№ 532
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1114/2020 г.
от Окръжен съд Благоевград, ответникът - Прокуратурата на Република
България е осъден да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал.
2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена
по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на
18.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г., като е
отхвърлен главният иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 100 000 лв.;
- сумата от 12 800 /дванадесет хиляди и осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в платени адвокатски възнаграждания за осъществената процесуална
защита по н.о.х.д. № 201/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград,в
размер насумата от 3 400 лв., както по в.н.о.х.д. № 217/2018 г. по описа на
Апелативен съд София, в размер на сумата от 9 000 лева и сумата от 400 лева,
1
платена по ДП № 10/2014 г. по описа на РУ- Гоце Делчев, вследствие на
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от
НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от
11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд
Благоевград, влязла в сила на 18.01.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати на В. Р. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, деловодни разноски, в размер на сумата от 223.40 лева лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени и
имуществени вреди от воденото против него наказателно преследване,
поради което моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното
решение и вместо това да отхвърли предявените искове, имащи за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи и
присъди:
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък
размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено
критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по
делото;
- обезщетение за претърпените имуществени вреди, което да е
съобразено нормативно определения минимален размер на адвокатските
възнаграждения за защита по конкретното обвинение за престъпление по
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. Р. Д.,
ЕГН ********** в частта, в която предявеният иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /4 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000
лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от незаконото обвинение за престъплението по престъпление по чл. 124, ал. 1,
2
пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – В. Р. Д., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
постановление на прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев от 08.01.2014
г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 122 от НК.
Икщецът твърди още, че:
- на 08.01.2014 г. с постановление на разследващ полицай при РУ Гоце
Делчев е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по престъпление по чл. 122 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК
- на 08.01.2014 г. с постановление на прокурор в Районна прокуратура
Гоце Делчев е бил задържан под стража за срок от 72 часа, след което с
определение от 10.01.2014 г., постановено от Районен съд Гоце Делчев му е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;
- на 18.03.2014 г. с определение на съда е изменена мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в парична гаранция, в размер на
сумата от 2 000 лева;
3
- за периода на 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г., на основание
постановление на прокурор при Окръжна прокуратура му е била наложена
мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределените на Р.
България без разрешение на прокурора или съда“;
- наблюдаващият прокурор е обвинителен акт от 28.03.2016 г. му е
повдигнал обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с
чл. 128, ал. 2 от НК;
- с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016
г. от Окръжен съд Благоевград е бил признат за невиновен в това да е
извършил деяние, осъществяващо състав на посоченото престъпление и е
оправдан;
- присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с решение
№ 264 от 27.06.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 217/2018 г. от Апелативен
съд София;
- с решение № 250 от 18.01.2019 г., постановено по к.н.д. № 915/2018 г.
от ВКС на Р. България, образувано само по жалба на втория подсъдим Ф. С.
Ф. е изменено въззивното решение, като е преквалифицирано деянието на Ф.
по чл. 124, ал. 1 , пр. 2 във вр. с чл. 129 от НК и е намален размер на
наказанието лишаване от свобода на четири години;
- присъдата в осъдителната част е влязла в сила на 18.01.2019 г.;
- претърпял е неимуществени вреди вследствие на незаконното
обвинение, както и имуществени вреди,представляващи разходи за заплащане
на адвокатски възнаграждания по наказателното производство, в размер на
сумата от 12 800 лева, от които 400 лева за досъдебното производство, сумата
от 3 400 лева за първата инстанция и сумата от 9 000 лева за въззивната
инстанция;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г., както и обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 12 800 лева, ведно
със законната лихва, считано от 18.01.2019 г.
Поикал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор /л. 28/, с
4
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените и
имуществени вреди от воденото наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал:
- съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с
конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на
неговия размер;
- по отношение обезщетението за имуществени вреди посочил, че
заплатеното от ищеца на защитника адвокатско възнаграждение превишава
нормативно определеното за защитата по конкретното обвинение и поискал
размерът на обезщетението да се съобрази с минималното възнаграждение;
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че с
постановление на прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев на 06.01.2014
г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 122 от НК.
Ищецът на 08.01.2014 г. с постановление на разследващ полицай при
РУ Гоце Делчев е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по престъпление по чл. 122 от НК.
Прокурор в Районна прокуратура Гоце Делчев на 08.01.2014 г. е
задържал ищеца под стража за срок от 72 часа, след което с определение от
10.01.2014 г., постановено от Районен съд Гоце Делчев му е била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
На 18.03.2014 г. с определение на съда е изменена мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в парична гаранция, в размер на
сумата от 2 000 лева.
За периода на 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г., на основание
постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград на ищеца
е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска
пределените на Р. България без разрешение на прокурора или съда“.
5
Наблюдаващият прокурор с обвинителен акт от 28.03.2016 г. е
повдигнал обвинение на ищеца и на втория подсъдим за престъпление по чл.
124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК.
С присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016
г. от Окръжен съд Благоевград, ищецът Д. е бил признат за невиновен в това
да е извършил престъплението и е оправдан.
Присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с решение
№ 264 от 27.06.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 217/2018 г. от Апелативен
съд София.
Срокът за нейното протестиране е изтекъл на 17.07.2018 г.
С решение № 250 от 18.01.2019 г., постановено по к.н.д. № 915/2018 г.
от ВКС на Р. България, образувано само по жалба на втория подсъдим Ф. С.
Ф. е изменено въззивното решение, като е преквалифицирано деянието на Ф.
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 129 от НК и е намален размер на
наказанието лишаване от свобода на четири години.
Присъдата в осъдителната част е влязла в сила на 18.01.2019 г.
По делото са приложени три публикации в регионалния вестник
„Струма“, в които пестеливо в съответните три броя на вестника на страница
8; на страница 2 и страница 3 са отразили хода на наказателното
производство.
В първата инстанция са разпитани свидетели за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от наказателното преследване.
По отношение на имуществени вреди щецът е представил:
Договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно за
досъдебното производство, в които е посочено, че е договорено адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 400 лева, което не е заплатено – л. 11
от първоинст. п-во.
Договор за правна помощ и съдействие за първата инстанция, в който е
уговорено и изцяло заплатено адвокатско възнаграждание, в размер на сумата
от 3 400 лева - л. 16 от първоинст. п-во.
6
Договор за правна помощ и съдействие за въззивната и евентуално за
касационната инстанция, в който е уговорено и изцяло заплатено адвокатско
възнаграждание, в размер на сумата от 9 000 лева – л. 13.
За престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет
години, съответно за посоченото престъпление в чл. 13, т. 4 от Наредба № 1
за адвокатските възнаграждания е предвидено възнаграждание в размер на
1500 лева.
Съобразно направеното от ответника възражение, ще следва да се
зачете за разход само сбора от сумата 1 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за защита пред първоинстанционния наказателен съд и
сумата от 1 500 лева за защита пред въззивния наказателен съд, или общо
разходи, в размер на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените ищеца
и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на предявените искове, а при тяхната основателност до
размера на обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди.
По главните искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128,
7
ал. 2 от НК, за което е било предвидено наказание лишаване от свобода от
три до дванадесет години, т.е. то е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателно преследване по отношение на ищеца реално е продължило
от 08.01.2014 г. до 17.07.2018 г.
По отношение на ищеца, за периода от 08.01.2014 г. до 18.03.2014 г. е
била взета мряка за неотклонение „задържане под стража“, а след 18.03.2014
г. до 17.07.2018 г. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, в
размер на сумата от 2 000 лева.
По отношение на ищеца, за периода от 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г. е
била наложена мярка на процесуална принуда „забрана да напуска пределите
на страната без разрешението на прокурора или на съда“.
Наказателното преследване е било медийно отразено в три броя на
регионалния вестник, но няма данни това отразяване да е станало по
инициатива на прокуратурата.
Наказателното преследване се е осъществило както в досъдебната фаза,
в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и
решаване така и в съдебната фаза, в която е осъществявал обвинителната
функция и контрол за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
8
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и образование;
- на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно извършено
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и
процесуалноследствени действия;
- по отношение на ищеца са изпълнявани две мерки за неотклонение,
като задържането под стража е за срок от 70 дни;
- няма доказателства наказателното преследване да е препятствало
развитието на ищеца в професионален и образователен план;
- по отношение на ищеца за периода от 19.03.2014 г. до 19.11.2015 г. е
била наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите
на страната без разрешението на прокурора или на съда“;
- наказателното преследване не е повлияло негативно върху
физическото и психическо здраве на ищеца, тъй като събраните гласни
доказателства обосновават извод, че вредите са обичайните, които съпътстват
всяко едно наказателно преследване;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 4 000 /четири хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот.
Предявеният иск иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществените вреди от незаконното обвинение е основателен до размер на
сумата от 4 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
100 000 лева.
По иска имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени
вреди:
9
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита на
подсъдимия, обвинен в престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 15 години лишаване се дължи на защитника
минимално адвокатско възнаграждание, в размер на 1 500 лв.
Съобразно направеното от ответника с отговора на исковата молба
оспорване на иска, доказаните разходи за адвокатски възнаграждения и
постановеното Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.д. №
1/2017 г. от ОСГК при ВКС, предявеният иск за обезщетяване на
имуществените вреди е основателен до размер на сумата от 3 000 /три хиляди/
лева - (2 х 1 500 лв.) и подлежи на отхвърляне, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 12 800 лева.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните
искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
Оправдателната присъда за ищеца е влязла в сила на 17.07.2018 г., но
следва да се присъди законната лихва върху обезщетенията, така както е
поискал с исковата молба от 18.01.2019 г.
С оглед на изложеното от двете жалби частично основателна е само
жалбата, подадена от ответника, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
10
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 18.01.2019 г., до размер на сумата от 4 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г. е
отхвърлен, за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния предявен размер
от 100 000 лева;
- се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2019 г., за разликата над сумата от 3 000 /три хиляди/
лева до пълния предявен размер от 12 800 лева и вместо това да се отхвърли
иска в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 18.01.2019 г., до размер на сумата от 3 000 /три
хиляди/ лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските и вместо това да се осъди ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да заплати на ищеца деловодни разноски, общо за двете инстанции, в
размер на сумата от 94.01 /деветдесет и четири лв. и нула една ст./ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1114/2020 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. Р. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1
11
от ЗЗД, сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал.
2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена
по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на
17.08.2018 г., а в осъдителната част за втория подсъдим на 18.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1114/2020 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от В. Р. Д., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпани неимуществени вреди, вследствие от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от
НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от
11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд
Благоевград, влязла в сила на 17.08.2018 г., а в осъдителната част за втория
подсъдим на 18.01.2019 г., за разликата над уважения /сумата от 4 000 лв./ до
пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1114/2020 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. Р. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от
НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от
11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд
Благоевград, влязла в сила на 17.08.2018 г., а в осъдителната част за втория
подсъдим на 18.01.2019 г., за разликата над сумата от 3 000 /три хиляди/ лева
до размер на сумата от 12 800 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. Д., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
имуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, за
което е оправдан с присъда № 5705 от 11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. №
201/2016 г. от Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 17.08.2018 г., а в
осъдителната част за втория подсъдим на 18.01.2019 г., за разликата над
сумата от 3 000 /три хиляди/ лева до пълния предявен размер от 12 800 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1114/2020 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА, в която ответникът -
12
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. Р. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от
НК във вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда № 5705 от
11.11.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 201/2016 г. от Окръжен съд
Благоевград, влязла в сила на 17.08.2018 г., а в осъдителната част за втория
подсъдим на 18.01.2019 г., до размер на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 332 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1114/2020 г. от Окръжен съд Благоевград в ЧАСТТА за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Прокуратурата на Република България да
заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции, общо в размер
на сумата от 94.01 /деветдесет и четири лв. и нула една ст./ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13