№. 220 / 3.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
03.04.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Димитър Цветанов и с участието на прокурора ...................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2698 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск за ревандикация на недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС.
Направено е възражение на основание чл.72 ал.1 и чл.72 ал.2 от Закона за собствеността.
Ищецът, Е. ,. -. С. А.”, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат З.В.Г. – М.,xxx, е предявил иск срещу М.Л.З., с адрес: xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.
В исковата си молба твърди, че на 22.04.2014 год. ищецът и ответницата М.Л.З. са сключили предварителен договор за покупко-.продажба на недвижим имот, съгласно който доверителят и се е задължил да й прехвърли собствеността върху краварник-.телчарник /без покрив с площ от 516 кв.м./, находящ се в поземлен имот №. 000348 _ стопански двор в землището на с. К. Р., общ. Г. Д., обл. Монтана. Ответницата от своя страна се е задължила да заплати на ищеца сума в размер на 6000.00 лева, от които 2000.00 лева авансово при сключване на предварителния договор и 4000.00 лева при сключване на окончателния договор /нотариален акт/. Срокът за сключване на окончателен договор бил 30.05.2014 год.
На 06.06.2014 год. ищецът се снабдил с нотариален акт за три сгради -. административна сграда от 84 кв.в., краварник от 516 кв.м. и краварник с площ от 486 кв.м., застроени в посочения по-.горе поземлен имот.
На 06.08.2014 год. с нотариален акт той прехвърлил на ответницата краварник с площ от 516 кв.м., с което допуснали грешка в имота. Уговорката им била да й прехвърли краварника, който е без покрив, описан подробно в предварителния договор. Този краварник бил с площ от 486 кв.м. и е под №. 5 на скицата, а не както е посочено в нотариалния акт 516 кв.м. -. №. 4.
Краварникът, който е 516 кв.м. /№. 4/ бил с покрив, доверителят и го ремонтирал изцяло за да го ползвал за дейността си на животновъд и е бил ограден с ограда, заедно с другите сгради, които ищеца ползва.
Поради горните обстоятелства договора, обективиран в Нотариалния акт №. 55, том ІV, рег. №. 5815, дело №. 399 от 06.08.2014 год. на Нотариус с рег. №. 601 на Н. Р. П., вписан под №. 165, том 14 от 06.08.2014 год. в Службата по вписванията при РС-.Монтана бил унищожаем поради грешка в предмета, която се отнася до съществени качества на същия. Уговорката била да се прехвърли краварник без покрив, а не този с покрива, който е ремонтиран и се ползва от ищеца. Ето защо ответницата е станала собственик на основание на унищожаема сделка, която следвало да бъде прогласена като такава от съда.
Поради това завели иск пред РС-.Монтана и било образувано гр.дело №. 2543/2016 год. по описа на МРС.
С влязло в сила решение от 17.10.2017 год., постановено по В.гр.дело №. 227/2017 год., Окръжен съд Монтана отменил решението на МРС и вместо него постановил друго, с което унищожил на основание чл. 27 във връзка с чл. 28, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД Договор за покупко-.продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариалния акт №. 55, том ІV, рег. №. 5815, дело №. 399 от 06.08.2014 год. на Нотариус с рег. №. 601 на Н. Р. П., вписан под №. 165, том 14 от 06.08.2014 год. в Службата по вписванията при РС-.Монтана.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Въпреки влязлото в сила на 17.10.2017 год. решение ответницата отказала да освободи имота и да предаде владението на доверителя и, поради което той сезирал РП-.Монтана със жалба. Била образувана преписка вх. №. 2450/2017 год., която завършила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.01.2018 год.
В постановлението си прокуратурата дава становище, че не е налице престъпление, а отстраняването/извеждането на ответницата от имота следва да се извърши по гражданско-.правен ред.
С отказа си доброволно да освободи имота, ответницата е нарушила правата на ищеца върху имота.
В момента ответницата осъществява самостоятелно фактическо владение върху имота вече една година след влизане в сила на решението, съгласно което същата е лишена от правно основание да осъществява владение.
При това положение за доверителя и остава единствено възможността да защити правата си по съдебен ред чрез предявяване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да се признае за установено по отношение на ответника М.Л.З., с адрес: xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че ищеца Е. ,. -. С. А.”, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А. е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот:
КРАВАРНИК с площ от 516 кв.м. /петстотин и шестнадесет квадратни метра/, находящ се в поземлен имот №. 672003 в землището на с. К. Р. Е. 3., общ. Г. Д., обл. Монтана с площ на имота 31.418 дка, с начин на трайно ползване -. Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот №. 67 2002, местен път; №. 67 2001 – Стопански двор; №. 000402 -. път ІV кл. на О. Г. Д., имот №. 270030 -. нива на О. Г. Д., имот №. 270028 -. ливада на насл. на П. М. П.; имот №. 270029 -. нива на О. Г. Д.; №. 000338 – жилищна територия на с.К. Р.; №. 000402 – път ІV кл на О. Г. Д., и на основание чл. 108 от Закона за собствеността да се ОСЪДИ М.Л.З., с адрес: xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Е. ,. -. С. А.”, ЕИК xxxx , със седалище и _адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А. върху следния недвижим имот: КРАВАРНИК с площ от 516 кв.м. /петстотин и шестнадесет квадратни метра/, находящ се в поземлен имот №. 672003 в землището на с. К. Р. Е. 3., общ. Г. Д., обл. Монтана с площ на имота 31.418 дка, с начин на трайно ползване -. Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот №. 67 2002, местен път; №. 67 2001 – Стопански двор; №. 000402 -. път ІV кл. на О. Г. Д., имот №. 270030 -. нива на О. Г. Д., имот №. 270028 -. ливада на насл. на П. М. П.; имот №. 270029 -. нива на О. Г. Д.; №. 000338 – жилищна територия на с.К. Р.; №. 000402 – път ІV кл. на О. Г. Д..
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, М.Л.З.,xxx,,В. №. 2. Е.. 2, ап. 4, ЕГН xxxxІ33215, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Относно правото на собственост на ищеца:
Ответницата М.З. категорично оспорва правото на собственост на Е. „Роял-.С. А.".
Поддържа, че същият не е собственик на процесната сграда.
Оспорва Нотариален акт №. 61, т.ІІІ, рег. №. 4204, дело №. 291 от 2014 г. на Нотариус Р. П. и поддържа, че изводите на нотариуса за придобита по давностно владение сграда на площ от 516 кв.м, са неверни.
Твърди, че ищецът не е осъществяван владение на процесната сграда и то за период, който да му дава възможност да придобие собствеността върху нея.
А след като ищецът не е придобил но давностно владение имота, искът му за собственост следва да се отхвърли.
Относно задължението на ответницата да предаде владението.
М.З. оспорва твърдението на ищеца, че кьм датата на предявавене на иска, респективно към датата на подаване на отговора на исковата молба е длъжна да предаде владението на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЗД и съгласно представеното с исковата молба решение от 17.10.2017 г. по в.гр.д. №. 227/2016 г. на ОСМ. владеннето върху имота следва да се предаде при заплащане от страна на ищеца на сумата 5000 лева, която е получил като продажна цена по сключената сделка.
Ищецът не е изпълнил това свое задължение и поради това М.З. не е длъжна да предаде сградата.
Само на това основание искът за отстъпване на собствеността и предаване на владението следва да се отхвърли.
Относно правото на задържане на ответницата:
М.З. твърди, че след сключване на прехвърлителната сделка през 2014 г. е направила редица подобрения на процесната сграда, на стойност 3 225.60 лева.
Посочената сума включва изграждане на покрив на ¼ от процесната сграда на стойност 2000 лева /труд и материали/ и 1 225.60 лева за изграждане на осветление в част от помещението, в което се отглеждат животни.
Подобренията са направени от ответницата добросъвестно, със знанието и без противопоставяне на ищеца.
Тези подобрения ищецът е длъжен на й заплати.
М. има право да задържи сградата до заплащане на извършените подобрения.
В тази връзка тя прави възражение за право на задържане.
Моли съдът да и признае право на задържане върху процесната сграда до заплащане на стойността на извършените подобрения подобрения.
Моли на М.З. да бъдат присъдени съответни на уважените/отхвърлените претенции разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело №. 2543 по описа за 2016 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена съдебно-.техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Т., приета от съда и не оспорена от страните.
Допуснато е РАЗКРИВАНЕ СВЕДЕНИЯ и изнасяне документи от Служебния архив на нотариус Р. П., относно съдържащите се по нотариално дело №. 291/2014 г.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, съобрази констатациите от заключението на вещото лице, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 61, том ІІІ, рег.№. 4204, дело №. 291 от 06.06.2014 година на нотариус Р. П., с рег.№. 601 на Н., Е. „РОЯЛ С. А., на основание постановление от 05.06.2014 година, издадено по обстоятелствена проверка, е признат за собственик на основание чл.587 ал.2 ГПК върху следния недвижим имот: СГРАДА АДМИНИСТРАТИВНА към Селскостопанско предприятие с площ от 84 кв.м, Краварник с площ от 516 кв.м, Краварник с площ от 486 кв.м, находящ се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с №. 672003 в землище Камена Р., О. Г. Д., с площ на имота 31.418 дка, с начин на трайно ползване – Стопански двор, при описани граници и съседи на имота.
Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на Нотариален акт №. 55, том ІV, рег. №. 5815, дело №. 399 от 06.08.2014 год. на Нотариус с рег. №. 601 на Н. Р. П., вписан под №. 165, том 14 от 06.08.2014 год. в Службата по вписванията при РС-.Монтана, Е. „Роял-.С. А.”, чрез собственика си и представляващ едноличния търговец Столян Г. А. е извършил разпоредителна сделка, като е продал на М.Л.З. сграда, Краварник, с площ от 516 кв.м, находящ се в ПИ №. 000348 в землището на Камена Р. за сумата от 5 000.00 лв., идентичен на ПИ №. 672003.
Няма спор и относно следното: С влязло в сила решение от 17.10.2017 год., постановено по В.гр.дело №. 227/2017 год., Окръжен съд Монтана отменил решението на МРС по гражданско дело 2543 по описа за 2016 година и вместо него постановил друго, с което е унищожил на основание чл. 27 във връзка с чл. 28, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД Договор за покупко-.продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариалния акт №. 55, том ІV, рег. №. 5815, дело №. 399 от 06.08.2014 год. на Нотариус с рег. №. 601 на Н. Р. П., вписан под №. 165, том 14 от 06.08.2014 год. в Службата по вписванията при РС-.Монтана.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.108 от ЗС и от изхода на него зависи дали са основателни възраженията за присъждане подобрения и за задържането на имота.
Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание. При пълно и главно доказване, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, че е собственик на претендирания имот и че ответникът го държи или владее без основание. Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението.
В хода на процеса предпоставките, визирани в чл. 108 от ЗС не се установиха от ищеца.
Ответникът доказа основанието на своето владение.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е ирелевантно за спора.
Предвид разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС право на собственост може да бъде придобито с непрекъснато владение на имот за срок от 5 години, ако владението е добросъвестно. Съгласно чл. 70 от ГПК владението е добросъвестно, когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да съществува при възникване на правното основание. Годно правно основание съгласно ППВС №. 6/74 г. е този транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост-. например продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици-. отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно решение по конститутивни искове -. напр. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С осъществяване на условията по чл. 79, ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект. От доказателствата по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС са осъществени, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че същия е собственик на процесния имот по силата на давностно владение повече от 10 години. Издаденият нотариален акт от 06.06.2014 година не сочи на изтекъл давностен срок от 10 години, считано от 2008 година, когато е сключен договорът за покупка на сградите и е започал да ги владее.
Съгласно легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи на чл. 68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта на владение произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията между собственика на вещта и владелеца или държателя.
Издаденият констативен нотариален акт през 2014 година, с който Е. „Роял С. А.”, чрез собственика си и представляващ С. Г. А. е признат за собственик на основание давност на административна сграда от 84 кв.м, краварник от 516 кв.м и краварник с площ от 486 кв.м, застроени в посочения по-.горе поземлен имот не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Нотариалното производство при издаването на констативния нотариален акт е едностранно и не разрешава правен спор, и нотариалния акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму, след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността; необходимо е владелецът да се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по чл.587 ал.2 ГПК. Съобразно приетото с ТР №. 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя. В случая това е ответницата. За да обори доказателствената сила на нотариалния акт, следваше, при пълно обратно доказване, с оглед твърденията и, да се доведе до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. По делото са представени Договор за покупко-.продажба от 05.06.2008 година, от който е видно, че ЗПТК „Градище”, със седалище с.К. Р., представлявано от Б. В. Е., като председател на кооперацията и продавач е продал на Е. „Роял С. А.” град Монтана, купувач стопанска сграда – телчарник без покрив, изгорял, за сумата от 2 300.00 лв. и три броя фактури за извършените плащания на закупените сгради. От изисканите документи от нотариално дело №. 291/2014 година на нотариус Р. П. е видно, че разпитаните трима свидетели за установяване правото на собственост по давностно владение сочат, че С. Г. А., като собственик на Е. „Роял С. А.” преди повече от пет години е закупил от кооперацията сградите и той ги стопанисва. Владението на имота е явно, никой не му е пречил, не му го е оспорвал, не е имало и съдебни спорове за тях. Нотариусът е съставил Протокол от 06.06.2014 година и е приел, че процесният имот е придобит от молителя на основание давностно владение, изтекла придобивна давност – чл.79 ал.1 от Закона за собствеността. Този текст от закона сочи друго -. собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като подписаният на 05.06.2008 година договор за продажба и приложените към него фактури не са годно основание да установят придобиването на имота съгласно предвидената кратка давност по чл.79 ал.2 ЗС, а именно владението да е добросъвестно. Ищецът не е станал собственик, защото не е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, тъй като представените по-.горе описани договор и фактури не обективират документи, установяващи годно правно основание за придобиването на правото на собственост. В закона са посочени изчерпателно способите за придобиване на вещни права и тези правила имат императивен характер. В този смисъл правилото на чл. 70, ал. 1 от ЗС има повелителен характер и добросъвестността на владението се предпоставя от наличието на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик. Съгласно т. 3 от Постановление №. 6 от 1974 г. на ВС правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС са транслативните двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск. За да има вещноправни последици сделката обаче следва да бъде сключена в необходимата форма, но да е опорочена, като се има предвид, че в този случай договора от 05.06.2008 година не е с предписаната от закона форма, макар и с недостатъци. В конкретния случай документи -. договор за продажба и фактури за платена стойност на закупените обекти не са изповядани във формата, предвидена в чл. 18 ЗЗД, поради което не могат да бъдат юридически факти обуславящи добросъвестно владение. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената сила на констативния нотариален акт №. 61/2014 г. е опровергана и е доказано не съществуването на удостовереното с него право на собственост, придобито от ищеца.
В тази връзка предявеният иск с правно основание се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Това обстоятелство обуславя и извода, че съдът не следва да се произнася и по направените искания за признаване извършени подобрения в имота и за присъждане тяхната стойност и за задържането му от страна на ответницата.
При този изход на делото, в тежест на ищеца са и направените в хода на производството разноски от ответника за ангажирането на адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете и непроизнасянето по направените искания от страна на ответницата, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на правно основание чл.108 от Закона за собствеността от Е. ,. -. С. А.”, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А., да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Л.З., с адрес: xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че Е. ,. -. С. А.”, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А. е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот:
КРАВАРНИК с площ от 516 кв.м. /петстотин и шестнадесет квадратни метра/, находящ се в поземлен имот №. 672003 в землището на с. К. Р. Е. 3., общ. Г. Д., обл. Монтана с площ на имота 31.418 дка, с начин на трайно ползване -. Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот №. 67 2002, местен път; №. 67 2001 – Стопански двор; №. 000402 -. път ІV кл. на О. Г. Д., имот №. 270030 -. нива на О. Г. Д., имот №. 270028 -. ливада на насл. на П. М. П.; имот №. 270029 -. нива на О. Г. Д.; №. 000338 – жилищна територия на с.К. Р.; №. 000402 – път ІV кл на О. Г. Д., и на основание чл. 108 от Закона за собствеността да се ОСЪДИ М.Л.З., с адрес: xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, както и ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Е. ,. -. С. А.”, ЕИК xxxx , със седалище и _адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А. върху следния недвижим имот: КРАВАРНИК с площ от 516 кв.м. /петстотин и шестнадесет квадратни метра/, находящ се в поземлен имот №. 672003 в землището на с. К. Р. Е. 3., общ. Г. Д., обл. Монтана с площ на имота 31.418 дка, с начин на трайно ползване -. Стопански двор, при граници и съседи на имота: имот №. 67 2002, местен път; №. 67 2001 – Стопански двор; №. 000402 -. път ІV кл. на О. Г. Д., имот №. 270030 -. нива на О. Г. Д., имот №. 270028 -. ливада на насл. на П. М. П.; имот №. 270029 -. нива на О. Г. Д.; №. 000338 – жилищна територия на с.К. Р.; №. 000402 – път ІV кл. на О. Г. Д., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направените възражения, на основание чл.72 ал.1 и чл.72 ал.2 от Закона за собствеността, заявени като евентуални от М.Л.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ОСЪЖДА Е. ,. -. С. А.”, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, у. “. В. 1., представляван от собственика С. Г. А., да ЗАПЛАТИ на М.Л.З., с адрес: xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 600.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: