М О
Т И В И
към Присъда
№ 95 по НОХД № 445/2015г.по описа на
КРС.
Обвинението
срещу подс.Б. е по чл.206,ал.1 от НК за това,че на 21.10.2013г.в месността“Кара
дере“ в землището на с.Черганово,общ.Казанлък,обл.Стара загора противозаконно е
присвоил чужди движими вещи-2 /два/ броя женски телета/юнички/ на възраст една
година и осем месеца,порода“Черношарено говедо“ на стойност 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева и 2 /два/ броя мъжки телета на възраст една година и осем
месеца,порода „Черношарено говедо“ на стойност 2000 /две хиляди/ лева или
всичко на обща стойност 4 400 /четири хиляди и четиристотин/
лева,собственост на Н.Р.К. ***,които е владеел и пазел.
Подсъдимият
в с.з.се признава за виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.
От
събраните по делото доказателства,установени с доказателствени
средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски показания,експертно
заключение,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Братът на
св.Н.К.-П. Р.К. се занимавал с отглеждане на животни-крави и телета.На 19.05.2012г.П.
К. починал.Съпругата му-св.Я.К. продала по-големите животни,а по-малките-9
телета дала на св.Н.К. и повече не се интересувала от тях,така че св.Н.К. бил
вече техен собственик.Св.Н.К. поел гледането на животните и изцяло само той се
грижел за тях.Св.Н.К. наел за пастир
подс.И.Б. срещу подслон и храна.Уговорката между двамата била,че св.К.
ще започне да плаща на подс.Б. когато телетата пораснат,заплодят се и се
продадат малките и млякото.Около 8-9 месеца подс.Б. работил при тези
условия-само срещу подслон и храна,без заплащане.През м.октомври 2013г.св.К.
заминал за Р Австрия.Тогава подсъдимият Б. решил да продаде четири телета и
така да спечели пари от продажбата им.Край пасището,където пасял телетата в
землището на гр.Казанлък,минала свидетелката Р.Д. и подс.Б. и предложил да и
продаде телета,тъй като му трябвали пари за закупуване на зърно.Казал и,че
телетата са негови.Св.Д. дала на подсъдимия телефонния си номер и след като
подсъдимият и се обадил,се уговорили да се срещнат на 21.10.2013г. в месността
„Кара дере“ в землището на с.Черганово,до моста на отбивката за с.Черганово на
пътя Казанлък-Стара загора.Св.Д. отишла там със съпруга си-св.Г.Д..На него
подсъдимият също казал,че телетата са негови и иска да продаде някои от тях,за
да купи зърно,с което да изхранва останалите.Свидетелите Д. купили от подс.Б.
две женски телета за сумата общо от 500 лв.като 40 лв.от тях му дали на ръка,а
за остатъка от сумата св.Д. предоставила на подсъдимия две банкоматни карти да
изтегли парите от тях.В момента на сделката оттам минал свидетелят Л.,заинтересувал
се какво правят подсъдимия и свидетелите и на него подс.Б. също обяснил,че му
трябват пари за зърно и затова продава част от телетата си.Св.Л. преценил,че
цената е изгодна и затова закупил и той две мъжки телета на обща цена 500
лв.,която сума дал на място на подсъдимия.Свидетелите Д.,Д. и Л. подкарали
закупените животни към с.Овощник като се разбрали да оставят и четирите животни
в обора в дома на св.Л. ***,тъй като свидетелите Д.,които били от
с.Ягода,нямало в момента къде да ги държат.Така животните били вкарани в обора
в дома на св.Л.,в който имало и други крави и телета.Междувременно съсед на св.В.К.-съпруга
на св.Н.К.,и се обадил,че животните им ги няма и че вероятно са продадени.Св.В.К.
потърсила по телефона подс.Б.,но телефонът му бил изключен.Св.В.К. заедно със
свекърва си тръгнали да търсят животните като уведомили и органите на
Полицията.Докато обикаляли с лек автомобил из района,търсейки животните,друг
техен познат им се обадил,че животните са били забелязани в центъра на
с.Овощник /св.В.К. казва в показанията си с.Черганово,но това очевидно е
объркване от нейна страна/.В с.Овощник хората ги насочили към къщата на св.Л. и
там-в обора св.В.К. открила животните.Тъй като свекървата на св.В.К. познавала
телетата им,тя разпознала и казала кои са техните четири телета измежду
всичките в обора.Св.Л. нямал никакви претенции.Заявил,че след като телетата са
били откраднати /присвоени/ те трябва да се върнат на собствениците им.Същото
казали и свидетелите Димитрови,които все още били там-в дома на св.Л..Така св.В.К.
си прибрала четирите телета.Същите били предадени от свидетелите Д. и Л. с
протоколи за доброволно предаване и срещу разписка били получени от св.В.К..
От
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна-зооинженерна
експертиза се установява,че общата стойност на два броя телета
/женски/,бременни и два броя телета /мъжки/,на 1 година и осем месеца,от
породата“Черношарено говедо“,собственост на Н.Р.К.,е в размер на 4400 /четири
хиляди и четиристотин/ лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.К.,В.К.,Л.,Я.К.,Д.,Д.,експертно
заключение,2 бр.протоколи за доброволно предаване,разписка,извлечение от
регистър на обекти с епизоотично значение,препис-извлечение от акт за
смърт,удостоверение за наследници на П. Р.К.,които доказателства,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност,кореспондират помежду си,както и кореспондират
с обясненията на подсъдимия,дадени в хода на съдебното следствие.
Предвид
изложеното съдът намира,че от обективна и от субективна страна подс.Б. е
осъществил състава на чл.206,ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,че подс.Б. на
инкриминираните дата и място е реализирал изпълнителното деяние“противозаконно
присвои чужди движими вещи,които владее и пази“.Безспорно се установи,че
процесните 4 бр.телета са били предоставени на подс.Б. да ги владее и пази,тъй
като му е било възложено като техен пастир да ги води на паша.Подс.Б. е
следвало,осъществявайки във връзка с тази си дейност владение над телетата,и да
ги пази,а същият съвсем съзнателно,премислено и преднамерено ги е продал на
свидетелите Д.,Д. и Л.,получавайки за продажбата им парични средства,с които
лично се е облагодетелствувал.Предвид изложеното,актът на противозаконно
присвояване на чуждите движими вещи,е безспорно установен по делото.Защитникът
на подсъдимия обърна внимание на въпроса,че едно от телетата,върнати на св.В.К.
е било с ушна марка.Действително,в показанията си свидетелите Я.К. и Н.К.
сочат,че всичките девет телета,дадени от св.Я.К. на св.Н.К. са били
нерегистрирани,т.е.са били без ушни марки.Видно от разписката на л.12 от
ДП,едното от четирите телета,върнати на св.В.К. е било с ушна марка.Това
означава,че на свидетелката е било върнато едно от телетата на св.Л. /като в
показанията си свидетелите Л. и В.К. установяват,че в обора на св.Л. е имало и
други крави и телета освен закараните там четири процесни телета/.Свидетелката
В.К. се е доверила на свекърва си да разпознае техните животни,тъй като
свекърва и познавала животните най-добре.Очевидно обаче свекървата на св.В.К. е
допуснала грешка по отношение на това теле,която грешка обаче не е била
забелязана от нито един от присъстващите свидетели,включително и от собственика
на другите телета в обора-свидетеля Л.,който не е имал никакви възражения
относно телетата,които се връщат на св.В.К..Св.Г.Д.,който е предал с протокол
за доброволно предаване телето с ушната марка /което е било женско като св.Г.Д.
е закупил две женски телета/ също не е обърнал внимание на този факт като
поначало св.Г.Д. не е обърнал голямо внимание при закупуването на телетата
точно на този факт-дали те имат ушни марки или нямат.Фактът,че на св.В.К. е
било върнато друго теле поначало е ирелевантен,тъй като той касае действията по
възстановяване на щетите,които са последващи действия-след довършване на
изпълнителното деяние.Дали вещите са били върнати или заместени е все едно
относно факта,че щетите са възстановени,което се взема предвид като смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство.Законът третира по еднакъв начин връщането и
заместването на отнетите вещи.Що се касае до изразеното съмнение от страна на
защитника,че връщането на свидетелката на друго теле влияе върху оценката на
процесните движими вещи,съдът не го възприема.След като дори св.Л. не е
разпознал телето си и не е открил разлика между него и купеното от св.Д.
теле,то очевидно двете телета са равностойни по порода,пол,възраст и състояние
и замяната на едното с другото не води до повлияване и промяна на оценката
им.Именно по тези признаци-порода,пол,възраст,състояние на животните е
изготвена и съдебно-оценителната-зооинженерна екпертиза,която съдът намира за
вярна,точна и напълно обоснована,както е отразил и в определението си от с.з.на
17.06.2015г.При изготвянето на експертното заключение вещото лице е ползвало
всички материали по делото-гласни и писмени доказателства и въз основа на тях и
на проучването на пазара към инкриминираната дата е изготвило заключението си
като е дало една средна,напълно адекватна,реална и справедлива оценка на
предмета на престъплението.Т.е.дадената оценка не е в ущърб на подсъдимия и не
може да има съмнение в правилността на експертното заключение.
От субективна
страна подсъдимият Б. е действувал умишлено,с пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.Горното се установява от обективираните му действия,описани по-горе.
Предвид
изложеното подс.Б. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение-и наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс.Б. съдът отчита като
смекчаващи вината му обстоятелства критичното му отношение към извършеното
деяние,тежкото му материално положение,обстоятелството,че причинените с
деянието имуществени вреди са възстановени.Отегчаващо вината
обстоятелство-обремененото му съдебно минало-многократно осъждан за
престъпления от общ характер.Характеристичните данни съдът приема за
неутрални,тъй като в дадената характеристична справка по същество само се
описват и се преповтарят предишните осъждания на подсъдимия,които фигурират в
справката му за съдимост.
При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че наказателната
отговорност на подс.Б. следва да се реализира при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като с оглед най-вече на критичното му отношение към извършеното
деяние и на факта,че от изтърпяването на наказанието по последното му
осъждане са изминали повече от седем
години,налага наказанието в минималния му,предвиден в закона размер,а
именно-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Подс.Б. е
осъждан към момента на извършване на деянието,поради което разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК е неприложима и подс.Б. следва да изтърпи наказанието
ефективно-при първоначален СТРОГ режим в затвор.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК подс.Б. следва да заплати на КРС направените по
делото разноски в размер на 110 лв.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: