължава да възстанови на изпълнителя платеното
възнаграждение. Съгласно чл. 15 от договора в случай че подаден проект не
бъде одобрен поради пропуски на изпълнителя при изпълнението на
формалните изисквания /окачествена от финансиращата програма като
формална и на която има изрично позоваване за отхвърляне на проекта/ и от
подадени други проекти за финансиране нито едни не е одобрен за
финансиране, то изпълнителят се задължава да възстанови на възложителя
платеното възнаграждение. Съгласно чл. 16 от договора ако изпълнителят
предложи по-малко от 8 възможности за изготвяне на проекти възложителят
има право на пропорционално обратно плащане от изпълнителя на платеното
възнаграждение, освен ако има спечелен проект за финансиране, изготвен от
изпълнителя по договора. Съгласно чл. 17 от договора ако възложителят не е
представил или и представил със забава /по малко от 8 работни преди срока за
предаване на проекта/или не е представил в съответствие с изискванията
документи/информация, то изпълнителят не отговаря за забава, погрешно
изпълнение, не дължи и неустойките, ако е поискал от възложителя тези
документи в срокове, позволяващи придобиването им и административната
възможност за същото. Съгласно чл. 23 от договора промени в договора се
постиган по писмено съгласие на страните.
Приет е анекс от 29.02.2016г., носещ подписи за страните, съгласно който
страните са се съгласили да продължат срока на договора от 22.12.2014г. с 1
година считано от подписването на анекса.
Приет е сертификат за контрол, протокол, съгласно която на 12.02.2015г.
РЗИ-Кърджали е издал сертификат за контрол на обект на ищеца Печатница
6
„П.” в гр. Кърджали.
Прието е удостоверение за изпълнение, носещо подпис за представителя
на СМДЛ К.” ЕООД – Е.Р., с което на 13.06.2016г. е удостоверено че
Г.К.”ООД е изпълнило задълженията си по договор от 29.02.2016г. за
консултантски услуги за изготвяне на проектно предложение по процедура
„Добри и безопасни условия на труд”, процедура БГ05М9ОР001.
Прието е писмо , Решение от 18.04.2017г. на Министерство на труда и
социалната политика, списък на отхвърлени проекти, съгласно което проекта
на СМДЛ К.” ЕООД по процедура „Добри и безопасни условия на труд”,
процедура БГ05М9ОР001 е отхвърлен поради неотговаряне на критериите за
административно съответствие и допустимост, защото заложените
индикатори за резултат са с целева стойност „0”, а е следвало да е
положителна стойност., защото има предвидени дейности, изискващи
положителна стойност.
Приети са заповед от 31.08.2016г. на Министъра на икономиката,
извлечение от интернет-страница, съгласно които краен срок за подаване на
проектни предложения по програма „Енергийна ефективност за малки и
средни предприятия”е 28.10.2016г.
Приети са трудов договор от 31.07.2013г., заповед от 20.05.2015г.,
съгласно които И.Г. е работила при Г.К.”ЕООД на длъжност „бизнес
консултант” правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на
20.05.2015г.
Разпитана по делото св. Ц.Н. е заявила, че от септември 2013г. работи
при ответника като „бизнес консултант”, от 2015г. е на длъжност ръководител
група „бизнес-консултанти”, като продължила да съвмества и задлженията по
длъжността „бизнес-консултант”, работела пряко с клиенти, но и ваблюдавала
и констолирала дейността на останалите бизнес-консултанти и била в течение
на работата им. Посочила е, че с ищеца имало сключен договор от ответника
през декември 2014г. за срок от една година, в последствие продължен за още
една година , продължили работата по договора почти до края на 2017г. ,
когато ищецът заявил, че не желае повече да работи изобщо по европроекти.
Договорът бил стандартен и по него трябвало да изготвят проектни
предложения за клиента колкото той желае в зависимост от отворените
процедури за кандидатстване. По договора с ищеца като бизнес-консултант
7
първоначално работела И.Г. за 5-6 месеца, след това работела Ц.Д. от офиса в
Стара Загора, а след това – Т.А. , Й.Й., П.И. и последно работела И.Ж., като
свидетелят като техен ръководител се включвала в хода на работата, дори
пред 2017г. свидетелят, Ж. и управителят на ответника посетили ищеца на
място в печатницата му в гр. Кърджали с оглед продължаване на договора за
трета година, но тогава ищецът решил, че не желае да се занимава с
европрограми , заявил че е уморен. Заявила е, че в ход на договора по
отворените програми за кандидатстване отправяли проектни предложения до
ищеца, като му предлагали да се изготви проект по фонд „Условия на труд”,
проект по „Добри и безопасни условия”, по „Ново работно място”, по
„Обучение и квалификация на заети работни лица” по „Подобряване на
производствения капацитет”- за него обаче нямало как да изготвят проект,
защото ищецът не отговарял на условия да има поне 50 точки от 100, по
„Ресурсна ефективност”, по „Млад фермер”. Последното предложили защото
много техни клиенти имали близки и роднини, познати и се интересували
дали не може и по странична на тяхната дейност да им се предложи
програма. Проекти били подадени по „Добри и безопасни условия на труд” и
по „Енергийна ефективност”. За проекта „Условия на труд” неколкократно
започвали да работят по проектно предложение, но ищецът не им представил
необходими документи и това не позволило да се изготви проект, не им било
представен договор със служба по медицина, оценка на риска, становище от
служба по трудова медицина, нотариален акт за имота, договор за наем,
скица. Тези документи били нужни за да се направят проекти за ремонти.
Проектът по „Добри и безопасни условия на труд” бил включен в резервния
списък. По тази програма имало проект и за свързано с ищеца лице-
лаборатория за кръвни изследвания и по устна договорка и поради добрите
им намерения изготвили проект за нея по европейската програма, но този
проект не бил одобрен поради административно несъответствие. С тази
лаборатория ответникът нямал договор, но на добра воля и защото нещата с
ищеца вървели трудно, а ответникът искал ищецът да остане доволен, затова
изготвили този проект за лабораторията. В момента в който този проект не
бил одобрен вероятно имало някакъв „бъг“ при ответника, защото тогава 80
проекта изготвени от тях били отхвърлени по една и съща причина. Имало
устна договорка да се изготви проекта за лабораторията като бонус и едва ако
проекта бъде одобрен тогава да се оформят документите като анекс или
8
допълнителен договор, защото така било редно. Проекта изготвен за ищеца
по „Енергийна ефективност” също попаднал в резервен списък, което
означавало че проекта съответства на изискванията, но финансовите средства
по програмата стигат за определен брой проекти и всички останали се
класират надолу като резервни. Имало случаи когато министерствата
преразпределяли средства и тогава част от резерви били финансирани, но
имало случаи и в които това не се случвало и си оставали резерви.
Обикновено финансовите показатели били решаващи за това дали да са
резерви или да спечелят финансиране, това били обективни данни. Не знаела
на ищеца да не е оказвано съдействие, не й било съобщавано за същото от
колегите й, не знаела ищецът да е проявил желание за конкретна програма и
да му е отказано да се изготви проект. Нямала директна връзка с клиента, но
всички офиси били в постоянна скайп-връзка и обсъждали случаите с
клиентите, така свидетелят и останалите служители знаели какво се случва в
другите офиси. Всички клиенти били въведени в СRМ система и всички
съобщения от отдел Маркетинг им били изпращани. Следващото ниво на
комуникация с клиента било с конкретния бизнес-консултант , който имал
задължение да отправя предложения до конкретния клиент, като и от двамата
служители били изпращани и-мейли за отворените програми, на която
правели резюме и посочвали допустими кандидати и дейности, граници,
финансови параметри и размер на безвъзмездна помощ. След получаването на
и-мейла клиентът следвало да посочи дали иска да участва в програмата . С
ищеца доколкото знаела се работело активно, И.Г. още на първата среща 3
или 4 предложения му била направила , като ищецът заявил след месец че
иска да участва в програма „Условия на труд”. Освен по ел. поща имало
практика да се предлага участие в проекти и устно при посещение на
консултанта при клиента, когато му се представяло предварително
разпечатано резюме на програмата. Комуникирали с клиентите си по ел.
поща, по телефон, на лични срещи, по вайбър и по всички възможни
новонавлезли технологии. За отправяните на ищеца предложения знаела,
защото от 2013г. работила във фирмата и с колегите си обсъждали кой с
какви клиенти работи. Отделно с промяната на длъжността й през 2015г.
имала достъп до досиета на всички клиенти в СRМ система, там се записвал
всеки запис на комуникация и на предлагане-система за управление на
клиенти. Не знаела да има договор с кръвната лаборатория, такъв нямало в
9
СRМ системата. Практикатка им била при клиенти-свързани лица на първо
място в системата да се отбелязва водещия клиент и с наклонена черта се
отбелязвало свързаното лице. При ищеца нямало отбелязване за договор със
свързани с него лица.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният искове са с правно основание чл. 92 от ЗЗД- искове за
плащане на неустойка за неизпълнение на поети задължения по
консултантски договор – главни искове за неустойка по чл. 14 и чл. 15 от
договора от 22.12.2014г. – за сумата от 3060лв. поради подаване на повече от
два проекта по нито едни от които няма одобрение за финансиране /чл. 14/ и
поради отхвърляне на един проект поради допусната формална грешка от
изпълнителя и неодобрение на нито едни друг проект ; евентуален иск за
неустойка по чл. 16 от договора от 22.12.2014г.
Съдът приема за установено по делото, че на 22.12.2014г. между страните
е възникнало валидно правоотношение по смесен договор, включващ в себе
си елементи на договор за изработка и на договор за поръчка, с който ЕТ „П.
–А.Р.” е възложило на Г.К.” ЕООД и той се е съгласил срещу възнаграждение
от 3060лв. с ДДС да му предостави консултантски услуги : мониторинг,
периодичен преглед на програмите за финансиране в сферите на дейности на
възложителя; консултации и предложения за изработване на проекти за
участие в програмите-по телефон, по и-мейл или в офиса на възложителя;
изработване и редакция на проекти с пълна документация за
кандидатстване по програмите, избрани от възложителя съответстваща на
профила му; подава подписани от възложителя проекти , поддържане на
връзка с финансиращата институция, следене развитието на проекта до
окончателното решение за финансирането му; изготвяне на бизнес и
10
финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и
реализирането на проектите; предлагане на консорциуми, като съгласно чл. 3
от договора изпълнителят е следвало да предложи на възложителя участие в
не-по малко от 8 програми. Приетият по делото договор не е оспорен между
страните, той носи подпис за страните по делото и сочи горепосочените
съглашения. Извод за характера на договора като смесен такъв, включващ
елементи на изработка и поръчка следва при съобразяване на задълженията на
възложителя включващи както фактически, така и правни действия. Съдът
приема за установено че с този договор страните са постигнали валидни
съглашения за неустойки в тежест на възложителя по чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от
договора. Волята е ясно изразена, същата касае отговорност на изпълнителя
за неизпълнени негови задължения по договора и дадени от него гаранции за
качество . валидността на тези клаузи по договора не е спорна по делото, при
преценка на същите съдът приема, че съглашенията съответстват на
типичните за неустойката функции. При така възприето съдът приема че
страните са постигнали валидно съглашение за неустойки, като следва:
1. По чл. 14 от договор - ако по време на действието на договора при
повече от два подадени проекти нито един не е успешен, то
изпълнителят се задължава да възстанови на изпълнителя платеното
възнаграждение.
2. По чл. 15 от договора - в случай, че подаден проект не бъде одобрен
поради пропуски на изпълнителя при изпълнението на формалните
изисквания /окачествена от финансиращата програма като формална и
на която има изрично позоваване за отхвърляне на проекта/ и от
подадени други проекти за финансиране нито едни не е одобрен за
финансиране, то изпълнителят се задължава да възстанови на
възложителя платеното възнаграждение.
3. По чл. 16 от договора - ако изпълнителят предложи по-малко от 8
възможности за изготвяне на проекти възложителят има право на
пропорционално обратно плащане от изпълнителя на платеното
възнаграждение, освен ако има спечелен проект за финансиране,
изготвен от изпълнителя по договора.
Съдът приема за установено по делото, че договорът е обвързвал страните
за период от 22.12.2014г. до 29.02.2017г. действително първоначално
договорът е сключен със срок от една година, но в последствие с анекса от
11
26.02.2016г. страните са се съгласили срокът му да е до 29.02.2017г.- една
година след сключването на анекса от 29.02.2016г. Действително, анекс е
сключен след изтичане на срока на първоначалния договор, но няма пречка
страните в последствие да постигнат съглашение за продължаване на срока
му. Така постигнатото съглашение имплицитно съдържа съглашение за
продължаване на срока на договора от изтичане на първоначално договорения
срок до края на новоуговорения такъв. Този извод следва при съобразяване на
договорната свобода, на изричното изявление по анекса от 29.02.2016г., както
и от събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът
кредитира като неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
По главните искове за неустойка по чл. 14 и чл. 15 от договора:
Съдът приема за установено по делото, че в изпълнение на задълженията
си по договора с ищеца ответникът е предложил и е изготвил два проекта:
един по схема „Добри и безопасни условия на труд” по ОП Развитие на
човешки ресурси” и втори - по програма „Енергийна ефективност на малките
и средни предприятия”, като нито едни от тях не е бил одобрен за
финансиране. Тези обстоятелства не са спорни между страните и съдът ги
приема за установени по делото, в този смисъл е постановеното и
неоспореното от страните определение от районния съд в о.с.з. от
03.06.2020г. Не се твърди и не се установява по делото някой от тези проекти
да е отхвърлен поради формална грешка по смисъла на чл. 15 от договора.
При така установеното и доколкото за да възникне вземането за неустойка по
чл. 14 от договора е необходимо д са били подадени повече от два проекта, а
за вземането за неустойка по чл. 15 от договора – един от проектите да е
отхвърлен поради формална грешка, то съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че по делото не е установено валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за неустойка по чл. 14 и по чл. 15 от договора.
Неоснователни са доводите на въззивника, че следвало да се съобрази
проекта, изготвен за СМДЛ „К.”ЕООД. Действително, по делото е
установено, че ответникът е изготвил проекта на СМДЛ”К.”ЕООД, с по
програма Развитие на човешки ресурси”, който е отхвърлен от
финансиращата институция поради недопустимост – заложен критерий за
резултат бил „0”, а следвало да е положителна стойност. Тези обстоятелства
се установяват от приетите по делото Решение от 18.04.2017г. на
12
Министерство на труда и социалната и приложения към него списък.
Установява се от събраните гласни доказателства, които в тази част съдът
кредитира като резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани
от останалите обстоятелства, че тази грешка се дължала на пропуск в
системата на ответника, който довел до отхвърлянето на още около 80
проекта в същия момент поради същата причина. Същевременно, по делото
не е установено по несъмнен начин, че този проект е бил част от
съглашенията по договора между страните включително и в частта по чл. 14 и
чл. 15 от договора. Действително, разпитаният по делото свидетел Н. е
посочила, че СМДЛ К.”ЕООД било свързано с ищеца лице и защото
проектите на ищеца вървели трудно, за да остане той доволен, то между
страните била постигната устна договорка ответникът да изготви проект и за
„К.” ЕООД, нямало договор сключен между ответника и К.”ЕООД за
изготвянето на такъв проект. Този свидетел обаче изрично е посочил, че
изработването на този проект било бонус за ищеца и само ако проект бил
одобрен от финансиращата институция, то тогава щели да оформят
документи за тази им работа – с анекс или с допълнителен договор, защото
така било редно. Така събраните по делото гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност с приетия по делото анекс, обосновават извод, че работата по
проекта за „СМДЛ К.” ЕООД е уговорена като безвъзмездна ако проект не
бъде одобрен, а ако бъде одобрен – то същата ще бъде включена в договорни
отношения с ищеца или ще се сключи самостоятелен договор. Съдът
кредитира показанията на св. Н. като логични и последователни,
неопровергани от останалите събрани доказателства. Действително, този
свидетел работи при ответника и към момента, но доколкото показанията й не
са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, а
същеврменно показват задълбочено познаване на работата по договора с
ищеца /сочат се конкретни оценки, проекти, срещи/ няма основание същите
да не бъдат зачетени от съда. Следва да се посочи, че доколкото устната
уговорка за работа по проект на СМДЛ К.”ЕООД се твърди от ищеца, че е
постигната при преговорите за продължаване на срока на договора, тоест към
29.02.2016г. е постигната, като съобрази и показанията на с. Н. в тази насока,
то съдът приема, че ако страните са имали воля независимо от одобряването
на проекта за К.”ЕООД той да бъде включен в предмета на договора между
страните, то това е следвало да се посочи изрично в сключения от тях анекс
13
от 29.02.2016г. Липсата на такова съглашение в анекса е в подкрепа на
извода на съда, че следва да се кредитират показанията на св. Н. в частта,
сочеща че работата по проекта за К.“ЕООД е уговорено да е предмет на
последващи съглашения, ако проекта бъде одобрен от финансиращата
институция. По делото се установи, че проекта за СМДЛ К.”ЕООД е бил
отхвърлен от МСТП, не е установено в последствие страните да са
постигнали писмено съглашение за включването му в предмета на процесния
договор съгласно изискванията на чл. 23 от договора . При така установеното
съдът приема, че проекта за СМДЛ „К.”ЕООД не е бил част от съглашенията
между страните по процесния договор включително и по чл. 14 и чл. 15 от
договора.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта ,в
която е отхвърлил главните искове е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По евентуалния иск за неустойка по чл. 16 от договора
Съдът приема за установено по делото че изпълнителят е поел задължение
в срока на договора да предложи на възложителя участие поне 8
възможности за изготвяне на проекти, като неизпълнението на това
задължение е скрепено с валидно уговорена клауза за неустойка по чл. 16 от
договора.
Съдът приема за установено по делото, че ответникът не е изпълнил това
си задължение по договора. В тежест на ответника по исковете при условията
на пълно и главно доказване е било да установи тези обстоятелства, но това
не е направено по делото. Не се твърди и не се установява в срока на договора
да не е имало достатъчно отворени за кандидатстване програми за
финансиране, които да са подходящи за ищеца, поради което и за ответника е
съществувало задължението по чл. 3 от договора да му предложи поне 8
такива възможности. За изпълнение на това задължение да се ангажират
всички допустими от ГПК доказателства, като в случая допустими са и
свидетелските показания. Този извод следва при съобразяването на
разпоредбата на чл. 164 от ГПК, на клаузата по чл. 1.2. от договора, съгласно
която предложенията за участие в програми може да се направи и по
телефона и на лични срещи с клиента, а не само писмено. В случая събраните
по делото доказателства установяват, че на ищеца още на първата среща с
14
определения му бизнес-консултант са му предложени 3-4 възможности, като
за целия срок на договора са му предложени възможности за участие по
схема „Добри и безопасни условия” /от Фонд Условия на труд/ , по „Ново
работно място”, по „Обучение и квалификация на заети работни лица”, по
„Подобряване на производствения капацитет”, по „Ресурсна ефективност”, по
„Млад фермер”, по Енергийна ефективност на МСП”. Съдът кредитира
показания на св. Н. в тази насока като резултат от личните й впечатления,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Общият брой
на посочените от свидетеля предложени възможности са 7, една от тях е по
програма „Млад фермер”, Съдът приема, че предложението за участие в
програма „Млад Фермер” не следва да се цени като добросъвестно
изпълнение на задълженията на ответника по договора. Преамбюла на
договора сочи, че целта на договора е да се развие и разшири извършваната
от ищеца дейност и разкриване на възможностите за финансирането по
донорски програми. По делото не се твърди и не се установява дейността на
ищеца да е свързана с дейности подходящи за програма „Млад фермер”, нито
ищецът да е проявил интерес за същото, а в тежест на ответника по исковете е
било да го направи по делото. Приетите по делото доказателства сочат, че
дейността на ищеца е свързана с печатни продукти .Събраните по делото
гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира по съображения
изложени по-горе установяват, че отправянето на това предложение не е било
свързано с дейността на ищеца. Свидетелят Н. е посочила, че тази програма е
за странична за ищеца дейност, но обичайно клиентите им проявявали
интерес за странични дейности поради техни познати, роднини и близки и
това било причината да се предложи и на ищеца. Такова предложение обаче
съдът приема, че не отговаря на добросъвестно изпълнение на задълженията
на изпълнителя по договора, защото не е съобразено с декларираните от
ищеца цели за сключването на договора. При тълкуване на волята на страните
при условията на чл. 20 от ЗЗД, включително и на преамбюла му, то съдът
приема, че за изпълнение на задължението по чл. 3 от договора може да се
цени само онова предложение, което е свързано с дейността и интересите на
възложителя. Ответникът не е доказал, че програмата „Млад фермер” попада
след тях, поради което и отправянето на предложение за участие по тази
програма не следва да се съобразява при извода за наличие на условията от
хипотезата на чл. 16 от договора.
15
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът не е доказал че е
изпълнил задължението си по чл. 3 от договора, не се твърди и не се
установява по делото осъществяването на условието по чл. 16.1. от договора
/спечелен проект за финансиране/ , поради което и установено по делото а
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
неустойка по чл. 16 от договора. Неоснователни са доводите на ответника по
исковете за приложение на чл. 17 от договора, защото основания за същото не
са установени по делото, а и това възражение е направено след срока за
отговор на исковата молба.
Съдът приема, че за определяне размер на тази неустойка следва да се
съобрази постигнатото съглашение между страните за същото за
пропорционалност. При така възприето и като съобрази установеното по
делото, че на ищеца са предложени 6 възможности за участие в програмата,
то размер на вземането за неустойка съдът на основание на чл. 162 от ГПК
определя на 900лв. Предлагане на 6 възможности за участие в програми за
финансиране от ответника на ищеца се установява от показанията на св. Н.,
които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните й
впечатления, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Действително, свидетелят е посочила, че не е била бизнес-консултант на
ищеца, но същевременно е посочила, че знае за работата по договора с ищеца
поради постоянна скайп връзка с колегите от всички офиси, в която се
обсъждала работата, централизираната система за управление на клиентите, в
която се въвеждали всички комуникации с колегите, достъпа й от 2015г. като
ръководител на бизнес-консултантите до досиетата на всички клиенти.
Свидетелят е посочила в показанията си подробности от досието на ищеца,
включително за съответствието му с изискванията по програма „Подобряване
на производствен капацитет”, посочила е подробности и в развитието на
проектите изработени за ищеца и за „К.” ЕООД, което обосновава извод, че
показанията й са резултат от лични впечатления за изпълнението на работата
по договора с ищеца. Обстоятелството, че за ответника е имало възможност
да ангажира и други доказателства за тези обстоятелства не обосновават
извод, че събраните по делото гласни доказателства не установяват същите и
доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. При обосноваване
на извода си по този иск съдът не съобразява проекта за „К.“ЕООД защото
той не е част от предмета на договора и съображения за същото съдът изложи
16
по-горе.
При така възприето съдът приема, че евентуалния иск за 900лв. следва да
се уважи, като решението на СРС в частта, с която го е отхвърлил следва да се
отвени. В останалата част решението на СРС по този иск следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се разпредели съобразно уважената част от исковете и решението на
СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени разноски от 96,48лв.
следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 101,79лв. за държавна такса и за възнаграждение за адвокат. Сумата от
70лв. , внесена за депозит за свидетел не следва да се разпределя по реда на
чл. 78 от ГПК, защото такава не е платена на свидетел.
За производство пред СГС на ищеца се следват съдебни разноски от общо
90,72лв. за държавна такса и за възнаграждение за адвокат.
За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 436,55лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20146490/25.06.2021г. по гр.д. № 23917 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 87-ми състав в часта, в която е отхвърлен
евентуален иск на ЕТ „П.-А.Р.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, кв. ******* срещу „Г.К.”ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул.
„******* с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 900лв.
, представляващи неустойка по чл. 16 от договор за консултантски услуги от
22.12.2014г., и на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
96,48лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Г.К.”ЕООД , ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, бул. „******* да заплати на ЕТ „П.-
А.Р.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
17
Искър, кв. ******* по евентуален иск по чл. 92 от ЗЗД сумата от 900лв.
/деветстотин лева/, представляващи неустойка за неизпълнение на
задължение по договора за предлагане на не по-малко от осем възможности
за изготвяне на проект за кандидатстване за финансиране по европейски,
национални и/или други донорски програми, подходящи за целите на ЕТ „П.
– А.Р.”.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20146490/25.06.2021г. по гр.д. № 23917 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 87-ми състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.К.”ЕООД , ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, бул. „******* да заплати на ЕТ „П.-
А.Р.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Искър, кв. ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо
192,51лв. /сто деветдесет и два лева и 0,51лв/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА ЕТ „П.-А.Р.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, кв. ******* да заплати на Г.К.”ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър,
бул. „******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 436,55лв /
четиристотин тридесет и шест лева и 0,55лв/, представляващи съдебни
разноски за производство пред и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18