М О Т И В И
към присъда по НЧХД N 3738 по описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба, депозирана
от Г.И.Ц. с ЕГН: **********, депозирана чрез адв. Н.П.,
срещу И.Д.И. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В депозираната пред съда тъжба Г.Ц. твърди, че с подсъдимия стопанисват съседни
имоти в с. С., обл. В., като от известен период от
време отношенията им са се влошили.
Сочи, че на 21.09.2019 г., около 12.00 ч. частният тъжител се намирал в
двора на имота си в с. С., когато подсъдимият И. влязъл в същия и с дървен кол,
без никакъв повод му нанесъл удари по главата, гърба, седалищната област и
бедрата. Частният тъжител твърди, че са му били нанесени 7-8 удара и в опит да спре побоя е грабнал бутилка с оцет, находяща
се на масата в близост до мястото на инцидента, като е напръскал лицето на
нападателя, след което подсъдимият е спрял извършването на побоя, хвърлил е
дървения кол, закрил е лицето си с ръце и е излязъл от двора на имота му. Иска подс. И. да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК за това,
че на 21.09.2019 г. в с. С., обл. В. му е нанесъл
лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на 9 и 10 леви ребра по задна мишнична
линия без разместване на фрагментите, ограничен хемоторакс,
повърхностни разкъсно-контузни рани зад дясна ушна
мида, кръвонасядания по лицето, ожулвания по задната
дясна повърхност на гръдния кош в ляво, кръвонасядане
в дясна седалищна област, ожулване по предната повърхност на лявата подбедрица.
В хода на съдебното производство е предявен от
частния тъжител и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата от 7000
/седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения, процесуалният
представител на частния тъжител – адв. П. пледира при формиране на фактическите
изводи по делото изцяло да се съобразят като обективни, безпристрастни и
непротиворечиви показанията на разпитаните полицейски служители, като се съобрази и съответствието им със заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза и соченото в разпита на вещото лице Д.. Излага се становище, че
разпитаните свидетели, които са в близки приятелски отношения с подсъдимия, са
пристрастни и предубедени, поради което
следва да се ценят показанията им критично и с резерви. Формират се изводи за
установената по делото фактическа обстановка въз основа на събрания по делото доказателствен материал такава, каквато е описана в
частната тъжба. Сочи се, че показателно за силата на ударите, с които е
осъществено деянието е обстоятелството, че
вследствие на нанасянето им е причинено счупване на две ребра на
тъжителя. Оспорва се достоверността на показанията на св. Иванова и св. с. и с
оглед установената по делото ограничена видимост от улицата към двора на имота
на Г.Ц., съотв. към мястото, където е настъпил
инцидента. Излага се становище, че показанията на св. Иванова в частта, в която
е заявено, че частният тъжител е нанасял удари на подсъдимия, се намират в противоречие с останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което се
пледира да не се кредитират показанията на свидетелката в тази им част. Сочи се,
че видно от медицинското удостоверение приобщено по делото чрез материалите по
образуваното по случая досъдебно производство, при освидетелстването на подсъдимия
след инцидента не са установени телесни
увреждания, съответстващи на цитираните гласни доказателства. Твърди се, че
показанията на св. Иванова са противоречиви и относно мястото, където е
настъпил инцидента в рамките на двора на тъжителя, съотв.
излага становище, че същата е демонстрирала с изявленията си в хода на
проведения разпит крайна предубеденост по отношение на личността на тъжителя,
вкл. с оглед изявлението й, че е чела
документи, съдържащи ипоказания на ЧТ Ц. по
конкретния случай. Твърди, че нараняванията на тъжителя, вследствие извършеното
от подсъдимия деяние се установяват от разпитите на полицейските служители и
заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза, както и медицинските
документи, удостоверяващи извършените прегледи и изследвания на Ц. от 24.09.19 г., 25.09.2019 г. и 30.09.2012 г.
Сочи се, че в период от два месеца тъжителят е изпитвал болка вследствие на
причинените му увреждания и по-конкретно вследствие на счупването на две ребра,
като болката е била по-силно изразена при поемане на въздух, кашляне, кихане,
сядане, лягане , привеждане и извиване на снагата, обуване, обличане и при
вдигане на дори и на малка тежест, поради което същият е изпитвал затруднение при извършване на
ежедневните си дейности. Сочи се, че вследствие на преживяното тъжителят е
изгубил за дълго време удоволствие да посещава за почивка имота си в с.С.. Пледира
съдът да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия по делото,
като го признае за виновен в извършване на деянието, описано в частната тъжба,
както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер и да осъди подсъдимия
да заплати сторените от тъжителя съдебно-деловодни разноски.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия
– адв. Д. пледира, че в хода на съдебното производство се установява безспорно,
че на инкриминираната дата, с оглед влошените отношения между подсъдимия и
частния тъжител, между същите е възникнал конфликт, последван от „сборичкване“,
вследствие на което е пострадал единствено неговия подзащитен.
Сочи, че последният веднага е потърсил медицинска помощ , докато Ц., нито е
уведомил полицейските служители, че има нанесени травми, нито е потърсил
съдействие от медицинско лице във връзка с получаването на такива до 24.09.2019
г. С оглед на пасивното, според защитника, поведение на тъжителя в посочения
период след инцидента, се формира извод, че явяването на Ц. за освидетелстване
впоследствие е мотивирано от желанието да избегне неблагоприятни последствия за
себе си във връзка с осъщественото спрямо И. деяние. Защитникът оспорва настъпването
на цитираното в тъжбата увреждане, свързано със счупване на две ребра, с аргументи касаещи личните му преживявания
при подобна фрактура, съотв. предвид обективирания извод в едно от приобщените по делото
медицински документи за наличие на „съмнение“ за фрактура на ребра, без наличие
на категоричност в този смисъл. Пледира да се кредитират като безпристрастни и
обективни показанията на св. с. , св. И. и св. Иванова, доколкото е обяснимо
възприемането на събитието именно от лица, които живеят в близост до имотите на
страните по делото. Излага се становище за недостоверност на твърдението
на частния тъжител пред полицейските
служители, че е удрян от подсъдимия с дървен кол, намерен в имота му, като
оспорва възможността да бъде намерен в двора такъв, поради наличието на висока
растителност, което се установява от разпитаните по делото свидетели. Сочи се,
че по делото не са събрани категорични доказателства къде се е намирал нивелира,
който подсъдимият е търсил в имота на Ц. и на какво отстояние
се е намирал от последния, поради което са неоснователни наведените от повереника доводи досежно мотивите на И. за влизане в имота на тъжителя.
Твърди се, че тъжителят умишлено е повикал подсъдимия в дома си, за да му
нанесе телесно увреждане. Пледира съдът да признае подсъдимия за невиновен в
извършване на деянието по повдигнатото му обвинение и да остави без уважение
предявения граждански иск, както и да присъди в полза на И. сторените от същия
съдебно-деловодни разноски.
В хода на съдебното производство подс. И. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Излага
твърдения, че с частния тъжител притежават и стопанисват съседни имоти в с. С.,
обл. В. и във връзка с ползването им са се влошили
отношенията им. Твърди, че на 21.09.2019 г. е извършвал ремонтни дейности на
покрива на постройка в неговия имот, когато в двора на тъжителя, в храсти, находящи се на границата на двата имота, е паднал нивелира,
който е обслужвал дейността му. Заявява, че е помолил Ц. да му подаде нивелира,
като същият го напсувал, заплашил го и му казал да влезе в двора му да си го
вземе. Подсъдимият сочи, че впоследствие е отишъл в двора на Ц., за да си вземе
инструмента, но не отишъл веднага на мястото, където бил паднал, а се приближил
към Ц., защото той го бил извикал и поканил в имота си. Твърди, че като стигнал
на около метър разстояние от тъжителя, той го напръскал в областта на лицето с
парлива течност от пластмасова бутилка,
с цел да му унищожи зрението. Отрича да е нанасял удари на тъжителя на процесната дата, както и да е възприел видими следи от
травми по лицето му след инцидента.
В последната си дума подсъдимият заявява, че
тъжителят е „постъпил коварно“ с него,
съжалява за възникналия инцидент и моли съда да го признае за невинен.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
През мес. септември 2019
г. подсъдимият И. и частният тъжител Ц. притежавали съседни имоти в с.С., обл. В.. Поради спорове и възникнали конфликти, свързани с ползването на имотите, отношенията
им се влошили.
На 21.09.2019 г. около обяд подсъдимият се намирал
в двора на собствения си имот и чистел риба, седнал на стол до маса, разположена
пред караваната, находяща се в двора му, на отстояние около 10 метра от прилежащата улица. По същото
време подс. И. извършвал ремонтни дейности на покрива
на постройка, изградена в собствения му имот, като за целта използвал
инструменти в т.ч. нивелир. При извършване на дейността от подсъдимия,
нивелирът му паднал в двора на имота, собственост на подсъдимия, в храсти, находящи се до границата между двата имота. Подсъдимият
поискал от частния тъжител да му подаде падналия инструмент, като последният отказал
и му заявил, че ще трябва сам да си го вземе. Между двамата били разменени
реплики, които подразнили подсъдимия. Междувременно в дома на подс. И. дошъл св. л. И., за да го покани на тържество за
рождения си ден, което щяло да се проведе вечерта. Впоследствие И. слязъл по
стълба от покрива и заявил на приятеля си л. И., че ще отиде до имота на Ц., за
да вземе падналия в същия нивелир.
Дворът в имота на Ц. бил обрасъл с растителност с
височина от около метър, като в края на същия, по границата с имота на И., се
намирала пътека, по която последният преминал след като влязъл в двора на
съседа си. Подразнен от грубия, по негова преценка, отказ на Ц. да му върне
нивелира и настроен негативно срещу
личността му предвид дългогодишните междусъседски конфликти, И. решил да се
саморазправи с тъжителя. За целта, след като влязъл в имота, вместо да вземе
падналия в храстите до оградата нивелир, подс. И.
взел дървен кол, който намерил в двора и се насочил към мястото, където се
намирал седнал тъжителя. С дървения кол подсъдимият започнал да удря Ц., който
междувременно се изправил и се опитал да избегне ударите, но не успял. Подс. И. ударил
многократно Ц. в областта на главата, гръдния кош, в седалището и лявата подбедрица.
Междувременно Ц. забелязал пластмасовата бутилка с оцет, находяща
се на масата в близост до мястото на инцидента, взел я и напръскал с течността,
намираща се в нея лицето на подсъдимия. Последният почувствал силно парене в
областта на очите, спрял нанасянето на удари, хвърлил дървения кол и приведен
излязъл от двора на съседа си, след което потърсил медицинска помощ.
По сигнал за инцидента, подаден от частния тъжител,
на място били изпратени полицейски служители при ПУ Белослав към Четвърто РУ
при ОД на МВР-В.. Същите установили на място Ц. и снели обяснения от него за
случая. Пред полицейските служители Ц. заявил, че е удрян с дървен кол от
съседа си И.И., след като отказал да върне на същия
падналия в имота му нивелир и го поканил сам да си го вземе. Полицейските
служители възприели по лицето и тялото на Ц. видими следи от нанасяне на удари,
но преценили, че същите не поставят в опасност здравето и живота на тъжителя,
доколкото последният споделил личната си преценка, че няма нужда от медицинска
помощ.
Впоследствие състоянието на Ц. се усложнило и на
24.09.2021 г. той посетил МБАЛ „Св.Анна –В.“АД, където бил прегледан и му била
извършена лицева рентгенография на гръдна клетка, въз основа на която е
установена намалена прозрачност с плеврален излив в левия КД синус и съмнение за фрактура на ребрата в
същата област. На 25.09.2021 г. Ц. посетил Спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна –
В.“АД с оплакване от болка в гърдите и задух. За извършения преглед е издаден
амбулаторен лист № 6812/25.09.2019 г., в който била отразена основна диагноза –
контузия на гръдния кош, хемоторакс /кръвоизлив в плевралната кухина/ в ляво. Извършен е консулт с гръден
хирург, който при прегледа констатира болка по хода на 10-11 ребра в ляво по
задна аксиларна линия и поставя диагноза – контузия
на гръден кош, хемоторакс в ляво,съмнение за счупване
на ребра. На 30 .09.2019 г. е извършено ново образно изследване в Медицински
център МБАЛ „Св.Анна“ЕООД, гр. В., при разчитането на което е установено
следното: „лява гръдна половина: Прозрачен белодробен паренхим.
Скъсен ляв КД синус – плеврална реакция- Фрактура на
9 и 10 ребрени дъги без значима
дислокация, дорзолно…“.
На 24.09.2021 г. Ц. е освидетелстван в
Отделение“Съдебна медицина“при МБАЛ „Св.Анна – В.“, в хода на което са
констатирани следните увреждания: Над външна трета на дясната вежда се
установява мораво-червеникаво кръвонасядане с размери
около 1/0,3см; в областта на лявото слепоочие и дъгата на лявата скула е
установено мораво-червеникаво кръвонасядане с
издължена форма, вертикален ход и размери около 6/2,5 см; зад дясната ушна мида
са установени две повърхностни рани с неравни ръбове, цепковидна
форма и дължина около 0,8 см всяка; по задната повърхност на гръдния кош вляво
, на ниво 4-6 и 8 ребра са установени повърхностни червеникави
ожулвания с неправилна форма с размери 2/1см; в областта на дясната седалищна
област е установено обширно, синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна овална форма и размери около
8/5см; по предната повърхност на лявата подбедрица ,
в горна и средна трета, е установено надлъжно разположено червеникаво ожулване
с издължена форма и размери около 10/2 см; счупване на 9 и 10 ребра по задна мишнична линия без разместване на фрагментите с ограничен малък
хематорум в ляво.
По жалба на тъжителя във връзка с инцидента е образувана пр.пр.
№ 3547/2020 г. по описа на Районна прокуратура – В., приключила с постановление
на прокурор при ВРП от 20.05.2020 г. за отказ да се образува досъдебно
производство.
Същевременно във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство № 2002/2020
г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – В. водено за извършено престъпление
по чл. 129 ал.1 от НК по отношение на И.И..
В хода на съдебното производство е назначена и
извършена съдебномедицинска експертиза, в заключението на която се сочи, че въз
основа на медицинските документи, приобщени като писмени доказателства по
делото е установено, че на 21.09.2019 г. ЧТ Г.Ц. е получил счупване на 9 и 10
леви ребра без разместване на фрагментите, ограничен кръвоизлив в лявата преврална кухина, разкъсно-контузни
рани зад дясната ушна мида, кръвонасядания по лицето,
ожулвания по гръдния кош, кръвонасядане в дясна
седалищна област, ожулване по предната повърхност на лявата подбедрица.
Формиран е извод, че описаните травматични увреждания са резултати на удари с
или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, лицето,
гръдния кош, седалището и левия долен крайник и в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
ПОДС. И.Д.И. е роден на *** *** българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява
от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. За формиране на своите фактически изводи, съдът съобрази изцяло показанията на св. С. и св. Н. като
констатира, че същите са логични, последователни и кореспондират на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Останалите гласни доказателства,
събрани чрез разпита на св. Л. И., св. д.и. и св. Стоянка с. и обясненията на
подсъдимия съдът взе предвид при формиране на правните си и фактически изводи
само в частта, в която не противоречат на останалите съобразени от съда като
достоверни гласни и писмени доказателства.
Кредитирани бяха и писмените
доказателства, приобщени по делото, а именно – заключението по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, : заверено копие на медицинско удостоверение
№977/2019 г. изготвено от д-р Стефанов, заверено копие на искане за рентгенологично изследване от МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД,
заверено копие на резултат от рентгеново изследване от МЦ „Св. Анна“ ЕООД - В.,
заверено копие на фискален бон за сумата от 40 лева, заверено копие на
Постановление на ВРП от 20.05.2020 г. по преписка №3547/2020 г., заверено копие
на Постановление на Прокурор при ВОП от 15.07.2020 г. ,материали по преписка №3547/2020
г. по описа на ВРПq заверено копие на лист за преглед на пациент в Консултативно-диагностичен
блок/Спешно отделение от 25.09.2019 г. и заверено копие от Допълнителен лист
към лист за преглед на пациент в КДБ/СО писмо с изх. №
2002/05.11.2020 г. от МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД, писмо с рег. №
442000-18442/10.11.2020 г. от Началника на Четвърто РУП при ОД на МВР – В.,
писмо с изх. № 2109/18.11.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна – В.“ АД, ведно с копие на
страници от журнал за прием в спешно отделение , започнат на 10.09.2019 г. и
завършен на 25.09.2019 г., досежно дата 25.09.2019
г. писмо на ВРП от 25.11.2020 г. по пр.пр. 12290/2019 г. с приложени към същото материали по
досъдебно производство № 2002/2020 по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-В. и писмо
на ВРП от 26.11.2020 г., по пр.
пр. № 12290/2019 г. ведно с протокол за
разпит на свид. Г.Ц., проведен на 26.11.2020 г..
заверено копие на скица на ПИ №15-1015845/08.11.2019 г., справка за съдимост на подс. И..
В хода на съдебното производство, въз основа на
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочената в
частната тъжба дата и място частният
тъжител е получил травматичните увреждания, описани и характеризирани като лека
телесна повреда в приобщеното по делото медицинско удостоверение и заключението
на изготвената съдебномедицинска експертиза. Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за необоснованост на твърденията в частната
тъжба досежно настъпване на едно от визираните в същата увреждания, а именно фрактура на 9 и 10
ляво ребро, с твърдението, че в медицинските документи по делото е обективирана единствено диагноза, свързана със съмнение за
фрактура, но не и за категоричен извод на медицинските лица за настъпила
такава. Анализът на медицинската документация, която кореспондира със
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза сочи, че
защитникът се позовава на работната диагноза, съдържаща се в част от
приобщените по делото медицински документи, която е потвърдена от рентгенографско изследване, извършено на 30.09.2019 г.
Несъстоятелни са и доводите, за недостоверност на приобщената по делото
медицинска документация , въз основа на която са формирани и изводите на вещото
лице при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза, свързани с твърдението,
че частният тъжител е бил мотивиран да се снабди с такава, за да избегне
неблагоприятните последици от реализираното спрямо подсъдимия поведение на процесната дата. В случая мотивите на Ц. да инициира освидетелстване
и провеждане на медицински изследвания и прегледи са ирелевантни
при преценка достоверността на цитираните писмени доказателства, доколкото
същите са в логическа връзка помежду си и кореспондират на кредитирания от съда
доказателствен материал, като не е установено да
противоречат и на конкретни научни достижения в областта на медицината и
правилата за осъществяване на медицинската
дейност. Друг е въпросът, че видно от
извършеното отбелязване в амбулаторен лист№ 6812/25.09.2019 г., издаден на името
на Г.Ц. в Спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна –В.“АД, същият е посетил кабинета
на здравното заведение с конкретни оплаквания а именно – от болка в гърдите и
задух, съответстващи на поставената впоследствие окончателна диагноза по
отношение на едно от уврежданията – хемоторакс и
счупване на две ребра в ляво. В този смисъл , медицинските документи сочат, че
състоянието на Ц. е налагало оказването на медицинска помощ на същия, а медицинските
документи приобщени по делото освен като преки доказателства относно вида и
характера на настъпилите телесни увреждания, следва да се съобразят и като
преки такива относно конкретните неимуществени вреди, които е претърпял частния
тъжител в периода след инцидента, както и относно времето на реализиране на последния.
Същевременно отразената в медицинските документи симптоматика, споделена от
частния тъжител при проведения на същия преглед, съответства на разясненията от
вещото лице досежно характерните симптоми за
съответния вид травматично увреждане, което се оспорва от защитника като в
разпита си ВЛ Д. заявява: „Симптомите при счупване на две ребра под задна мишнична линия са болка при придвижване, болка при поемане
на въздух“. Изложените констатации са
допълнителен аргумент в подкрепа на изводите за безспорната установеност
на сочения с частната тъжба противоправен резултат.
Във връзка с времето , в което са получени
телесните увреждания, съдът намира, че доказателствата по делото категорично
установяват, че телесните увреждания са причинени именно на датата посочена в
частната тъжба. Посочения извод е визиран в изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, която кореспондира с медицинските документи,
приобщени по делото и останалите, кредитирани от съда гласни доказателства, в
тази връзка, като видно и от разпита на експерта в случая морфологичните
особености на уврежданията, установени по време на освидетелстването са дали
основание за се приеме, че могат за бъдат получени в този период от време,
който е съобщил пострадалия при клиничния поглед.
Съдът намира, че анализът на доказателствата
установява безспорно механизма на причиняване на деянието, така както е описан
в изложената по-горе фактическа обстановка, съотв.
извършването му именно от подсъдимия.
Не е спорно по делото, съотв.
се установява от всички събрани по делото доказателства, че на посочената по делото
дата и час, подсъдимият е влязъл в имота
на частния тъжител. От всички събрани по делото гласни доказателства се
установява, че отношенията между двамата
са били влошени вследствие на
многобройни и продължили във времето междусъседски конфликти. Видно от
обясненията на самия подсъдим, които кореспондират в тази си част на
показанията на св. л. И., а и на твърденията, изложени в тъжбата, в процесния ден, непосредствено преди настъпване на инцидента
подсъдимият е бил подразнен от пасивното поведение на Ц. по повод отправеното
към него искане от съседа му да му подаде падналия в двора му инструмент. Съдът оцени като недостатъчно достоверни, за
да бъдат кредитирани показанията на св. л. И. досежно
реализираните обидни изрази – ругатни от страна на тъжителя по повод искането
на подсъдимия да му бъде върнат инструмента. За да игнорира цитираните
показания в тази им част, съдът взе предвид освен близките приятелски отношения
на св. И. с И.И., които налагат критично отношение
към изложените от него възприятния досежно релевантни по делото факти, така и констатираните
противоречия относно периода, в който същият е пребивавал в имота на подсъдимия.
В тази връзка, първоначално в показанията си св. И. сочи: „Като отидох в дома
на И., той вече беше изтървал нивела в двора на Г.“,
впоследствие в разпита си заявява: „ В момента, когато И. каза, че си изтърва
инструмента, аз бях на три метра от оградата, а И. беше на покрива в този
момент…“. С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото не е установено
безспорно по делото, че св. И. е присъствал в имота на подсъдимия към момента,
в който същият е разменил реплики със съседа си по отношение на изтървания
инструмент, не следва да се кредитират показанията му в тази връзка относно
характера и съдържанието на разменените реплики между двамата съседи.
Досежно осъществените действия от подсъдимия в имота на частния тъжител, съдът намира,
че по делото са приобщени единствено косвени доказателства, които обаче с оглед
на броя им, единството помежду им, наличието на логическа връзка и съотвествие между тях, налагат единствено възможния извод,
че подсъдимият е осъществил деянието описано в частната тъжба. Като косвени
непреки доказателства относно конкретната деятелност на И.И.
съдът съобрази показанията на разпитаните полицейски служители, които по
тъждествен начин установяват по делото споделеното от частния тъжител относно
начина на настъпване на инцидента, броя на нанесените му от И. удари,
средството, с което е извършено деянието и собственото му поведение в отговор
на реализираното нападение. По отношение
на посочените факти, св. Д.Н. твърди: „Установихме господина, който живее в
каравана…купил риба и я чистил на двора…съседът му бил на покрива и правел
някаква ремонтна дейност на границата на двата имота …работейки някакъв инструмент …паднал в двора
на съседа…Този, който си чистил рибата бил налаган с някакво колче от
градината, а той на свой ред пък напръскал очите на другия с оцет, който му бил
под ръка…този кол бил там…разбрах, че със съседа имат някаква вражда…“. В
съответствие с показанията на св. Н. са и възприятията на св. С. за изложеното
от Ц. относно процесното събитие, като в проведения разпит пред съда на 30.11.2020
г. същият твърди: „Когато отидохме на място господинът …/сочи частния тъжител/
каза, че подал сигнал…имали проблеми със съседа си, вследствие на което са се
скарали.Съседът му влязъл в двора му и му нанесъл удари с някакъв кол…съседът
му правил ремонт на покрива…на границата на двата имота и
някакъв…инструмент…нещо паднало в двора му…другия господин искал да си го вземе
и е отишъл в двора на този господин и така е възникнал проблема между
тях…поради някаква причина другият господин му е нанасял удари с кол…бутилка от оцет… господинът ни показа и каза, че е напръскал съседа си в лицето…“.
Като косвени доказателства по делото установяващи
извършеното от подсъдимия деяние спрямо Ц. бяха кредитирани и показанията на
полицейските служители досежно възприети от тях наранявания
по лицето и тялото на последния непосредствено след инцидента при посещение на
местопроизшествието и проведената беседа с тъжителя. В тази връзка в показанията си св. Н. заявява: „Помня, че по лицето на човека,
живущ в караваната, имаше някакви следи от нараняване“, а св. С. сочи: „видимо имаше някакви
наранявания…някакви червени петна, но не помня в коя част на тялото…“.
Кореспондиращи на цитираните косвени доказателства
са и констатациите на вещото лице в изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза и изявленията на експерта, който я е изготвил, в хода на проведения
му разпит, както по отношение на механизма на извършеното деяние, така и на броя на нанесените удари,
средството за извършването му и причинените телесни увреждания, като същите
установяват посочените релеванти факти, така както са
описани в частната тъжба. Видно от разпита на ВЛ Д., установените по частния
тъжител увреждания са вследствие на нанесени в областта на главата на същия не
по-малко от три удара, в областта на гръдния кош – не по-малко от два удара, в
областта на седалището – един удар и в областта на лявата подбедрица
– поне един удар, т.е. не по-малко от седем удара общо. Същевременно експертът
сочи, че доколкото ситуацията, при която са получени ударите е била в динамика,
а не статична такава, е възможно установените травми да бъдат получени дори при
ситуация, при която пострадалият и извършителят са обърнати един срещу друг.
Въз основа на разпита на вещото лице се установява и че средството, с което са
нанесени ударите и са причинени травматичните увреждания е било с издължена
форма, каквато е характерна за установеното по делото оръжие – дървен кол,
доколкото две от установените увреждания са разположени вертикално с по-голяма
дължина. От друга страна, с оглед изложеното от вещото лице становище, доколкото анатомичната повърхност не е плоска
такава и само част от дължината на средство с посочени характеристики попада
върху нея , дължината на самото оръжие е възможно значително да надвишава
дължината на установените кръвонасядания с издължена
форма, което е характерно за средството на извършеното деяние, посочено в
тъжбата.
Като косвени доказателства по делото досежно извършеното от подсъдимия деяние, съдът съобрази и
показанията на всички разпитани свидетели, сочещи наличието на усложнени междусъседски
отношения, които свидетелстват за наличието на мотив за осъществяване на
саморазправа от И..
При формиране на изводите си относно поведението на
подсъдимия в границите на имота на частния тъжител, съдът не съобрази
показанията на св. с., като взе предвид, че същата не е възприела в цялост процесното събитие. В тази връзка, в разпита си в хода на
съдебното следствие същата сочи: „…като наближихме видях как частният тъжител
взе едно шише и пръскаше И.… Неочаквано видях инцидента …Причината да погледна
към мястото на случката беше, че чухме псувни, да се псуват и несъзнателно се
обърнахме. Тогава видях как частният тъжител пръскаше И. с шишето. Като чух
псувните и след като се обърнах в първия момент видях, че Г. държи едно шише и
пръскаше И., а И. си беше разтворил ръцете и се пазеше…“.
Съдът не кредитира и твърденията на св. с. за реализирано от
подсъдимия падане вследствие на упражнена от подсъдимия физическа сила над
същия, предвид констатираните вътрешни противоречия в показанията й и липсата
на други достоверни доказателства, които подкрепят твърденията й в този смисъл.
В тази връзка, докато първоначално в разпита си с. заявява: „частният
тъжител като напръска И. го повали на
земята и започна да го налага“, впоследствие сочи:“ Не съм била близо , за да
видя как го е повалил на земята. Не може И. да е паднал сам, такъв голям мъж
как да падне сам…Подробности не видях, тъй като бях надалече…Предполагам,
че Г. е хванал с ръце И., за да го повали…“. По отношение на начина, по който
според с. подсъдимия е паднал, показанията й са явно противоречиви и с оглед
взаимно изключващите се твърдения в хода на проведения й разпит, а именно: „ Не
мога да си спомня дали с ръце частният тъжител повали И.“ и „Видях, че Г. повали И. на земята с ръце“ .
Като вътрешно
противоречиви и неподкрепени от останалия доказателствен
материал по делото съдът съобрази и показанията на св. д.и., чиито изявления
пред съда демонстрираха и явна предубеденост на същата по отношение личността
на частния тъжител. Поради изложеното и с
оглед близките приятелски отношения с подсъдимия, показанията на св. Иванова
бяха оценени от съда като необективни такива и възпроизвеждащи защитната теза
на подсъдимия. За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че в хода на
разпита св. Иванова твърди за възприети многократно нанесени удари от частния тъжител
по отношение на подсъдимия, които твърдения не кореспондират, както на
останалите гласни доказателства по делото, така и на приобщените по делото
медицински документи досежно здравословното състояние
на подсъдимия непосредствено след инцидента. Видно от приложеното по делото
заверено копие на медицинско
удостоверение № 971/2019 г. , находящо се към
материалите по ДП № 2002/2020 г., по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-В.
/приобщени към доказателствения материал/, освен
констатираните при освидетелстването на лицето увреждания в областта на очите,
не се установяват други травматични увреждания.
Същевременно в тази им
част, съдът оцени показанията на св. Иванова като недостоверни и поради
констатирано противоречие с показанията на св. л. И., който в разпита си зявява: „Естествено, че жена ми разказа какво се е случило.
Разказа ми, че видяла Г. да пръска И. с едно шише. Не ми е казала да е видяла И.
да удря Г. с предмет. Не знам как е станало…“.
От друга страна, съдът
оцени показанията на св. Иванова като нелогични и непоследователни, доколкото
първоначално същата излага твърдения за събитието с подробности, включително досежно събитията преди използването от тъжителя на
бутилката с оцет, докато впоследствие
заявява: „Преди да стане физическото съприкосновение не мога да Ви кажа колко
време викаха. Всичко стана за секунди…кратко беше. След като се обърнах, като
ги чух да викат не знам всеки един от тях какво правеше по отношение на другия,
тъй като изпаднах в паника“, а по-късно твърди: „В момента, в който чух да си
викат един на друг и се обърнах, видях, че Г. напръска с едно пластмасово шише И.
в лицето, след което И. падна. Или е паднал, или е клекнал, но И. се свлече“.
При
преценка достоверността на показанията на св. с. и св. Иванова и за да ги
игнорира в частта досежно хронологията и обхвата на
възникналия инцидент, съдът съобрази намалената възможност за възприемане на процесните
събития, която жените са имали от мястото, където са се намирали, предвид
установената по делото ограничена видимост. По отношение на посочения факт в
разпита си св. Иванова сочи: „…нямах
видимост към него…не се виждаше от тревата…тревите са много високи…всичко е
обрасло в трева, включително към улицата“. Твърденията на св. Иванова относно
високата растителност, ограничаваща видимостта към двора на имота на Ц. се
потвърждава и от показанията на св. с. и разпита на полицейските служители. С
оглед на изложените обективни преки за възприемане на процесните
събитие в тяхната пълнота и предвид установеното по делото чрез разпита
на св. Н. значително разстояние от оградата на двора до мястото на събитието,
съдът намира, че св. Иванова и св. с., дори да са присъствали на инцидента от
първия момента на възникването му, не са имали възможност да възприемат всички
релевантни по делото факти, свързани с поведението на подсъдимия и частния
тъжител.
Съдът не кредитира показанията на св. с. и св. Иванова и досежно обидните реплики, които твърдят, че са възприели от
страна на частния тъжител по отношение на подсъдимия, както предвид липсата на конкретика относно тяхното съдържание, така и с оглед
констатираното противоречие с показанията на св. И.. Това е така, доколкото в
разпита си последният не споделя да е чул размяна на обидни реплики и псувни от
имота на Ц., като категорично заявява, че отстоянието,
на което се е намирал му е позволявало да възприеме такива. В тази връзка , в показанията си свидетелят
заявява: „Тъй като разстоянието е близко, няма три метра, се чува…И. слезе от
покрива, каза че отива да вземе нивела и
тръгна…Докато бях там чух едни гласове, чух гласа на жена ми…излязох на
улицата, където видях , че И. държи очите си, върви напред и залита…“.
С оглед близките приятелски отношения на св. И., св.
Иванова с подсъдимия и констатираното противоречие с останалия кредитиран от
съда доказателствен материал, съдът игнорира
твърденията на посочените лица, че не са възприели видими наранявания по лицето
респ. тялото на Ц. непосредствено след инцидента.
Същевременно, съдът кредитира като доказателство,
установяващо субективната страна на осъщественото деяние, и по-конкретно
намерението на подсъдимия да посети имота на частния тъжител с цел да осъществи
саморазправа с него, обстоятелството, че същият не се е насочил към мястото,
където е паднал инструмента, който твърди, че е искал да си получи, а се е
насочил към мястото, където е бил седнал подсъдимия в двора , за което се установява,
че е било на три-четири метра встрани от границата между двата съседни имота, съотв. от пътеката, която е минавала край нея. Като
житейски нелогични и неподкрепени от останалите доказателства по делото съдът
оцени обясненията на подсъдимия досежно своето
поведение в тази връзка, по повод на което същият сочи: „Не отидох направо към
границата на моя имот, където беше паднал нивела, за
да го взема, а отидох при Г.Ц.“, който беше по диагонал от другата страна на двора, защото той с жест
и явното чуване е , че ме покани да отида при него, а не до мястото на
оградата, където беше паднал нивела“.
С оглед констатираното противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът оцени
обясненията на подсъдимия за начина на развитие на инцидента, вкл. за
собственото му поведение по време на същия единствено като защитно средство, не
и като доказателствено такова.
Предвид, изложените съображения с оглед на така установената фактическа обстановка, въз
основа на кредитираните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна, че с
поведението си И.Д.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на 21.09.2019 г., в с. С., обл.
В. е причинил лека телесна повреда на Г.И.Ц., изразяваща се в следните
травматични увреждания – счупване на 9 и 10 леви ребра без разместване на
фрагментите, ограничен кръвоизлив в лявата плеврална
кухина, разкъсно-контузни рани зад дясната ушна мида,
кръвонасядания по лицето, ожулвания по гръдния кош, кръвонасядане в дясна седалищна област, ожулване по
предната повърхност на лявата подбедрица, които в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние чрез нанасяне на удари с дървен кол в областта на тялото
и главата на подсъдимия, в причинна връзка с което е настъпилия противоправен резултат, изразяващ се в причиняване на
травматичните увреждания, установени със заключението по приобщената
съдебномедицинска експертиза, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което обуславят
причиняването на лека телесна повреда на пострадалия по смисъла на чл. 130 ал.1
от НК.
Безспорно се установява и субективната страна на
извършеното деяние по чл. 130, ал.1 от НК, доколкото от събраните по делото
доказателства, установяващи механизма на осъществяването му, вкл. оръжието, с
което е нанесена телесната повреда, силата и насоката на нанесените удари,
както и техния брой е видно, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него, предвиждал е
престъпните последици и е искал тяхното настъпване, с оглед на което е
осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, визирана в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението е
предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години ” или „Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан
не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи подсъдимия от
наказателна отговорност като му наложи
административно наказание „Глоба”.
При индивидуализацията на наказанието,съдът
съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
лицето и пенсионната му възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът съобрази броя на причинените телесни увреждания. Предвид изложеното, като констатира известен
превес на смечкаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът определи наказанието „Глоба” между към минималния размер,
предвиден в чл. 78а от НК, но над
него, а именно в размер на 1500 / хиляда
и петстотин/ лева.
Относно предявения граждански иск срещу подсъдимия,
съдът намира, че вследствие на осъщественото
деяние и в пряка причинна връзка с него, на частния тъжител са причинени
неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Съгласно чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са
пряка и непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка
при осъществяване на деянието, възраст
на пострадалия и характера на вредните последици.
При формиране на вътрешното си убеждение, съдът взе
предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна
връзка с поведението на дееца, частният тъжител
е претърпял лека телесна повреда, свързана с болки, страдания и
отрицателни преживявания Доколкото от доказателствения материал по делото
безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа
за справедливост съдът уважи предявения граждански иск размер от 5000 /пет хиляди/
лева, и отхвърли като неоснователен същия до пълния му размер от 7000 /седем
хиляди/ лева.
В тази връзка съдът взе предвид характера на
причинените увреждания, техния брой, както и периода на възстановяване на
лицето, за който от разпита на вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза по делото се установява, че е с продължителност от 20-25 дни. При
преценка на конкретния размер на обезщетението за обезвреда,
съдът съобрази и изложеното от експерта медицинско становище относно
последиците от причинените травматични увреждания, вследствие на фрактурата на ребрата на
пострадалия, а именно затрудняване извършване на ежедневните дейности, битовото
му обслужване и влошаване на качеството на живот в периода на възстановяване,
поради характерните за симптоматиката при подобно увреждане болки, а именно –
при поемане на въздух и при движение. При преценка на неимуществените вреди,
подлежащи на обезщетяване, съдът отнесе към посочената категория и преживения
от частния тъжител емоционален стрес, който обичайно обременява психиката на
пострадалите от физическа агресия лица.
С оглед на същите съображения, съдът уважи и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения
иск, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимият да заплати на гражданския ищец и частен тъжител сумата от 500 /петстотин/
лева, явяваща се направените от същия разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият е
осъден да заплати в полза на държавата сумата от 200 /двеста/ лева, явяваща се
4% държавна такса върху уважения граждански иск, както и да заплати в полза на държавата по сметка на РС-В.
сумата от 230 /двеста и тридесет/ лева
явяваща се направените в хода на съдебното производство деловодни разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: