Р Е Ш Е Н И Е
№ 1485
гр. Пловдив, 04.07.2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр.ПЛОВДИВ, I отделение, І състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2779 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба от “Ивалент“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Родопи“ № 45, ет. 6, ап. 16, представлявано от Я.М.П., против РА
№ Р - 16001617004743-091-001/02.03.2018 год., издаден от Н.Ж.К.на длъжност - ***и
С.Й. на длъжност - ***, ***в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора,
потвърден с Решение №285/21.05.2018 год., на Директор на Дирекция ОДОП -
Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА в частта за отказан данъчен кредит в размер на 42463.45
лв. и лихви в размер на 10125.35 лв. и в частта,с която е изменен като
допълнително е установен корпоративен данък за 2015 год. в размер на 4693.46
лв. и лихви в размер на 476,59 лв.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност, необоснованост на РА в частта му относно
непризнатия данъчен кредит по фактури, издадени от „Айчо-Чачи“
ЕООД, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се
подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и
установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях.
Сочи се практика на СЕС и се твърди, че
несъобразяването с дадени от СЕС разрешения относно прилагането на общностната система на данъка върху добавената стойност има
за последица незаконосъобразност на постановения административен акт. Иска се
отмяна на ревизионния акт и се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява
за отхвърлянето ѝ. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският административен съд – І
отделение, I състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя
се създават нови публични задължения.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и
подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.
1 от ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Начало на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001617004743-020-001/19.07.2017г.,издадена
от Н.Ж.К.на длъжност - Началник сектор при ТД на НАП Пловдив/л.711/ с обхват определяне
на задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2016г., като е определен краен срок за
приключването ѝ до три месеца, считано от датата на връчване на
посочената заповед, което е сторено на 24.07.2017г. по електронен път. Срокът
за извършване на ревизията съответно е продължен със ЗИЗВР № Р-16001617004743-020-002/19.10.2017г., издаден от същия орган
по приходите /л.708/ до 22.12.2017г.
В хода на ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001617004743-092-001/04.01.2018г./л.49 и сл./, като въз основа на него и на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство
РА (л.29 и сл.). От страна на “Ивалент“
ЕООД е предприето обжалване по
административен ред, в хода на което с Решение № 285 от 21.05.2018г. на Директор
на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, РА
е потвърден в частта за отказан данъчен кредит в размер на 42463.45 лв. и лихви
в размер на 10125.35 лв. и е изменен в частта, с която допълнително е установен
корпоративен данък за 2015 год. от 5370.79 лв. на 4693.46 лв., ведно със
съответните лихви.
Всички цитирани актове са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по
делото упълномощителна Заповед № РД-09-1/03.01.2017
г., издадена от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив (л.3 и сл.).
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в
приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на
определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това
основание.
По делото е представен и приобщен
електронен
носител - СD,на който са записани процесните РА, РД, ЗВР и Заповед за изменение на ЗВР като
електронни документи-електронен файл.
При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи,
в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
І. По ЗДДС
“Ивалент“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице
,считано от 05.11.2012г. Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни
периоди от 01.01.2015 г. до 30.04.2016г., през които основната дейност на дружеството е търговия
на едро със зърно, семена, фуражи и необработен
тютюн.
В хода на ревизията, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1;
чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 6, ал.1; чл. 25, ал. 1 и чл. 70, ал. 5
от ЗДДС на „ИВАЛЕНТ“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 42 463,45 лв. по фактури, издадени от „АЙЧО – ЧАЧИ“ ЕООД с
предмет на доставката авточасти.
За да откаже правото на данъчен кредит на това основание,
приходната администрация се е мотивирала
с установената липса на безспорни доказателства от страна
на ревизираното лице и липсата
на достоверни документи, доказващи прехвърлянето на собственост поради липсата на движение на стоките, липсата на документи, доказващи плащането на фактурираните доставки на авточасти и гуми,
невъзможността да се докаже
реалното извършване на
доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС от „АЙЧО - ЧАЧИ" ЕООД с получател „ИВАЛЕНТ" ЕООД, която
да е облагаема, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, както и дали данъкът в горепосочените фактури е изискуем по смисъла на чл.25,
ал.6 от ЗДДС. Прието е, че представените
документи са неистински и съставени с цел злоупотреба с ДДС, и водят до преки
щети в бюджета, а задълженото
лице не е положило грижата на добър
търговец, имайки предвид обстоятелствата при доставката на стоки и не е взело мерките, за да се увери, че сделките му не са част от злоупотреба с ДДС. От
страна на ревизиращите е констатирано,
че в хода на ревизионното производство „ИВАЛЕНТ"
ЕООД не е представило доказателства и документи, с които да удостовери, че е действало добросъвестно и е взело всички възможни разумни мерки, за да се увери, че
не участва в ДДС злоупотреба,
или че не е знаело, че става участник.
Органите
по приходите за периода от 01.01.2015 г. -30.04.2016 г. са
констатирали, че РЛ е включило 22 бр.
фактури, издадени от „Айчо-Чачи“ ЕООД с ЕИК *********, в дневниците
за покупки за данъчни периоди
м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.11.2015 г., м.12.2015 г. и
м.04.2016 и е упражнило правото
си на приспадане на данъчен
кредит по тях в размер на 42 463,45 лв. Предмет на доставките са авточасти и гуми за товарни автомобили -радиатор воден,
ремонтен комплект, сензор, сервоусилвател, стартер, съд разширителен, тяло термостат, филтър въздушен, стартер, масло,
комплект спирачни дискове,
комплект маншон полуоска, амортисьори, гуми за товарен автомобил, гуми за товарно ремарке, дехидратор
и др.
Във
връзка с връчено на ревизираното дружество/РЛ/ ИПДПОЗЛ са представени документи и обяснения. Посочено е, че контактът с доставчика „Айчо – Чачи“ ЕООД се осъществява
с управителя Ш.К.по телефон, електронна
поща и в офиса, намиращ се
в гр. Пловдив, ул. „Родопи № 45, който
е адрес и на ревизираното дружество.
Представени
са процесните фактури, като се установява,че същите не са подписани от представител на „Ивалент“ ЕООД./л.260
и сл./ Към всяка фактура е приложена складова/стокова разписка/л.226 и сл./ и приемо-предавателен
протокол за приемане на материални
запаси с посочен адрес с. Браниполе,
/общ. Родопи, обл. Пловдив/ местност
„Чиирите“ № 203. От страна на „Айчо
– Чачи“ ЕООД е посочено лице, което
е предало стоките Ш.Ф.К., а от страна на „Ивалент“ ЕООД П.И.П.- управител и
едноличен собственик на
капитала на дружеството до 12.09.2017 г. Мястото на сделката е гр.
Пловдив. Органите по приходите са констатирали ,че не са
представени доказателства за превоз на стоките, а от представените банкови
извлечения на „Ивалент“ ЕООД не е установено да е
извършвано плащане по банков път, каквото е записано във фактурите
За предходен доставчик на авточастите „Айчо-Чачи“ ЕООД сочи
„Ваис транс“ ЕООД с БУЛСТАТ *********. Представени са фактури за доставката на
авточасти, издадени от „Ваис
транс“ ЕООД на „Айчо – Чачи“ ЕООД и приемо - предавателни протоколи към тях
с посочен адрес отново с. Браниполе, местност Чиирите № 203, предал стоките Евгени Тодоров Маринчешки от
страна на „Ваис транс“ ЕООД и получил стоките за „Айчо – Чачи“ ЕООД – Ш.Ф.К..
Същото количество и вид стоки са
фактурирани от последното
дружество на „Ивалент“ ЕООД на същата
дата. Не са извършвани плащания на предходния доставчик „Ваис транс“ ЕООД. По
отношение на доставките към
„Ивалент“ ЕООД е посочено,
че не е извършван транспорт от прекия
доставчик „Айчо – Чачи“
ЕООД. Не са извършвани плащания по доставките между последното дружество като продавач и „Ивалент“ ЕООД. В представените обяснения е посочено, че има уговорка за насрещно прихващане, т.е. „Ивалент“ ЕООД
да извърши плащане директно на „Ваис транс“ ЕООД (предходния доставчик на „Айчо – Чачи“ ЕООД).
Горните
обстоятелства се установяват
от извършени в хода на ревизията
насрещни проверки,както следва: с протокол за извършена насрещна проверка №П-16001617178718-141-001/07.11.2017
е извършена насрещна проверка на „ВАИС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********;с протокол за
извършена насрещна проверка №П-16001617129028-141-001/16.08.2017 е извършена
насрещна проверка на „АЙЧО – ЧАЧИ“ ЕООД, ЕИК *********.
В хода на ревизията на „ИВАЛЕНТ“ ЕООД, с
протоколи №Р-16001617004743-П73-001/19.12.2017г. и №Р-16001617004743-П73-002/20.12.2017г. са
присъединени събрани в хода на извършено ревизионно производство на „ВАИС ТРАНС“
ЕООД /доставчик на ревизираното дружество/ и на „ВАСИЛСКИ ТРАНС“ ЕООД
доказателства.
В хода на извършената насрещна проверка на „Айчо-Чачи“ ЕООД, след определения срок, са представени
заверени копия на издадените фактури на ревизираното дружество, хронологични
регистри за тяхното отразяване. Посочено е, че при осъществяване на доставките
са участвали лично управителите на двете дружества, а предаването на стоките е
станало в с. Браниполе, като датата на предаване на стоките е датата на
съответната фактура и складовата разписка към нея, превоз не е осъществяван.
След извършена проверка в информационните масиви на
НАП е установявено, че фактурите, предмет на изследване, са отразени
в дневниците за продажби на „Айчо – Чачи“ ЕООД. От дружеството няма подавани уведомления за
сключени трудови договори за периода на извършваните доставки. От 03.05.2016 г.
„Айчо – Чачи“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган на НАП, има
неплатени задължения към НАП в особено големи размери и е с рисков профил. За
ревизираните периоди декларира ДДС за внасяне, като няма плащания и ефективно
внесен ДДС. Липсват доказателства за притежавани от дружеството складове,
помещения и друга база, както и моторни превозни средства. Констатирано е се
също, че в дневниците за покупки на „Айчо – Чачи“ ЕООД има отразени доставки от един доставчик от
Турция и не са декларирани доставки от „Ваис транс“
ЕООД.
Във връзка с извършваната ревизия, от ревизираното
лице е представен договор с дата 15.06.2015 г./л.199 и сл./, сключен между него
като купувач и „Айчо – Чачи“
ЕООД – продавач, за доставка на авточасти за товарни автомобили, в който е
уговорено плащане за извършените доставки в срок до 12 месеца от тяхното
извършване направените конкретни доставки, т.е. крайната дата за плащане е
м.03.2017 г., предвид последната издадена фактура от „Айчо
– Чачи“ ЕООД, която е 07.03.2016 г. Представено е
допълнително споразумение от 15.06.2016 г. за удължаване срока на плащане с още
12 месеца, както и допълнително споразумение от 15.06.2017 г. за удължаване на
срока за плащане на 36 месеца след доставка. /л.202 и сл./
От страна на органа по приходите е направено
извлечение от банковата сметка на дружеството-жалбоподател за периода 01.01.2015
г. – 30.04.2016 г., при прегледа на
което не са установени плащания към „Айчо – Чачи“ ЕООД или към „Ваис транс“
ЕООД, в тази връзка е направена констатация, че тези допълнителни уговорки за
отсрочено плащане за три години поставят под съмнение намерението за реалното
му извършване.
В хода на ревизионното производство е установено, че „Ивалент“ЕООД е включило в дневника си за покупки за
м.03.2016 г. фактури, издадени през м.04.2015 г., м.05.2015 г. и м.03.2016 г. издадени
от „Ваис транс“ ЕООД с предмет на доставките
авточасти и гуми, като доставки без право на данъчен кредит.
При извършена проверка на „Ваис
транс“ ЕООД от дружеството не са представени доказателства поради което,както се посочи вече по-горе в
настоящото решение с протокол, е извършено присъединяване на РА №
Р-16001614003336-091-001/19.05.2015 г. и РД №Р-16001614003336-092-001/02.07.2015
г. за извършена ревизия на „Ваис транс“ ЕООД за
периода 01.01.2013 г. – 31.10.2014 г., при която не е
установено дали дружеството осъществява реално дейност, дали декларираните
продажби са достоверни от гледна точна на мястото на изпълнението им, обектите
за извършваната дейност, материалният и технически ресурс за осъществяването.
По отношение последващата
реализация на гуми и авточасти предмет на доставка по фактурите, издадени от „Айчо-Чачи“ ЕООД е установено, че „Ивалент“
ЕООД е фактурирало такива на „Маги 2013“ ЕООД, „Майн
- А.В.А.“ ЕТ, „Мира НН“ ООД и „Василски транс“ ЕООД. Отстрана на РЛ е представена справка
за стоковия поток, от която се установява, че за част от стоките не е посочен
получател и документ за последваща продажба. При извършен
преглед на издадените фактури от РЛ, с които са документирани последващите продажби на авточастите се констатира, че за
периода 01.06.2015 г. - 22.06.2015 г. то е документирало извършени продажби на
авточасти преди да са му издадени фактурите за покупки от „Айчо
– Чачи“ ЕООД, каквото разминаване е открито и за следващи периоди.
Предвид установените факти и обстоятелства относно
ревизираното дружество, извършените насрещни проверки, взаимоотношенията му със
сочения за предходен доставчик, както и с посочените от него клиенти, на които
е фактурирал процесните авточасти, органите по
приходите са направили извод за липса на реални доставки на стоки по процесните фактури, издадени от „Айчо
– чачи“ ЕООД, като са посочени и доводи за това че РЛ
е било наясно, че сделките по спорните фактури са нереални.
Именно с оглед горното и на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 6, ал.1; чл. 25, ал. 1 и чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС на „Ивалент“ ЕООД е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит в размер на 42 463,45 лв.
II.По ЗКПО
При извършена от страна на ревизиращите съпоставка на
декларираните от дружеството данни и тези, събраните в хода на ревизията е
установено, че данните за реализирани продажби от справки-декларации и дневници
за продажби за 2015 г. са в размер на 612 618,12 лв. без включен ДДС, която
сума е по-голяма от декларираната и отчетена по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015
г. в размер на 194 922,52 лв. След извършен анализ на отчетените приходи по
счетоводните сметки са установени приходи от продажби на стоки (семена) на
стойност 194 922,52 лв./ и части на стойност 302 275,50 лв. От РЛ са
представени писмени обяснения в които е посочено, че по дневници за продажби и
СД по ЗДДС общият размер на продажбите е 612 681,12 лв. (194 922,52 лв. –
продажба на семена и торове; 115 483,10 лв. – прехвърлена стока на „РАНИ 2012“
ЕООД и 302 276,60 лв. – продажби на авточасти) и че при формиране на приходите
в ГДД за 2015 г. са отразени само продажбите на семена и торове, като поради
техническа грешка не са отразени другите продажби.
Въз основа горното ревизиращите са установили
недекларирани от дружеството приходи от продажби на семена към „РАНИ 2012“ ЕООД
– 115 483,10 лв., авточасти и гуми – 300 725,50 лв. и услуги 1 550,00 лв., или
общо 417 758,60 лв., с които е увеличен СФР за 2015 г. Посочено е, че
посочената от РЛ средна надценка на продаваните стоки е 3,5 % за семена и
торове и 16 % за авточасти, като са установени разходи, съответстващи на
недекларираните приходи, съответно 111 441,19 лв. и 252 609,42 лв., общо 364
050,61 лв., с които е намален СФР за 2015 г.
От събраните в хода на ревизията доказателства,
счетоводни документи, регистри и декларации по ЗДДС и дадените писмени
обяснения от РЛ е констатирано, че са налице приходи от продажби на семена,
авточасти и услуги. Издадени са първични счетоводни документи за извършените
продажби, отразени в счетоводството на дружеството по сметки 702/1 /семена/ и
702/2 /части/, включени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС, но непосочени
в ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Във връзка с така установеното и на основание чл. 78
от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2015 г. в размер на 417 758,60 лв. и свързаното с
това намаление на същия на същото основание в размер на 364 050,61 лв.
За да измени РА в частта, с която допълнително е
установен корпоративен данък за 2015 год. в размер на 5370.79 лв. на 4693.46
лв., ведно със съответните лихви, в решението си Директор на Дирекция ОДОП -
Пловдив при ЦУ на НАП е посочил, че при декларирана от РЛ надценка на
продаваните стоки от 3,5 % за семена и торове и 16 % за авточасти, установените
недекларирани приходи са в размер на съответно 115 483,10 лв. и 300 725,50 лв.,
съответстващите разходи са определени в по-малък размер, съответно 111 441,19
лв. и 252 609,42 лв. (общо 364 050,61 лв.), вместо съответно 111 577,87 лв. и
259 246,12 лв. (общо 370 823,99 лв.). В резултат на това, данъчната основа и
корпоративният данък за 2015 г. следва да бъдат изменени, ведно със съответните
прилежащи лихви.
В хода на съдебното производство на жалбоподателя неколкократно е дадена възможност да организира защитата си
по делото и да направи своите доказателствени искания, но до последното съдебно
заседание това не бе сторено.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Относно материалната законосъобразност
на ревизионния акт съдът приема следното:
I.По ЗДДС
Съдът вече посочи,че не са констатирани
нарушения на процесуалните правила,но във връзка с обсъждане на събраните
доказателства по делото,то следва да се подчертае,че не се констатират
нарушения и на процесуалните правила при присъединяване на събраните
доказателства и установени факти. От съдържащите се документи в представената
от ответния орган административна преписка е видно, че към настоящото
ревизионно производство са приобщени с протоколи за присъединяване на
доказателства, събрани в извършената предварителна проверка или в насрещни
проверки на трети лица, имащи отношение към представените от страна на ревизираното
лице доказателства. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и
събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния доклад и от
коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и факти, директорът
на дирекция ОДОП-Пловдив е съобразил наличието на редовни процесуални действия
на ревизиращия орган. Извършените от приходния орган действия следва да се
приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се
ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на
условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по
същество. С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в
правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват
насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и
обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши
насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които
придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. Нарушения в
хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се
установява. По делото, каза се, са представени доказателства – протоколи от
извършени процесуални действия и насрещни проверки. Видно от същите,
процесуалните действия на органите по приходите по отношение на третите лица,
при насрещните проверки, и от други проверки по установяване на факти и
обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон,
като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл.29
от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от насрещните
проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са спазени
изискванията на чл.50 ал.2 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установени факти и обстоятелства.
В тази връзка следва да се съобрази
разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебното обжалване на
ревизионните актове е задължен да разреши материалноправния
спор по същество.
Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че фактическите
констатации на органите на приходна администрация по отношение на непризнатото
право на данъчен кредит по процесните фактури,
издадени от доставчика „Айчо-Чачи“ЕООД са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон.
Въз основа на констатираните в хода на
административната процедура факти и обстоятелства относно упражненото от
жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните
фактури, издадени от доставчика „Айчо-Чачи“ЕООД , е
констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално
извършени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, респективно, възникнало
данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е
крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчика, поради което пък, не
се е породило и корелативното право на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата
на чл.70 ал.5 от ЗДДС.
Спорният между страните по делото въпрос
се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочения
по-горе доставчик доставки на стоки по процесните
фактури.
По делото няма спор относно наличието на
останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани
в разпоредбите на чл.69 ал.1 т.1 и чл.71
т.1 от ЗДДС – доставчикът е регистрирано
по ЗДДС лице към момента на осъществяване на доставките, а жалбоподателят
притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и
115, в който данъкът е посочен на отделен ред.
За разрешаването на текущия административноправен спор по същество, на следващо място е
необходимо преди всичко да бъдат съобразени приложимите за случая правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.2 ЗДДС
правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл.25 от ЗДДС,
към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от
изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното
събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно
правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл.14 т.1 от
Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на
услуги – към момента на извършването им (чл.25 ал.2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и
константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на
чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване
преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на
стоки и услуги. От приетото по т.33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по
дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде
отказано, но само, ако се установи, че доставките на стоки са реално
осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за
целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите
на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за
признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и
използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява
от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното
право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от
Решение на СЕС по дело 285/11). Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава
на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на
доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си
дейност, съгласно правилата за доказване по чл.154, чл.1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК.
Следователно, за преценката дали е
осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се
изследва дали е налице предвиденият в чл.6 ал.1 от ЗДДС правопораждащ
юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката,
респ. правото на разпореждане със стоката, при чието проявление възникват и
предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен
кредит.
Съгласно чл.6,ал.1 от ЗДДС доставка на
стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката.
Чл. 24 от ЗЗД сочи,че собствеността върху
стоките се прехвърля по съгласие между страните или при липса на такова при
предаването.
Според чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка
е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена
от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, а данъчно събитие по чл.25 ал.1 ЗДДС представлява
доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25 ал.2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва изводът, че наличието на
действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване
правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС и изпълнението
й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният
субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената
справка-декларация.
Основният предмет на обсъждане в
ревизионния акт е именно наличието на осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,налице ли е реално
извършена доставка.
Какво се установява от
доказателствата,събрани в административното производство по настоящия спор.
За доказване прехвърлянето на
собствеността на стоките са представени
коментираните по-горе в настоящото решение фактури, складови/стокови разписки и
приемо –предавателни протоколи.Представен е и договор
за доставка на стоки от 15.06.2015г.,сключен между „Ивалент“ЕООД
като купувач и „Айчо – Чачи“
ЕООД – продавач, за доставка на авточасти за товарни автомобили.
Въпреки наличието им ,съдът споделя
напълно извода на органите по приходите ,че предвид съвкупно установените
факти и обстоятелства,тези частни
документи представляват само едно документално оформяне на операции и не отразяват
действително осъществени събития.
По отношение наличието на договори и
съставени фактури следва да се посочи, че това не е достатъчно основание да се
приеме, че е налице извършена доставка по смисъла на ЗДДС, като визираните
документи не представляват доказателство за документиране на фактически
изпълнена доставка на стоки. Или,позоваването от страна на жалбоподателя на
сключен договор между „Ивалент“ ЕООД и процесния доставчик ,не доказва наличие на твърдяните доставки
на стоки.
Нещо повече, по делото не се събраха
доказателства, че доставчикът по процесните фактури е
разполагал с необходимите материални, трудови и технически ресурси за
фактическото осъществяване на доставките.
В тази връзка, относно представеният
договор за доставка на стоки, следва да се отбележи, че договорите
установяват само облигационни отношения,
но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства
относно реалното изпълнение на фактурираните доставки, каквито в конкретния
случай липсват ,както правилно е приел ответникът.
На следващо място,следва да се отбележи,
че издадени фактури и счетоводните отразявания при доставчика не са достатъчни
да обосноват извод за наличие на реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
От изложената фактическа обстановка се
установява,че е налице префактуриране на стоки между
едни и същи дружества/„Маги 2013“ ЕООД, „Майн - А.В.А.“
ЕТ, „Мира НН“ ООД и „Василски
транс“ ЕООД/, които имат взаимна обвързаност помежду си като доставчици и
получатели, от гледна точка на ползване на процесната
база в с.Брани поле, от гледна точка на счетоводната отчетност, на
представляващите лица, като се налага извод, че и ревизираното лице се явява
част от тази поредица от фирми в качеството си както на доставчик, така и на
получател.
От установеното при ревизията също така е
видно, че ревизираното дружество е наясно с обстоятелството и знае, че в случая
не са налице реални доставки на стоки, а само префактуриране.
Тъй като „Ваис транс“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС,
префактурирането на процесните
стоки е опосредствано от регистрираното „Айчо – Чачи“ ЕООД с цел упражняването на данъчен кредит от „Ивалент“ ЕООД, както и за регулирането на резултатите за
отделните данъчни период по ЗДДС на лицата – участници в схемата.
Все при съвкупната оценка на
доказателствата по делото се установява ,във връзка с твърденията на
жалбоподателя,че процесните стоки се намирали в
базата в с.Брани поле още от предходния
доставчик “Ваис транс“ЕООД и той
ги придобивал след разкомплектоването на закупени от други лица МПС,че
доказателства за наличие на процесните части в
казаната база не са представени.Липсват доказателства за реалното им
придобиване от посочения доставчик. Съдът споделя доводите на жалбоподателя ,че невъзможността да бъде
установен произход на стоката не обуславя извод, че тази стока въобще не
съществува и не може да бъде предмет на реални доставки, съответно, че реални
доставки не са били осъществени,но това не са единствените съображения на
органите по приходите за формирания отказ.От друга страна, изводите на
приходната администрация,че е налице невъзможност да се установи произхода на
стоката, не са опровергани от задълженото лице.
В хода на ревизията са събрани и противоречиви доказателства относно
предаването на стоките.Настоящият собственик на „Ивалент“ЕООД
Я.П. твърди,че лично тя като
счетоводител на дружеството е приемала стоките,а това твърдение е в
противоречие с вписаното в стоковите/складови разписки и приемо-предавателните
протоколи ,както и с писмените обяснения на представляващия „Айчо-Чачи“ЕООД,а именно,че сделките са осъществени лично от
двамата управители на дружествата по това време.
Изводът за липсата на реални доставки по
спорните фактури може да се изведе по
косвен път и от липсата на плащане както по отношение на получените
доставки,така и по реализираните такива. Разбира се ,фактът на заплащане на фактурата действително
не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит,но липсата на
плащане е една индиция за формиране на извод за липса на реална
доставка.
Следва да се посочи, че за жалбоподателя е
налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи
претендираното право положителни факти, за която цел
той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, трябва
да бъде и пълно. В този смисъл, съдебната практика на Върховния административен
съд по аналогични казуси е последователна, в смисъл, че за доказване реалността
на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени
доказателства по изпълнението им, и то именно от лицата, които се сочат за
техни извършители, каквито каза се, според настоящият състав на съда, не са
ангажирани по делото.
Съдът намира, че констатираните в хода на
ревизията обективни данни сочат, че спорните фактури са издадени формално с цел
злоупотреба с право при позоваването на правото на приспадане и ревизираното
лице не е могло да не знае за това. Тази неправомерна цел обосновава и неправомерността
на начисляването на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което е още
един аргумент да се приеме, че законосъобразно с оспорения РА е отказано
признаване на претендираното право на данъчен кредит.
За пълнота, следва да се отбележи, че в
практиката си Съдът на ЕС многократно е посочвал, че реалността на доставката
на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит.
II.По ЗКПО
Въпреки липсата на конкретни възражения от
страна на жалбоподателя относно констатациите по ЗКПО, настоящият състав на
съда счита, че същите следва да бъдат обсъдени.
На основание чл. 78 от ЗКПО при определяне
на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със
сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през
текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от
данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция
по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не
се признават за данъчни цели.
От изложеното по-горе е видно, че от
събраните в хода на ревизията доказателства, счетоводни документи, регистри и
декларации по ЗДДС и писмените обяснения на РЛ е установено, че са налице
приходи от продажби на семена, авточасти и услуги. В хода на ревизията са
установени издадени първични счетоводни документи за извършените продажби,
отразени в счетоводството на дружеството, включени в дневниците за продажби и в
СД по ЗДДС, но непосочени в ГДД по чл. 92 от ЗКПО
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1
от ЗСч., счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в
съответствие с изискванията на този закон при съобразяването с основния
счетоводен принцип за текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи
от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване,
независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или
техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който
се отнасят.
Следва да се посочи, че РЛ е признало
възникването процесните приходи от продажби на
авточасти и услуги в размер на 302 275,50 лв., но поради грешка не ги е
декларирало в ГДД за 2015 г. По преписката е приложена оборотна ведомост за
2015 г., от която се установява, че другата сума от 115 483,10 лв., за която в
обяснението на управителя на РЛ се твърди, че е прехвърлена стока на „РАНИ
2012“ ЕООД, безспорно е установено, че неправилно е отразена по сметка 412 – „Клиенти
по аванси“, тъй като се касае за предаване на стока, а не само предхождащо/авансово
плащане.
Във връзка с изложеното изложеното, настоящия съдебен състав счита, че констатациите
на органите по приходите по ЗКПО са правилни и законосъобразни. Правилно РА е
изменен в частта, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2015
год. в размер на 5370.79 лв. на 4693.46 лв., ведно със съответните лихви.
По изложените съображения, съда приема, че
ревизионния акт, се явява правилен и законосъобразен, а жалбата против него се
явява неоснователна.
При този изход на спора и на основание
чл.161,ал.1,предл.2 и 3 от ДОПК във връзка с чл.8,
т.4 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2262,77 лева.
Водим от горното и
на основание чл.160,ал.1 от ДОПК, Административен съд- Пловдив – Първо
отделение, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ивалент“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Родопи“ № 45, ет. 6, ап. 16,
представлявано от Я.М.П., против РА № Р - 16001617004743-091-001/02.03.2018
год., издаден от Н.Ж.К.на длъжност - ***и С.Й. на длъжност - ***, ***в ТД на
НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение №285/21.05.2018 год.,
на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА в
частта за отказан данъчен кредит в
размер на 42463.45 лв. и лихви в размер на 10125.35 лв. и в частта,с която е изменен
като допълнително е установен корпоративен данък за 2015 год. в размер на
4693.46 лв. и лихви в размер
на 476,59 лв.
ОСЪЖДА “Ивалент“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Родопи“ № 45, ет. 6, ап. 16, представлявано от Я.М.П. да заплати
на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2262,77 /две хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет
и седем стотинки/
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: