РЕШЕНИЕ №100

 

Бургас, 27.03.2019г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, търговско отделение, в закрито  заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Павел Ханджиев,

Членове:          Нели събева,

Христина марева,

 

като разгледа докладваното от съдията Марева ч.т.д. № 57 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано е по частна жалба на основание чл. 25, ал. 4, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ, подадена от П. Н. К. подадена в качеството му на управител и съдружник в „Л“ О. , против решение № 49/12.02.2019г. по т.д № 67/2019г., с което е потвърден отказът на А. по вписванията № 20190131114755/ 01.02.2019г. в частта относно вписване по партидата на “Л” О. напускането на съдружника П. Н. К.

Решението е обжалвано като незаконосъобразно, като развива подробно доводи за прекратяване на членственото правоотношение по силата на закона – чл. 125, ал. 2 ТЗ, с факта на изтичане на тримесечния срок, считано от отправяне на уведомление до дружеството в писмена форма. Поддържа, че извън тези предпоставки, законът не поставя никакви други условия, като с оглед систематичното място на нормата, законът изключва прекратяването на членственото правоотношение да бъде поставено в зависимост от уреждането на имуществените отношения по ч. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 ТЗ Съобразно това и от представените пред Търговския регистър писмени доказателства, според жалбоподателя се установява несъмнено, че фактическият състав на напускане на дружеството от съдружника в случая е изпълнен.

На следващо място поддържа, че длъжностното лице по регистрацията е обвързано да извърши проверка за спазване изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, която се ограничава до проверка на представените документи и тяхната редовност от външна страна. Поддържа, че заявлението е отправено от активно легитимирано лице съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ – адвокат, който е упълномощен освен от съдружника лично, но и в качеството му на управител на дружеството, което било указано изрично в пълномощното, отразяващо волята на упълномощителя. Счита, че след като липсват законови ограничения за едновременно упълномощаване от повече от едно лице, то упълномощаването е валидно и поражда целения с него правен резултат. Изтъква, че управителят представлява дружеството съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ и извършените от него действия, следва да се считат извършени от името на дружеството. С оглед изричното посочване в пълномощното за адв. С. на качеството на упълномощителя като управител на „Л“ О. , то подаденото от пълномощника заявление, следва да се счита подадено от дружеството, като легитимирано да заяви заличаване на съдружника по партидата на дружеството в ТР при АВп.

С оглед на изложените аргументи, счита че е надлежно извършено писмено уведомяване до дружеството, придружено с доказателства за получаването му по седалище на дружеството, от който момент е изтекъл установения в закона тримесечен срок.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното решение, с което е оставена без уважение жалбата против отказа на А. по вписванията № 20190131114755/ 01.02.2019г. в частта за заличаване по партидата на “Л” О. на съдружника П. Н. К. с указания да се извърши заличаването съгласно подаденото заявление.

Апелативният съд като се запозна с частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на П. Н. К. , в качеството му на съдружник и управител на „Л“ О. , действащ чрез пълномощника адв. Р. С. – БАК, против отказа на А. по вписванията № 20190131114755/ 01.02.2019г. за вписване по партидата на “Л” О. напускането на съдружника П. Н. К. и заличаването му като управител.

Със заявление А4 с вх. № 20190131114755/ 31.01.2019г. подадено от пълномощника – адв. Р. С. , действащ от името на П. Н. К. в качеството му на съдружник и управител на “Л” О. , е поискал вписване на промени по партидата на дружеството - заличаване на П. Н. К. като съдружник и като управител на дружеството.

Жалбата е уважена в частта против отказа за заличаване на П. К. като управител на „Л“ О. , като е прието, че дружеството е било надлежно уведомено и са налице предпоставките на чл. 141, ал. 5 ТЗ, която разпоредба предоставя възможност на управителя на дружеството сам да поиска заличаването си от търговския регистър в хипотезата на бездействие на дружеството в период от един месец след получаването на уведомление за освобождаване на управителя.

.

Установено е, че на 11.10.2018г. П. Н. К. е входирал в дружеството две свои заявления – писмено уведомление до дружеството, че желае да бъде заличен като управител, и писмено предизвестие за освобождаването му като съдружник в дружеството. Заявленията са входирани в канцеларията на дружеството и видно от представеното извлечение са заведени в книгата за входящата и изходящата кореспонденция.достоверено е получаването на двете заявления от П. Н. К. в качеството му на управител на “Л” ООД. Освен това на същата дата в качеството си на управител П. е отправил покана за свикване на общо събрание за приемане на решения за освобождаване и заличаване от търговския регистър на досегашния управител П. за прекратяване на участието му в дружеството като съдружник, която, видно от приложеното известие, е връчена редовно на втория съдружник Ц. А. Н. – на 15.10.2018г.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е надлежно уведомено с връчената покана за свикване на общо събрание дружеството, както за заличаване на управителя в това му качество, така и напускането на същия като съдружник. Считано от 15.10.2018г. е изтекъл както тримесечният срок за свикване на общо събрание на съдружниците за приемане на решение, както за освобождаване на П. К. като управител на „Л“ О. , така и за напускането му като съдружник.

При така установените обстоятелства Бургаски апелативен съд не споделя изводът в обжалваното решение за липса на активна легитимация в регистърното производство по ч. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ в лицето на адв. Р. С. , действащ като пълномощник на дружеството да поиска заличаването на П. Н. К. като съдружник, което не променя извода за законосъобразност на обжалваното решение като краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР следи освен за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, но и за съответствието му със закона, което се установява от заявителя чрез представяне на документите по чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Съответствието на съществуващото обстоятелство със закона следва да се разбира не само с оглед предпоставките за неговото настъпване, но и с оглед на всички, произтичащи от него последици.

С прекратяване участието в дружеството, без да е ясна съдбата на освободените дялове от неговия капитал, ще остане незаписан капитал, каквато възможност нашето право не допуска. Дружественият договор трябва да съдържа размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала (чл.115 ал.5 ТЗ), а сумата на дяловете трябва да бъде равна на капитала (чл.117 ал.2 ТЗ). Действително, за прекратяване на членственото правоотношение е без значение, дали към този момент реално са уредени имуществените отношения с напусналия съдружник като последица от неговото напускане. При всички положения, обаче, съдружникът не може да бъде заличен, докато не бъде разрешен въпросът относно собствеността на освободените от него дялове независимо, дали същите ще бъдат поети от останалите съдружници или ще бъде взето решение за намаляване на капитала на дружеството.

Заличаването на съдружника, упражнил правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ, без да са уредени последиците във връзка с освободените от него дялове, влече като последица неяснота (спрямо трети лица) относно собствеността на съответната част от капитала, което е недопустимо от закона. Заявлението за заличаване на съдружника, поради прекратяване на членството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, е поставено в зависимост от наличието на доказателства за спазването и изпълнението на всички изисквания на закона. Във връзка с подаденото заявление от името на дружеството, ДЛР следи и за изпълнението на задължението на дружеството по чл. 65а. ТЗ (Нов – ДВ, бр. 27 от 2018 г.) – „..да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права“. Неспазването на това изискване е пречка за дружеството да впише заличаването на напусналия съдружник, поради което постановеният от ДЛР отказ е съобразен със закона. По посочените съображения, решението на Бургаски окръжен съд, с което е потвърден отказът на А. по вписванията № 20190131114755/ 01.02.2019г. за заличаване на напусналия съдружник П. Н. К. по партидата на “Л” О. в Търговския регистър е законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното апелативният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/12.02.2019г. по т.д № 67/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

 

Членове: