№ 238
гр. Варна, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502614 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл.274 ГПК.
С определение № 120096/2.11.2022г по гр.д.№ 9159/2022 на ВРС-48с-в
съдът е оставил без уважение подадените от двамата ответници молби тази с
вх.№ 68439/6.10.2022г от Ж. П. Ж. , чрез адв.В. М., и тази с вх.№
68964/06.10.2022 от М. П. Ж., чрез адв.П. Н., и двете, обективиращи
исканията им за изменение на Определението № 2461/22.09.2022г по гр.д.№
9159/2022г в частта му за разноските, на осн.чл.248 ГПК.
В ч.жалба вх.№ 76788/8.11.2022г, подадена от адв.В.М. като
процесуален представител на Ж. П. Ж., срещу горепосоченото определение
в частта му, с която й е присъдено възнаграждение в размер на 100лв, на
осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА излага, че счита същото за неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения:
За да определи посочения размер от 100лв ВРС е приел, че дължимото
възнаграждение следвало да се определи по реда на чл.9 от Наредба №
1/2004г поради това, че било изготвено единствено възражение по чл.126
ГПК, но не и за изготвяне на отговор на ИМ. А такъв е бил подаден в срока по
чл.131 ГПК заедно с възражението по чл.126 ГПК.
Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАдв адвокатът съюз има право на
възнаграждение за своя труд. В чл.36, ал.2 от ЗАдв. е посочено, че този
размер се определя в договор между адвоката и клиента и трябва да бъде
1
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на ВАдвС размер за съответния вид работа.
В чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г е посочено, че минимално
възнаграждение за изготвяне ИМ и ПО срещу нея, както и за изготвянето на
въззивна жалба и ПО по нея, без процесуално представителство, а също и за
проучване на гражд.дело и приподписване на касац.жалба по чл.284 ал.2 ГПК,
когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в
размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 300лв.
В чл.9 от ал.1 до ал.7 от Наредба № 1/2004г е посочено, че за различните
по вид дейности, извършени от адвокат във връзка с изготвяне на различни
видове книжа по дела, без същинско процесуално представителство,
миним.възнаграждение е 300лв.
Предвид това и доколкото е налице осъществена процедура по размяна
на книжа и подаване на ПО на ИМ счита, че възнаграждението следва да се
определи по реда на чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г, а не както съдът е приел
- по реда на чл.6 т.5 от Наредба № 1/2004г.
Поради зложеното моли за отмяната в тази част на постановеното
определение, като бъде изменено Определение № 10406/22.09.2022г по гр.д.№
9159/2022г ВРС, като бъде присъден целия поискан адв.хонорар. В
евентуалност моли за отмяната на обжалваното определение и вместо това да
бъде изменено определението на ВРС № 10406/22.09.2022г по гр.д.№
9159/2022 в частта за разноските, като бъде осъдена П. Д. Ш. да заплати на
адв.В. С. М. от ВАК, сумата в размер на 300лв - възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на Ж. П. Ж., на осн.чл.38,ал. 1 т.2 от
ЗА.
В ч.жалба вх.№ 78463/14.11.2022, подадена от адв. П. Й. Н. като
процесуален представител на М. П. Ж. срещу горепосоченото определение
в частта му, с която му е присъдено възнаграждение в размер на 100лв, на
осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв се излагат оплаквания и доводи, идентични на
изложените по-горе в жалбата, подадена от другия ответник по иска Ж. П. Ж..
В допълнени е изложено и следното: съдът не е взел предвид обема на
извършените от страна на процесуалния представител действия, като
неправилно е определил, че дължимото възнаграждение следва да е по реда на
чл.6 т.5 от Наредба № 1/2004г вместо по чл.9 ал.1.
2
По своя смисъл депозираната молба е отговор на ИМ в срока по чл.131
ГПК, с която се взема отношения по допустимостта на исковата претенция и
по нейната основателност.
Изразява несъгласие с приетото то съда, че извършените процесуални
действия били формални и технически. Процесуалните действия не се
избират произволно, нито се извършват формално. Защитата е определена на
принципа да се извърши това, което е необходимо, за да се защити интересът
на ответника по най-добрия начин. Дали писмената защита ще е по-кратка
или по-дълга (обемиста), каквито доводи излага съдът, не е определящо за
материалния интерес и дължимото адв.възнаграждение, особено когато
избраният подход е дал търсения резултат и следва да бъде ценен като
правилен, ефективен и целесъобразен.
Поради изложеното моли за отмяната на обжалваното определение и
вместо бъде постановено друго за изменението на Опр.№ 10406/22.09.2022г
по гр.д.№ 9159/2022г на ВРС в частта за разноските, като му се присъди
целия поискан адв.хонорар.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази:
С определение № 10406/22.09.2022г на ВРС-48с-в по гр.д.№ 9159/2022 е
прекратил производството по делото, образувано по исковата молба на П. Д.
Ш. срещу Ж. П. Ж. и М. П. Ж. за делба, на осн.чл.126 ГПК, след като по
подадено от двамата ответници писмено възражение по допустимостта на
иска, е констатирал, че пред ВРС е висящо дело за делба, образувано по-рано
отново между същите страни, но в обратното им качество, в което делбено
производство, освен различни недвижими имоти и движими вещи-леки
автомобили, са включени и двата недвижими имота СОС с идентиф.№
10135.2551.406.1.1 и СОС с идентиф.№ 10135.2551. 406.1.2 – предмет на
настоящото производство.
С подадените писмени възражения двамата ответници са поискали
присъждането на сторените от тях разноски по делото, като за целта са
представили, макар и отнасящи се за двама различни процесуални
представители на всеки от двамата ответници-братя : адв.В.М. за първия и
адв.П.Н.–за втория, идентични по своето съдържание документи: справки по
чл.80 ГПК за възнаграждение, като за адв.В.М. то е в размер на 14 900лв, а за
адв.П.Н. – в размер на 14 930лв. Към тях са приложени договори за правна
3
помощ с идентично съдържание, от което е видно, че всеки от ответниците по
иска е договорил с адвоката си възнаграждение в горепосочения размер, а в
т.3 „начин на плащане“ е посочено: „Възнаграждението е уговорено, като на
осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, доверителят не заплаща адв. възнаграждение“.
По отношение направеното искане за прекратяване по реда на чл.126
ГПК ищцата П. Д. Ш. е изразила съгласие.
По отношение претенцията за разноски е възразила, че не дължи
възнаграждение за процесуалните представители на ответниците поради
прекратяването на делото, тъй като 1/ към момента на подадената от нея ИМ
не е знаела за предходното образувано дело; 2/ ответниците не били
материално затруднени лица. В евентуалност е направено и възражение за
прекомерността на претендираните суми за адв.възнаграждение.
По този повод ВРС в определение 10406/22.09.2022 е приел, че при
прекратяване на делото, съгл.чл.78 ал.4 ГПК, се дължат разноски в полза на
ответниците, като е счел за неоснователно възражението на ищцата, че
следвало да бъде установено наличието на предпоставките по чл.38 ал.1 ЗАдв.
Получилата безплатна адв.помощ страна не е длъжна да доказва наличието на
обстоятелствата по чл.38 ал.1 т.1-3 ЗАдв.Това е право на адвоката да прецени
дали да предостави адв.услуга безвъзмездно, в който случай
възнаграждението му ще бъде определено от съда и то само при благоприятен
за неговия представляван изход на делото, съгласно разпоредбата на ал.2 на
чл.38 ЗАдв. Или, за присъждането на възнаграждение по този ред е
достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена
волята на страните, че адв.помощ се оказва безплатно.
ВРС е приел, че страната по делото винаги дължи съдебните разноски
съобразно изхода на спора по правилата на чл.78 ал.4 ГПК и няма интерес да
възразява дали следва да заплати разноските на насрещната страна или на
процесуалния й представител, позовавайки се на съдебната практика в
цитираните определения. Поради това е прието, че полагащото се на
осн.чл.38 ал.1 т.2 и т.3 ЗАдв възнаграждение на адв.В. Ст.М. за
предоставената на отв.Ж.Ж. безплатна адв.помощ, следва да бъде в
минимален размер на 100лв, определен по чл.9 от Наредба № 1/2004г. По
аналогични съображения е определен и размерът от 100лв за възнаграждение
на адв.П.Н. за предоставената от него безплатна правна помощ на отв.М.Ж.
4
на осн.чл.38 ал.1 т.2 и т.3 ЗАдв, определен по чл.9 от Наредба № 1/2004г, като
и в двата случая е посочено, че с оглед единствено изготвеното писмено
възражение по чл.126 ГПК.
По повод постановеното от ВРС определение и двамата процесуални
представители са подали молби по чл.248 ГПК за изменението му в частта
относно определения размер на възнагражденията им, като считат, че същият
следва да бъде не по-малко установения минимален такъв от 300лв в чл.9 от
Наредба № 1/2004г.
С обжалваното определение № 12096/2.11.2022г ВРС-48с-в и двете молби
са оставени без уважение по сл.съображения. В случая е било извършено само
процесуално действие по подаване на възражение, което било техническо по
своята същност и предвидимо по резултат, което води до извода за
значителна несъразмерност на претендирания размер на адв. възнаграждения.
По тези съображения по аналогия следва да намери приложение разпоредбата
на чл.6 т.5 от Наредба № 1/2004г - възнаграждения за изготвяне на книжа и
молби, чиито минимален размер е 50лв, доколкото тези действия на
адвокатите са най-близко до действията, свързани с подаване на възражение
по чл.126 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, макар да не споделя изложеното от ВРС в
мотивите, счита за правилен крайния правен извод за неоснователност
на молбите и затова подадените частни жалби като неоснователни следва
да бъдат оставени без уважение. Съображенията са следните
Няма спор между страните, че настоящото делбено производство следва
да бъде прекратено на оснчл.126 ГПК поради наличието на вече висящо друго
такова между същите страни, образувано по-рано, по което в делбената маса
са включени, освен други недв.имоти и движими вещи, и настоящите два
недвижими имота. Следователно, налице е абсолютната отрицателна
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск - висящ процес
между същите страни, на същото основание и за същото искане, за която
съдът има задължението да следи служебно. Затова правилно е било
прекратено по-късно образуваното дело на осн. чл.126 ГПК.
Действително, нормата на чл.78 ал.4 ГПК сочи, че ответникът има право
на разноски при прекратяване на делото. Такова прекратяване би настъпило
поради недопустимост на предявения иск или поради неотстраняване
5
нередовности на ИМ, поради отказ или оттеглянето на иска, т.е. като карен
резултат с постановеното прекратително определение ще бъде преграден
ходът на производството и съответно разглеждането на поставения пред съда
материално-правен спор.
В процесния случай, обаче, производството по материално-правния спор
не е преградено, тъй като неговото разглеждане продължава по делбено дело
с друг административен номер. Законодателят е въвел изискването да се
следи за горепосочената процесуална предпоставка с цел процесуална
икономия, за да се избегне разглеждането на един и същи правен спор два
пъти, за което страните биха понесли допълнителни разходи, а в случай на
постановяване на различни крайни резултати по двете решения би довело до
тяхното обезсилване. Казано с други думи, при настоящата хипотеза не се
стига до същинско прекратяване на производството по делото по повдигнатия
пред съда материално-правен спор. Същият предстои да бъде разрешаван, а
неговият изход ще обуслови дали, на кого и в какъв размер следва да бъдат
възлагани разноски по делото. Затова няма основание в полза на
процесуалните представители да бъдат присъждани суми за възнаграждения,
чийто размер е изчислен въз основа материалния интерес, свързан с
разрешаването на правния спор, чието разглеждане е висящо. Аргумент в
подкрепа на изложеното се извежда и от разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв, че
след като предоставената от адвоката правна услуга е безплатна /поради
което едновременно с това не може да бъде определяна нейната стойност/, то
същият следва да бъде възмезден за положения труд, като размерът на
възнаграждението бъде определен от съда само при благоприятен за неговия
представляван изход на делото.. Под „благоприятен изход“ следва да се
разбира разрешаването отново на материално-правния спор, било то
окончателно, било то в резултата на прекратяване на производството в
горепосочените хипотези. В настоящия случай такъв изход на делото към
момента липсва по изложените вече съображения.
От горното се налага извод, че в полза на адв.В.М. и на адв.П.Н. не е
следвало да бъде определяно възнаграждение, на осн.чл.78 ал.4 ГПК. Но,
доколкото определението, с което ищцата е осъдена да заплати разноски от
по 100лв за всеки от двамата адвокати на ответниците, не е обжалвано от нея,
а предметът на настоящото производство касае само искането им за
изменение на определения им вече размер чрез увеличаването му от 100лв на
6
300лв, то по изложените по-горе съображения жалбите не се следва да бъдат
уважавани.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби вх.№ 76788/ 8.11.2022г,
подадена от адв.В.М. като процесуален представител на Ж. П. Ж., и
ч.жалба вх.№ 78463/14.11.2022, подадена от адв. П. Й. Н. като процесуален
представител на М. П. Ж., и двете срещу определение на ВРС-48с-в №
120096/2.11.2022г по гр.д.№ 9159/2022, с което са оставени без уважение
подадените от двамата молби тази с вх.№ 68439/6.10.2022г от Ж. П. Ж. , чрез
адв.В. М., и тази с вх.№ 68964/06.10.2022 от М. П. Ж. , чрез адв.П. Н.,
обективиращи исканията им за изменение на Определението №
2461/22.09.2022г по гр.д.№ 9159/2022г в частта му за разноските, на
осн.чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7