Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.11. 2017 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На тринадесети ноември 2017 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар Анатолия Атанасова,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
възз. гр. дело № 225 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното;
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е
жалба от адвокат Д.М. ***, АК София, пълномощник на А.И. ***, против
решение № 319, от 31.07. 2017 г., по
гр.д. №1543/ 2016 г. на ТРС, с което е признато за установено спрямо нея,
че М. ***, е индивидуален собственик на
недвижим имот, представляващ ½
ид.част от ПИ с идентификатор 73626.510.66, целият с площ от 512 кв.м.,
заедно с построения в него самостоятелен обект в сградата с идентификатор
73626.510.66.1, с предназначение жилище-апартамент, на втори жилищен етаж, от
двуетажна жилищна сграда, с отделен вход към изток, със застроена площ от 104
кв.м., заедно с две избени помещения в югоизточната част и цялото таванско
помещение и съответните ид.части от общите части на сградата и е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката насрещен иск, за сумата от 24 350 лв.,
претендирани като обезщетение за неоснователно обогатяване – спестяване на
разходи за придобиване на недвижим имот. С решението жалбоподателката е осъдена
да заплати на ищеца и 2086,87 лв. разноски по делото. В жалбата се излагат
съображения за необоснованост и неправилност на решението по отношение на това,
че ищецът бил признат изцяло за собственик на имота, а не само на половината от
него. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на първоначалния иск, а ако
съдът счете, че действително имотът е индивидуална собственост на ищеца, да й
бъдат заплатени 24 350 лв., представляващи парите, които тя е дала за
закупуване на недвижимия имот. Да се
присъдят и направените по делото разноски. Пред съда жалбата се поддържа от
адвокат Раев от гр. София, преупълномощен.
В дадения на въззиваемата
страна срок за отговор, жалбата се оспорва. Иска се потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно и присъждане на направените разноски. В
съд.зас. отговорът се поддържа от адвокат В. П., пълномощник на ищеца.
Съдът, като провери
събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и
процесуално допустимо, по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на ТРС по отношение на установените факти
и правните изводи:
Изложените в
жалбата и писмените бележки доводи, съдът намира за неоснователни. Решението е
добре мотивирано и са изложени доводи по всички поставени в отговора възражения
по основния иск, както и за насрещния иск по чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на
основния иск, безспорно е установено, че процесният имот е придобит чрез
покупка от публична продан, през месец октомври 2012 година, преди страните да
сключат граждански брак. Безспорно е установено също, че в публичната продан,
като купувач е участвал само ищецът, а името на ответницата е вписано от
частния съдебен изпълнител във всички документи по проданта неправомерно, при
което е извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК.
Прокуратурата е повдигнала обвинение, касаещо само два от съставените
документи, макар те да са били повече - протокол за обявяване на постъпили
наддавателни предложения и на купувач от 11.10. 2012 г. и протокол за въвод във
владение от 21.11. 2012 г. Самото постановление за възлагане на имота, от
15.10. 2012 г. не попада в пределите на обвинението.
РС е дал
подробен отговор по отношение на въпросите каква е силата на споразумението по
чл. 384 от НПК. Възражението, че то нямало силата на присъда, въззивният съд не
намира за нужно да обсъжда, освен като израз на юридическо безсилие. В
първоинстанционното решение освен това е цитирана и изобилна съдебна практика
по отношение на това спрямо кого има сила присъдата и за кои обстоятелства.
Тези доводи не следва да бъдат преповтаряни.
След като е
безспорно установено от всички писмени и гласни доказателства по делото, че
само ищецът е участвал в публичната
продан, като само той е подал наддавателно предложение, само той е внесъл
задатък за участие и той лично е присъствал и наддавал при публичната продан,
лично от свое име, то няма как ответницата да придобие каквато и да било част
от недвижимия имот, закупен на публична продан, преди брака на страните.
Покупката на имот при публична продан е деривативен способ за придобиване на
правото на собственост, при който е налице сложен фактически състав, като
опорочаването на някой от елементите на проданта по отношение на купувача, може
да доведе до нищожност на определени действия и оттам до опорочаване на
вещно-прехвърлителния ефект на този способ. Необходимо условие за придобиване
правото на собственост по този начин е, купувачът да е лице, което да има право
да участва в проданта, да е подал валидно наддавателно предложение, да е внесъл
задатък, да е дал най-високата цена при проданта и след обявяването му за
купувач – в дадения срок да е внесъл необходимата сума. Безспорно ответницата
не е участвала като надлежен купувач и не може да претендира за каквито и да
било права. Т.е. по отношение на нея няма как да настъпи вещно-прехвърлителния
ефект и правото на собственост да
премине и у нея, независимо че постановлението за възлагане не е било отменено
и не е включено в обвинението. От целия сложен фактически състав по отношение
на придобиването, ответницата не е участвала в която и да било фаза нито лично,
нито чрез надлежен пълномощник. Присъствието на баща й по време на провеждането
на самата публична продан, в последния ден, при отваряне на наддавателните
предложения е било само като придружител на ищеца. Вярно е от друга страна, че
част от сумата, в размер на 12 000 лв. е била внесена от майката на
ответницата, но в полза на ищеца. Съдът приема и за безспорно това, че тази
сума е била дадена именно с оглед предстоящия брак между страните, за да могат
да имат самостоятелно жилище като отделно семейство. Това обаче, с оглед на
посочения начин на придобиване и на момента, в който това е станало, не дава
права на ответницата по отношение на собствеността. Избраният начин на действие
от страна на нейните родители е бил крайно неудачен, довел до извършване на
престъпление от страна на ЧСИ и в крайна сметка не е постигнал желания от тях
правен резултат. В тази част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на
насрещния иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В тази част решението на ТРС
също е добре мотивирано и обосновано и въззивният съд отново препраща към
мотивите на ТРС на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение следва да се посочи,
че в отговора на исковата молба, в който се предявява и насрещният иск,
страната е следвало да изложи всичките си
доводи и да обоснове исканията си, като най-късно в първото по делото заседание
те могат да бъдат допълнени и уточнени. В насрещния иск се търси сумата от
24 350 лв., които ищцата била внесла за закупуване на апартамента. Никъде
в обстоятелствената част не се говори за някакъв друг вид предоставяне на
средства, освен директно внасяне на сумата и то от самата ищца. Никъде не е
посочено, че парите са предоставени от майката на ищцата, че са били дарение за
дъщерята. Никъде освен това не е посочено, че една част от средствата са
предоставени за ремонт на жилището, след закупуването му. Тезата по насрещния
иск е: внесох пари за закупуването с оглед предстоящия брак, те не са ми
върнати, като ответникът се е обогатил неоснователно. Именно в рамките на тези
фактическите твърдения и доводи, които не са били изменени или допълнени в
първото по делото съдебно заседание, се очертават рамките на спора по този иск.
След като е безспорно установено по него, че ищцата А.И. не е давала лично
каквито и да било средства, а такива са били дадени от нейната майка, от
собствената й банкова сметка, ***зка между страните по делото. Такава има между
ответника и майката на ищцата. Недопустимо е да бъдат обсъждани, с оглед
изложеното, доводи за това дарени ли са тези средства на ищцата от нейната
майка, от нейно име ли са били внесени по сметката на ЧСИ или пък са били
дарени на ответника. Такива доводи по насрещния иск няма и затова няма как да
бъдат обсъждани. Няма пречка, след като ответникът не оспорва, че сумата от 12 000 лв. е била внесена от
майката на ищцата, двамата да постигнат споразумение и парите да бъдат върнати
без излишни съдебни процеси и разноски. Решението обаче и в тази част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Въззиваемият е направил разноски в размер на 2000 лв. за въззивната инстанция и
с оглед изхода от обжалването, същите следва да му бъдат заплатени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
319, от 31.07. 2017 г., по гр.д. №1543/ 2016 г. на ТРС, изцяло като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА А.Х.И. ***, ЕГН **********, да заплати на М.
***, ЕГН **********,***, адрес за призоваване гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4,
вх.“Б“, ет. 1, офис 2 – адвокат В. П., сумата от 2000 лв./две хиляди лева/,
направени по делото разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок, от
съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕ ДА TEЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.