Определение по дело №5711/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2225
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20185530105711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

14.06.2019 г.

            Старозагорски районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева

като разгледа гр.д. № 5711 по описа на СтРС за 2018 г. намери следното:

            Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.

            Предявените искове са редовни и допустими.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.  

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът 

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2380/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 27.09.2019 г. от 10.15ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

 

ПРОЕКТО - ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

 

Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против И.Д.И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница: 1279, 01 лв.; 482, 86 лв. договорно възнаграждение и 854, 50 лева възнаграждение за пакет закупени услуги, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се разноски.

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че на 28.07.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и И.Д.И., като длъжник.

Договорът е сключен при следните параметри:

-           Сума на кредита: 1500 лв.;

-           Срок на кредита: 24 месеца;

-           Размер на вноската: 92.73 лв.;

Падеж на вноската: двадесет и пети ден от месеца;

-           Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;

-           Годишен лихвен процент: 41.17 %;

-           Лихвен процент на ден: 0.11%;

-           Общо задължение по кредита: 2225.52 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

-           Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1125.12 лв.;

-           Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 46.88 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

-           Общо задължение: 3350.64 лв.;

-           Общ размер на вноска: 139.61 лв.;

-           Дата на погасяване: 25 ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.07.2016г. превежда парична сума и размер на 1500 лв. по посочена от длъжника И.Д.И. банкова сметка (***: 270PMWP162110020, с дата 29.07.2016 г.).

От своя страна длъжникът е поел задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 139.61 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил пет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 31.08.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска z повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 07.02.2017 г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 08.02.2017г. на И.Д.И. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т. 12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Към настоящия момент размерът на погасеното от И.Д.И. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 734.27 лева (седемстотин тридесет и четири лева и двадесет и седем ст.). Сумата от 15.73 лева (петнадесет лева и седемдесет и три ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът И.Д.И. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 2616.37 лева (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и седем ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.

В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ/СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, ;а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването HS< кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр.Стара Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 2380/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 08.10.2018г.

Искането е да се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника И.Д.И. в размер на 2616.37 лева (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и седем ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Моля да ни бъдат присъдени и направените по делото разноски.

 

По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от особения представител на ответника. Оспорва се задължението за заплащане на пакет от допълнителни услуги с твърдение, че такава уговорка е неравноправна.

 

Исковата молба беше оставена без движение за уточнение на претендираната сума. В указания срок ищецът уточни, че сумата от 2616, 37 лева представлява сбор от сумата по отдадения заем, договорна лихва и пакет услуги. Цялото договорно възнаграждение е в размер на 725, 52 лева, от което била погасена сумата от 242, 66 лева и остатъкът е 482, 86 лева. Ответникът дължал възнаграждение и за закупен пакет услуги в размер на 1125, 12 лева, от които била заплатена сумата 270, 62 лева и остатъкът е 854, 50 лева. По отпуснатата главница на заема в размер на 1500 лева била погасена сума в размер на 220, 99 лева и оставала неизплатена част в размер на 1279, 01 лева.

 

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

 

По иска за сумата от 1279, 01 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника. В тежест на ищеца е да докаже и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По делото като безспорен може да се отдели фактът, че сумата от 1500 лева е получена в заем от страна на ответника и има признание за погасявания до настоящия момент в размер на 220, 99 лева.

 

По иска за 482, 86 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

Като безспорен може да се отдели фактът, че е погасена сумата от 242, 66 лева.

 

По иска за 1125, 12 лева – чл. 10а от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси в размер на общо 1125, 12 лева са уговорени и ползвани съответните услуги, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с усвояване и управление на кредита.

 

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: