Р Е Ш Е Н И
Е
№ 155
гр. Перник, 05.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско oтделение, трети въззивен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. РОМАН НИКОЛОВ
при
участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Николов
в.гр.д. № 385 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 403 от 11.03.2019 г., постановено по гр.д.
№ 6605 по описа на РС Перник за 2017 г., първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от С.К.Й., с ЕГН: **********, И.С.М., с ЕГН: **********, И.Б.Й., с
ЕГН: **********, Д.Й.К., с ЕГН: **********, Б.Й.И., с ЕГН: **********, К.С.Й., с
ЕГН: **********, Д.С.Т., с ЕГН: **********, Ц.С.Т., с ЕГН: **********, Е.Н.П., с
ЕГН: **********, Д.З.П., с ЕГН: ********** и Й.З.Ц., с ЕГН: ********** против М.К.В.,
с ЕГН: **********, Д.Е.П., с ЕГН: **********, К.Г.П., с ЕГН: ********** и Д.Г.П.,
с ЕГН: ********** субективно съединени искове с правно основание по чл. 14, ал.
4 от ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента
на образуване на ТКЗС в *** – 1958 г., наследодателят на ищците Ц. П. Д. е бил
собственик на недвижим имот – Нива с площ по документ
за собственост от около 1,200 дка. в местността „***”, при съседи, съгласно
Нот. акт № ***, том *, дело № 235/1956 г. на съдията при тогавашния Д. народен
съд: път, Г. М., Т. И. и братя С., който имот съставлява и образува имот пл. № **
по отменения кадастрален план на *** от 1958 г. и, който имот понастоящем
представлява и попада в УПИ ***, имот пл. № *** – частна собственост, имот пл. № *** – частна
собственост, земеделска земя извън регулация, ПИ № *** – за магазин и
трафопост, корекция на река – общинска публична собственост и улица с о.т.
6-7-8 – общинска публична собственост и ПИ № *** по картата на възстановена
собственост, в кв. *** по сега действащия план за регулация и застрояване на ***,
одобрен със заповед № *** г., към 1958 г. –
момента на образуването на ТКЗС в ***.
С Решението ищците са осъдени да заплатят направените от ответниците разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
с вх.
№ 12593 от 24.04.2019 г., подадена от процесуалния представител на ищците –
адв. Б.Б., с която същото се оспорва изцяло. В
жалбата се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението
поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изтъкнати са
доводи, че когато обсъжда допустимостта на иска първоинстанционният съд обсъжда
идентификацията на процесния имот и границите му. Когато преценява
основателността на иска, обаче съдът е приел в противоречие със събраните по
делото доказателства и с материалния закон, че такава идентификация няма.
Посочва се, че въпреки това такава идентичност се установява от събрания по
делото доказателствен материал, като са изложени подробни аргументи в тази
насока. Поддържа се, че по делото е безспорно установено правото на собственост
на наследодателя на ищците върху процесния имот, поради което се иска
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски и пред двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 от ГПК от насрещната страна не е постъпил писмен отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция вместо
жалбоподателите се явява адв. Б., който поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. По същество прави искане за постановяване на съдебно
решение при съобразяване на доводите, подробно изложени в жалбата и писмените
бележки, депозирани пред районния съд. Претендира разноски, като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват в
съдебното заседание пред въззивния съд. Вместо тях се явява процесуалният им представител
– адв. А.А., която оспорва подадената жалба, не сочи
нови доказателства. Излага доводи, че още с отговора на исковата молба е
направила възражение, че предявените искове са недопустими, тъй като не е налице
висящо административно производство, предвид факта, че по преписката на ищците
има постановен отказ, който не е отменен. Счита, че към настоящия момент ищците
не обосновават правен интерес от така предявения иск, тъй като такъв правен
интерес би бил налице само и единствено когато за ищците съществува възможност
за възстановяване право на собственост върху една земеделска земя по отношение,
на което е налице спор за материално право с други лица, образували
производство за земеделска реституция за същия имот. По основателността
предявените искове счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да
бъде разгледана по същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр. Перник от 05.10.2017 г.,
подадена от С.Й., И.М., И.Й., Д.К., Б.И., К.Й., Д.Т., Ц.Т., Е.П., Д.П. и Й.Ц.. Със същата е предявен иск с
правно основание по чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ) – за признаване за установено по отношение на
ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в *** – 1958 г.,
наследодателят на ищците Ц. П. Д., бивш жител на ***, починал на *** г., е бил собственик
на недвижим имот – Нива с площ по документ за
собственост от около 1,200 дка. в местността „***”, при съседи, съгласно Нот.
акт № ***, том *, дело № 235/1956 г. на съдията при тогавашния Д. народен съд:
път, Г. М., Т. И. и братя С., който имот съставлява и образува имот пл. № ** по
отменения кадастрален план на *** от 1958 г. и, който имот понастоящем
представлява и попада в УПИ ***, имот пл. № *** – частна собственост, имот пл. № *** – частна
собственост, земеделска земя извън регулация, ПИ № *** – за магазин и
трафопост, корекция на река – общинска публична собственост и улица с о.т.
6-7-8 – общинска публична собственост и ПИ № *** по картата на възстановена
собственост, в кв. *** по сега действащия план за регулация и застрояване на ***,
одобрен със заповед № *** г., към 1958 г. –
момента на образуването на ТКЗС в ***.
В исковата молба се твърди, ищците са
наследници на Ц. П. Д., бивш жител на ***, починал на *** г. Посочва се, че последният е притежавал недвижим
имот – нива с площ от около 1.2 декара, четвърта категория, находящ се в
землището на ***, в местността „****“. Твърди се, че наследодателят на ищците е
придобил собствеността върху имота по наследство и давностно владение, за което
на Ц. Д. след извършена обстоятелствена проверка е издаден Нот.
акт № ***, том *, дело № 235/1956 г. на съдията при Д. народен съд. На следващо място се посочва, че Ц.
Д. е внесъл процесния земеделски имот в ТКЗС при образуването му. Твърди се, че
от страна на неговите наследници са предприели действия за възстановяването му,
като същият е бил заявен за възстановяване със заявление вх. № 1385 от *** г. С Решение
№ 3684 от *** г. на тогавашната Поземлена комисия ***
е отказала да възстанови правото на собственост на наследници на Ц. П. Д. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имоти, описани от пункт
1 до пункт 7 от същото решение. В т. 2 на
последната част на това решение е записано, че се отказва да възстанови правото
си на собственост и върху нива с площ от около 1200 кв.м., четвърта категория,
в местността „***” на ***. В решението е отбелязано, че този имот е заявен с
пореден номер № * от заявлението до ПК и е
установен с нотариален акт № **, том *, дело № 12/1957 г., но правото на собственост не се
възстановявало поради „регулация”. С писмо изх. № 1281 от *** г., адресирано до
Й.Ц., като заявител по заявление вх. № 2126 от *** г. последният е уведомен, че
правото на собственост не може да се възстанови върху нива с площ от около 1200 кв.м.,
четвърта категория, в местността „***” на ***. В решението е отбелязано, че
този имот е заявен с пореден номер № * от
заявлението до ПК и е установен с нотариален акт № ***, том *, дело № 235/1956 г., но правото на собственост не се
възстановявало поради „застрояване”.
В тази връзка се твърди, че е инициирана от тяхна
страна процедура за заснемане на имота. Видно от протоколно решение, което
е представено по делото, № ПП-1-4
от проведено заседание на *** г.
на комисията, назначена със заповед № 922/*** г. на Кмета на Община Перник, същата е приела представения помощен
план за имот пл. № ** по отменения план от
1958 г. в местността „***” на ***.
В същото решение е записано още, че имота съгласно действащия регулационен план
на ***, одобрен със заповед № III-234
от *** г., попада в УПИ ***, Поземлен имот пл. № *** и Поземлен имот пл. № *** в кв. ***, земеделска земя извън
регулация, ПИ № *** – за магазин и трафопост, корекция на река – общинска
собственост и улица с о.т. 6-7-8- общинска публична собственост.
След
справка ищците установили, че заснетия
имот попада и върху поземлен имот № ***
по картата на възстановената собственост в кв. *** по плана на ***, местността „***”. От извършената допълнителна
проверка се оказало, че с решения на тогавашната ПК *** и ОСЗГ гр. П.
на общите наследодатели на ответниците М. и К. П.,
тези имоти – УПИ ***, имот пл. № *** в кв. *** по сега действащия план
на *** и ПИ № *** по картата на възстановената собственост в кв. *** по плана
на ***, са били признати за възстановяване като собствени на ответниците. При
изготвяне на план-картата на възстановената собственост от страна на ПК, ОСЗГ и
ОСЗ, същите отново са били показани и заснети като собственост на ответниците.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците е постъпил писмен отговор, с който се
акцентира, че предявеният иск е недопустим. Изложено е, че според тях не е налице
висящо административно производство, предвид факта, че по преписката на ищците
има постановен отказ, който не е отменен и е влязъл в сила. Посочили са, че
ищците не обосновават правен интерес от така предявения иск, тъй като такъв
правен интерес би бил налице само и единствено когато за ищците съществува
възможност за възстановяване право на собственост върху една земеделска земя по
отношение, на което е налице спор за материално право с други лица, образували
производство за земеделска реституция за същия имот.
Оспорват изцяло предявените искове и по основание,
като твърдят, че наследодателя на ищците, не е бил собственик на имота, който е
възстановен на ответниците. Твърди се, че наследодателите на ответниците –
лицата М. и К. П. са били собственици на процесния имот. Уточнява се, че имотите
са придобити от наследодателите им на
правно основание, за което ответниците разполагат с писмени доказателства.
Твърди се, че наследодателите им са внесли спорните имоти в ТКЗС през 1958 г. В
тази връзка оспорват твърдението на ищците – наследодателят им Ц. П. Д. да е
бил собственик на посочените земеделски земи. Обръщат внимание, че липсва
идентичност между имота, за който ищците притежават документ за собственост,
посочен и в решението на поземлената комисия, и процесните имоти, доколкото
същите се различавали по граници и площ. По тези съображения искат предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Като доказателства в
първоинстанционното производство са приети: Решение № 3684/*** г. на ПК – ***, писмо
изх. № 1281 от *** г., протоколно решение № ПП-1-4
от *** г., нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка № 47/*** г., том ***, н.д. №
1211/1957 г., удостоверение за наследници на Ц. П. Д., Нот.
акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***,
том *, дело № 235/1956 г. на съдия при Д. народен съд, удостоверение за наследници на Ц. П.
Д., Разписен лист, Помощен план за имот № ** по КП 1958 г. на *** от *** г., скици,
нотариален акт за продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № 462/1943 г.,
записка за вписване на нотариален акт за продажба, цялата преписка по заявление
с вх. № 1385/*** г. за землище *** и цялата преписка по заявление с вх. №
02126/*** г. за землище *** – със собственик Ц. П. Д., цялата преписка по
заявление с вх. № 02084/*** г. за землището на *** и нотариален акт № 40/***
г., н.д. № 611/1957 г. По делото са приети заключения по основна и две
допълнителни съдебно техническа експертизи. Пред първоинстанционния съд са
събрани и гласни доказателства – чрез разпита на свидетелите: В. Г. В., Б. М.
М., С. М. Т., Д. Ц. Д., А. Ч. И. и А. Н. Н..
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на
страните първоинстанционният съд е приел, че ищците не са доказали по
безспорен начин към 1958 г. – момента на създаване на ТКЗС в ***,
наследодателят им Ц. П. Д. да е бил собственик на имот с площ около 1.2 дка,
находящ се върху възстановените на ответниците имоти независимо, че
установяването на това обстоятелство е възложено в тяхна доказателствена
тежест. Доколкото е кредитирал заключенията на вещото лице решаващият състав е
приел, че наследодателят Ц. Д. действително е притежавал нива в местността „***“.
Предвид съдържанието на депозираните заключения и показанията на свидетелите,
обаче районният съд е счел, че от същите не може да се установят границите на
тази нива и в частност не можело да се определи местонахождението
на процесния имот от гледна точка на запазени стари реални граници или
възстановими такива. В тази връзка
решаващият състав изрично е посочил, че съгласно представените от ответниците
документи за собственост, наследодателите им също са имали имоти в местността „***“.
По тези съображения като е приел, че от ангажираните от ищците доказателства не
може да се установи еднозначно къде се е намирал собственият на наследодателя
им имот и дали същият попада върху някой от имотите на ответниците, районният
съд е отхвърлил предявения иск.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от
съдия от РС Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата
компетентност, поради което същото е валидно.
По възражението на ответниците за недопустимост на
предявените искове:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК
на ВКС, т. 2 правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице, когато по
отношение на ищеца е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 3
от ЗСПЗЗ или има възможност да бъде образувано такова, както и при окончателно
решение на ОСЗ в полза на ищеца за възстановяване на имота в реални граници или
за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Интересът на ищеца
от предявяването на този иск е наличието и на заявена пред ОСЗ претенция на
ответника за възстановяването на собствеността върху същия имот. Налице е
правен интерес от водене на този иск дори и в случаите, когато в полза на ищеца
вече има влязло в сила решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. В
този смисъл посоченото ТР, както и решение № 1956 от 2002 г. по гр. д. № 544 от
2001 г. на ВКС, II-ро гр. отделение и др.
Налице е правен интерес за предявяването на този иск и когато решения за
възстановяване на собствеността върху един и същ имот са постановени в полза и
на ищците и на ответниците. В този смисъл е Решение № 128 от 15.03.2011 г. по
гр.д. № 7 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Допустим е искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и в случаите, когато спорът е за
точното местоположение на имота, дори и след влизането в сила на плана на
възстановените имоти. В този смисъл са Решение № 20 от 21.01.2011 г. по гр.д. №
280 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 813
от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., Решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1145
от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., Решение № 395 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 514 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 853 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1287 от
2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 368 от
2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. От приложените
в цялост преписки по заявление с вх. № 1385 и вх. № 2126 от *** г. за землище *** се установява, че липсват
каквито и да било данни заявителят Й.Ц. или някой друг от наследниците на Ц. Д.
да е уведомяван по предвидения в закона ред за изготвените Решения и писма на
органа по възстановяване на земеделски земи. При тези данни настоящият въззивен
състав счита, че по отношение на ищците е налице висящо административно
производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и предявените от тях искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение
въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
От представения по делото Нот.
акт № ***, том *, дело № 235/1956 г. на съдията при тогавашния Д. народен съд
се установява, че наследодателят
на ищците Ц. П. Д., бивш жител
на ***, починал на *** г., е бил собственик на недвижим имот – Нива с площ по документ за собственост от около 1.2 дка. в
местността „***”, при съседи: път, Г. М., Т. И. и братя С.. Между страните не се
спори, а и от доказателствата по делото се установява, че с Решение № 3684/*** г. на ПК – ***,
издадено въз основа на заявление с вх. № 1385/*** г., подадено от Й.З.Ц., под
точка № * в раздел „Отказва да възстанови“ на наследниците на Ц. П. Д. е отказано
възстановяването на правото на собственост върху Нива, с площ от 1.2 дка.,
четвърта категория, находяща се в замлището на ***,
местността „***“ поради „Регулация“, като е уточнено, че същият е установен с
нотариален акт № **, том ***, нот. дело № 12/1957 г.
Същевременно от цитирания нотариален акт е видно, че в него не се обективира
правото на собственост на Ц. П. Д. върху нива в местността „***“. В последствие
с писмо изх. № 1281 от *** г., адресирано до Й.Ц., като заявител по
заявление вх. № 2126 от *** г. последният е уведомен, че правото на собственост
не може да се възстанови върху нива с
площ от около 1.2 дка., четвърта категория, в местността „***” на *** поради
„застрояване”. В решението е отбелязано, че този имот е заявен с пореден номер
№ * от заявлението до ПК и е
установен с нотариален акт № ***, том *, нот. дело №
235/1956 г. И в двата акта на
поземлената комисия граници на имота не са посочвани. С Решение № 2564 от ***
г. ОС „Земеделие“ гр. П. (л. 98-106 от възз. гр.д. №
385/19 г. на ПОС) в раздел 1-ви, т. 3 е признала правото на собственост на
наследниците на Ц. П. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници въз
основа на Нот. акт № ***, том *, дело № 235/1956 г. върху нива с площ от 1.2
дка. в местността „***“, като
отново граници не са посочени. Следва да се отбележи, че за част от имотите в
това Решение са с посочени граници (съседи). В раздел 3-ти, т. 2 на същото
Решение ОС „Земеделие“ гр. П., е посочено, че правото на собственост не
може да се възстанови върху нива с площ
от около 1.2 дка., четвърта категория, в местността „***” на *** поради
„Регулация” и липса на скица и Удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
С искане вх. № 13/тр-4884 от *** г. от К.С.Й. наследник на Ц.
П. Д. е представен за приемане Помощен план (приложен на лист 21 по делото). С
Протокол 1-4 от *** г. на Комисията по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ при община
Перник (приложен на лист 22 по делото), е приел представения помощен план за
имот ** от отменения план на *** в местност „***“. Със Заповед № 130/*** г.
(приложена на лист 142 по делото) на Кмета на община Перник е утвърдено
решението на Комисия назначена със Заповед 916/*** г. на Кмета на община Перник
за определяне на застроената част на поземлени имоти идентични с част от имот
пл. № ** по отменения план от 1958 г. с обща графична площ 2923 кв. м.
По
делото е представен нотариален акт № **, том **, дело № 641/1957 г. на П.
нотариус, за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка, с който се признават М. П. Г. и К. П. Г. за
собственици на недвижими имоти, находящ се в землището на ***, а именно: Нива в
м. „***“ от 1.1 декара при граници: П. С., братя С., Ц. П. и шосе, Нива в м. „***“
от 1 декар при граници: Т. Г. река, Н. и С. В. и Ц. П. и Нива в м. „***“ от
около 3 декара, а по делбен протокол 1 декар при граници: шосе. Д. С., братя Й.
и Ц. П..
Съгласно Решение № 1660 от *** г. Общинската служба
„Земеделие и гори“ гр. П., възстановява правото на собственост на наследниците
на М. П.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници имот - Нива от
1,100 дка, пета категория, местност „***“, имот *** по картата на землището на ***
ЕКАТТЕ ***, при граници: имот № *** - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № ***
- нива на наследниците на С. И. Д.; имот № *** - нива на В. Д. П.; имот № *** -
нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № *** - нива на С. С. М.; имот № *** -
нива на наследниците на Г. Х. А.; имот № *** - нива на К. П. А.; имот № *** - друга
пътна територия на община Перник; имот № *** - местен път на община Перник.
От нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ***, том *, рег. № ***, Нот. дело № 842 от 2007 г., се установява, че сънаследници на наследодателя М. П.Г., даряват имоти на
сънаследника Л. Д. П. Нива от 1,100 дка, пета категория, местност „***“,
съставляваща имот *** по картата на землището на ***. На основание искане вх. №
08/ТР-320 от *** г. от собственичката Л. Д. П. на имот *** по картата
възстановената собственост на землището на ***, от Кмета на община Перник е
разрешено изработването на ПУП-ПРЗ като са изтъкнати за това мотиви. Видно от
протокол № 36-14 от заседание на *** г. на Общинският съвет по устройство на
територията, съвета с решение приема ПУП – ПРЗ, който предвижда от имот пл. № ***
да се образува УПИ *** кв. *** по плана на *** и определя зона за свободно ниско
етажно жилищно застрояване.
С Решение № 4 от *** г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1
от ЗОЗЗ (Закон за опазване на земеделските земи) се променя предназначението на
земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за
проектиране за имот пл. № *** по картата на землището на ***. На *** г. е
издадена Заповед № 1428, с която Кмета на община Перник одобрява проекта за ПУП
- ПРЗ на имот пл. № ***, местност „***“, по картата на землището на ***. ПУП
-ПРЗ предвижда от имот пл. № *** да се образува УПИ *** кв.
*** по плана на *** и определя зона за свободно ниско етажно жилищно
застрояване. С Решение № 4 от *** г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от
ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за проектиране се променя предназначението
на земеделска земя представляваща имот пл. № *** по картата на землището на ***
за жилищно строителство.
Съгласно Решение № 2370 от *** г. (приложено на лист 101 по
делото), Общинската служба по земеделие в гр. П. признава правото на
собственост на наследниците на К.П.Г. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници имот - нива от 0,400 дка,
четвърта категория, находящ се в землището на ***
в местността
„***“, имот № *** от кадастрален
план изработен 1976 г., при граници (съседи): р. Р. и от всички страни
урбанизирана територия.
Със същото Решение Общинската служба възстановява
правото на собственост на наследниците на К.П.Г. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници имот - нива от 0,337 дка, четвърта категория, находящ се в
землището на *** в местността „***“, имот № *** от кадастрален план изработен
1976 г., при граници (съседи): р. Р. и от всички страни урбанизирана територия,
като отказва да възстанови правото на собственост на наследниците на К.П.Г. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници имот - нива от 0,063 дка,
четвърта категория, находящ се в землището на *** в местността „***“, имот № ***
от кадастрален план изработен 1976 г., поради изпълнено мероприятие - корекция
на р. Р. - 0,016 дка и отказ по удостоверение № 09/ТР-9012/*** г. на община
Перник - 0,047 дка.
Поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост
представляващ поземлен имот с идентификатор 63152.5.66, съгласно Заповед за
одобрение на Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) № РД-18-1182/***
г. на Изпълнителен директор на АГКК, Община Перник, ***, м. „***“ е частна
собственост и представлява нива, с площ 710 кв. м и лице към улица 13.30 м.
Поземлен имот планоснимачен № ***
по картата на възстановената собственост е площ 210 кв.м. и няма лице към
улица.
Пред Районният съд са събрани свидетелски показания. Същите
следва да бъдат кредитирани, доколкото в съществената си част същите са
последователни и логични, а противоречията в тях се дължат на възрастта на
свидетелите и изминалия период от време, а и на различните им субективни
възприятия. Освен това липсват данни за евентуална заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото, поради което не са налице основания, които да
поставят под съмнение достоверността на изнесените твърдения.
При формиране на
изводите си по делото въззивният съд кредитира и изготвената и приета съдебно
техническа експертиза, доколкото експертните заключения (основно и
допълнителни) са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. От
същата се установява, че претендираният от ищците имот, така както е заявен от
самите тях, попада в УПИ ***, имот пл.№ ***-частна
собственост, имот пл. № *** – частна собственост, земеделска земя извън
регулация, ПИ ***-за магазин и трафопост, корекция на река – общинска публична
собственост и улица с о.т. 6-7-8 – общинска публична собственост и ПИ *** по
картата на възстановена собственост, в кв. *** по сега действащия план за
регулация и застрояване на ***, одобрен със заповед № III-234 от *** г. Установява се
също, че имот пл. № *** по картата на
землището на *** е частично идентичен с процесния, но различават се по площ и
има частично припокриване с южната му част.
Относно идентичността на имотите предмет на помощните
планове с процесния имот, имотите предмет на помощния план на ответниците са
частично идентични с процесния, тъй като се различават по площ и частично по
граници.
От дадените от вещото лице разяснения в открито
съдебно заседание става ясно, че частичната идентичност се основава само
на база местността, в която се намират имотите и не произтича от граници и площ.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на
чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ЗСПЗЗ) урежда иск
с предмет установяване правото на собственост върху земеделски земи, но към
един минал момент – моментът на одържавяване на земите или включването им в
ТКЗС, ДЗС или друга организация (в този смисъл – задължителните разяснения в т.
2 от Тълкувателно решение № 1 от
1997 г. по гр. д. № 11/1997 Г., ОСГК на ВС). Независимо от това посоченият иск е
от категорията на положителните установителни искове, поради което процесът на
доказване се подчинява на общите правила за разпределение на доказателствената
тежест. Пренесено върху конкретиката на настоящия спор, това правно положение
означава, че в доказателствена тежест на ищците по делото е да докажат правото
на собственост на техния наследодател върху процесния недвижим имот (така както
е описан от тях в исковата молба и конкретизация с молба вх. № 5978 от
08.11.2019 г.) към момента на неговото приобщаване към ТКЗС, което право следва
да е придобито на посоченото в исковата молба основание. Посочената
доказателствена тежест правилно е разпределена на ищците с изготвения по делото
доклад от първо инстанционния съд. В тази връзка
следва да се отбележи и, че ответниците по положителния установителен иск не
следва да доказват своето право на собственост върху имота, ако твърдят такова,
доколкото отхвърлянето на иска не означава, че последните са собственици на
същия. От друга страна по отношение на ищците това отхвърляне на иска
представлява отричане на правото им на собственост върху процесния имот, но
единствено на твърдяното от тях в исковата молба конкретно придобивно основание.
Това обаче не съставлява пречка същите да предявят отново иск за собственост по
отношение на същия имот, стига да се позоват на различно придобивно основание.
В настоящия казус, ответниците не оспорват обстоятелството, че наследодателя
на ищците е бил собственик на описаният земеделски имот. Не е спорен и факта,
че общите наследодатели на страните са имали
имоти в съседство в местността „***“. Единственото спорно обстоятелство
е за местонахождението и границите на имота на наследодателя на ищците, като
ответната страна оспорва твърденията на ищцовата страна, че имота върху който е било възстановено правото на
собственост в полза на ответниците, всъщност е бил собственост на наследодателя
на ищците.
В практиката на ВКС
(например Решение №
241/31.05.2011 г. по гр.д. № 747/2010 г., I г.о., Решение № 288 от
26.05.2010 г. по гр.д. № 1145/2009 г., II г.о., Решение № 35/22.02.2012 г.
по гр.д. № 419/2011 г., II г.о.) е изведено тълкуването, че когато
възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари
реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория,
граници и местоположение на внесените в ТКЗС, като спор за материално право е
налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били
собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато
се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални
граници, но се спори за точното им местоположение и в последния случай искът по
чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от
страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Същевременно в
производството по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато се претендира възстановяване на един и същ имот в
лицето на различни лица, всяка от страните следва да докаже претендираното
право на собственост към момента на обобществяването, но когато спорът за
материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване
различни имоти, предмет на доказване е не правото на собственост, а старите
реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от
страните имоти и в този случай за установяване на собствеността е достатъчен
всеки от документите, посочени в чл. 12
ЗСПЗЗ. В случаите, когато страните са претендирали възстановяване право на
собственост върху различни имоти и в административното производство са
установили правото на собственост с нотариални актове (които са сред
документите по чл.
12 ЗСПЗЗ) на различни наследодатели, следва, че всяка от тях е установила
собствеността на праводателя си към момента на внасяне на имота в ТКЗС и съдът
не може да отхвърли иска, поради недоказване на правото на собственост, а
следва да формира извод относно точното местоположение на имотите и
съответствието им с процесния, с което и ще разреши спора за материално право.
В контекста на гореизложеното и въз основа на
събраните доказателства въззивният съд също намира, че не се установява претендирания
от ищците имот да е частично или изцяло, част от възстановените от поземлената
комисия земеделски земи на ответниците.
Посоченият извод следва на първо място от
обстоятелството, че по документ за собственост (Нот. акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № ***, том *, дело № 235/1956 г. на съдия при Д. народен съд) имота претендиран от ищците е 1.2
дка., а според всички доказателства по делото имот пл.
№ ** по отменения кадастрален план на *** от 1958 г. е с обща графична площ 2923 кв.м.
На следващо място видно от направеното по указания на
ПОС уточнение на
исковата претенция с
молба с вх. № 5978/08.11.2019 г., ищците уточняват границите на претендирания
от тях имот пл. № ** по отменения кадастрален план на
*** от 1958 г. както следва: имот пл. № ** със собственик Т. Г. Ф., река, имот пл. № ** със собственици Н. и
С. В., имот пл. №
** със собственик Ц. П. Д. и имот пл. № ** със собственик Ц. П. Д.. Така посочените
граници се различават изцяло с тези посочени в Нот.
акт № ***,
том *, дело № 235/1956 г. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице
е категорично в заключенията си, че частичната идентичност на имота претендиран
от ищците и тези възстановени на ответниците се основава само на база
местността, в която се намират имотите и не произтича от граници и площ. Вещото лице сочи за частично припокриване на имот пл. № **
с имоти по нотариален акт № **, том **, дело № 641/1957 г., но от събраните
доказателства не е ясно каква площ се припокрива и при какви граници, за да се
съпоставят представените официални документи установяващи собственост на
страните към момента на обобществяване на земеделските земи. Вещото лице категорично и еднозначно дава
заключение на липса на идентичност между имота на наследодателя на ищците,
описан в документа, легитимиращ го като собственик, (Нот.
акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***,
том *, дело № 235/1956 г. на съдия при Д. народен съд) и процесния имот, като експертните
заключения са дадени на база преценката на всички събрани по делото
доказателства. Вещото лице дава заключение за липса на идентичност, както по
площ, така и по съседи.
По тези съображения предявеният иск следва да се
приеме за неоснователен, до какъвто извод правилно е достигнал и районният съд.
По тези съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По исканията за разноски на
страните:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд искането
за разноски на жалбоподателите е неоснователно.
Въззиваемите К. З. Г., А. Н. Н. и К.Г.Н. претендират
разноски пред въззивната инстанция – в размер на 480 лева адвокатско
възнаграждение, посочено и в списък по чл. 80 от ГПК. Предвид обстоятелството,
че действителното заплащане на същото се доказва от представено по делото
платежно нареждане, то въззивният съд намира искането за основателно, поради
което на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.
Водим от горното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 403 от 11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 6605 по описа на РС Перник за
2017 г.
ОСЪЖДА С.К.Й., с ЕГН: ********** от ***, И.С.М., с ЕГН: ********** от ***,
И.Б.Й., с ЕГН: ********** от ***, Д.Й.К.,
с ЕГН: ********** от ***, Б.Й.И., с ЕГН:
********** от ***, К.С.Й., с ЕГН: ********** от ***, Д.С.Т., с ЕГН: **********,
от ***, Ц.С.Т., с ЕГН: **********, от ***, Е.Н.П., с ЕГН: **********, от ***, Д.З.П.,
с ЕГН: ********** от *** и Й.З.Ц., с ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.К.В. от ***, Д.Е.П., от **,
К.Г.П., от ***, Д.Г.П. от *** сумата от 480 лева, представляваща разноски – адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.