№ 8466
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158879 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на д срещу з, с която е предявен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1 867,79 лева – неплатена
част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Фолксваген“ с рег. №
,, причинени при ПТП, настъпило на 17.03.2021 г. в гр. София, по вина на водача на МПС
„Ауди А3“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 17.03.2021 г. в гр. София,
водачът на МПС „Ауди А3“ с рег. № , предизвикал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Фолксваген“ с
рег. № ,, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка
„Автокаско“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 3 720,58 лева.
Поддържа, че въпреки получена от ответника покана от 30.06.2021 г. за сумата в размер на
платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът заплатил
само половината от дължимото обезщетение, поради което претендира остатъка в размер на
1 867,79 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на определеното от
ищеца застрахователно обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увредения автомобил поради допуснато нарушение на
правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП, както и на чл. 92 ППЗДвП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
1
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 17.03.2021 г. в гр. София между водача на МПС
„Фолксваген“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ и водача на
МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП в срока на застрахователното покритие, както и че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена
застраховка за увреденото МПС „Фолксваген“ с рег. № , в размер на 3720,58 лева, а
ответникът е възстановил сумата в размер на 1867,79 лева. Посоченото се установява и от
събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол от
17.03.2021 г., застрахователна полица за застраховка „Каско“, уведомление за щета,
преводно нареждане, справка от информационната система на Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 17.03.2021 г., представените и
неоспорени уведомление за щета, опис-заключение по щета, ликвидационен акт по щета,
неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза, както и
показанията на свидетеля Т. М. Д. се установява, че на 17.03.2021 г. в гр. София, при
излизане от междублоково пространство на кръстовището с ул. „Киро Тулешков“ водачът
на МПС „Ауди А3“ с рег. № , реализира ПТП с идващия от дясната му страна лек автомобил
„Фолксваген Т Рок“ с рег. № ,. Така описаният механизъм се потвърждава от показанията
свидетеля Д., които са последователни, логични и непротиворечиви и съответстващи на
другите събрани по делото доказателства. Потвърждава се и от показанията на свидетеля Г.
Г., доколкото същият също заявява, че с управляваното от него МПС е излизал от
междублоково пространство и ПТП е настъпило с идващия отдясно лек автомобил
„Фолксваген“. Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по МПС
„Фолксваген Т Рок“ с рег. № , са причинени в резултат на настъпилото произшествие. Не се
установява обаче при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
твърдяното от ответника обстоятелство водачът на увреденото МПС да се е движел с
превишена скорост, респ. настъпването на произшествието да е било непредвидимо.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на неоспорената по делото автотехническа експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, който в нарушение на чл. 61, т. 4, от Закона за движение по
пътищата е предприел излизане от жилищна зона (междублоково пространство) на друг път
без да пропусне движещото се по него и идващо от дясната му страна МПС „Фолксваген Т
Рок“ с рег. № ,.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
2
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС е управлявал същото с превишена скорост, респ. да не е спазил
установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с
пътните и метеорологични условия, нито се установяват твърдените от ответника
нарушения на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, доколкото в случая не се касае за разминаване на насрещно
движещи се превозни средства, респ. чл. 92 ППЗДвП.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се
определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната
норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по
фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на
експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на
сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия
смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г.
ІІ-Г с-в и др.).
Съгласно заключението на автотехническата експертиза към датата на настъпване на
ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от 2 месеца и 6 дни от датата на
първоначалната регистрация, като между страните не се спори, а и събраните доказателства
сочат, че процесното МПС е било ремонтирано в оторизиран сервиз. Именно предвид
обстоятелството, че се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години, то приложение
намират специалните правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразявайки това
обстоятелство вещото лице е определило пазарната стойност на необходимия ремонт за
възстановяване на вредите по процесното МПС на сумата в размер на 3720,58 лева. Към
тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната
сума от 15 лева е в обичайния размер за такива. Ето защо общият дължим от ответника
размер възлиза на сумата от 3735,58 лева. От същата следва да бъде приспадната платената
преди предявяване на иска сума от 1867,79 лева, поради което дължимият от ответника
остатък възлиза на сумата в размер на 1867,79 лева, в какъвто размер е и претенцията на
ищеца. При това положение предявеният от ищеца иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Същите са в общ
размер на 735,47 лева, от които 74,72 лева за платена държавна такса, 200 лева за платен
3
депозит за вещо лице и 460,75 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на д, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 1 867,79 лева,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ и ликвидационни разноски за вреди
на МПС „Фолксваген“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 17.03.2021 г. в гр.
София, по вина на водача на МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 14.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 735,47 лева - разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4