Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
гр. Кюстендил, 17.02.2020 г
Долуподписаната НАДЯ СПАСОВА ГЕОРГИЕВА-окръжен съдия при
Кюстендилски окръжен съд, наказателно
отделение, на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в закрито заседание, като съдия-докладчик по ЧНД №
561/20 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 478, ал.2 НПК.
Образувано е по молба
(искане) от 03.10.2019 г. за трансфер на
наказателно производство, на етап- съдебно производство, от
Окръжен съд-Любляна, Република Словения, препратена на Кюстендилски окръжен съд
от Министерство на правосъдието на РБългария.
С молбата се иска,
компетентните органи на България да поемат наказателното преследване срещу С. С. С. за извършени две престъпления по
чл.247, ал.1 от НК-използване на фалшиво непарично разплащателно средство. Сочи
се, че в местния съд, по повдигнатото
обвинение на Окръжна държавна прокуратура в Любляна № Кt4832/2015 от 21.07.2015 г., внесено на 20.08.2015 г.,
се води наказателно производство срещу обвиняемия С. С. С.-роден на *** г. ,
гражданин на РБългария, с постоянно местоживеене *** за две престъпления по
чл.247, ал.1 от НК. Отбелязано е и че съдебния състав на местния
съд, на заседание на 18.06.2018 г. е приел решение № ІІ Кs
30879/2015, влязло в сила от 24.05.2019
г., наказателната преписка № V К 30879/2015 г.
срещу обвиняемия С. за извършване
на 2 престъпления по чл.247, ал.1 от НК, да се отстъпи за съдене на компетентните органи на РБългария, тъй като са налице условията по Законът за сътрудничество в
наказателните дела между държавите-членки на Европейския съюз.
СЪДЪТ, като прецени молбата за трансфер и доказателствата
към същата, за да се произнесе по основателността й, взе предвид следното:
На 20.08.2015 г.
Окръжната прокуратура в Любляна внесла в
Окръжния съд в Любляна обвинителен акт срещу С. С. С.-роден на *** г. ,
гражданин на РБългария, с постоянно местоживеене ***, с който му повдигнала
обвинение за две престъпления по чл.247, ал.1 от НК, извършени съответно на 03 и 04.03.2013 г. в Любляна, заедно с неустановен мъж, изразили
се в наместване от обвиняемия в банкомата „Дунайска цеста” на четец на
магнитен запис в отвора за поставяне на
банкоматна карта и поставяне на т.нар. „Тестова карта” с посочен номер, с което
проверил дали четецът е поставен правилно, с цел придобиване на по-голям брой
записи на карти с принадлежащите им ПИН кодове. Въз
основа на ОБВ.АКТ в съда в Любляна било образувано ЧНД № V К 30879/2015 г. и
разпоредено, от председателя на съдебния състав, да бъде връчен обв.акт на обвиняемия, както и да му се укаже,
че може да обжалва същия в 7-дн.срок от връчването му или да се откаже от
такова.
Обвиняемият обжалвал
обв.акт и с решение от 24.12.2015 г. на Окръжния съд-Любляна по горецитираното ЧНД
, жалбата му била отхвърлена, като неоснователна.
С решение
№ ІІ Кs 30879/2015 от 18.06.2018
г. ОкръжнияТ съд в Любляна постановил, че наказателната преписка по
дело № V К 30879/2015 г. срещу обвиняемия С. С. С., с посочена
самоличност, за извършване на 2 престъпления по чл.247, ал.1
от НК, се отстъпва
за съдене на компетентните органи
на РБългария, тъй като са налице
условията по Закона за сътрудничество в наказателните дела между
държавите-членки на Европейския съюз. Това решение, по молба на Окръжния
съд-Любляна било връчено лично на
обвиняемия от Окръжен съд-Кюстендил (КнОС)
с протоколно определение от 15.05.2019
г. по ЧНД № 165/2019 г. по описа на съда.
Към молбата за трансфер са приложени горецитираните
съдебни актове на Окръжен съд-Любляна и на КнОС, обв.акт и досъдебното
производство, включващо наказателно
донесение, докладни записки, протокол за оглед, нареждания на съдия-следовател,
Протокол за запазване и изследване на данни от електронните устройства, Доклад
за изследване и Протокол за
предварително дело за съдебно споразумение.
Отчитайки
гореизложеното, КнОС счита, че не следва да приема молбата за трансфер на наказателното
производство (МТНП). Съображенията за
това са следните :
Трансферът на
наказателно производство е уреден в глава ХХХVІ, озагл. „Производства във връзка с международното сътрудничество по
наказателни дела”, раздел ІV, озаглавен „Трансфер на наказателно производство”
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на РБългария. Съгл.чл.478, ал.2, изр.2
от НПК, озаглавен „ Трансфер на наказателно производство от друга държава”,
Молбата за трансфер на наказателно
производство от друга държава се приема
от органите на наказателното производство, когато са налице няколко от общо 13 основания, посочени в т.1-13.
КнОС счита, че не
следва да приема МТНП, тъй като не са налице две от посочените в чл.478,
ал.2 от НПК основания, а именно:
- по т.8, съгласно
която трансферът следва да е в интерес
на установяване на истината и най-важните доказателства да се намират на
територията на РБългария и
-по т.13, съгласно която искането следва да не
противоречи на основните принципи на
българското наказателно и наказателно-процесуално право (посочени в чл.6-22 от НПК, сред които са принципите за
непосредственост, за състезателност, за
разкриване на обективната истина, за вземане на решение по вътрешно убеждение и
др.).
Наличието на почти всички останали основания по чл.478, ал.2 от НПК-тези
по т.1-5 и 9-12, в настоящия случай, не
следва да обуслови приемането на молбата за трансфер на нак.п-во, тъй като
липсата на посочените в т.8 и 13 основания не би позволило да се изяснят, по
предвидения в НПК, пълно, всестранно и обективно обстоятелствата по делото.
От приложените
доказателства към досъдебното производство е видно, че на територията на РБ не се намират
„най-важните доказателства, имащи
значение за правилното решаване на делото, а почти никакви, с изключение
обясненията на подсъдимия, които той има право да даде, но не длъжен и които имат двояк характер, доколкото
могат да са средство за защита и доказателствено средство, на които не може да се основава осъдителната присъда.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на КнОС счита, че трансферът на
производството не е в интерес на установяване на истината, доколкото с
него същата сериозно би се затруднила.
По горните
съображения, съдът намира, че не следва да приеме молбата за трансфер
на наказателното производство.
Така мотивиран и на
осн.чл.478, ал.2 от НПК, съдията-докладчик от Кюстендилският окръжен съд
Р А З П О Р Е Д И :
НЕ
ПРИЕМА молба
от 03.10.2019 г. на Окръжен съд-Любляна, Република Словения, за трансфер на наказателното производство по
ЧНД № V К 30879/2015 г., образувано и
водено в същия съд по повдигнато обвинение срещу подсъдимия С. С. С.-роден на ***
г. , гражданин на РБългария, с постоянно местоживеене ***, за извършени в Любляна две престъпления по чл.247, ал.1 от НК на РСловения.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението
и материалите по ЧНД № V К 30879/2015
г. по описа на Окръжен съд-Любляна към
молбата за трансфер да се върнат на Окръжен съд-Любляна, чрез Министерството на правосъдието на Република
България .
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: