Р
Е Ш Е Н И E №
гр. В. 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен състав в публично
заседание на 16.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
КАСАБОВА
При секретаря Ц.ц.като
разгледа докладваното от съдията НАХД №179 по описа за 2019г. въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №46 от 29.01.19г. на Зам.Директор на РДГ гр.Б., в частта по пункт ІІ т.1, с която на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча в полза на държавата е отнета – веща предмет на нарушението, а именно - един/ брой дива свиня /женска/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №46 от 29.01.19г. на Зам.Директор на РДГ гр.Б., с което
на З.А. ***, с ЕГН **********,
по
пункт І, т.1, на основание чл.86, ал.1 т.2 от Закона за лова и опазване дивеча,
е наложено
административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000/две хиляди/лева.
по
пункт І, т.2, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД
е
постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а
по пункт ІІ на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча в полза на държавата са отнети:
по пункт ІІ т.2 вещите послужили за извършване на нарушението, както следва: т.2.1 - 1 /един/ брой ловно оръжие „ИЖ-18“, кал.308 „Уинчестър“ № ***,
т.2.2 - 10
/десет/ броя боеприпаси кал.308,
по пункт ІІІ на основание чл.3, т.1 от НАРЕДБАТА за размера на обезщетенията за щети нанесени на дивеча, вр. чл.2 №1А т.4 е определено обезщетение в размер на 500.00 лв./петстотин лева/ в полза на СЗДП ТП ДГС - гр.В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ПОСТАНОВЯВА
иззетите по делото, като
веществени доказателства Членска карта Б
047189 - оригинал; Билет за лов № 367933 от 01.12.2018г. - оригинал; след
влизане на решението в законна сила да се върнат на жалбоподателя А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.В. в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И
В И :
З.А. ***, с ЕГН **********, е
обжалвал НП №46 от 29.01.19г. на Зам.Директор на РДГ
гр.Б., с което за извършено нарушение
на чл.86, ал.1 т.2 от Закона за лова и опазване дивеча, е наложено
административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000/две хиляди/лв.,също така на
основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД
е
постановено лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а на
основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча са отнети в полза на държавата вещите предмет на
нарушението, както следва: -1/ един/ брой дива свиня /женска/, също вещите
послужили за извършване на нарушението:
- 1 /един/ брой ловно оръжие„ИЖ-18“, кал.308„Уинчестър“ № ***,
- 10 /десет/ броя боеприпаси кал.308
На
основание чл.3, т.1
от Наредбата за размера на обезщетенията за щети нанесени на дивеча, вр. чл.2 №1А т.4
е определено
обезщетение в размер на 500.00
лв./петстотин лева/ в полза на СЗДП ТП ДГС -
гр.В.. С жалбата и в с.з. лично и чрез
процесуален представител адв.Т.З. се иска отмяна на НП и наложената със него
глоба, постановено лишаване от право на ловуване
и отнемане на вещи и определено обезщетение.
Ответникът по делото не ангажира становище.
Производството по делото е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 02.01.2019г.
преди обяд служителите на ИАГ С.– С.И.С., И.Н.Н., били командировани в района
на РДГ - Б., когато получили сигнал за извършващ се незаконен лов в района на с.З..
Насочили се към указаното им място, където забелязали идващите от
балкана трима ловци с извадени от калъф ловни оръжия и влачейки отстреляна дива
свиня. След като извършили проверка на същите установили, че това са А.П.П., Н.А. , както и настоящият жалбоподател З.А.А. установили
и че и трите лица са ловци към ловна дружинка в с.З.. С оглед на възприетата
обстановка и констатираното, че ловците нямат разрешително за лов, св.С.И.С., в
присъствието на св.И.Н.Н. и жалбоподателя, съставил АУАН №46/02.01.2019г., серия ИАГ бл.№0515261 с който било повдигнато
административно обвинение на жалбоподателя З.А.
за нарушение на чл.86, ал.1 т.2 от ЗЛОД.Със същият акт било иззето: 1 /един/ брой ловно оръжие
"ИЖ-18" кал. 308 "Уинчестър" №***и 10 /десет/ броя боеприпаси кал. 308, както и 1
/един/ брой дива свиня /женска/, като акта бил предявен на жалбоподателят, с
връчен екземпляр от него.Същият в графа възражения вписал, че не е знаел, че
няма да има лов, но че е тръгнал да търси едно куче. Освен това заявил, че
неможе да прочете акта понеже е без очила.
В последствие въз основа на акта било издадено НП №46 от 29.01.19г. на Зам.Директор на РДГ гр.Б., с
което на чл.86, ал.1 т.2 от ЗЛОД била
наложена глоба в размер на 2000 лв.
на жалбоподателя. Със същото НП на основание чл.95,
ал.1 от ЗРА в полза на държавата били отнети вещите предмет на
нарушението - 1 /един/ брой дива свиня /женска/, както и вещите послужили за извършване на административното нарушение –
1 /един/ брой ловно оръжие "ИЖ-18" кал. 308 "Уинчестър" №***и 10 /десет/ броя боеприпаси кал. 308. Както и на основание чл.3, т.1 от Наредбата за размера на
обезщетенията за щети нанесени на дивеча, вр. чл.2 №1А т.4 било определено от жалбоподателя да се
заплати обезщетение за щетите нанесени
на дивеча в размер на 500.00лв.
Жалбоподател З.А.А. и св.А.П.П., Н.А. излагат една по различна фактическа
обстановка, а именно, че след като св.П., провел на 01.01.2019г., разговор с секретаря
на ловната дружинка, който го уведомил, че за 02.01.2019 г. /сряда/ има
разрешение за лов, при което и на 02.01.2019г. св.П., св. и жалбоподателят, тръгнали
на лов, като били закарани до ловното място от съпругата на първия свидетел,
която след като ги закарала се прибрала в селото, заедно с оставените в
автомобила калъфи от оръжията им. Малко по-късно жалбоподателят и другите ловци
разбрали, че разрешение за лов за деня няма и че трябва да се приберат в селото
поради, което и малко преди обяд тримата се отправили към селото пеша, носейки
оръжията си, които били без калъфи, като преди влизане в селото трябвало да
спрат и да изчакат техен познат да ги прибере с автомобила си, за да не
преминават през селото с оръжия. В това време, на мястото където тримата чакали
да им се донест калъфите на оръжията пристигнали горски инспектори, който като
ги видели с извадени от калъф ловни оръжия и констатирали в близост до тях /на
сметището на селото/убит дивеч им извършили проверка при която установили, че
нямат разрешително за лов, за което съставили на жалбоподателя и свидетелите
актове за административни нарушения.
Горната фактическа обстановка се установява от АУАН, НП показанията на свидетелите С.И.С., И.Н.Н., С.Н.М., И. Й.Й., А.П.П., Н.А. , както и от останалите приложени ведно с административнонаказателната преписка и по делото доказателства: Констативен протокол /КП/, Серия ИАГ №152218 от 02.01.2019 г. - оригинал; Членска карта Б 047189 - оригинал; Билет за лов № 367933 от 01.12. 2018г. Разписка серия ИАГ № 031163 за отговорно пазене на вещи, Протокол за приемане на ВВООБ, Входящ лист, длъжностна характеристика, Трудов дотовор, Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г., известие за доставяне, и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо
интерес от обжалване, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и
основателна по следните съображения:
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице –
служител на РДГ гр.Б., на длъжност старши инспектор и в сроковете по
ЗАНН.Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и съгласно Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г.
От друга страна настоящият съдебен състав
намира, че при изготвянето и на АУАН и на НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила регламентирани от разпоредбите на чл.42 от ЗАНН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от
ЗАНН, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП.
И в АУАН и в НП следва да се посочи конкретното място на извършване на нарушението /чл.42 т.3 от ЗАНН респективно на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, в случая с изписването в АУАН, че нарушението е
извършено: „РДГ - Б.в землището на с.З., край селото на земен път“ и в НП,
че нарушението е извършено: „в землището на с.З., общ.В., обл.В., край
селото на земен път, в териториалния обхват на РДГ - Б.” не е достатъчно
от към конкретика, тъй като от една страна не става ясно, къде точно е
местоположението на твърденият земен път/тъй като край селото има множество
земни пътища/, а от друга не става ясно, къде точно е било позиционирано лицето
по време на извършване на твърдяното нарушение.
Освен това факта, че лицето сочено за извършител
на нарушението е установено някъде в близост до „с.З. на земен път,“ не
означава автоматично, че твърдяното нарушение е извършено на същото място.
Изложеното сочи на това, че нито в АУАН, нито в НП е посочено конкретното място на извършване на нарушението, а
само мястото на което соченият за извършител е открит от служителите на АНО.
По делото няма приложени документи /карта на
района/, няма посочени точните GPS
координати на мястото или други такива данни, по които да се установи реалното
местоположение в близост до което се намира мястото на извършване на нарушението.
Следва да се посочи и че нито един от свидетелите
по акта - С.И.С., И.Н.Н. и С.Н.М. не сочат
обстоятелства изясняващи конкретното място на извършване на нарушението, а само мястото на което
нарушителят е открит.
Отделно от изложеното до тук свидетелят С.Н.М.
сочи факти и обстоятелства досежно мястото на констатиране на нарушителя, като в
показанията си твърди, че:Мястото беше на изхода на с.З. в посока към
мината, местността Боров камък към еко –
пътеката.“, но не и относно фактическото място на нарушението, свидетелят
И.Н.Н. също твърди, че: случката се е развила извън селото по посока мината към селото.“, подобно
е положението и с останалите разпитани по делото свидетели, като дори и самият
актосъставител не сочи, конкретика относно местонарушението,
като следва да се отбележи, че дори и свидетелите да са единни в твърденията си
относно мястото на нарушението/което не е констатирано/ то, това не санира
допуснатото нарушение на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН респективно на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като мястото на нарушението следва да е точно и ясно конкретизирано в АУАН и НП.
Посоченото освен, че води до липса на отразено
място на нарушение, води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено,
които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН,
като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели не
способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.
Не на последно място
следва да се отбележи и че акта е съставен съгласно показанията на разпитаните
по делото свидетели на мястото, на което е констатиран нарушителя, тоест накъде
в „близост до с.З., общ.В., обл.В., край селото на земен път, в териториалния обхват
на РДГ - Б.“, но в същност отново неизвестно къде.
Актосъставителя и
свидетелите по акта, сочат че лично са видели
жалбоподателя със сглобено оръжие и са видели убитото прасе в близост до
селото, обстоятелства които невнасят съмнение в тяхната правдивост и достоверност
и не компрометират тяхната доказателствена стойност, но също така са и
недостатъчни за доказване на твърдяното нарушение.
При това нито един
от тях не твърди, че лично е видял привлеченото към отговорност лице лично до
отстрелва дивеча с установеното у него оръжие. Същевременно по делото, няма
изготвена експертиза, която безспорно да установява, че именно с описаното в
АУАН и в НП оръжие е убито намереното диво животно.
Видно от
доказателствата по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.86, ал.1, т.2 от ЗЛОД.
Налице е колизия между описаната фактическа обстановка в НП и установената
такава по делото.
На следващо място следва
да се отбележи, че отговорността на нарушителя е ангажирана на основание чл.86, ал.1 т.2 от ЗЛОД съгласно която разпоредба: Който убие или улови дивеч, без да притежава редовно
заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена
членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата,
място на ловуване, брой и вид дивеч, се наказва с глоба: т.2 за едър дивеч - от 2000
до 5000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.
От която
следва, че състава на нарушението предвижда няколко отделни хипотези изразяващи
се както следва:
1. Който убие или улови дивеч, без да притежава редовно
заверена членска карта и билет за лов;
2.с билет за лов и редовно заверена членска карта, но
без разрешително за лов;
3.или извън определените в разрешително за лов дата,
място на ловуване, брой и вид дивеч;
Очевидно
административнонаказващия орган е имал предвид една определена хипотеза, а
именно тази на предложение второ от
така цитирания законов текст /която обаче не е счел за необходимо да
конкретизира/, тъй като е очевидно, че жалбоподателя притежава редовно заверена
членска карта и билет за лов, като единствено в случая няма издадено по съответния
ред разрешително за ловуване на едър дивеч/дива свиня/ за дата 02.01.2019г. за
съответната местност и ловно стопански район.
От изложеното
в обстоятелствената част на АУАН и НП се извежда извода, че жалбоподателя
следва да е извършил визираното нарушение в хипотезата на пр.2 на чл.86, ал.1 т.2 от ЗЛОД, за което обаче цифрово отразяване в посочените два
акта липсва, а същото от своя страна се явява съществено нарушение на
визираните в чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57
ал.1 т.6 от ЗАНН правила.
Отделно от това при
издаването НП не са спазени и други изисквания относно неговите реквизити, в
случая тези, визирани в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като
не са отразени обстоятелствата около извършване на нарушението/наличието на
щета и нейният размер/, които имат съществено значение, както относно
определянето размера на административното наказание глоба, така и за определяне
размера на определеното в конкретния случай обезщетение, а така също и за
преценката на съда относно тежестта на самото нарушение, а оттам и доколко
законосъобразно е процедирано от наказващия орган при обсъждане наличието или
липсата на основанията по чл. 28
от ЗАНН.
По същество
на спора и макар, че Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя
е отстрелял дивата свиня на територията на землището на с.З. общ.В., обл.В., в териториалният
обхват на РДГ Б., като основното доказателство на което се позовава са показанията
на актосъставителя и свидетелите по акта.Само, че същите тези свидетели заявиха
в съдебно заседание, че лично не са видели и чули жалбоподателя да убива процесното диво прасе и че не знаят къде е
било отстреляно то. Актосъставителя и
свидетеля Н. твърдят, че са видели трите установени от тях лица да слизат от
Балкана и да теглят същото до мястото на
което прасето е било установено – на сметище в близост до с.З.. Същевременно
този факт се оборва от показанията на св.И.Й., който пък установява, че след
като е намерил убитото прасе в гората го е довлякъл до сметището в близост до
селото където го е изоставил, което твърдение се подкрепя и от показанията на
свидетелите Н. и А.П., нещо повече
последните двама свидетели сочат и че жалбоподателя не е отстрелял откритото
диво прасе и че макар, че първоначално са излезли на лов, то след като са узнали,
че всъщност нямат издадено разрешително за лов за този ден са се прибрали.
Изхождайки
от горното, съдът счита, че събраните доказателства са крайно недостатъчни за
да се обоснове извода, че жалбоподателя е извършил неправомерно ловуване без
разрешителното за ловуване, поради което и не следва да носи отговорност по
цитирания по горе текст от ЗЛОД.
Съдът
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това
основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на
защита на наказаното лице.Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение.
Съгласно константната
съдебна практика, за да е описано нарушението следва в обстоятелствените части
на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват извършеното
нарушение с неговите обективни и субективни признаци и участието
на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване
/конкретни действия, съответно бездействия от страна на
извършителя/. В случая минимални предпоставки за това липсват.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че доколкото законът позволява НП да бъде
издадено и при допуснати нередовности в АУАН чл.52 ал.2 от ЗАНН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то
това не се отнася за настоящото наказателно постановление. При него следва
точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като
именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в
настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Ето
защо, за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице е от съществено
значение наказващият орган да е посочил точната и правилна правна квалификация
на нарушението. Затова и в НП между описателната част на нарушението, правната
му квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно
единство, за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и
за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. В разглеждания случай
обаче, наказващият орган освен, че е посочил като нарушена нормата на чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД, то
по-същественото нарушение е, че не е
посочил в цифровата квалификация, коя от възможните три хипотези по този текст е осъществил с действията си
жалбоподателя. Освен това, не е изследвал с оглед задълженията и правомощията
му по чл.52 ал.4 от ЗАНН, законосъобразността и обосноваността на АУАН,
не е преценил всички налични по случая доказателства, а безусловно се е доверил
и пресъздал описаното в акта. Основателно жалбоподателят не е могъл да разбере
в какво точно се изразява неговото нарушение, като по този начин е било
нарушено правото му на защита.
При това положение,
съдът следва да отмени обжалваното НП в по голямата му част, на първо място в
частта по пункт І, т.1, като
незаконосъобразно издадено, поради допуснатите съществени процесуални нарушения
при издаване на постановлението. Нарушена е императивната разпоредба на чл.57
ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, която в съдебната фаза не може да бъде преодоляна,
тъй като целта на тази фаза е да проследи и проконтролира законността на
актовете и действията на администрацията, с които е вменила извършването на
административно нарушение на дадено лице. Така констатираните нарушения на
процесуалните правила във всички случаи, като последица водят до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно следва
отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на
страните по същество на делото.
С оглед на изложеното
следва да бъде отменено и наказателното постановление в частта по пункт І - т.2, с която
жалбоподателят е бил лишен от правото
да ловува за срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД. Санкцията по този текст от закона е пряко
свързана с вмененото на жалбоподателя нарушение и след като наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено в частта относно вмененото нарушение
по чл.86 ал.1 т.2 от ЗЛОД, то и тази
санкция следва да отпадне.
На следващо място, тъй като
наказанията, посочени в пунктовете
от I.т.2 до пункт III на обжалваното НП, /с
изключение на пункт ІІ, т.2.1/ са също в следствие от това, че е прието, че
жалбоподателя виновно е нарушил чл.86, ал.1 т.2 от ЗЛОД, то и естествено
е, че същите следва да бъдат отменени.
пункт ІІ, т.2.2 Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД предвижда
отнемане на оръжието и другите средства за ловуване в полза на Държавата при
нарушение по чл.86 от ЗЛОД, но при прилагането на този текст от закона
също следва да се държи сметка относно това чия собственост е установеното ловното
оръжие, тъй като макар и държано или носено от конкретното лице, то същото може
да не е негова лична собственост.В хода на административнонаказателното
производство, не са събрани каквито и да е доказателства, от които да се
установи чия собственост е ловно оръжие „ИЖ-18“,
кал.308 „Уинчестър“ № ***, и 10
/десет/ броя боеприпаси кал.308, чието отнемане в полза на Държавата е
постановено. Като простото посочване че същите са иззети в АУАН и НП по никакъв начин не доказва и не
установява собствеността им.
От друга страна, в АУАН
липсват констатации, а и не са налице доказателства в тази насока, че
жалбоподателят е ловувал именно с това ловно оръжие, ето защо без да е
установено по безспорен начин, че веща е послужила за умишлено нарушение, без
да бъде изследван въпроса, чия собственост е ловното оръжие и боеприпаси, то и административнонаказващият орган незаконосъобразно е
постановил тяхното отнемане в полза на Държавата.
Освен изложеното дотук
относно санкцията по пункт ІІ, т. 2.1 и
т.2.2 от НП, следва да бъде отбелязан и факта, че наказващият орган не е
посочил стойността на отнетата ловна пушка и боеприпаси. А това е обстоятелство
от съществено значение при прилагането на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.20 ал.1 от ЗАНН и липсата на такава оценка
препятства възможността да бъде извършена преценка дали стойността на отнетата
вещ съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и в крайна
сметка законосъобразно ли е била отнета. Именно възможността за приложението на
общата разпоредба на чл.20 ал.4 от ЗАНН изисква да бъде дадена такава оценка и в този
смисъл този пропуск на наказващия орган съдът приема, също като процесуално нарушение при обсъждането
на санкцията в тази част от обжалваното наказателно постановление.
по
пункт ІІІ – разпоредбата на - чл.86, ал.1 т.2 от ЗЛОД гласи, че глобата за едър дивеч е от 2000 до 5000 лв., но не по-малко от
трикратния размер на причинената щета. В случая, видно от акта, в същия е изобщо няма отразяване да
е била причинена щета, такова отразяване липсва и в описателната част на НП,
въпреки това и без изобщо по делото да е установено дали констатираният дивеч е
бил убит на територията на визираното ДГС - едва в санкционната му част се
твърди, че е била причинена щета на СЗДП
ТП ДГС - гр.В.. Като е било определено
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер от 500лв. на
основание чл.3, т.1 от НАРЕДБАТА за
размера на обезщетенията за щети нанесени на дивеча, вр. чл.2
№1А т.4, но
как наказващият орган е приел, че е налице щета за да определи и размера на обезщетението от нито един от двата
визирани акта не става ясно. Именно и предвид изложеното настоящият съдебен
състав счита, че Наказателното постановление в пункт III, където е присъдено определеното обезщетение в размер от 500лв., също следва да бъде отменено,
тъй като то също е последица от незаконосъобразното приложение на чл.86,
ал.1 т.2 от ЗЛОД по
отношение на жалбоподателя.
Единствено в частта по пункт ІІ, т.2.1 настоящият съдебен състав намира
процесното Наказателното постановление за законосъобразно поради което и в тази
му част то следва да се потвърди. Това е така защото в конкретният случай не
установено чия собственост е установеното диво прасе при което и правилно и в
съответствие със закона административнонаказващият орган е отнел същото в полза
на държавата като вещ предмет на нарушението – 1 брой дива свиня/женска/. Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1
от ЗЛОД при нарушенията по чл.86 от ЗЛОД - незаконно придобитите
дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на
Изпълнителната агенция по горите.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №46 от 29.01.19г. на Зам.Директор на РДГ гр.Б., в частта по пункт ІІ т.1, с която на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча в полза на държавата е отнета – веща предмет на нарушението, а именно - един/ брой дива свиня /женска/,
И ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №46 от 29.01.19г. на Заместник Директор на РДГ гр.Б.в останалата му част, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: