№ 721
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207132 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 542681 - F5ХХХ19.10.2020г.,
издадено от заместник - директор на ТД на НАП - София, на основание чл.
182 ал. 1 ЗДДС на Д.Г. ЕООД, ЕИК ХХХХ, е наложена имуществена санкция
в размер на 1317, 80 лева /хиляда триста и седемнадесет лева и осемдесет
стотинки/ за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което го атакува чрез законния си
представител - Б.К.Б. със срочно подадена жалба, в която се излагат
съображения за несъставомерност на нарушението, тъй като въззивникът се е
ползвал от разпоредбата на чл. 126 ЗДДС и неотразеният данъчен документ е
бил включен в отчетния регистър за данъчния период, през който е
установена грешката, още преди издаване на наказателното постановление,
като е заплатен и дължимият ДДС. Излагат се аргументи за маловажност на
нарушението. Сочи се, че не са настъпили никакви вредни последици.
Излагат се доводи, че пропускът да се отрази данъчния документ в дневника
за продажбите за съответния данъчен период се дължи на влошено
здравословно състояние на управителя и на усложнената обстановка във
връзка с разпространението на COVID - 19. Сочат се съществени нарушения
на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Сочи се, че наложената
имуществена санкция е несъразмерна на обществената опасност на
1
нарушението. Навежда се, че неправилно е приложена санкционната
разпоредба, като е следвало да се приложат разпоредбите на чл. 179 ал. 1
ЗДДС или на чл. 182 ал. 2 ЗДДС. По аргументите в жалбата се прави искане
за отмяна на наказателното постановление, алтернативно - за намаляване
размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено,
не изпраща представител. В писмени бележки упълномощеният представител
на въззивника - адв. В. С., поддържа исканията в жалбата по доводи за
нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на
материалния закон.
Въззиваемата страна - ТД на НАП - София се представлява от юрк. Т.
Р., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Д.Г. ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията на
Република България със седалище гр. София и адрес на управление ж.к.
Люлин, бл. 154, ет. 11, ап. 49, с ЕИК ХХХХ и управител Борислав Кирилов
Борисов. Дружеството е регистрирано по ЗДДС.
На 19.06.2020г. свидетелката Д.М. - инспектор по приходите в ТД на
НАП - София извършила насрещна проверка на Д.Г. ЕООД във връзка с
проверка, извършвана на "ХХХХ007" ЕООД, при която се установило, че
дружеството - въззивник е извършило облагаема доставка на хранителни
стоки на 25.02.2020г., за която от страна на Д.Г. ЕООД била издадена фактура
№ 200ХХХ/25.02.2020г., в която била посочена данъчна основа 6589, 00 лева
и на отделен ред бил посочен размерът на данъка - 1317, 80 лева.
При проверката свидетелката М. установила, че Д.Г. ЕООД е подало в
срока по чл. 125 ЗДДС справка - декларация № 22ХХХХ/16.03.2020г. за
данъчен период - месец февруари 2020г., с деклариран резултат ДДС за
възстановяване в размер на 1 424, 83 лева. Ведно със справката - декларация
били подадени и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Свидетелката М.
установила, че в дневника за продажбите за месец февруари 2020г.
дружеството - въззивник не е отразило издадената фактура №
200ХХХ/25.02.2020г., което довело до определяне на данъка в по-малък
размер. Свидетелката М. установила и че неотразената фактура не била
включена в отчетните регистри за месеците март, април, май и юни 2020г.
На електронния адрес на дружеството - въззивник, посочен пред
органите по приходите, ХХХХХ била изпратена покана № 53-06-
429/27.05.2020г. /заведена с изх. № 53-06-429/28.05.2020г./ за явяване на
2
законния представител на дружеството в 7 - дневен срок от получаване на
поканата за съставяне и връчване на АУАН във връзка с издадени и
неотразени фактури в регистър дневник продажби на подадените справки -
декларации за месеците април, юни, юли, август, ноември и декември 2019г.
и за месеците януари и февруари 2020г. В поканата била указана и
последицата по чл. 40 ал. 2 ЗАНН - съставяне на АУАН в отсъствие на
представител на въззивника, в случай на неявяване в указания срок. Поканата
била връчена на електронния адрес за кореспонденция с органите по
приходите на 09.06.2020г. в 11:18:21 часа. В указания 7 - дневен срок не се
явил законен или упълномощен представител на въззивника и на 19.06.2020г.
в отсъствие на представляващ Д.Г. ЕООД свидетелката Д. М. съставила
АУАН № F5ХХХ19.06.2020г., с който повдигнала против дружеството -
жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
124 ал. 2 ЗДДС - затова, че не е отразило в дневника за продажбите за
данъчен период месец февруари 2020г. издадената фактура №
200ХХХ/25.02.2020г. с данъчна основа 6589, 00 лева и размер на данъка -
1317, 80 лева. АУАН № F5ХХХ19.06.2020г. бил съставен в присъствието на
един свидетел. На 22.06.2020г. процесният АУАН бил връчен на
упълномощен представител на дружеството - въззивник - Тотка Панова, като
при връчването му и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу акта не били
направени възражения.
След връчване на АУАН № F5ХХХ19.06.2020г. фактура №
200ХХХ/25.02.2020г. била включена в дневник за продажбите за месец август
2020г., ведно с други фактури, издадени през месеците януари, февруари, май,
юни и юли 2020г.
На 19.10.2020г. Пламен Пенчев - заместник - директор на ТД на НАП -
София издал обжалваното Наказателно постановление № 542681 -
F5ХХХ19.10.2020г., с което на основание чл. 182 ал. 1 ЗДДС на Д.Г. ЕООД,
ЕИК ХХХХ, била наложена имуществена санкция в размер на 1317, 80 лева
/хиляда триста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ за нарушение на
чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля Д. М., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - наказателно
постановление № 542681 - F5ХХХ19.10.2020г., АУАН № F5ХХХ19.06.2020г.,
пълномощно, фактура № 200ХХХ/25.02.2020г., дневник за продажбите за
месец февруари 2020г., заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, дневник за продажбите за месец август 2020г., покана №
53-06-429/27.05.2020г., удостоверение за извършено връчване по електронен
път, заповед № 88.14/30.12.2009г. и заповед № 189/09.01.2020г. - и двете,
издадени от директор на ТД на НАП - София.
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите
3
са логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.
Свидетелката Д.М. е извършила насрещната проверка на дружеството -
въззивник и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената
проверка и констатациите от същата. Показанията й са относими и към
изясняване на обстоятелствата по съставяне на АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление. Заявеното от нея изцяло
се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства, въз основа на
които съдът изгради и изводите си за компетентността на актосъставителя и
наказващия орган. Предвид извода за безпротиворечива доказателствена
съвкупност и по арг. от противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК,
съдът намери, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни
органи, като възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност не са
основателни. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения
на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от
свидетелката Д.М., която заема длъжност "инспектор по приходите" в ТД на
НАП - София, видно от представената заповед № 88.14/30.12.2009г. на
директор на ТД на НАП - София и има качеството "орган по приходите"
съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от
Пламен Пенчев, заемащ длъжност заместник - директор на ТД на НАП -
София, видно от приобщената като писмено доказателство заповед №
189/09.01.2020г. на директора на ТД на НАП - София и оправомощен от
изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за
нарушения по чл. 185 ЗДДС, видно от представената заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.3/.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът не констатира твърдените от жалбоподателя нарушения в
процедурата по съставяне на АУАН. Законосъобразно АУАН е съставен в
отсъствие на представител на жалбоподателя, след като след отправена
покана не се е явил законен или упълномощен представител на дружеството -
4
въззивник. В материалите по делото са събрани писмени доказателства за
обстоятелството на получаване на покана за съставяне на АУАН на
електронен адрес за кореспонденция ХХХХХ - удостоверение за извършено
връчване по електронен път, видно от което покана изх. № 53-06-
429/28.05.2020г. е била връчена на 09.06.2020г. в 11:18:21 часа. Касае се за
валидно връчване на поканата за съставяне на АУАН, доколкото съгласно чл.
101 ал. 5 ЗДДС в процедурата по регистрация по ЗДДС лицето има
задължение да заяви електронен адрес за кореспонденция, който се счита за
електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28 ал. 2 ДОПК.
Най-сетне, разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН не поставя изисквания към
формата на поканата за съставяне на АУАН, от значение е единствено
уведомяването на лицето, че предстои образуването на
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН. Ето
защо не са основателни възраженията на въззивника, че в случая не е
допустимо изпращане на поканата за съставяне на АУАН на електронен
адрес. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на невлязлата в сила
към момента на съставяне на АУАН разпоредба на чл. 42 ал. 2 ЗАНН /нова -
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, като аргумент за
неприложимост на връчването на електронен адрес на поканата за съставяне
на АУАН. На първо място разпоредбата касае връчване на наказателно
постановление чрез персонален профил, регистриран в информационната
система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за
достъп до електронни административни услуги, а не на електронен адрес и на
следващо място - доколкото административнонаказателното производство се
образува именно със съставяне на АУАН, то не следва да се поставя като
изискване за редовност на връчването на поканата по чл. 40 ал. 2 ЗАНН, още
преди този момент лицето да е заявило съгласие да бъде уведомено за
съставянето на АУАН чрез електронен адрес.
Неоснователни са възраженията на въззивника и по отношение
съдържанието на поканата. Действително, в нея не е посочен номер на
неотразената фактура, но са посочени данъчните периоди, за които са
установени нарушения, което е напълно достатъчно за надлежното
уведомяване на лицето за конкретното нарушение, за което предстои да му
бъде съставен АУАН.
На следващо място АУАН е съставен и в съответствие с изискванията
5
на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - в присъствието на един свидетел, подписан е от
свидетеля и съставителя. При стриктно спазване на разпоредбата на чл. 43 ал.
4 ЗАНН АУАН, доколкото е съставен в отсъствие на представляващ
въззивника, впоследствие е предявен на негов упълномощен представител и
подписан от него.
На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така
и наказателното постановление, имат съдържанието по чл. 42 и чл. 57 ал. 1
ЗАНН, като в тях при пълна идентичност се съдържа описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване
на нарушената разпоредба.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 124 ал. 1 ЗДДС регистрираните по ЗДДС лица са задължени да
водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно чл. 124 ал. 2
ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от
негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби
по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са
издадени. От писмените доказателства се установи с категоричност /а и не се
оспорва от въззивника/, че през месец февруари 2020г. от страна на Д.Г.
ЕООД е била издадена фактура № 200ХХХ/25.02.2020г., в която била
посочена данъчна основа 6589, 00 лева и на отделен ред бил посочен размерът
на данъка - 1317, 80 лева, за извършена облагаема доставка на стоки с
получател "ХХХХ007" ЕООД. За дружеството - въззивник е съществувало
задължение да отрази издадената фактура в дневника за продажбите за
данъчен период месец февруари 2020г., което то не сторило, с което е
нарушило разпоредбата на чл. 124 ал. 2 ЗДДС и за което бездействие съгласно
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 ЗДДС е предвидено ангажиране на
административнонаказателната отговорност на задълженото лице. За
съставомерността на нарушението е необходимо и неотразяването на
издадения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период да води до определяне на данъка в по-малък размер. В случая
неотразяването на издадената фактура № 200ХХХ/25.02.2020г. в отчетните
регистри за данъчен период - месец февруари 2020г. е довело до промяна в
резултата за този данъчен период чрез определяне на данък върху добавената
стойност, изискуем от задълженото лице, в по-нисък размер.
Неотносимо е позоваването на разпоредбата на чл. 126 ЗДДС.
Цитираната разпоредба урежда реда за поправяне на грешки в подадени
декларации по чл. 125 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вследствие на неотразени или
неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, но не
отнема характера на административно нарушение на деянието по чл. 124 ал. 2
ЗДДС.
6
Отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна,
ангажира се за неизпълнение на задълженията им към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83 ал. 1 ЗАНН/, поради
което не се налага обсъждане на субективна съставомерност на нарушението.
Изтъкнатите аргументи за липса на вредоносен резултат /предвид
последващото заплащане на дължимия данък/, за влошено здравословно
състояние на законния представител на въззивника и за извънредното
положение, обявено в страната, във връзка с разпространението на COVID -
19, следва да бъдат преценявани с оглед преценка общественоопасния
характер на нарушението и по-конкретно - попада ли то в хипотезата на чл.28
ЗАНН. Неоснователни са доводите за липса на вредоносен резултат. Част от
състава на нарушението е изискването неотразяването на данъчния документ
да е довело до определяне на данъка върху добавената стойност в по-нисък
размер. Корекция от страна на дружеството е извършена едва с подаване на
отчетните регистри през месец август 2020г., т.е. дори и след образуване на
административнонаказателното производство. На следващо място, за
влошеното здравословно състояние на законния представител на дружеството
- жалбоподател не се представиха никакви доказателства, а и коректното
отразяване в дневника за продажбите на съответните данъчни документи не е
действие, което да може да се извърши единствено от законния представител
на дружеството. Неоснователно е и позоваването на извънредното положение
в страната, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
чийто срок е изтекъл на 13.05.2020г. Видно е, че дружеството - жалбоподател
не е изпитало затруднения, свързани със срочното изпълнение на
задължението му по чл. 125 ЗДДС, а е санкционирано за некоректно
отразяване на данъчните документи в дневника за продажбите за съответния
данъчен период. На следващо място следва да се посочи, че дружеството -
жалбоподател не е отстранило грешките в отчетните регистри по чл. 124
ЗДДС и след края на обявеното в страната извънредно положение, а е
отразило обсъжданата фактура в дневника за продажбите едва през месец
август 2020г. Следва да се посочи, че съдът формира извод за
неоснователност на конкретното възражение и на още едно основание - от
доказателствата по делото се установява, че са налице данни за идентични
нарушения, извършвани от дружеството – въззивник, и през 2019г., когато на
територията на страната не е било обявявано извънредно положение. Ето
защо съдът намира, че не се касае за инцидентен пропуск в дейността на
дружеството, последица от обявеното извънредно положение, а за системно
неизпълнение на задълженията му по чл. 124 ал. 2 ЗДДС. При преценка на
обществената опасност на конкретното нарушение следва да се посочи и че
допусната грешка е била отстранена едва след образуване на
административнонаказателното производство и то два месеца след съставяне
на АУАН. По изложените съображения съдът намери, че нарушението
разкрива именно типичната и не по-ниска степен на обществена опасност на
нарушения от този вид, и наказващият орган правилно не е приложил
7
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция, издавайки атакуваното наказателно постановление.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба
на чл. 182 ал. 1 ЗДДС, която предвижда, че на юридическо лице или
едноличен търговец, регистрирано по ЗДДС, което не издаде данъчен
документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне
на данъка в по-малък размер, се налага имуществена санкция в размер на
определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. В случая в
резултат на неотразяване на издадената фактура № 200ХХХ/25.02.2020г. в
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за данъчен период - месец февруари
2020г. се е стигнало до определяне на данъка върху добавената стойност в по-
нисък размер с размера на непосочения данък - 1317, 80 лева, в какъвто
размер е и наложената на дружеството - въззивник имуществена санкция.
Размерът на имуществената санкция е определен в закона /в размера на
определения в по-малък размер данък, когато той надвишава 1000, 00 лева/ и
по арг. от чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван. Съдът не намира
санкцията за прекомерна, тъй като размерът й е съответен именно на
определения в по-малък размер данък върху добавената стойност.
По-благоприятната разпоредба на чл. 182 ал. 2 ЗДДС, за чието
приложение претендира въззивникът, не е приложима, тъй като задълженото
лице не е отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период,
в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, а фактура №
200ХХХ/25.02.2020г. е била отразена в дневника за продажбите едва за
данъчен период месец август 2020г.
Не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 179 ал. 1 ЗДДС,
каквото следващо искане се прави в жалбата, тъй като тя урежда различен
състав на административно нарушение - неподаване или неподаване в срок на
справка-декларацията по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, декларацията по чл. 125 ал. 2
ЗДДС или на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата не е
основателна и наказателното постановление следва да се потвърди. Право на
разноски на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът
счете, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство на
последната, следва да е в размер на 100, 00 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542681 -
F5ХХХ19.10.2020г., издадено от заместник - директор на ТД на НАП -
8
София, на основание чл. 182 ал. 1 ЗДДС на Д.Г. ЕООД, ЕИК ХХХХ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1317, 80 лева /хиляда триста и
седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ за нарушение на чл. 124 ал. 2 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 5 вр. ал. 3 Д.Г. ЕООД, ЕИК ХХХХ,
със седалище гр. София и адрес на управление ж.к. Люлин, бл. 154, ет. 11, ап.
49 ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 100, 00
/сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9