Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Етрополе, 12.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Етрополски
районен съд, втори състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ
при
участието на секретаря Сияна Манчева, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
гражданско дело №00327 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.422 ал.1 и сл. от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявена
е искова молба от „А.з.к.н.п.з.“
ООД, чрез пълномощник юрк. Нина Стоянова против В.А.С. ***, с която моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че „А.з.к.н.п.з.” ООД има
следните вземания срещу В.А.С. по Договор за кредит № 230866 от
11.02.2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 11.02.2015 г.: 400 лв. главница;
0.00 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска
г. до 03.03.2015 г. - датата на последната вноска; 0.00 лв. административна
такса за събиране на вземането; 5.31 лв. такса за гаранция; 9.75
лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 04.03.2015 г. до 17.05.2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендират да заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
Твърди се, че ищецът
е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок В.А.С. е
възразила срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се
депозира настоящия установителен иск. Обстоятелството, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 230866
от 11.02.2015 г. между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и В.А.С. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България’ ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити.Съгласно сключения от
страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.Със сключване на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и
се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа
на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с
Общите условия, неразделна част от същия. По силата на сключения Договор за кредит № 230866 от 11.02.2015 г. на
Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 400.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 8.96 лева, за срок от 20
дни. Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът
следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна,
последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е
одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне
на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 11.02.2015 г. между В.А.С. /Кредитополучател/ и „Фератум
Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор
за гаранция с № 230866, по силата на който Гарантът се задължава в полза
на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя,
като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия,
при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор
има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно
чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 230866, сключен между В.А.С. и „Фератум Банк“ ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 5.31 лв. В.А.С. не е изпълнила
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с
което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Следва
да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 03.03.2015 г., респективно вземането е
изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е погасена напълно
от ответника. Така задължението на ответника В.А.С. към Дружеството-Гарант „Фератум Банк“ ЕООД, произтича от
заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България“ ЕООД изискуемо
задължение по Договор за кредит с №
230866, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна
такса в общ размер на 400.00
лева, ведно с дължимата такса за
гаранция по Договор за гаранция
с № 230866 в размер на 5.31 лева,
за която длъжникът се е задължил, но не е престирал. На 1.12.2017г. е сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за кредит, ответникът е извършвал плащания, поради
което към настоящия момент дългът е в
общ размер на 415.06 лв., от които главница: 400 лв., такса за гаранция: 5.31 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 9.75 лв., за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 04.03.2015
г. до 17.05.2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не изпраща представител, с
писмена молба, депозирана преди съдебното заседание поддържа предявените искове
и моли да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.
Ответника в законоустановения едномесечен срок за отговор не депозира
такъв.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, не се
представлява и не представя становище по делото.
Съдът намира, че са налице условията предвидени в чл.238, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение,а именно: ответника В.А.С. не е
представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила в първото по делото
заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Освен това са налице и общите основания за постановяване на неприсъствено
решение, изрично изброени в чл.239,ал.1 от ГПК: на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
им в съдебно заседание; с оглед приложените към исковата молба и приети по
делото писмени доказателства, предявения иск е вероятно основателен и от страна
на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
С протоколно определение съдът е приел, че
са налице законовите условия и е уважил направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.
С оглед на
гореизложеното съдът следва да постанови неприсъствено решение по предявения
иск от „А.з.к.н.п.з.” ООД срещу В.А.С., по силата на което да признае за
установено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 400 лв. главница;
0.00 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска
г. до 03.03.2015 г. - датата на последната вноска; 0.00 лв. административна
такса за събиране на вземането; 5.31 лв. такса за гаранция; 9.75
лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 04.03.2015 г. до 17.05.2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Съдът констатира, че при завеждане на исковата молба ищецът не е
внесъл държавна такса в размер на 25.00 лева, като не е съобразил разпоредбата
на чл.415 ал.4 от ГПК във вр. с чл.12 т.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно която при предявяване на иск за
установяване на вземането се довнася държавната такса. В тази връзка ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЕтРС сумата от 25.00 лева
държавна такса за образуване на делото.
С оглед изхода на спора и направеното от ищцовата страна искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да му заплати направените
от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 375.00 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, със
седалище и адрес на управление *** против В.А.С., ЕГН-**********,***, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 124/28.05.2018
год. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 00203/2018 г. по описа на РС-Етрополе, както
следва: за сумата от 400 /четиристотин/ лв. главница; 0.00 лв. договорна лихва за периода от датата на първа
вноска г. до 03.03.2015 г. - датата на последната вноска; 0.00 лв. административна
такса за събиране на вземането; 5.31 /пет
лева и тридесет и една стотинки/ лв. такса за гаранция; 9.75 /девет лева и седемдесет и пет стотинки/
лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 04.03.2015 г. до 17.05.2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В.А.С.,
ЕГН-**********,*** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, със седалище и адрес на
управление *** сумата в
размер на 375.00 /триста седемдесет и пет лева/ разноски по настоящето
производство.
ОСЪЖДА „А.З.К.Н.П.З.“
ООД, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на ЕтРС сумата в размер на 25.00 /двадесет и пет лева/
държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ/